№ 101
от 04.05.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело №28
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано след изпращане по
подсъдност от Върховния административен съд на касационни жалби с вх. №
423/09.01.2020 г. по описа на същия, подадени от Й.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез
процесуалния му представител попълномощие адвокат И.Ю., и от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) при Министерството на правосъдието, чрез
процесуалния ѝ представител по пълномощие
юрисконсулт Е. Г. срещу Решение №275/18.11.2019 г., постановено по
административно дело № 29/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил,
съответно в отхвърлителната част по отношение на предявения от Й. срещу ГДИН
иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, и в осъдителната част по
отношение на същия. С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е
осъдил ГДИН да заплати на Й.Й. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС
вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
ответника във връзка със задължението по чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС за осигуряване
на непрекъсната междудневна почивка в периода 14 – 15.05.2016 г., 20 –
21.05.2016 г., 22 – 23.05.2016 г.
и 29 – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
14.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
30000,00 лева е отхвърлил предявения иск, и е осъдил ГДИН да
заплати на Й. деловодни разноски в размер на 19,50 лева.
Касаторът Й.Й., чрез адвокат Ю., претендира отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване изцяло на предявения иск, като излага
съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради
нарушение на материалния закон и
необоснованост – касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Претендира и присъждане на разноски съобразно уважената част от иска за
двете съдебни инстанции. В съдебното заседание по делото адвокат Ю. поддържа
жалбата и оспорва касационната жалба от ГДИН. Претендира да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) за оказаната безплатна правна помощ на Й. в качеството му на касатор по
делото (вж. представения списък на разноските).
Касаторът
ГДИН, чрез юрисконсулт Г. претендира отмяна на
решението в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Претендират се направените разноски по производството и възнаграждение за
юрисконсулт. В съдебното заседание по делото юрисконсулт Г. поддържа жалбата и
оспорва касационната жалба от Й.Й..
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбите.
Касационните жалби
са
редовни и допустими. Всяка от тях е подадена от
страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК.
Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни по следните съображения:
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че Й.Й. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол в периода
02.05.2012– 27.05.2015 г., след което е преместен да
изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) – Самораново към Затвора – Бобов дол въз
основа на решение по Протокол № 3 от 27.05.2015 г. на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Й.
е освободен условно предсрочно от затвора на 11.05.2017 г. въз основа на
Определение № 255/03.05.2017 г., постановено по
наказателно частно дело № 192/2017
г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, на
основание чл. 70 от Наказателния
кодекс.
Със Заповед
№ 27/12.02.2013 г. на началника на Затвора
– Бобов дол Й. е назначен като пазач на вътрешния
портал в затвора – длъжност от домакинския щат, от която длъжност е уволнен със
Заповед № 53/28.05.2015 г. поради
преместването му в ЗООТ – Самораново. Със Заповед
№ 65/11.06.2015 г. на началника на Затвора – Бобов дол, на основание чл. 77 във вр.
с чл. 172 от ЗИНЗС, той
е назначен на работа в обслужващата дейност като пазач на КПП-1 в ЗООТ
– Самораново при необходимост, считано от
11.06.2015 г., при заплащане съгласно домакинския щат. Със Заповед
№59/09.10.2015 г. на началника на Затвора – Бобов дол, на основание чл. 77 във вр.
с чл. 172 от ЗИНЗС, Й.
е назначен в дърводелския цех на ЗООТ – Самораново
като отговорник за внесен и изнесен дървен материал, считано от 09.10.2015 г.,
с тримесечен изпитателен срок и заплащане
съгласно заработеното. Въз основа на Заповед
№ 14/11.02.2016 г. на началника на затвора той е
назначен на работа като пазач на КПП-1 при необходимост, считано от 12.02.2016
г., с тримесечен
изпитателен срок. Със Заповед
№ 94/19.09.2016 г. на началника на затвора Й. е назначен като пазач на обект Паничище
при необходимост. Със Заповед
№ ЧР-05-1/05.01.2012 г. на министъра на правосъдието е утвърден списък на
длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битова дейност в
затворите за 2016 г., а списъкът на посочените длъжности в Затвора – Бобов
дол и в ЗООТ – Самораново е утвърден от началника на затвора. Видно от последния,
длъжностите портиер (пазач) вътрешен портал в Затвора
– Бобов дол и портиер (пазач) на бивши войскови райони на МО в ЗООТ –
Самораново са длъжности от обслужващата и комунално-битова дейност. От събраните по делото доказателства се установява, че за месец април
2015 г. Й. е работил 16 дни,
за месец май 2016 г. – 21 дни,
и за месец юни 2016 г. – 20 дни. От представените от ГДИН страници от Книга за влезли и излезли
лишени от свобода на КПП-1 в ЗООТ – Самораново за процесния период се установява, че на 14.05.2016 г. Й. е влязъл в 06:00 ч. и е излизал няколко пъти, последно в
08:20 ч.,
както и че е работил втора смяна от 16:00 ч. до 24:00 ч., а на 15.05.2016 г. е бил на работа
първа смяна от 06:00 ч.,
на 20.05.2016 г. е работил втора смяна от 16:30 ч. до 24:00 ч., а на 21.05.2016 г. е започнал работа
първа смяна от 06:30 ч., на
22.05.2016 г. е работил от 08:20 ч. до 12:55 ч., след което е продължил работа във втора
смяна от 16:00 ч.
до 21:30 ч.,
на 23.05.2016 г. е започнал работа първа
смяна в 06:00 ч., на
29.06.2016 г. е
работил от 18:20 ч. до 24:00 ч., а на 30.06.2016 г. – от 07:50 ч. до 11:35 ч. В представеното от
Й. копие
от амбулаторна книга за медицинските прегледи, водена в медицинския център на Затвора – Бобов дол, е налице отбелязване
за преглед на същия
на 23.04.2015 г., както и текст: „бл. 2”, който
сочи на издадена медицинска бележка за 2 дни болничен, т. е. без полагане на
труд.
Във
връзка с правото на годишна почивка на Й. по
делото са представени Заповед № 297/08.05.2015 г. на началника
на Затвора – Бобов
дол, с която на основание чл. 82, ал. 1 от ЗИНЗС му е
разрешено ползване на годишна почивка в размер на 14 работни дни, считано от
12.05.2015 г. до 29.05.2015 г., включително, както и Списък на лишените от
свобода, придобили право на годишна почивка по чл. 82 от ЗИНЗС към
01.02.2017 г., изготвен от инспектор ТРЗ в Затвора
– Бобов дол и утвърден от началника на затвора, в който под № 25 фигурира името
на Й.. Приложена е справка на инспектор ТРЗ от
22.05.2019 г., в която е посочено, че за 2017 г. няма депозирано искане
от лишения от свобода Й. във връзка с
правото му на годишна почивка, като същият е освободен от ЗООТ – Самораново на 11.05.2017 г.
Съдът,
по искане на страните, е събрал и гласни доказателствени
средства. Свидетелят Т.Х.Х.заявява,
че Й. се е оплаквал от системен тормоз,
изразяващ се в лишаването му от ползването на необходимата
почивка между работните дни и на годишната
почивка, че същият е бил изтормозен и не се
чувствал добре. От показанията на свидетеля Г.Н.С.– началник
сектор в ЗООТ – Самораново,
се установява, че полагането на труд на определените работни места
се извършва съобразно утвърден месечен график при спазване на норматива относно
междудневната почивка, че изключения се допускат
при отсъствие на работници поради внезапно възникнали непредвидени
обстоятелства, когато е намалявана продължителността на междудневната
почивка, че видът и
тежестта на възлаганата работа се определят в зависимост от здравословното състояние
на лишените от свобода, че за ползване на годишна почивка всеки
лишен от свобода, придобил това право, подава молба до началника на затвора,
който разрешава или отказва ползването ѝ. Свидетелката
И.И.К.-В.– инспектор ТРЗ към Затвора – Бобов дол, заявява, че в
периода, през който Й. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
– Бобов дол, е работел като пазач на вътрешен портал, която длъжност не е
свързана с тежък физически труд, а друга работа не му е възлагана, че
за бъде разрешено ползване на годишната почивка със заповед на началника на
затвора, придобилият това правото лишен от свобода следва да подаде молба в два
екземпляра – единият остава в досието на лицето, а другият – се регистрира в
служба ТРЗ, както и че за 2017 г. в архива на службата не се
съхранява и няма регистрирана молба от Й.
за ползване на годишна почивка.
При
тези фактически установявания съдът е приел, че Й. е доказал нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – неблагоприятно третиране, надхвърлящо
неизбежното ниво на страдание, само във връзка с
правото му на междудневна почивка, установено в чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС, на
което съответства задължението на администрацията за осигуряване на същата, и
че не е доказал поведение на администрацията на Затвора – Бобов дол, несъответстващо
на нормата на чл. 3, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗИНЗС с
оглед задължението по чл. 82 от ЗИНЗС за
осигуряване на Й. на годишна почивка за 2017 г., и
неправомерни действия на същата за възлагане на Й. на работа,
несъобразена със здравословното му състояние, в периода
23 – 25.04.2015 г. Съдът е приел
наличие на елементите фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във връзка с лишаването на Й. от почивка между работните
дни с минималната продължителност от 12 часа през процесния период и е уважил
иска в тази му част, като на основание чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди на 200,00 лева
(50,00 лева за всеки от периодите по исковата молба).
Настоящият
касационен състав, като взе предвид становищата на страните и наведените
в жалбите
касациони основания, и
извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в
обжалваните му части с
материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Фактическият състав на отговорността
включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС;
настъпили вреди за ищеца, като настъпването на
неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по
справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от ЗЗД.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за доказано от Й. нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – неблагоприятно
третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, само във връзка с правото
му на междудневна почивка, установено в чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС, на
което съответства задължението на администрацията за осигуряване на същата. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 4
от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на непрекъсната междудневна почивка не
по-малко от 12 часа и непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, а
при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените – не по-малко
от 24 часа. Със Заповед № 14/11.02.2016 г. на началника на Затвора – Бобов дол Й.
е назначен на работа като пазач на КПП-1, считано от 12.02.2016 г., като видно
от данните в Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-1 в ЗООТ –
Самораново, не му е осигурена междудневна почивка с регламентираната продължителност от минимум 12 часа, а именно: в
периода 14 – 15.05.2016 г. Й.
е бил на работа първия ден втора смяна до 24:00 ч. и на следващия ден – първа
смяна от 06:00 ч., т. е. ползвал е почивка с продължителност от 6 часа, в
периода 20 – 21.05.2016 г. е работил
първия ден втора смяна до 24:00 ч. и на следващия ден е постъпил първа смяна от
06:30 ч., т. е. ползвал е почивка с продължителност 6 часа и половина, в периода 22 – 23.05.2016 г. е работил
първия ден втора смяна от 16:00 ч. до 21:30 ч. и на следващия ден е постъпил на
работа първа смяна в 06:00 ч., т. е. ползвал е почивка с продължителност 8 часа
и половина, и в периода 29 – 30.06.2016
г. е работил първия ден до 24:00 ч. и на следващия ден е започнал работа в
07:50 ч., т. е. ползвал е почивка около 8 часа. Затворническата администрация не е изпълнила
задължението за осигуряване на междудневна почивка с нормативно установената
продължителност по отношение на Й. като лишен от свобода, който упражнява
трудова дейност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че защитната теза
на ГДИН, че нарушението е инцидентно и се дължи на внезапно възникнали
непредвидени обстоятелства, както и че е компенсирано с намалено работно време
през следващите дни, освен че е недоказана, не е и основание за освобождаване
от отговорност за вреди, доколкото се касае за действия и бездействия на затворническата администрация във
връзка със задължението по чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС, с
което е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл. 82, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда,
че лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили най-малко 8
месеца, имат право на годишна почивка в размер 14 работни дни, а заетите на
работа в особено вредни и опасни производства имат право на допълнителна
неплатена почивка в размер, установен за съответните категории работници и
служители. По-подробна регламентация на реда и условията за разрешаване и
упражняване на правото на годишна почивка съдържа разпоредбата на чл. 64 от
Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ППЗИНЗС). Съгласно чл. 64, ал. 1 от ППЗИНЗС лишените от свобода
придобиват право на годишна почивка след като са работили 8
месеца (170 дни) през последните 10
месеца. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ППЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 14 от 2017
г.) предвижда, че почивката се разрешава от началника на затвора в рамките на
календарната година, но не по-късно от 4
месеца, след като е придобито правото. В случая, видно от приетия като
доказателство по делото Списък на лишените от свобода, придобили право на годишна
почивка по чл. 82 от ЗИНЗС към
01.02.2017 г., изготвен от инспектор ТРЗ в Затвора – Бобов дол и утвърден от
началника на затвора, в същия под № 25 е вписан Й.. Крайният срок за
разрешаване на почивката не е изтекъл към датата на освобождаване на Й. от
ЗООТ – Самораново на 11.05.2017 г. По делото липсват доказателства той
да е подавал молба за разрешаване ползването на процесната годишна почивка.
Видно от показанията на свидетелката Ирена Кацарска-Въжарова, за 2017 г. в
архива на служба ТРЗ не се съхранява и няма регистрирана молба от Й. за
ползване на годишна почивка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за
липса на неоснователно бездействие на администрацията на Затвора – Бобов дол
във връзка със задължението за осигуряване на годишна почивка на Й. за
2017 г.
Настоящият
касационен състав споделя и извода на първоинстанционния съд за недоказани
неправомерни действия на затворническата администрация във връзка с възлагане
на работа на Й., несъобразена със здравословното му състояние,
в периода 23 – 25.04.2015 г. В приетото като
доказателство по делото копие от амбулаторна книга за медицинските прегледи,
водена в медицинския център на Затвора– Бобов дол, е налице отбелязване за
преглед на Й. на 23.04.2015 г., както и текст: „бл. 2”, който сочи на издадена
медицинска бележка за 2 дни болничен, т. е. без полагане на труд. Разпоредбата
на чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС
предвижда включването на лишените от свобода в трудова дейност да се извършва
след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно
здравословното им състояние. По делото липсват
доказателства в подкрепа на твърдението на Й.,
че през горепосочения период е бил принуден да полага труд, включително свързан
със значителни физически натоварвания. Данните в приетото като доказателство по
делото сведение за действително отработените от него дни през месец април на
2015 г. – 16 отработени дни при 20 работни дни за месеца, не могат да обосноват
категоричен извод за извършвана трудова дейност през посочения период,
съответно за полаган труд, несъвместим с влошеното му здравословно състояние.
Правилно
първоинстанционният съд е приел наличие на елементите фактическия състав на
отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във
връзка с лишаването на Й. от почивка между работните дни с минималната
продължителност от 12 часа през процесния период и е уважил иска в тази му
част. Определеният размер на обезщетението съответства както на продължителността на периода, през който
са търпени вредите,
така и на характера и интензитета им. В този смисъл, съдът правилно е приложил
материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Правилно е присъдена и законна лихва върху обезщетението от 200,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 14.01.2019 г., до окончателното му
изплащане.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваните му части е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора пред касационната инстанция на Й. не следва
да се присъждат направените от него разноски за държавна такса. На
адвокат Ю. не следва да се присъжда претендираното
на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Й. в качеството
му на касатор по делото. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да отбележи, че дори и адвокат Ю. да претендираше адвокатско възнаграждение на
основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА и за оказаната
безплатна правна помощ на Й. в качеството му на ответник по касационната жалба от ГДИН, такова не следваше да му бъде
присъдено. За
да възникне правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 от ЗА на
възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана
адвокатска помощ, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска
помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в
съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски, а в случая
не е налице втората предпоставка (вж. в т. см. и Решение
№ 1867/11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №4167/2018 г., V о., Решение № 13533/11.10.2019
г. на ВАС по адм. д. №4001/2019 г., V о., Определение № 14997/06.11.2019
г. на ВАС по адм. д. №12634/2019 г., V о. и Определение № 10211/02.07.2019
г. на ВАС по адм. д. № 10175/2018 г., V о.). На
ГДИН не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт – такова не се дължи в нито една от
хипотезите на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, в
това число и за касационното производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 275/18.11.2019 г., постановено по административно дело № 29/2019 г.
по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на Й.С.Й., с ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200,00 лева за нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС вследствие
на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника във
връзка със задължението по чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС за
осигуряване на непрекъсната междудневна почивка в периода 14 – 15.05.2016
г., 20 – 21.05.2016 г., 22 – 23.05.2016
г. и 29 – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, с която предявеният от Й.С.Й., с ЕГН **********,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” иск е отхвърлен
за разликата над 200,00 лева до пълния предявен
размер от 30
000,00 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.