О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в открити съдебни заседания, състояли
се на тринадесети юни и осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Камелия Славкова и Донка Шулева като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 949 по описа на СГС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 04.04.2025 г. в ТРРЮЛНЦ
по инициатива на синдика е обявен допълнителен Списък № 5 на неприети вземания
на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, предявени
в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Предмет на списъка е вземане, което е предявено
от „П.А.Е.Е. СЕ А.П.“, Гърция (по-нататък наричано „П.И.“,
Гърция) в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ с молба вх. № 263876/05.03.2025 г. и за
размер възлизащ на сумата от
3 681 051,50 лв., представляващо платена от „П.И.“, Гърция в
пределите на изпълнително дело №
378/2025 г. водено по описа на ЧСИ- Р.М.В., рег. № 790, както и сума
съставляваща законна лихва за забава начислена за периода от 09.06.2020 г. до
18.02.2025 г. върху главница от 6 802 624,94 лв., която лихва е
присъдена с решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен съд, което е
постановено по в.т.д. № 807/2023 г.
На 25.04.2025 г. в ТРРЮЛНЦ по инициатива на синдика е
обявен допълнителен Списък № 6 на неприети вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Предмет на
списъка са вземания, предявени от „П.И.“, Гърция в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ с
молба вх. № 265689/02.04.2025 г., както следва: сумата в размер от 11 148 231,00 лв.
– представляващо левовата равностойност на вземане в размер на
5 700 000 евро по чл. II, раздел 2.1,
б. „b“, (i) във вр. с б. „а“ от
Рамков договор от 30.09.2015 г., възобновило съществуването си след осъждането
на „П.И.“, Гърция да върне полученото плащане в масата на несъстоятелността на
„С.П.Б.“ ЕООД (н), и сумата от 147 729,54 лв. – законна лихва за забава
върху главницата от 11 148 231 лв. за периода от 27.02.2025 г. до
02.04.2025 г.
На 19.06.2025 г. в ТРРЮЛНЦ по инициатива на синдика е
обявен допълнителен Списък № 7 на неприети вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. В т. 1 от
списъка са включени предявените от „П.И.“, Гърция с молба вх. №
268644/29.05.2025 г. вземания, както следва: 1) сумата от
4 535 083,31 лв., предявена като вземане, представляващо част от
непогасено (възобновило съществуването си) задължение на „С.П.Б.“ ЕООД (н) за
връщане на извършено авансово плащане по договор за кол опция в размер на
6 600 000 евро по чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (ii) във връзка с б.
„а“ от рамковото споразумение от 30.09.2015 г., и 2) сумата от
2 267 541,63 лв. – вземане, представляващо част от непогасено (възобновило
съществуването си) задължение на „С.П.Б.“ ЕООД (н) за неустойка по чл. III, раздел 3.1,
б. „b“ от Рамков
договор от 30.09.2015 г. в общ размер на 3 300 000 евро. В т. 2 от списъка са
включени публични вземания на обща стойност 48 630,82 лв., предявени от Държавата
чрез НАП с молба вх. № 268963/03.06.2025 г., както следва: 1) сумата от
28 436,47 лв. – законна лихва за забава до 12.05.2025 г. върху публично
вземане за държавна такса в размер на сумата 184 747,92 лв. по
изпълнителен лист № 260071/14.06.2024 г. по т.д. № 2781/2019 г. на СГС и 2)
сумата от 20 194,35 лв. - законна лихва за забава до 12.05.2025 г. върху
публично вземане за държавна такса в размер на 309 375,23 лв. по
изпълнителен лист № 260006/06.02.2025 г. по т.д. № 1051/2020 г. на СГС.
На същата дата – 19.06.2025 г. в Търговския регистър е
обявен и допълнителен Списък № 8 на приетите от синдика вземания на кредиторите
на „С.П.Б.“ ЕООД (н), предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в който са
включени предявените от Държавата чрез НАП с молба вх. № 268963/03.06.2025 г.
публични вземания на обща стойност 494 123,15 лв., както следва: 1) сумата
от 184 747,92 лв., представляваща държавна такса по изпълнителен лист №
260071/14.06.2024 г., издаден по т.д. № 2781/2019 г. на СГС, както и 2) сумата
от 309 375,23 лв., представляваща държавна такса по изпълнителен лист №
260006/06.02.2025 г., издаден по т.д. № 1051/2020 г. на СГС.
Срещу списъците на неприетите вземания са постъпили последвателно във времето и при съблюдаване на срока по чл.
690, ал. 1 ТЗ възражения, както следва : възражение с вх. № 266363/11.04.2025 г.,
възражение с вх. № 267183/29.04.2025 г. и възражение с вх. № 270294/26.06.2025
г., подадени от кредитора с неприети вземания „П.И.“, Гърция, както и
възражение с вх. № 270464/01.07.2025 г., подадено от кредитора с неприети
вземания Държавата, чрез Национална
агенция за приходите.
Упражнявайки възражение
с вх. № 270294/26.06.2025 г. „П.И.“, Гърция оспорва съображенията
на синдика да включи в обявения на 19.06.2025 г. допълнителен Списък № 7 на
неприетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД (н), предявени в срока по
чл. 688, ал. 3 ТЗ, които са предмет на предявяване с молба вх. №
268644/29.05.2025 г. вземания, както следва: 1) за сумата от 4 535 083,31 лв.,
предявена като вземане, представляващо част от непогасено (възобновило
съществуването си) общо задължение на „С.П.Б.“ ЕООД (н) за връщане на извършено
авансово плащане по договор за кол опция в общ размер на 6 600 000 евро по чл.
II, раздел 2.1, б. „b“, (ii) във връзка с б. „а“ от рамковото споразумение от 30.09.2015 г., и 2) за сумата
от 2 267 541,63 лв. – вземане, представляващо част от непогасено (възобновило
съществуването си) общо задължение на „С.П.Б.“ ЕООД (н) за неустойка по чл.
III, раздел 3.1, б. „b“ от Рамков договор от 30.09.2015 г. в общ размер на 3
300 000 евро. Възразява се срещу решението на синдика да откаже да приеме
вземането за сумата от 4 535 083,31 лв. по съображения, че с влязло в сила
съдебно решение клаузата, в която същото е установено, е обявена за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Прави се
позоваване на разпоредбите на чл. 648 ТЗ и чл. 134, ал. 4 ЗЗД, уреждащи
съдържанието на претенцията на договарялия с длъжника по обявена за
недействителна при условията на чл. 135 ЗЗД сделка.
Синдикът А.М. е депозирала писмено становище по
възражението от 09.07.2025 г., в което оспорва същото като неоснователно.
Поддържа изложените в оспорения списък съображения за неприемане на предявеното
от „П.И.“, Гърция вземане за сумата от 4 535 083,31 лв., позовавайки се на
обявяването на клаузата на чл. II, раздел 2.1, б. „а“ от рамковото споразумение
от 30.09.2015 г. за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Счита, че в случая нормата на чл. 648 ТЗ е неприложима, доколкото
възразилият кредитор не е извършил престация по атакуваната
сделка.
В провелото се по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ открито
съдебно заседание от 18.08.2025 г. неплатежоспособният длъжник не взема
участие, съответно представител на възразилия кредитор, както и синдикът
поддържат първоначалните си позиции, защитени във възражението, респ. в
становището им.
Съдът, като
взе предвид направеното възражение, изготвеният от синдика допълнителен списък
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, неговото
становище по възражението, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С молба вх. № 268644/29.05.2025 г. „П.И.“, Гърция е
предявило за приемане в производството по несъстоятелност, открито по отношение
на „С.П.Б.“ ЕООД (н), парични вземания, както следва: 1) сумата от 4 535 083,31
лв., предявена като вземане, представляващо част от непогасено (възобновило
съществуването си) общо задължение на „С.П.Б.“ ЕООД (н) за връщане на извършено
авансово плащане по договор за кол опция в общ размер на 6 600 000 евро по чл. II,
раздел 2.1, б. „b“, (ii) във връзка с б. „а“ от рамковото споразумение от
30.09.2015 г. и 2) сумата от 2 267 541,63 лв. – вземане, представляващо част от
непогасено (възобновило съществуването си) общо задължение на „С.П.Б.“ ЕООД (н)
за неустойка уговорена по чл. III, раздел 3.1, б. „b“ от Рамков договор от
30.09.2015 г. в общ размер на 3 300 000 евро.
Така предявените вземания са включени от синдика в
обявения на 19.06.2025 г. по партидата на неплатежоспособния длъжник в
търговския регистър допълнителен списък № 7 на неприетите вземания на
кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД (н), предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, срещу
който е подадено поставеното за разглеждане възражение.
От приложените към молбата за предявяване на
вземанията писмени доказателства се установява, че на 30.09.2014 г. между „С.П.Б.“
ЕООД, „П.И.“, Гърция (с предходно наименование „НБГ П.Р.“) и други три
чуждестранни търговски дружества е сключено рамково споразумение, посредством
което страните обвързващи се с него са уредили отношенията си във връзка с
финансирането, изграждането и придобиването на собствеността върху обектите,
част от мултифункционален Търговски център в гр. София, ж.к. „Люлин“, в т.ч. от
несъстоятелния длъжник „С.П.Б.“ ЕООД е поето задължение за учредяване на две
търговски дружества, в които да бъде извършена непарична вноска с предмет
недвижимите имоти, представляващи обектите, включени в търговския център. Предмет на уговаряне също така са условията и
цените за прехвърляне на акциите в тези две дружества, като се наблюдава и
поемане на договорен ангажимент за предоставяне на множество обезпечения по
поетото от „С.П.Б.“ ЕООД задължение за изграждане на търговския център и
ефективното прехвърляне на собствеността върху него в полза на „П.И.“, Гърция
срещу поето от последното дружество задължение за осигуряване на финансиране на
проекта.
В изпълнение на рамковото споразумение от 2014 г. „С.П.Б.“
ЕООД е учредило предвидените две търговски дружества – „П.У.“ АД и „П.У. 2“ АД
– в чийто капитал е внесъл като непарична вноска недвижимите имоти, образуващи
търговския център. Възползвайки се от предоставената му по силата на сключения
между страните договор за пут опция от 27.02.2015 г.
„С.П.Б.“ ЕООД е прехвърлило на „П.И.“, Гърция 100% от акциите на „П.У.“ АД по
уговорена цена от 11 000 000 евро, от които 6 600 000
евро – платени авансово (с банков превод, извършен на 30.09.2014 г. от сметка
на „П.И.“, Гърция по сметка на „МАРИНОПУЛОС“ СА, Гърция – трето лице, оправомощено от „С.П.Б.“ ЕООД да получи плащането), и 4 400
000 евро – платени впоследствие – на 04.03.2015 г. – по открита за целта ескроу сметка в „Обединена българска банка“ АД. В същото
време на 27.02.2015 г. между страните е сключен и договор за кол опция, който
предоставя на „П.И.“, Гърция възможност да придобие акциите на „П.У. 2“ АД за
цена от 22 000 000 евро.
С допълнително споразумение от 26.02.2015 г. страните
са удължили срока за изграждане на търговския център до 30.09.2015 г., като се
уговорили, че в случай на неизпълнение „П.И.“, Гърция има възможност да развали
възникналото по силата на рамковия договор от 2014 г. правоотношение, в който
случай „С.П.Б.“ ЕООД следва да върне платената по договора за пут опция цена от 11 000 000
евро, заедно с уговорената в допълнителното споразумение от 26.02.2015 г.
неустойка за разваляне в размер на 1 300 000 евро.
Установява се, че „С.П.Б.“
ЕООД не е изпълнило задължението си за изграждане на
търговския център в рамките на уговорения
срок, във връзка с което на 30.09.2015 г.
между „С.П.Б.“ ЕООД, „П.И.“, Гърция „Янус Риъл Естейт“
С.А., Люксембург и „Маринопулос Холдинг“ С.а.р.л.,
Люксембург, е подписан договор, по силата на който – с оглед допуснатото от „С.П.Б.“ ЕООД неизпълнение – страните се съгласяват да прекратят
рамковият договор от 30.09.2014 г., изменен на 08.12.2014 г., 15.01.2015 г.,
13.02.2015 г. и 26.02.2015 г., както и сключените в изпълнение на него договор
за пут опция от 27.02.2015 г. на стойност
11 000 000 евро и договор за кол опция от
27.02.2015 г. на стойност 22 000 000 евро.
В чл. 1, т. 1.2. от този договор е потвърдено задължението на „П.И.“, Гърция да
прехвърли придобитите по упражнената пут опция акции
от капитала на „П.У.“ АД обратно на „С.П.Б.“
ЕООД. В чл. 1,
т. 1.3. е потвърдено задължението на „С.П.Б.“
ЕООД да върне на
„П.И.“, Гърция, получената за прехвърлянето на акциите цена от
11 000 000 евро, както и да заплати
неустойка в размер на 1 300 000 евро.
Отношенията между страните във връзка с бъдещето
на проекта са уредени в ново рамково
споразумение, сключено на 30.09.2015 г. С оглед
прекратяване на рамковото
споразумение от
2014 г. и договора за пут опция от 27.02.2015 г., респ. извършеното в изпълнение на тях прехвърляне на акциите от капитала
на „П.У.“ АД от „С.П.Б.“ ЕООД в полза на „П.И.“, Гърция
на същата дата – 30.09.2015 г. – гръцкото дружество е прехвърлило същите обратно на „С.П.Б.“ ЕООД. В чл. II, раздел 2.1, б. „а“ от новото
рамково споразумение страните
са потвърдили задължението на „С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“, Гърция в размер
на 12 300 000 евро, формирано като сбор от задължението
за връщане на цената, получена
за прехвърляне на акциите от
капитала на „П.У.“ АД, на стойност
11 000 000 евро, и неустойката
в размер на 1 300 000 евро, като в чл. II, раздел 2.1, б. „b“ са предвидили
същото да бъде погасено както
следва: 1) по отношение на сумата
от 5 700 000 евро е предвидено плащането да бъде извършено
на същия ден в полза на
трето посочено от „П.И.“, Гърция лице, а именно на „К.К.Е.К.“ Лтд, като извършването
на плащането е потвърдено в същата клауза от
договора (чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (i)), а що се отнася до 2) остатъка от 6 600
000 евро е предвидено същият да бъде
погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“, Гърция на
стойност 6 600 000 евро, представляващо авансово плащане по нов договор за кол опция от същата
дата – 30.09.2015 г. (чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (ii)). Съгласно чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковия договор от 2015 г. „С.П.Б.“ ЕООД се задължава да организира
завършването на търговския център и снабдяването с всички необходими разрешителни, лицензии и одобрения, необходими за започването
на дейност като търговски център в срок до
28.03.2016 г. Уговорено е, че
при неизпълнение на това задължение
„П.И.“, Гърция има право да развали
договора с предизвестие от десет работни
дни, в който случай „С.П.Б.“ ЕООД следва да върне на
„П.И.“, Гърция полученото авансово плащане по упражнената
кол опция в размер на 6 600 000 евро, както и да
заплати неустойка в размер на 3 300 000 евро.
Установява се, че в рамките на уговорения срок – до 28.03.2016
г. – „С.П.Б.“ ЕООД не е изпълнило задължението си за изграждане на търговския
център и снабдяване с необходимата строителна документация, в резултат на което
за „П.И.“, Гърция е възникнало правото да прекрати рамковото споразумение от
2015 г. едностранно, което свое преобразуващо право гръцкото дружество е
упражнило с отправянето на нотариална покана № 200/11.10.2017 г. Същата е
връчена на „С.П.Б.“ ЕООД на 06.11.2017 г., като с изтичането на срока на
предизвестието от десет работни дни рамковият договор от 30.09.2025 г. е бил
успешно развален.
На основание чл. III, разд. 3.1., б. „b“ от рамковия
договор от 30.09.2015 г. в резултат на развалянето
му за „С.П.Б.“ ЕООД е възникнало задължението да плати на
„П.И.“, Гърция сумата от 6 600 000 евро, дефинирано
като задължение „да върне на
„П.И.“, Гърция полученото авансово плащане“. При анализ на
цитираната договорна клауза се установява,
че страните по рамковия договор
визират последиците от отпадане с обратна
сила на задължението
на „П.И.“, Гърция към „С.П.Б.“ ЕООД в размер
на 6 600 000 евро, представляващо дължимо авансово плащане по упражнена кол
опция. С разваляне
на рамковия договор това задължение
отпада с обратна
сила, което от своя страна
води до
отпадане и
на правните последици на извършеното
в чл. II, разд. 2.1., б. „b“, (ii) от рамковия договор от 2015 г. прихващане. С отпадане на правните последици
на прихващането отпада и погасителният ефект по отношение
на установеното в същата разпоредба насрещно вземане на „П.И.“, Гърция към „С.П.Б.“ ЕООД на
стойност 6 600 000 евро, представляващо част от установеното
в чл. II, разд. 2.1., б. „а“ от
рамковото споразумение от 2015 г. вземане в общ размер на
сумата от 12 300 000 евро. В тази част
– с която страните установяват съществуването на вземане на
„П.И.“, Гърция към „С.П.Б.“ ЕООД в размер
на 12 300 000 евро – рамковият договор има характер на
спогодба и не се засяга от
развалянето. В този смисъл уговореното
в чл. III, разд. 3.1., б. „b“ от рамковия договор от 30.09.2015 г. задължение на „С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“, Гърция
на стойност 6 600 000 евро, дължимо при
упражнено от гръцкото дружество право да развали
рамковия договор, визира именно установеното
в чл. II, разд.
2.1., б. „b“, (ii) във вр. с б. „a“ от рамковия договор задължение на „С.П.Б.“ ЕООД в същия размер, възобновило
съществуването си в резултат
на развалянето рамковия договор и отпадане с обратна сила на последиците
на извършеното в същата клауза от
рамковия договор прихващане.
Установява се, че в производството по изп. д. № 6442/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, в
резултат на влязло в сила разпределение от 09.01.2018 г., на „П.И.“, Гърция, в
качеството му на кредитор по договор за особен залог върху търговското
предприятие на „П.У. 2“ АД, сключен на 06.10.2025 г. и вписан в ЦРОЗ под №
201510150829, е извършено плащане в размер на сумата от 6 802 624,94 лв., от
която 4 535 083,31 лв. – за погасяване на съответната част задължение „С.П.Б.“
ЕООД в общ размер на сумата от 6 600 000 евро, дължима съгласно чл. III, разд. 3.1., б. „b“ във вр. с чл.
II, разд. 2.1., б. „b“, (ii) във вр. с б. „a“ от рамковото
споразумение от 30.09.2015 г., и 2 267 541,63 лв. – за погасяване на
съответната част от задължение на „С.П.Б.“ ЕООД за неустойка в общ размер на 3
300 000 евро съгласно чл. III, разд. 3.1., б. „b“ от рамковото
споразумение от 30.09.2015 г.
С решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен
съд по в.т.д. № 807/2023 г., влязло в сила на 14.11.2024 г. /след като с
определение № 2966/14.11.2024 г. на ВКС, ТК, I т.о. по т.д. № 1292/2024 г.
същото не е допуснато до касационно обжалване/, по предявен иск с правно основание
чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността е обявен договор за залог на търговско
предприятие между „П.У. 2“ АД, залогодател, и „П.И.“,
Гърция, заложен кредитор, сключен на 06.10.2025 г. и вписан в ЦРОЗ под №
201510150829, с оглед на което, на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, „П.И.“, Гърция
е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност сумата от 6 802 624,94 лв., получена в качеството му на заложен
кредитор по изпълнително дело № 6442/2016 г. на ЧСИ М. Б., ведно със законната
лихва за забава за периода от предявяване на иска – 09.06.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Въз основа на решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски
апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г. на „С.П.Б.“ ЕООД (н) е издаден
изпълнителен лист № 102/06.03.2024 г. срещу „П.И.“, Гърция за сумата от
6 802 624,94 лв., получена от последното в качеството му на заложен
кредитор по изпълнително дело № 6442/2016 г. на ЧСИ М. Б. на отпаднало
основание – обявяването на договор за залог на търговско предприятие от
06.10.2025г. за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ведно със законната лихва за забава за периода от
предявяване на иска – 09.06.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Въз основа на издаденият в полза на „С.П.Б.“ ЕООД (н)
изпълнителен лист № 102/06.03.2024 г. е образувано изп.
д. № 378/2025 г. по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790. На 06.02.2025 г. на „П.И.“,
Гърция е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията, за които е
осъдено чуждестранното дружество, а именно за сумата от 6 802 624,94 лв.,
получена в качеството му на заложен кредитор по изпълнително дело № 6442/2016
г. на ЧСИ М. Б. на отпаднало основание – обявяването на договор за залог на
търговско предприятие от 06.10.2025г. за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, както и за сумата от 3 681 051,50 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6 802 624,94 лв.,
която е начислена за периода от 09.06.2020 г. до 18.02.2025 г.
В рамките на производството пред ВКС, ТК, I т.о. по
т.д. № 1292/2024 г., образувано по касационната жалба на „П.И.“, Гърция срещу
решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г.,
касационният жалбоподател е внесъл по сметка на ВКС сумата от 6 802 624,94 лв.
като обезпечение във връзка с постановено спиране на изпълнението на
обжалваното въззивно решение при условията на чл. 282 ГПК.
С определение № 2966 от 14.11.2024 г. на ВКС, ТК, I
т.о. по т.д. № 1292/2024 г., подадената от „П.И.“, Гърция касационна жалба
срещу решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №
807/2023 г. не е допусната за разглеждане, в резултат на което обжалваното въззивно решение е влязло в сила при условията на чл. 296,
т. 3 ГПК.
Видно от ангажираното към молбата за предявяване на
вземането удостоверение с изх. № 25906/21.05.2025 г. по изп.д.
№ 20257900400378/2025 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС,
образувано по изпълнителен лист № 102/06.03.2024 г., издаден въз основа на
решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г.,
сумата по освободеното от ВКС обезпечение в размер на 6 802 624,94
лв. е преведена по сметка на съдебния изпълнител. Видно от ангажираните към
молбата за предявяване на вземането банкови документи, на 07.02.2025 г. „П.И.“,
Гърция е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 3 773 643,99 лв.,
за която впоследствие – с писмо до съдебния изпълнител от 20.02.2025 г. – е
уточнено, че 3 681 051,50 лв. са платени за погасяване на описаното в поканата
задължение за законна лихва за периода от 09.06.2020 г. до 18.02.2025 г., а
остатъкът от 92 592,49 лв. – за погасяване на задълженията за такси и разноски
по изпълнението. Видно от удостоверението на съдебния изпълнител, с плащане,
наредено на 30.04.2025 г. от сметката на ЧСИ по сметка на взискателя
„С.П.Б.“ ЕООД (н) е преведена сумата от 10 303 921,24 лв. за
погасяване на пълния размер на главницата по изпълнителния лист от
6 802 624,94 лв. и съответната част от законната лихва за забава.
Кредиторът с неприетото вземане – „П.И.“, Гърция –
счита, че с постъпване на сумата от 6 802 624,94 лв. в масата на
несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (н), е отпаднал погасителният ефект на извършеното
спрямо него плащане, респективно са възобновили съществуването си вземанията му
към неплатежоспособния длъжник за сумата от 4 535 083,31 лв., представляваща
съответна част от задължението на „С.П.Б.“ ЕООД в общ размер на сумата от 6 600
000 евро, дължима съгласно чл. III, разд. 3.1., б.
„b“ във връзка с чл. II, разд. 2.1., б. „b“ (ii) във вр. с б. „а“ от рамковото споразумение от 30.09.2015 г.,
събрана в производството по изп. д. № 6442/2016 г. по
описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, както и за сумата от 2 267 541,63 лв., представляваща
съответна част от задължението на „С.П.Б.“ ЕООД за неустойка в общ размер на 3
300 000 евро съгласно чл. III, разд. 3.1., б. „b“ от
рамковия договор от 30.09.2015 г., събрана в пределите на производството по
изпълнително дело № 6442/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838.
Съдът по несъстоятелността намира подаденото от „П.И.“
възражение с вх. № 270294/26.06.2025 г. за неоснователно, като този формиран извод
почива на следните правни аргументи :
По отношение на предявеното за приемане в производство
вземане за сумата от 4 535 083,31 лв : Принципно
правилно е схващането на възразилия кредитор, че с обявяване на договора за
особен залог за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността
по реда на чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, осъждането на заложният
кредитор по иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ да върне полученото
плащане и ефективното постъпване на последното в масата на несъстоятелността,
обезпеченото с обявения за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността договор за особен залог вземане на кредитора срещу
неплатежоспособния длъжник възобновява съществуването си и може да бъде
предявено в производството по несъстоятелност на по-късен етап и при условията
на чл. 688, ал. 3 ТЗ, но вече като необезпечено – доколкото договорът за залог
е непротивопоставим на кредиторите на масата на несъстоятелността. В случая
обаче по реда на чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен договора за особен
залог, е обявена и клаузата, в която е установено съществуването на обезпеченото
с него задължение на неплатежоспособния длъжник към кредитора, въз основа
именно на която това парично вземане е предявено за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност провеждано спрямо - „С.П.Б.“ ЕООД (н).
Вече се спомена, че сумата в размер от 4 535 083,31
лв. представлява събраната в производството по изп.
д. № 6442/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 част от предвиденото за
прихващане по смисъла на в чл. II, разд. 2.1., б. „b“, (ii) от
рамковото споразумение от 30.09.2015 г. насрещно задължение на „С.П.Б.“ ЕООД
(н) към „П.И.“, Гърция на обща стойност 6 600 000 евро, което от своя
страна представлява част от установеното в чл. II, разд.
2.1., б. „a“ задължение
на „С.П.Б.“ ЕООД (н) към „П.И.“, Гърция на обща стойност 12 300 000 евро.
Именно тази последна уговорка намерила израз в клаузата на чл. II, разд. 2.1., б. „a“ от
рамковото споразумение от 30.09.2015 г. – е обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ с
решение № 112 от 12.02.2023 г. по в.т.д. № 757/2021 г. на САС, влязло в сила на
27.02.2025 г. С обявяване на сделката за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността при условията на чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ полученото от третото лице, с което
неплатежоспособният длъжник е договарял, подлежи на връщане в масата на
несъстоятелността – арг. от чл. 649, ал. 2 ТЗ – като
на свой ред, то /третото лице/ има право да получи даденото от него по атакуваната
сделка, а ако то не се намира в масата или се дължат пари, то става кредитор за
съответната сума – аргумент от чл. 648 ТЗ. Именно в това се състои претенцията
на договарялото с неплатежоспособния длъжник трето лице към масата на
несъстоятелността – ако обявената за недействителна по отношение на
несъстоятелността сделка е породила за него задължение, което то е изпълнило,
или пък е извършило престация при сключването на
реален договор, то за него възниква право
да получи това, което е дало обратно или – ако то не се намира в масата на несъстоятелността
или е престираното в пари – за него възниква парично
вземане към неплатежоспособния длъжник, което може да бъде предявено за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Собственото му вземане, произтичащо от обявената за недействителна при условията
на чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ сделка, обаче се счита за
несъществуващо от гледна точка на откритото по отношение на неговия контрагент
– неплатежоспособният длъжник производство по несъстоятелността – както за
кредиторите на несъстоятелността, така и за длъжника – без необходимост от
предприемането на последващи действия по прекратяване
на сделката в отношенията между страните по нея, каквито биха били необходими
при относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД, несвързана с производството по
несъстоятелност. Това именно обяснява задължението на третото лице да върне
полученото в масата на несъстоятелността, произтичащо пряко от обявяването на
сделката за недействителна при условията на чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649,
ал. 1 ТЗ. Изпълнението на това задължение не води обаче до възобновяване на
вземането на третото, договаряло с длъжника лице, чийто насрещен интерес бива
защитен от нормата чл. 648 ТЗ. Несъстоятелни в тази насока са и съображенията
на възразилия кредитор, които биват извличани от нормата на чл. 135, ал. 4 ЗЗД,
която не намира пряко приложение в производството по несъстоятелност, и
съгласно която третото лице, тогава, когато то участва в разпределението с
вземане, произтичащо от обявяване на недействителността, се удовлетворява от
сумата, получена от публичната продан, след кредиторите, в чиято полза е
обявена недействителността. Визираното в цитираната разпоредба вземане на
третото лице, с което същото може да участва в разпределението, и тук е не
вземането му по обявената за относително недействителна сделка, а това за
връщане на даденото по нея от третото лице, с тази особеност, че в общия случай
– при уважен иск по чл. 135 ЗЗД, несвързан с производството по несъстоятелност
– в отношенията между страните по самата сделка същата продължава да се счита
действителна, докато правоотношението не бъде разтрогнато – посредством
упражнено право на разваляне от третото лице – което именно ще доведе до
възникване на кондикционната му претенция, визирана в
чл. 135, ал. 4 ЗЗД.
В случая предявената за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност сума от 4 535 083,31 лв. се претендира именно
въз основа на обявената за недействителна по отношение на несъстоятелността
клаузата на чл. II, разд. 2.1., б. „a“ от рамковото
споразумение от 30.09.2015 г., по съображения, че установеното в същата вземане
на възразилия кредитор срещу неплатежоспособния длъжник е възобновило
съществуването си след като кредиторът е бил принуден да върне полученото
плащане обратно в масата на несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ. По
изложените съображения, така предявеното вземане на „П.И.“, Гърция срещу „С.П.Б.“
ЕООД (н), установено в обявената за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД във
връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ клауза на чл.
II, разд. 2.1., б. „а“ от рамковото споразумение от
30.09.2015 г., не се установява да съществува и да има за свои носител
възразилия кредитор, поради което същото правилно е включено от синдика в
изготвения от него списък на неприетите вземания, като в резултат на това то е
отклонено от удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
По отношение на предявеното за приемане в производството
вземане за сумата в размер от 2 267
541,63 лв. :
Следващото вземане предявено с молба вх. №
268644/29.05.2025 г. и включено в обявения на 19.06.2025 г. допълнителен списък
№ 7 на неприетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД (н), предявени в
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, срещу който е насочено разглежданото възражение вх.
№ 270294/26.06.2025 г., е за сумата от 2 267 541,63 лв., предявена като
вземане, представляващо част от непогасено (възобновило съществуването си)
задължение на „С.П.Б.“ ЕООД (н) за неустойка по чл. III, раздел 3.1, б. „b“ от
Рамков договор от 30.09.2015 г. в общ размер на 3 300 000 евро. И тук
съображенията на възразилия кредитор са, че след като е върнал в масата на
несъстоятелността полученото по изп. д. № 6442/2016
г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, плащане в проведеното индивидуално
принудително изпълнение, то вземането му срещу неплатежоспособния длъжник за
неустойка уговорена по смисъла на чл. III, раздел 3.1, б. „b“ от Рамков договор
от 30.09.2015 г. е възобновило съществуването си до размера на върнатата в
масата на несъстоятелността сума и следва да намери ново удовлетворяване този
път в течащото универсално принудително
изпълнение спрямо длъжника - „С.П.Б.“ ЕООД (н).
Видно от ангажираното по делото удостоверение с изх. №
25906/21.05.2025 г. по изп.д. № 20257900400378/2025
г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790, образувано по изпълнителен лист № 102/06.03.2024
г., издаден въз основа на решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен съд
по в.т.д. № 807/2023 г., с плащане, което е наредено на 30.04.2025 г. от
сметката на ЧСИ по сметка на взискателя „С.П.Б.“ ЕООД
(н) е преведена сумата в размер на 10 303 921,24 лв., отнесена за погасяване,
както следва : на пълния размер на главницата по посочения изпълнителен лист,
чиито размер възлиза на сумата от 6 802
624,94 лв., в това число задължението на „П.И.“, Гърция да върне в масата на
несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (н) сумата от 2 267 541,63 лв., получена в
производството по изп. д. № 6442/2016 г. по описа на
ЧСИ М. Б., рег. № 838, за погасяване на съответната част от задължение на „С.П.Б.“
ЕООД за неустойка в общ размер на 3 300 000 евро съгласно чл. III, разд. 3.1., б. „b“ от рамковия договор от 30.09.2015 г.
Задължението на „П.И.“, Гърция да върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“
ЕООД (н) посочената сумата от 2 267 541,63 лв., произтича от обявената с
решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г.
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.П.Б.“
ЕООД (н) на договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., въз
основа на който, в качеството си на заложен кредитор, „П.И.“, Гърция е събрало
съответната част от вземането си за неустойка по чл. III, раздел 3.1, б. „b“ от
Рамков договор от 30.09.2015 г. в общ размер на 3 300 000 евро.
Самата неустоечна клауза не е обявена за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността по реда на чл.
135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ. Преди да се пристъпи към изследване на
въпроса, дали възстановяването на получената въз основа на обявения за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за
особен залог от 06.10.2015 г. сума от 2 267 541,63 лв. в масата на
несъстоятелността води до възобновяване на вземането му за неустойка до размер
на извършеното плащане е необходимо да се изясни дали клаузата, от която
произтича предявеното неустоечно вземане е валидна, в
това число дали не влиза в противоречие с добрите нрави, който порок би довел
до нейната нищожност.
Съдържащата се в чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковият договор от 30.09.2015 г. клауза предвижда, че при
условие, че поради допуснатото от страна на „С.П.Б.“ ЕООД неизпълнение на
задължението за изграждане на търговския център и снабдяване с необходимата
строителна документация в срок, „П.И.“, Гърция упражни правото си да развали
договора, наред с останалите последици на развалянето в тежест „С.П.Б.“ ЕООД
възниква задължение за заплащането на неустойка в размер на 3 300 000
евро. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е налице в случаите, при които дадена
уговорка нарушава правила, които макар и да не се ползват с нарочна позитивноправна регламентация, т.е. не са закрепени в
конкретни правни норми, се извеждат от общите правни принципи и установените в
обществото морални възгледи, водени от принципите за социална и икономическа
справедливост, добросъвестност в гражданските и търговските отношения, както и
недопустимост на лишеното от легитимни цели обогатяване за чужда сметка. В този
смисъл неустоечната клауза би влязла в противоречие с
изискването за съответствие с добрите нрави, когато същата е уговорена извън законоустановените й обезщетителна,
обезпечителна и наказателна функции, като преценката за това следва да бъде
извършена към момента на сключване на договора, като се държи сметка за
естеството на главното задължение – парично или непарично, неговият размер,
дали изпълнението му е гарантирано с други обезпечения, вида на уговорената
неустойка, както и съотношението между нейният размер и този на разумно
очакваните вреди от неизпълнението. В конкретния случай неустоечната
клауза предвижда заплащането на компенсаторна по вид неустойка в размер на
3 300 000 евро. Съдът намира, че с оглед компенсаторния характер на
неустойката преценката за съответствието й с добрите нрави следва да се
концентрира най-вече върху евентуалните вреди, които биха настъпили за
кредитора, при неизпълнение на главното задължение за довършване на търговския
център и въвеждането му в експлоатация. Видно от рамковия договор, страни по
който освен „П.И.“, Гърция и „С.П.Б.“ ЕООД са и още три чуждестранни търговски
дружества, незавършването на търговския център в срок не утежнява „П.И.“,
Гърция със задължения спрямо други правни субекти. В същото време правата му по
рамковия договор са гарантирани с редица други обезпечения по договори за залог
на акции и права, произтичащи от тях. Тези обстоятелства дават основание на
съда да приеме, че предвидената в чл. III, разд.
3.1., б. „b“ от рамковият договор от 30.09.2015 г. неустойка в размер на
3 300 000 евро е уговорена извън присъщите на този вид вземане
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция,
поради което влиза в противоречие с принципите на справедливостта и
добросъвестността в търговските отношения. Бъде ли възприета като действителна
коментираната неустоечна клауза би довела до
несправедливо и самоцелно обогатяване на кредитора, като по изложените
съображения съдът намира, че същата влиза в противоречие с добрите нрави, който
порок води до нейната нищожност. Следователно в приложение на тази клауза няма
как за възразилия кредитор успешно да се породи вземане за компенсаторна
неустойка, което да може да бъде надлежно изпълнено, било в пределите на
индивидуално изпълнително производство, било в тези на универсалното
изпълнително производство, каквото се явява това по несъстоятелност. По тази
причина и вземането в размер на сумата от 2 267 541,63 лв., като част от така
уговорената, но установена като недействителна неустойка не съществува в
правната сфера на „П.И.“, Гърция.
По изложените съображения съдът по несъстоятелността
намира, че подаденото от „П.И.“, Гърция възражение с вх. № 270294/26.06.2025 г.
срещу допълнителен списък № 7 на неприетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД (н), предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 19.06.2025 г., следва да бъде оставено без уважение, доколкото
решенията на синдика за неприемане на вземанията предявени с молба вх. № 268644
от 29.05.2025 г. са правилни и не се налага тяхното ревизиране.
С възражение
вх. № 266363/11.04.2025 г. „П.И.“, Гърция оспорва решенията на синдика да включи
в обявения на 04.04.2025 г. допълнителен списък № 5
на неприетите вземания предявеното от него с молба вх. № 263876/05.03.2025 г.
вземане за сумата от 3 681 051,50 лв., представляващо заплатена от „П.И.“,
Гърция по изп. д. № 378/2025 г. на ЧСИ Р.М.В. законна
лихва за забава за периода от 09.06.2020 г. до 18.02.2025 г. върху главница от
6 802 624,94 лв., присъдена с решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен
съд по в.т.д. № 807/2023 г. Възразилият кредитор счита, че с извършеното от
него в полза на масата на несъстоятелността плащане на законната лихва за
забава, аналогично на главното задължение, за него възниква вземане срещу
неплатежоспособния длъжник в същия размер.
Синдикът А.М. е депозирала писмено становище по
възражението от 29.04.2025 г., в което оспорва същото като неоснователно,
поддържайки изложените в оспорения списък съображения за неприемане на
предявеното от „П.И.“, Гърция вземане за сумата от 3 681 051,50 лв.
В провелото се по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ открито
съдебно заседание от 13.06.2025 г. неплатежоспособният длъжник не взема
участие, съответно представител на възразилия кредитор, както и синдикът
поддържат първоначалните си позиции, защитени във възражението, респ. в
становището.
Съдът, като
взе предвид направеното възражение, изготвеният от синдика допълнителен списък
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, неговото
становище по възражението, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С молба вх. № 263876/05.03.2025 г. „П.И.“, Гърция е
предявило за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по
отношение на „С.П.Б.“ ЕООД (н), парично вземане за сумата от 3 681 051,50 лв.,
възникнало в резултат на извършеното от него плащане по изп.
д. № 378/2025 г. на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, на законната лихва за забава върху
главницата от 6 802 624,94 лв., което акцесорно
вземане е присъдено в полза на „С.П.Б.“ ЕООД (н) с решение № 93/12.02.2024 г.
на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г.
Така предявеното вземане е включено от синдика в
обявения на 04.04.2025 г. по партидата на
несъстоятелния длъжник в търговския регистър допълнителен списък № 5 на
неприетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, срещу който е
подадено поставеното за разглеждане възражение.
С коментираното вече решение № 93/12.02.2024 г. на
Софийски апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г., влязло в сила на 14.11.2024
г., на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността е обявен
договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2025 г., с оглед на което,
на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, „П.И.“, Гърция е осъдено да върне в масата на
несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност сумата от 6 802 624,94 лв., получена в
качеството му на заложен кредитор по изпълнително дело № 6442/2016 г. на ЧСИ М.
Б., ведно със законната лихва за забава за периода от предявяване на иска –
09.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
Въз основа на решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски
апелативен съд по в.т.д. № 807/2023 г. в полза на „С.П.Б.“ ЕООД (н) е издаден
изпълнителен лист № 102/06.03.2024 г. срещу „П.И.“, Гърция за сумата от 6 802
624,94 лв., получена в качеството му на заложен кредитор по изпълнително дело №
6442/2016 г. на ЧСИ М. Б. на отпаднало основание – обявяването на договор за
залог на търговско предприятие от 06.10.2025г. за недействителен по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, ведно със законната лихва за забава за
периода от предявяване на иска – 09.06.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Привеждайки в изпълнение така издадения в полза на „С.П.Б.“
ЕООД (н) изпълнителен лист № 102/06.03.2024 г. от синдика е образувано
изпълнително дело № 378/2025 г. по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790. На 06.02.2025
г. на „П.И.“, Гърция е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията,
за които е осъдено чуждестранното дружество, в това число и за сумата от 3 681
051,50 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6 802
624,94 лв., която е начислена за периода от 09.06.2020 г. до 18.02.2025 г.
Видно от ангажираните към молбата за предявяване на вземането банкови
документи, на 07.02.2025 г. „П.И.“, Гърция е превело по сметка на съдебния
изпълнител сумата от 3 773 643,99 лв., за
която впоследствие – с писмо до съдебния изпълнител от 20.02.2025 г. – е
уточнено, че 3 681 051,50 лв. са платени за погасяване на описаното в поканата
задължение за законна лихва за периода от 09.06.2020 г. до 18.02.2025 г., а
остатъкът от 92 592,49 лв. – за погасяване на дължимите такси и разноски по
изпълнението. Видно от удостоверение изх. №
25906/21.05.2025 г. по изп.д. № 20257900400378/2025
г. на съдебния изпълнител посредством плащане, което е наредено на 30.04.2025
г. от сметката на ЧСИ по сметка на взискателя „С.П.Б.“
ЕООД (н) е преведена сумата от 10 303 921,24 лв. за погасяване на
пълния размер на главницата по изпълнителния лист от 6 802 624,94 лв.
и съответната част от законната лихва за забава. С последващо
плащане, извършено на 19.05.2025 г., по сметка на взискателя
е преведена и сумата от 354 425,12 лв. за погасяване на остатъка от
задължението за законна лихва за забава върху главницата от 6 802 624,94 лв. за
периода от 09.06.2020 г. до 18.02.2025 г. в размер на 3 681 051,50 лв., както и
разноските по изпълнението в размер на 255 855,49 лв.
Кредиторът с неприетото вземане – „П.И.“, Гърция –
счита, че като е изпълнил задължението си за законна лихва за забава за периода
от 09.06.2020 г. до 18.02.2025 г. в размер на сумата от 3 681 051,50 лв., за което
е осъден с влязлото в сила решение № 93/12.02.2024 г. на Софийски апелативен
съд по в.т.д. № 807/2023 г., то в правната му сфера се е породило вземане срещу
неплатежоспособния търговец в същия размер. Ю
Съдът по несъстоятелността не споделя тези съображения.
Както беше вече разяснено, правата на третото,
договаряло с длъжника лице по сделка, по отношение на която са приложени
разпоредбите на чл. 646 или 647 ТЗ, се свеждат до това същото да получи обратно
само това, което е дало на неплатежоспособния длъжник по прогласената за
нищожна, респ. обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността сделка – в случай че даденото все още се намира в масата на
несъстоятелността – арг. от чл. 648 ТЗ. В противен
случай – ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат
пари – третото лице става кредитор, като може да предяви вземането си по реда
на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Задължението на „П.И.“, Гърция за заплащането на законна
лихва за забава е отделно от задължението му да върне полученото по обявената
за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка в
масата на несъстоятелността. В същото време от значение за това дали
договарялото с длъжника по обявената за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД
във вр. с чл. 649 ТЗ лице разполага с подлежаща на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност претенция се обуславя не от
това, дали то е върнало благото, което то е получило по сделката, а дали е дало
нещо по нея в полза на неплатежоспособния длъжник, което подлежи на връщане.
Възмездяването на натрупано задължение за законна лихва за забава върху
подлежащата на връщане от третото лице сума не попада в хипотезата на чл. 648 ТЗ, нито поражда регресна претенция или друг вид
вземане срещу неплатежоспособния длъжник, поради което няма как същото да се
признае за вземане което е валидно възникнало и съществува в правната сфера на
възразилия кредитор.
По изложените съображения съдът по несъстоятелността
намира, че подаденото от „П.И.“, Гърция възражение с вх. № 266363/11.04.2025 г.
срещу допълнителен списък № 5 на неприетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 04.04.2025 г., следва да бъде
оставено без уважение.
С възражение
вх. № 267183/29.04.2025 г. кредиторът оспорва решенията на синдика да
включи в списъка на неприетите предявени от него с молба вх. №
265689/02.04.2025 г. вземания,
както следва: 1) за сумата от 11 148 231 лв. – левовата равностойност на
вземане в размер на 5 700 000 евро по чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (i) във вр. с б. „а“ от рамковото споразумение от 30.09.2015 г.,
възобновило съществуването си след осъждането на „П.И.“, Гърция да върне
полученото плащане в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (н) и 2) за
сумата от 147 729,54 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 11 148
231 лв., която е начислена за периода от 27.02.2025 г. до 02.04.2025 г. Възразява се
срещу решението на синдика да откаже да приеме предявените от „П.И.“, Гърция
вземания за удовлетворяване в производството по несъстоятелност по съображения,
че с влязло в сила съдебно решение клаузата, в която е
установено главното вземане, е обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Излагат се подробни съображения в
насока, че вземането по чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (i) във вр.
с б. „а“ от рамковото споразумение от 30.09.2015 г. е възобновило
съществуването си с ефективното постъпване на сумата от 11 148 231 лв. в масата
на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (н). Предвид това възразилият кредитор
счита, че му се следва и предявената в размер на 147 729,54 лв. законна лихва
за забава върху сумата от 11 148 231 лв., която е начислена за периода от влизане в сила на осъдителното
решение по чл. 649, ал. 2 ТЗ – 27.02.2025 г. до датата на предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност и съответно е платена от него в
полза на масата на несъстоятелността.
Синдикът А.М. е депозирала писмено становище по
възражението от 13.05.2025 г., в което оспорва същото като неоснователно.
Поддържа изложените в оспорения списък съображения за неприемане на предявените
от „П.И.“, Гърция вземания, а именно, че същите не са възникнали за предявяващия
ги, позовавайки се на обявяването на клаузата на чл. II, раздел 2.1, б. „а“ от
рамковото споразумение от 30.09.2015 г. за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
В провелото се по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ открито съдебно
заседание неплатежоспособният длъжник не взема участие, съответно представител
на възразилия кредитор, както и синдикът поддържат първоначалните си позиции,
защитени във възражението, респ. в становището.
Съдът, като
взе предвид направеното възражение, изготвеният от синдика допълнителен списък
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, неговото
становище по възражението, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С молба вх. № 265689/02.04.2025 г. „П.И.“, Гърция е
предявило за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по
отношение на „С.П.Б.“ ЕООД (н), парични вземания, както следва: 1) сумата от 11
148 231 лв., представляващо левовата равностойност на вземане в размер на 5 700
000 евро по чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (i) във връзка с б. „а“ от Рамков
договор от 30.09.2015 г., възобновило съществуването си след осъждането на „П.И.“,
Гърция да върне полученото плащане в масата на несъстоятелността и 2) сумата от
147 729,54 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 11
148 231 лв., която е начислена за периода от 27.02.2025 г. до 02.04.2025 г.
Така предявените вземания са включени от синдика в
обявения на 25.04.2025 г. по партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския
регистър допълнителен списък № 6 на неприетите вземания, предявени по реда на
чл. 688, ал. 3 ТЗ, срещу който е подадено поставеното за разглеждане
възражение.
Както беше посочено, след като „С.П.Б.“ ЕООД е изпаднало в положение на забава по отношение на
задължението си за изграждане на финансирания от „П.И.“, Гърция търговския
център, произтичащо от сключеното между тях рамково споразумение от 30.09.2014
г., същото, както и сключените в изпълнение на него договори за пут и кол опция относно акциите на „П.У.“ АД и „П.У. 2“ АД,
са прекратени, като отношенията между страните във връзка с финансирането и изграждането
на търговския център са преуредени с ново рамково
споразумение, сключено на 30.09.2015 г. В чл. II, раздел
2.1, б. „а“ от новото
рамково споразумение страните
са потвърдили задължението на „С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“, Гърция в размер
на 12 300 000 евро, формирано като сбор от задължението
за връщане на цената, получена
за прехвърляне на акциите от
капитала на „П.У.“ АД, на стойност
11 000 000 евро, и неустойката
в размер на 1 300 000 евро, като в чл. II, раздел 2.1, б. „б“ са предвидили
същото да бъде погасено както
следва: 1) по отношение на сумата
от 5 700 000 евро е предвидено плащането да бъде извършено
на същия ден в полза на
трето посочено от „П.И.“, Гърция лице, а именно на „К.К.Е.К.“ Лтд, като извършването
на плащането е потвърдено в същата клауза на договора (чл.
II, раздел 2.1, б. „b“, (i)), а по отношение на 2) остатъка от 6 600 000 евро е предвидено същият да бъде
погасен чрез прихванащане с насрещно вземане на „С.П.Б.“ ЕООД към „П.И.“, Гърция
на стойност 6 600 000 евро, представляващо авансово плащане по договор за
кол опция от същата дата
– 30.09.2015 г. (чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (ii)).
С решение № 112 от 12.02.2023 г. по в.т.д. № 757/2021
г. на САС, е отменено решение № 260578 от 06.04.2021 г. по т.д. № 1076/2020 г.
на СГС, ТО, VI-3 състав в
съответната част, като на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр.
с чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „С.П.Б.“
ЕООД (н) е
обявена клаузата на чл. II, раздел
2.1, б. „а“ от рамково споразумение от 30.09.2015 г., съответно на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ „П.И.“, Гърция е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (н) сумата от 11 148 231 лв.,
представляваща левовата равностойност на 5 700 000 евро. С
определение № 510 от 30.06.2023 г. по ч.т.д. № 1067/2023 г. на ВКС, ТК, II т.о., след
като „П.И.“, Гърция е внесло по
сметка на ВКС сумата от 11 148 231 лв. като обезпечение по повод
депозирана от него касационна жалба, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е
постановено спиране на изпълнението на обжалваното въззивно
решение № 112 от 12.02.2023 г. по в.т.д. № 757/2021 г. на САС, в частта, в
която „П.И.“, Гърция, на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, е осъдено да върне в
масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“
ЕООД (н) сумата
от 11 148 231 лв., възлизаща на левовата равностойност на
5 700 000 евро. С определение № 652 от 27.02.2025 г. по т.д. №
1404/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о.
подадената от „П.И.“, Гърция касационна
жалба срещу решение № 112 от 12.02.2023 г. по в.т.д. № 757/2021 г. на САС не е
допусната до касационно разглеждане, в резултат на което обжалваното въззивно решение е влязло в сила при условията на чл. 296,
т. 3 ГПК.
С определение № 1277 от 25.04.2025 г. по т.д. №
1404/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., съдът
е уважил подадената от синдика на „С.П.Б.“
ЕООД (н) молба
вх. № 5477/27.03.2025 г., като е освободил внесеното по набирателна
сметка на ВКС обезпечение в размер на 11 148 231 лв., съответно е
постановил сумата да бъде преведена по сметка на ЧСИ Р.М. за да послужи за
погасяване на задължението на „П.И.“, Гърция към масата на несъстоятелността на
„С.П.Б.“ ЕООД (н) по изп.
д. №20257900400908/2025 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС.
Видно от ангажираното по делото удостоверение изх. №
25908/21.05.2025 г. по изп. д. № 20257900400908/2025
г. на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС, образувано по изпълнителен
лист от 25.03.2025 г., издаден въз основа на решение № 112 от 12.02.2023 г. по
в.т.д. № 757/2021 г. на САС, сумата по освободеното с определение № 1277 от
25.04.2025 г. по т.д. № 1404/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. обезпечение
в размер на 11 148 231,00 лв. е преведена по сметка на съдебния
изпълнител. По същата сметка впоследствие е постъпило и доброволно плащане от „П.И.“,
Гърция в размер на 271 615,36 лв. На 30.04.2025 г. е извършено плащане от
сметката на ЧСИ М.по сметка на „С.П.Б.“
ЕООД (н) в
размер на 10 883 096,58 лв., с което е погасена съответната част от
задължението на „П.И.“, Гърция към масата на несъстоятелността на обща стойност
11 148 231,00 лв., съответно на 19.05.2025 г. от съдебния изпълнител
е извършено второ плащане в размер на сумата от 265 134,41 лв., с което е
погасен дължимият остатъкът от главницата от 11 148 231,00 лв., както
и законната лихва за забава върху нея.
Кредиторът с неприетото вземане – „П.И.“, Гърция –
счита, че с постъпване на сумата от 11 148 231 лв. в масата на
несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (н), е отпаднал погасителният ефект на
извършеното спрямо него плащане и вземането му към неплатежоспособния длъжник в
размер на 11 148 231 лв. (левова равностойност на 5 700 000 евро),
установено в чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (i) във вр.
с б. „а“ от рамковото споразумение от 30.09.2015 г., е възобновило
съществуването си. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на
възразилия кредитор.
Предявеното от „П.И.“, Гърция вземане в размер на 11 148 231 лв. се основава на
клаузата на чл. II, раздел 2.1, б. „b“, (i) във вр. с
б. „а“ от подписаното рамковото споразумение датиращо от 30.09.2015 г. Тази
клауза е обявена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността при условията на чл. 135 ЗЗД във
връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ с решение № 112 от 12.02.2023 г. по в.т.д. №
757/2021 г. на САС, влязло в сила на 27.02.2025 г. С обявяване
на сделката за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
полученото от третото лице, с което неплатежоспособният длъжник е договарял,
подлежи на връщане в масата на несъстоятелността – арг.
от чл. 649, ал. 2 ТЗ – като на свой ред то има право да получи от масата на
несъстоятелността това, което на свои ред е дало по атакуваната сделка. Ако даденото
не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, то става
кредитор – арг. от чл. 648 ТЗ. Вземането на
договарялото с неплатежоспособния длъжник лице, произтичащо от обявената за
недействителна при условията на чл. 135 ЗЗД във вр. с
чл. 649, ал. 1 ТЗ, е непротивопоставими на кредиторите
на несъстоятелността, както и на самия длъжник, поради което не може да бъде
прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Именно това е
причината даденото от длъжника в изпълнение на това задължение да бъде върнато
в масата на несъстоятелността, като интересът на договарялото с
неплатежоспособния длъжник бива защитен с възможността му на свой ред да получи
това, което е дало в изпълнение на собствените си задължения към
неплатежоспособния търговец, произтичащи от обявената за недействителна при условията
на чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ сделка.
В случая предявената за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност сума от 11 148 231 лв. се претендира именно
въз основа на обявената за недействителна по отношение на несъстоятелността
клаузата на чл. II, разд. 2.1., б. „a“ от рамковото
споразумение от 30.09.2015 г., по съображения, че установеното в същата вземане
на възразилия кредитор срещу неплатежоспособния длъжник е възобновило
съществуването си след като кредиторът е бил принуден да върне полученото
обратно в масата на несъстоятелността по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ. По
изложените съображения, така предявеното вземане на „П.И.“, Гърция срещу „С.П.Б.“
ЕООД (н), установено в обявената за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ клауза на чл. II, разд. 2.1., б. „а“ от рамковото споразумение от 30.09.2015
г., не съществува, като правилно е включено от синдика в изготвения от него
списък на неприетите вземания.
Достигнатият извод за неоснователност на претенцията
за главното вземане от 11 148 231 лв., обуславя аналогичен извод и по отношение
на акцесорната претенция в размер на 147 729,54 лв.
за законна лихва за забава върху него, която е начислена за периода от 27.02.2025
г. до 02.04.2025 г., която също не е приета от синдика за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност и правилно е била отнесена в изготвения от
него списък на неприетите вземания.
По изложените съображения съдът по несъстоятелността
намира, че подаденото от „П.И.“, Гърция възражение вх. № 267183/29.04.2025 г.
срещу допълнителен списък № 6 на неприетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД (н), предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 25.04.2025
г., следва да бъде оставено без уважение.
С възражение
вх. № 270464/01.07.2025 г. Национална агенция за приходите оспорва решението
на синдика за включването в обявения на 19.06.2025 г. допълнителен списък № 7
на неприети вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД (н), предявени в срока по
чл. 688, ал. 3 ТЗ, на предявените от Държавата, чрез НАП съгласно молба вх. №
268963/03.06.2025 г. публични вземания на обща стойност 48 630,82 лв., както
следва: 1) сумата от 28 436,47 лв. – законна лихва за забава до 12.05.2025 г.
върху публично вземане за държавна такса в размер на 184 747,92 лв. по
изпълнителен лист № 260071/14.06.2024 г., издаден по т.д. № 2781/2019 г. на СГС
и 2) сумата от 20 194,35 лв. – законна лихва за забава до 12.05.2025 г.
върху публично вземане за държавна такса в размер на 309 375,23 лв. по
изпълнителен лист № 260006/06.02.2025 г. по т.д. № 1051/2020 г. на СГС.
Аргументацията на кредитора почива на това,
че върху присъдените публични вземания за държавни такси се начислява
законна лихва за забава, като за да възникне такова вземане не е необходимо до
длъжника да бъде отправяна нарочна покана, с която да се изиска от него
плащането на държавната такса, за която е осъден с влязъл в сила акт. Позовава
се на чл. 175, ал. 1 ДОПК, съгласно който текст за неплатените в законоустановеите срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в съответния закон, а именно Законът за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания, в чл. 1, ал. 1 от който е
предвидено, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или
удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други подобни държавни вземания се събират със законна лихва.
В писмено становище с вх. № 270949/09.07.2025 г. по
възражението синдикът оспорва същото като неоснователно по изтъкнатите в
списъка съображения, а именно, че присъдените в полза на бюджета на съдебната
власт вземания за държавни такси на обща стойност са такива без определен срок,
поради което за поставянето на длъжника в положение на забава е необходимо
същият да бъде поканен от кредитора да изпълни, като нито в молбата за
предявяване на вземанията, нито във възражението от кредитора не се излагат
твърдения за предприемане на действия по отправянето на подобна покана до
длъжника.
В провелото се по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ открито
съдебно заседание не се явява представител на Национална агенция по приходите,
като синдикът излага кратки аргументи в подкрепа на своето становище, обобщавайки
изложените в последното съображения за включване на въпросните вземания в
списъка на неприетите.
Съдът, като
взе предвид направеното възражение, изготвеният от синдика допълнителен списък
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, неговото
становище по възражението, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
На 03.06.2025 г., с молба вх. № 268963/03.06.2025 г.,
Национална агенция за приходите е предявило за удовлетворяване в производството
по несъстоятелност, открито по отношение на „С.П.Б.“ ЕООД (н), публични
вземания, както следва: 1) за сумата от 184 747,92 лв., представляваща държавна
такса по изпълнителен лист № 260071/14.06.2024 г., издаден по т.д. № 2781/2019
г. на СГС, и сумата от 28 436,47 лв. – законна лихва за забава до 12.05.2025 г.
върху държавната такса от 184 747,92 лв., както и 2) за сумата от 309 375,23
лв., представляваща държавна такса по изпълнителен лист № 260006/06.02.2025 г.,
издаден по т.д. № 1051/2020 г. на СГС, и сумата от 20 194,35 лв. – законна
лихва за забава до 12.05.2025 г. върху държавната такса от 309 375,23 лв.
Публичните вземания за държавна такса са включени от
изготвения от синдика в допълнителен списък № 8 на приетите от синдика вземания
на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД (н), предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ,
докато тези за законна лихва за забава върху тях са включени допълнителен
списък № 7 на неприети вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД (н), предявени
в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Възражението касае именно последния списък.
Съдът намира, че същото е упражнено от легитимирано
лице и в срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е
неоснователно.
Задълженията за заплащане на държавна такса по
гражданските и търговските дела са такива без определен срок, като по правило
същите се заплащат предварително от страните, като внасянето им е процесуална
предпоставка за разглеждане на делото. В случаите, при които е предвидено
държавната такса да не се внася предварително, тя се присъжда с крайния съдебен
акт в зависимост от изхода по спора. Именно такъв е разглежданият случай. С
решение № 542/21.07.2022 г. на Софийски апелативен съд и решение №
93/12.02.2024 г. „С.П.Б.“ ЕООД (н) е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавни такси в общ размер на 494 123,15 лв. С влизане в
сила на решенията, задълженията за заплащане на присъдените с тях държавни
такси стават изискуеми незабавно. Същевременно обаче тези задължения са без отнапред
определен срок. Неотносимо в този смисъл е
позоваването от оспорващия кредитор на правилото уредено в чл. 175, ал. 1 ДОПК
във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания, доколкото и двата текста свързват задължението за
лихва с неплащане на публичното задължение в съответния срок. За поставяне на
длъжника в положение на забава, на общо
основание, е необходимо същият да бъде поканен да изпълни от неговия кредитор.
В случая се претендира законни лихви за забава за периода до 12.05.2025 г.,
като нито в молбата за предявяване на вземанията, нито във възражението се
твърди, съответно и от ангажираните с тях доказателства не се установява преди
тази дата до длъжника да е била отправена надлежна покана да изпълни
присъдените за плащане публични задължения за държавни такси. Следователно за
същия не може да се приеме, че е изпаднал в състояние на забава по отношение на
задълженията за заплащане на обременяващите го държавни такси в полза на
бюджета на съдебната власт, поради което не дължи законна лихва за забава върху
тях за периода до 12.05.2025 г.
По изложените съображения възражение вх. № 270464/01.07.2025
г. на Национална агенция за приходите се явява неоснователно, поради което
следва да бъде оставено без уважение от съда по несъстоятелността.
На 13.06.2025 г.
синдикът – А.М. е съставила Списък № 8 на допълнително приетите от синдика
вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД /н./ предявени в срока по чл. 688, ал.
3 ТЗ Констатира се, че на основание чл.
689 ТЗ упоменатия списък е бил надлежно обявен в Търговския регистър на
19.06.2025 г. посредством извършено вписване с № 20250619095805. По делото няма
данни срещу така изготвения списък да са били упражнени възражения в
установения съгласно разпоредбата на чл. 690, ал. 1 ТЗ срок, а това означава,
че коментираният допълнителен списък подлежи на одобряване от съда по
несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 266363/11.04.2025 г., което е подадено от кредитора „П.А.Е.Е. СЕ А.П.“, чуждестранно дружество съществува съгласно
законите на Р. Гърция и е вписано в Общия търговски регистър на Р. Гърция под
номер ********** срещу изготвения допълнителен списък № 5 на неприетите вземания
на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, които са
предявени с молба вх. № 263876 от 05.03.2025 г. в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който
списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 04.04.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 267183/29.04.2025 г., което е подадено от кредитора „П.А.Е.Е. СЕ А.П.“, чуждестранно дружество съществува съгласно
законите на Р. Гърция и е вписано в Общия търговски регистър на Р. Гърция под
номер ********** срещу изготвения допълнителен списък № 6 на неприетите
вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********,
които са предявени с молба вх. № 265689 от 02.04.2025 г. в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 25.04.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 270294/26.06.2025 г., което е подадено от кредитора „П.А.Е.Е. СЕ А.П.“, чуждестранно дружество съществува съгласно
законите на Р. Гърция и е вписано в Общия търговски регистър на Р. Гърция под
номер ********** срещу изготвения допълнителен списък № 7 на неприетите
вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, в
частта му относно вземания предявени с молба вх. № 265689 от 02.04.2025 г. от „П.А.Е.Е. СЕ А.П.“ в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е
обявен в ТРРЮЛНЦ на 19.06.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 270464/01.07.2025 г. /депозирано по пощата на
26.06.2025 г./, което е подадено от кредитора ДЪРЖАВАТА, чрез Национална
агенция по приходите, с ЕИК *********, адрес – гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №
52 срещу изготвения допълнителен списък № 7 на неприетите вземания на кредиторите
на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, в частта му относно
вземанията предявени с молба вх. № 268963 от 03.06.2025 г. /депозирана по
пощата на 02.06.2025 г./ от ДЪРЖАВАТА, чрез Национална агенция за приходите в
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 19.06.2025 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ изготвеният от синдика Списък № 8
на допълнително приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД –
в несъстоятелност, с ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ,
обявен в ТРРЮЛНЦ на 19.06.2025 г. посредством извършено вписване с акт №
20250619095805
Определението не подлежи на обжалване
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, предвид което препис от същото да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: