РЕШЕНИЕ
№ 3443
гр. София, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110200800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Е. Й. с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-026969 от 06.01.2022 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – същото наказание в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В подадената жалба е изразено несъгласие с изложената в съставения
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ фактическа
обстановка. Жалбоподателят твърди, че в инкриминираните място и време е
управлявал служебен автомобил, чиято предна дясна гума се спукала, което
наложило преустановяване на движението. Сменяйки повредената гума се
убедил, че при спирането не е осъществил съприкосновение с друго МПС.
Изложени са съображения за допуснати формални нарушения, свързани с
нечетливост в съдържанието на АУАН, опорочаване процедурата по
съставянето на последния и по-точно – неспазване изискването за присъствие
на свидетели, както и тези за описание на вменените нарушения и
съответствието им с дадените правни квалификации.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуалния си представител – адв. С.С. от САК.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок (НП е било
връчено на санкционираното лице на 06.01.2022 г., като още на същата дата е
сезиран административнонаказващият орган), от надлежна страна,
1
разполагаща с правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.10.2021 г. около 17:45 часа в гр. София, на ул. „Цар Иван Асен II“
ИВ. Е. Й. с ЕГН **********, притежател на СУМПС № ******, управлявал
лек автомобил „Ш******“ с рег. № ******* с посока на движение от бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“, като на кръстовището с ул. „Виктор Юго“
реализирал ПТП в паркиран от дясната част на пътното платно лек автомобил
„Х******“ с рег. № ****** поради недостатъчен контрол върху
управляваното МПС, като му нанесъл материални щети в задната част. След
реализирането на произшествието нарушителят напуснал
местопроизшествието без да уведоми местно компетентните контролни
органи на МВР. Въз основа на съставената докладна записка от 29.10.2021 г.
бил съставен АУАН Серия АВ № 220579 от 18.11.2021 г. от свидетеля С.Д. на
длъжност „младши автоконтрольор“ при О „ПП“ към СДВР. Актът бил
съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – в присъствието на
нарушителя и на свидетел на извършването на нарушението. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от страна на
жалбоподателя, с което последният поддържа становището, че не е извършил
вменените му административни нарушения.
На база на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-026969 от 06.01.2022 г. от началник сектор в СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
– същото наказание в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на приобщените по реда на чл. 84 от ЗАНН във връзка
с чл. 283 от НПК писмени доказателства – обяснение от 29.10.2021 г.,
декларация от 18.11.2021 г., скица на пътнотранспортно произшествие от
29.10.2020 г., протокол за ПТП № 1658890 от 29.10.2021 г., възражение срещу
АУАН с УРИ 433200-120085/19.11.2021 г., докладна записка от 29.10.2021 г.,
докладна записка от 23.12.2021 г., справка картон на водача, заповед №
8121К-13318/23.10.2019 г. на МВР, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
МВР, пълномощно за процесуално представителство – 2 броя. Писмените
доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането
на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При проведения непосредствен разпит на свидетелите С.Д.
(актосъставител) и Г.А. (очевидец), се установиха важни обстоятелствата,
свързани с механизма на извършване на процесните правонарушения,
предприетите от нарушителя действия непосредствено след настъпване на
инцидента, нанесените имуществени щети, както и последващата активност
на жалбоподателя и на собственика на пострадалото от произшествието
МПС. След извършването на внимателна преценка на тези гласни
доказателствени средства, съдът намери, че същите са обективни, логични и
поначало непротиворечиви, като от тях непротиворечиво се установяват
релевантните за делото обстоятелства. Показанията на свидетеля А.
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
2
същият като пряк очевидец на случката е възприел възникването на
произшествието в обективната действителност, като съдът се довери на
показанията му и ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При проверка на процесуалната законосъобразност на атакуваното НП
съдът отчете, че последното, както и разглежданият АУАН, са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове
и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията
на процесуалния закон.
Съдът намира за несъстоятелни наведените от жалбоподателя
възражения за опороченост на административнонаказателното производство
на формални основания. Не биха могли да се споделят вижданията за
нечетливост на съставения АУАН, доколкото същият е приложен по
преписката в оригинал. При извършената служебна проверка съдът не
установи допуснати нарушения при съставянето на акта, свързани с
осигуряване публичността на процедурата, доколкото АУАН е изготвен в
съответствие със заложеното в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – присъствали са както
нарушителят, така и свидетел, присъствал при извършване на нарушението,
което се доказва от положените върху документа подписи.
По отношението на нарушението по т. 1 от НП:
Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП вменява на водачите задължение да контролират непрекъснато
управляваните от тях пътни превозни средства. На законодателно ниво е
въведено едно общо правило за поведение, приложимо за всички водачи на
пътни транспортни средства в качеството им на участници в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението
си за упражняване на постоянен контрол върху управлявания от него лек
автомобил, вследствие от което са настъпили неблагоприятни последици в
правната сфера на трето лице – собственика на друго пътно превозно
средство, паркирано успоредно по протежение на пътното платно. Дори и
този вредоносен резултат да не е съставомерен за разглежданото нарушение
(доколкото същото е формално и не изисква настъпването на каквито и да е
последици), обективирането му в реалността е факт, възприет от свидетеля-
очевидец на пътнотранспортното произшествие. Преките наблюдения на
последния, описани в даденото пред органите на реда обяснение, навеждат на
извод за нанесени вследствие на ПТП имуществени щети както върху
управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Ш*****“ с рег. №*****, така
и върху друго МПС, намиращо се в състояние на покой – л. а. „Х******“ с
рег. №******. Гореизложената фактическа обстановка дава основание на съда
да направи закономерното заключение, че жалбоподателят, с неправомерното
си бездействие, изразяващо се в неспазване на дължимото от него поведение
по упражняване на непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС, е
реализирал ПТП с паркирано на пътното платно МПС.
От наличните по делото доказателства обаче се установява с
необходимата степен на категоричност, че вмененото на И.Й. нарушение,
квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, не е било виновно
извършено. До извод за несъставомерност на деянието от субективна страна
съдът достигна въз основа на аналитично разглеждане на причините,
3
обусловили загубата на контрол върху автомобила. Показанията на свидетеля
А. сочат на настъпил силен гръм, който е привлякъл вниманието му.
Възникването на подобен рязък и особено силен шум, описан като тътен,
кореспондира на наведеното от жалбоподателя твърдение за спукана гума.
Неочакваното настъпване на подобна техническа неизправност в така важния
носещ елемент от устройството на автомобила неминуемо рефлектира в
загуба на управление, като в случая, доколкото повредата е настъпила в
предната дясна гума, естествено е довело до промяна в треакторията на
движение в посока надясно. Загубата на контрол върху управляваното МПС,
настъпила вследствие на случайно събитие, предпоставя липсата на виновно
поведение у водача по отношение на последвалото ПТП. Липсата на
наказуемо поведение, което да бъде вменено на нарушителя, навежда
необходимостта за отмяна на наложеното наказание по съображения,
произтичащи от материалната незаконосъобразност на обжалваното НП.
По отношението на нарушението по т. 2 от НП:
Жалбоподателят е подведен под отговорност за извършено от него
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП, която задължава водача на
пътно превозно средство, като участник в пътнотранспортно произшествие,
при което са причинени имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да
не напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. За това
нарушение съдът намира, че АНО не е дал правилна правна квалификация на
деянието, тоест извършеното от обективна страна нарушение не е било
подведено под правилната законова разпоредба, което е съществено
нарушение и е основание за отмяна на издаденото НП в тази му част. По
делото категорично се установи, че непосредствено след настъпване на
произшествието виновният водач е преустановил движението си, взел е мерки
за опазване безопасността на движението и е слязъл, за да установи
последиците от ПТП.
Задълженията на водача, произтичащи от чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
касаят поведението му в ситуация, при която са настъпили само имуществени
вреди. Квалификацията на деянието е приложима в хипотезите, при които не е
налице съгласие между участниците в произшествието по отношение на
обстоятелствата по неговото възникване. В настоящия случай обаче подобно
съгласие не би могло да бъде постигнато, тъй като на местопроизшествието е
присъствал единствено водачът, станал причина за осъществяването на
физическото съприкосновение между двата автомобила. Описаното в
обстоятелствената част на наказателното постановление разногласие не е
4
било проявено в действителност поради липсата на каквато и да е
комуникация между жалбоподателя и собственика на другото МПС, върху
което са нанесени материални щети.
В чл. 125 от ЗДвП са изброени хипотезите, в които на мястото на
пътнотранспортното произшествие се изисква задължително присъствие на
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, като
описаната в АУАН и НП ситуация не попада в обхвата на нито една от
посочените точки. Въпреки това, необходимостта от сезиране на контролните
органи от О „ПП“ на СДВР би могла да се породи от задължението на водача,
причинил ПТП, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, в чийто обхват неизменно попада идентифицирането на
лицето, чийто автомобил е претърпял съответните имуществени щети.
Имплицитното извеждане на подобно дължимо поведение от жалбоподателя
в случая обаче е недопустимо, тъй като отговорността му е ангажирана за
нарушение на б. „в“ на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а не на б. „а“ от същата
точка. Несъответствието на описаната фактическа обстановка, произтичащо
от липса на задължителна предпоставка от приложената разпоредба
(неналичието на съгласие между участниците в произшествието относно
обстоятелствата по реализирането му), с обективните параметри на
проявеното в емпиричната действителност деяние, навежда на извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което
налага отмяната му в частта по т. 2.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
санкционен акт следва да бъде отменен в цялост. При този изход на спора, и
доколкото в производството от страна на жалбоподателя не са претендирани
разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-026969 от 06.01.2022
г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
ИВ. Е. Й. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – същото наказание в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6