Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 28.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 689 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 116
от 29.07.2020 г., постановено по гр. дело № 965/2018 г. по описа на Районен съд
- С. е допусната да се извърши съдебна делба между Е.Г.Д. с ЕГН: **********, Г.Б.Д.
с ЕГН: **********, двамата от гр. С. и К.Н.Н. с ЕГН: ********** *** на поземлен
имот с идентификатор 65231.911.88 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. С., целият с площ по скица 546 кв.м., при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 65231.911.89, 65231.911.128, 65231.911.154,
65231.911.86, 65231.911.85 и 65231.911.87, при дялове на съделителите, както
следва:за Е.Г.Д. – 7/18 идеални части; за Г.Б.Д. – 4/18 идеални части; за К.Н.Н.
– 7/18 идеални части.
Допусната е съдебна делба между Е.Г.Д. с
ЕГН: ********** и К.Н.Н. с ЕГН: ********** *** на сграда с идентификатор 65231.911.88.2
по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., представляваща
жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 55 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по КККР на гр. С.,
целият с площ по скица 546 кв.м., при дялове на съделителите, както следва: за Е.Г.Д.
– 1/2 идеална част; за К.Н.Н. – 1/2 идеална част.
Допусната е съдебна делба между Е.Г.Д. с
ЕГН: **********, Г.Б.Д. с ЕГН: **********, двамата от гр. С. и К.Н.Н. с ЕГН: **********
*** на сграда с идентификатор 65231.911.88.1 по одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. С., представляваща селскостопанска сграда, на един
етаж, със застроена площ 28 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор
65231.911.88 по КККР на гр. С., целият с площ по скица 546 кв.м., при дялове на
съделителите, както следва: за Е.Г.Д. – 1/6 идеална част; за Г.Б.Д. – 4/6
идеални части; за К.Н.Н. – 1/6 идеална част.
Решението е обжалвано от К.Н.Н., чрез
адв. И.С., в частта, в която е допусната делба на имот с идентификатор
65231.911.88 и имот с идентификатор идентификатор 65231.911.88.1 по КККР на гр.
С., по отношение на определените квоти на съделителите. Счита, че делбата
следва да бъде допусната при квоти по ½ ид.ч. между жалбоподателката К.Н.Н.
и Е.Г.Д. и да бъде изключен от кръга на съделителите Г.Б.Д.. Излага
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал делбата между
тримата съделители, на основание завещанието на Г. Я. от 04.03.1991 г. Посочва,
че Г.Б.Д. не е от кръга на наследниците на Г. Я. и Р. Я.а, а саморъчното
завещание е недействително по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗН и не поражда
правни последици. Недвижимият имот не е в режим на СИО по отношение на дворното
място, което Р. Я.а е придобила по наследство от своите родители, то и Г. Я. не
е можел да се разпорежда с целия такъв, както е записано в завещанието.
Посочва, че в завещанието имотът не бил индивидуализиран с местонахождение,
площ и граници – касае се за коренно различен имот по планоснимачен номер,
описан в завещанието, поради което завещателното разпореждане е нищожно. Като е
приел, че обозначението на имота се дължи на грешка и невнимание, РС-С. е
подменил действителната воля на завещателя. Излага, че не е могла да представи
на вещото лице допълнителен материал за сравнение, тъй като няма достъп до
жилището на завещателя. По същество моли да се отмени решението в обжалваните
му части и да бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба на
процесните имоти, при квоти: за Е.Г.Д. - 1/2 ид.част и за К.Н.Н.- 1/2 ид. част.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е.Г.Д. и Г.Б.Д., чрез адв. З.Т. и
е взето становище за нейната неоснователност. Излага съображения, че от
заключенията по основната и допълнителната съдебно-графически експертизи, се
установява, че завещанието е написано от Г. Я. и е подписано от него. Да се
приеме, че завещателят съзнателно е целял да лиши от правно действие
завещанието си, като посочи грешен планоснимачен номер на имота, противоречи на
принципа за тълкуване на завещанието „in
favorem testamenti“.
Молят за отхвърляне на жалбата и претендират разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът като обсъди доводите на страните
прие следното:
Ищците Е.Г.Д. и Г.Б.Д. са предявили
срещу ответника К.Н.Н. иск за делба на три имота- с идентификатор 65231.911.88
по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., целият с площ
по скица 546 кв.м; сграда с идентификатор 65231.911.88.2; сграда с
идентификатор 65231.911.88.1. Исковете са по чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Ответницата К.Н.Н. е депозирала писмен
отговор и е заявила, че искът между нея и ищцата Е.Д. е допустим, но го оспорва
по отношение на претендираните делбени квоти и възразява срещу участието на
съделителя Г.Д..
Не се спори, а се установява от представения
нотариален акт № 150, т. II, д. № 603/1987
г., поправен с нотариален акт № 188, т. II,
д. № 675/1987 г., че Р. Т. Я.а и Г. Н. Я. са признати за собственици по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. С. – дворно място с площ
от 542 кв.м., образуващо парцел V с пл. № 2446 в
кв. 145 по плана на гр. С., с урегулирана площ от 460 кв.м. и без регулационни
сметки за уреждане, ведно с построените върху това място масивна жилищна сграда
на 54 кв.м., на един етаж, състоящ се от две стаи и кухня, мазета под етажа и
масивно складово помещение от 27 кв.м.
От представеното удостоверение за
наследници изх. № 2273/02.11.2017 г., издадено от Община С. се установява, че Р.
Т. Я.а е починала на 14.09.1989 г. и към момента на смъртта си е била в брак с Г.
Я.. След смъртта си е оставила наследници съпруга си Г. Н. Я. и децата си – Е. Г.Н.
/починала на 09.07.2011 г./ и Е.Г.Д..
От удостоверение за наследници изх. №
2272/02.11.2017 г. на Община С. се установява, че Г. Н. Я. е починал на
14.12.1992 г. и оставил наследници Е. Г.Н. /починала на 09.07.2011 г. и
оставила насл. К.Н.Н./ и Е.Г.Д..
Приетата съдебно-техническа експертиза
дава заключение, че по приложената скица № 1548 от 24.08.1987 г. на УПИ V-2446, кв. 145 по регулационния план на гр. С.,
одобрен със Заповед № 45 от 12.01.1978 г. е идентичен с имота по нотариален акт
№ 150, дело 603/1987 г., което се потвърждава и от изготвената комбинирана
скица за идентичност между имот с идентификатор 65231.91.88 по ККР на гр. С.,
отразен в скица № 15-15681872/28.07.2019 г. на СГКК и УПИ – III-2445 в кв. 145 по регулационния план от 1978 г.
Г. Я. на 04.03.2011 г. е направил
саморъчно завещание, с което е завещал на внука се Г.Б.Д. масивно складово
помещение от 27 кв.м. и баня от 6 кв.м. в западната част на парцела и 1/3 ид.
ч. от дворно място в парцел V-2246 в кв. 145; на дъщеря си Е. Г.Н. е завещал от
къщата източната стая, кухнята, находяща се под същата стая и мазе с изложение
север-запад, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място; на дъщеря си Е.Г.Д. е завещат
от къщата двете стаи на етажа с изложение югозапад и мазе с изложение югозапад,
ведно с 1/3 идеална част от дворното място; находящите се в дворното място
тоалетна, гараж и барака да бъдат за общо ползване, а ако едната от дъщерите му
не желае да се подчини на разпореждането му, тогава имотът, упоменат в
гореизложеното да бъде притежание на другата.
От заключението на съдебно-графическите
експертизи, приети в първоинстанционното производство се установява, че
завещанието е написано и подписано от Г. Н. Я..
Пред въззивният съд е приета
почеркова-експертиза, която дава заключение, че ръкописният текст в саморъчно
завещание от името на Г. Н. Я. е изпълнен от него и подписът, положен от името
на Г. Я. за „завещател“ е положен от Г. Н. Я..
При горните факти съдът прие следното от
правна страна:
Производството
е за делба по реда на чл 341 и сл. ГПК и е във фаза по допускане на
делбата. По силата на чл.
344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
На първо място неоснователно е
възражението, че недвижимият имот не е в режим на СИО по отношение на дворното
място, което Р. Я.а е придобила по наследство от своите родители и Г. Я. не е
можел да се разпорежда с целия такъв, както е записано в завещанието.
РС-С. в съдебно заседание на 01.04.2019 г. е
разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като на
ответницата е указано да докаже, че поземления имот, предмет на делба е
притежаван от Р. Я.а до смъртта й на основание наследяване от нейните родители.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ответницата не доказва при
условията на пълно доказване тези нейни твърдения. От приетите нотариален акт №
150, т. II, д. № 603/1987 г., поправен с нотариален акт № 188,
т. II, д. № 675/1987 г., категорично се установява, че
имотът е придобит от съпрузите Р. Т. Я.а и Г. Н. Я. в режим на бездялова СИО
при необорена презумпция по чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. за съвместен приност
в придобиването.
За
да е действително едно саморъчно завещателно разпореждане, то следва да
отговоря на следните изисквания, изброени изчерпателно в чл.25, ал.1 от ЗН, а
именно: да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, да е написано от завещателя и подписът да е положен
след завещателните разпореждания.Съдът кредитира заключението на
съдебно-почерковата експертиза, приета от въззивния съд, според което
саморъчното завещание е написано и подписано от Г. Н. Я.. В този смисъл е и приетото
заключение по основаната и допълнителната съдебно-графически експертизи на в.л.
П. П..Ето защо, същото е валидно, съобразно предписаната форма по чл. 25, ал. 1
от ЗН и отразява волята на завещателя след неговата смърт.
Неоснователно е и
възражението, че завещанието е нищожно, поради липса на предмет. При спор
относно това, кой е завещаният имот, следва да се изследва действителната воля
на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и
факти по делото като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи,
характеристиката на имота. Действителната воля на завещателя трябва да бъде
изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка
и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст с оглед целта
на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността. В определени случаи
съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да
изяснят действителната воля на завещателя като се прилагат правилата на формалната
логика – така решение Решение №22/02.06.2017 по дело
№3786/2014 на ВКС, ГК, II г.о.
В случая
първоинстанционният съд е направил такава преценка. В завещанието е посочен
имот с пл. № 2246, но вещото лице К. Д. пояснява, че не може да съществува имот
с този номер в други населени места на територията на Община С., поради което
следва да се приеме, че завещанието касае имот с пл. № 2446, за който е отреден
парцел III в кв. 145 по
регулационния план на гр. С.. Грешката относно номера на парцела – „V“, вместо действителния
„III“ се констатира
в скица от 29.07.1987 г. /л. 38 от делото/, така е посочено и в нотариален акт №
150, т. II, д. № 603/1987 г., поправен с нотариален акт № 188,
т. II, д. № 675/1987 г., поради което е логично и
завещателят да го запише по същия начин в процесното завещание.
Въззивният съд намира обаче, че
завещанието не е произвело вещно-прехвърлителен ефект по отношение на описаното
складово помещение /сега имот с идентификатор 65231.911.88.1/.
В практиката на ВКС
последователно и непротиворечиво се приема, че доколкото складовите обекти са
принадлежност към жилищните обекти, като такива съгласно разпоредбата на чл.98
ЗС следват главната вещ. Принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и
съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на
главната вещ / решение №30/07.02.2012г. по гр.д.№401/2011г., І ГО на ВКС/.
Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято
принадлежност са. Предмет на самостоятелно придобиване и на съдебна делба може
да бъде само такава сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище,
ателие/ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв
обект -решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на I ГО на ВКС; решение №26/23.02.2017г. по гр.д.№3024/2016г. на I ГО на ВКС/.
Непротиворечива е и практиката на ВКС относно вида на постройките със
стопанско предназначение – те представляват допълващо застрояване, чието
предназначение е да обслужват сградите от основното застрояване- решение
№201/23.03.2018г. по гр.д.№900/2017г., първо ГО на ВКС.
Сградите
на допълващото застрояване имат обслужващ характер спрямо основното застрояване
и не представляват самостоятелни обекти, подлежащи на делба отделно от сградата
на основното застрояване. Спомагателните постройки, не могат да се отделят в
самостоятелен дял, а следват основния жилищен имот – в този см. Решение № 89 от
12.07.2019 г. по гр.д. № 3607/2018 г. на ВКС на РБ. В този смисъл процесното складово
помещение следва жилищната сграда, тъй като има обслужващ характер.
Следователно, след смъртта на Г. Я.
притежаваните от него 4/6 идеални части от правото на собственост върху
складовото помещение с настоящ идентификатор 65231.911.88.2 е преминало на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН в равни дялове – по 1/3 в имуществото на
наследниците му по закон Е.Д. и Е. Н.. На основание наследяване по закон от Р. Я.а
на дял 1/6 идеална част от тази сграда, Е.Д. и Е. Н. са придобили по ½
идеална част от правото на собственост върху нея. Е. Н. е починала на 09.07.2011
г. и притежаваните от нея 7/18 ид. части от поземления имот и ½ ид. ч от
жилищната сграда и стопанска постройка са преминали в имуществото на дъщеря й К.Н..
По
отношение на поземления имот завещанието е породила правно действие като Е.Д., Г.Д.
и Е. Н. са придобили по 4/18 ид. части от правото на собственост върху
поземления имот, а след смъртта на Р. Я.а дъщерите й са придобили по 1/6 ид. ч.
или общо по 7/18 ид.ч. В тази част решението е правилно и следва да се
потвърди.
С оглед изложеното решението на РС-С., в
частта в която е допусната делба между Е.Г.Д. с ЕГН: **********, Г.Б.Д. с ЕГН: **********,
двамата от гр. С. и К.Н.Н. с ЕГН: ********** *** на сграда с идентификатор
65231.911.88.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С.,
представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 28
кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по КККР на гр. С.,
целият с площ по скица 546 кв.м., при дялове, както следва:за Е.Г.Д. – 1/6
идеална част; за Г.Б.Д. – 4/6 идеални части; за К.Н.Н. – 1/6 идеална част
следва да се отмени и делбата да се допусне при следните квоти: 1/2 ид.ч. за
съделителя Е.Г.Д. и 1/2 ид.ч. за ответницата К.Н.Н..
С оглед
изхода на делото /частично уважаване на въззивната жалба/, разноските на
страните остават за тяхна сметка, така както са ги направили за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 116 от 29.07.2020 г., постановено по гр. дело № 965/2018
г. по описа на Районен съд - гр. С. в частта по допускане на съдебната делба,
относно участието на съделителя Г.Б.Д. *** и определените квоти между
съделителите Е.Г.Д. с ЕГН: ********** и К.Н.Н. с ЕГН: ********** *** на сграда
с идентификатор 65231.911.88.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. С., представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със
застроена площ 28 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 65231.911.88
по КККР на гр. С., целият с площ по скица 546 кв.м., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
съдебна
делба между Е.Г.Д. с ЕГН: **********
и К.Н.Н. с ЕГН: ********** *** на сграда с идентификатор 65231.911.88.1 по
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С., представляваща
селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 28 кв.м., построена в
поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по КККР на гр. С., целият с площ по
скица 546 кв.м и ОПРЕДЕЛЯ квотите на
съделителите Е.Г.Д. с ЕГН: ********** и К.Н.Н. с ЕГН: ********** ***, както
следва:
-
За
Е.Г.Д. – 1/2 идеална част;
-
За
К.Н.Н. – 1/2 идеална част;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 29.07.2020 г., постановено по гр. дело №
965/2018 г. по описа на Районен съд - гр. С., в частта, в която е допусната да
се извърши съдебна делба между Е.Г.Д. с ЕГН: **********, Г.Б.Д. с ЕГН: **********,
двамата от гр. С. и К.Н.Н. с ЕГН: ********** *** на поземлен имот с
идентификатор 65231.911.88 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. С., целият с площ по скица 546 кв.м., при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 65231.911.89, 65231.911.128, 65231.911.154,
65231.911.86, 65231.911.85 и 65231.911.87, при дялове на съделителите, както
следва:
-
За
Е.Г.Д. – 7/18 идеални части;
-
За
Г.Б.Д. – 4/18 идеални части;
-
За
К.Н.Н. – 7/18 идеални части.
Решението не е обжалвано в частта, относно
допусната делба на имот с идентификатор 65231.911.88.2 по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С. и по отношение на
определените квоти между съделителите Е.Г.Д. и К.Н.Н. за този имот.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.