№ 3293
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100101299 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба на П. Д. П. се твърди, че по силата на наследствено
правоприемство придобил в съсобственост със С. Д. П. и Х.Г.Я. дворно място,
находящо се в гр. София, ул. „****, кв. 208А, местност „Гърдова глава“, съставляващо
УПИ III-576, цялото с площ от 1322 кв.м., което дворно място представлява ПИ с
идентификатор 68134.1937.576 с площ от 1 342 кв.м., заедно с построената в него вила
със застроена площ от 59 кв.м., състояща се от мазе, в което са разположени два броя
мазета, етаж, състоящ се от кухня, стая, баня-тоалетна, дрешник и тераса и полуетаж, в
който са разположени три стаи, тоалетна и таван, която вила е с идентификатор
68134.1937.576.2 по КККР на район „Витоша“. Твърди се, че общият им наследодател
починал на 10.01.2008 г. като към момента на откриване на наследството и с оглед на
обстоятелството, че имотът бил придобит в условията на СИО от наследодателя с
преживялата му съпруга Х.Я., поради което към откриване на наследството същата
придобила 4/6 идеални части от имота, а останалите двама наследници /низходящи на
наследодателя/ по 1/6 идеална част от същия.
В исковата молба се твърди, че на 13.02.2012 г., сънаследника С. П. /брат на
ищеца/ съставил в своя полза констативен нотариален акт за право на собственост
върху 5/6 идеални части от имота на основание давностно владение. Впоследствие, на
14.02.2013 г. същият се разпоредил с имота като го дарил на сина си Б. С. П. като
запазил за себе си и съпругата си правото на ползване върху същия. Изложени са
твърдения, че констативният нотариален акт и последващата разпоредителна сделка са
1
извършени приживе на сънаследничката – преживяла съпруга на общия наследодател,
която починала на 26.11.2015 г. В исковата молба се твърди, че в периода преди
настъпване на нейната смърт ищецът, заедно с двете си дъщери редовно посещавали
имота и го ползвали като свой без да имат каквито и да е индикации за поставяне на
начало на давностно владение от страна на С. П.. Разполагали с ключ и влизали
безпрепятствено в имота. Изложени са твърдения, че след смъртта на Х.Я. ищецът и
неговия брат С. П. са станали съсобственици на имота с притежавани от по ½ идеални
части от същия. Твърди се, че след смъртта на Я., ищецът разредил посещенията в
имота, посещавал същия няколко пъти, но никой не го е спирал или уведомявал по
някакъв начин за документално настъпилата промяна в собствеността. В средата на
2019 г. му бил отказан достъп до имота, въпреки, че притежава ½ идеална част от
същия като по отношение на разпоредителната сделка са наведени твърдения за
нейната нищожност поради липса на настъпил вещно-транслативен ефект върху
собствените му ½ идеални части. При тези фактически твърдения е мотивиран правен
интерес и е сезирал съда с искане да бъде осъден ответника да му предаде владението
върху собствените му ½ идеални части от имота. Претендират се и сторените в
съдебното производство разноски.
Ответникът Б. С. П., редовно уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в
срока по чл. 131 от ГПК. Съображения сочи и в писмени бележки. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот
76, дело 2713/67 г. на Първи нотариус при СНС, П. Я. П. е прехвърлил на Д. П. Я. 2/3
идеални части от дворно място с построените в него сгради, представляващо УПИ III-
3, кв. 208а, по плана на гр. София, местност „Красно село – Б.ско“, цялото с площ от
1 322 кв.м. като в замяна е получил ½ идеална част от апартамент.
По делото е представен съдебен протокол от 22.06.1979 г. на СРС по гр.д.
2193/74 г., от който се установява, че в дял на Д. П. Я. е поставено дворно място,
находящо се в гр. София, ул. „****, с площ от 1 322 кв.м., ведно с изградената в него
вила със застроена площ от 59 кв.м., състояща се от стая, хол, кухня, баня, клозет и
входно антре, заедно със зимнично помещение под същата.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 001634/15.12.2010 г.
на СО – район „Витоша“ Д. П. Я. е починал на 10.01.2008 г. и е оставил за свои
наследници по закон Х.Г.Я. /преживяла съпруга/, С. Д. П. /син/ и П. Д. П. /син/.
По делото е представен нотариален акт за право на собственост на основание
давностно владение № 66, дело 65/2012 г. на нотариус № 302 – В.Б. и район на
действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че С. Д. П. е признат за
2
собственик на основание давностно владение на 5/6 идеални части от дворно място,
находящо се в гр. София, ул. „****, кв. 208А, местност „Гърдова глава“, съставляващо
УПИ III-576, цялото с площ от 1322 кв.м., което дворно място представлява ПИ с
идентификатор 68134.1937.576 с площ от 1 342 кв.м., заедно с построената в него вила
със застроена площ от 59 кв.м., състояща се от мазе, в което са разположени два броя
мазета, етаж, състоящ се от кухня, стая, баня-тоалетна, дрешник и тераса и полуетаж, в
който са разположени три стаи, тоалетна и таван, която вила е с идентификатор
68134.1937.576.2 по КККР на район „Витоша“.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот 76, дело
71/2013 г. на нотариус 302 – В.Б., с район на действие – СРС, от който се установява,
че на 14.02.2013 г. С. Д. П. и съпругата му Е.П.Н. – П. са дарили на сина си Б. С. П.
недвижими имоти, придобити по време на брака им, а именно: дворно място,
находящо се в гр. София, ул. „****, кв. 208А, местност „Гърдова глава“, съставляващо
УПИ III-576, цялото с площ от 1322 кв.м., което дворно място представлява ПИ с
идентификатор 68134.1937.576 с площ от 1 342 кв.м., заедно с построената в него вила
със застроена площ от 59 кв.м., състояща се от мазе, в което са разположени два броя
мазета, етаж, състоящ се от кухня, стая, баня-тоалетна, дрешник и тераса и полуетаж, в
който са разположени три стаи, тоалетна и таван, която вила е с идентификатор
68134.1937.576.2 по КККР на район „Витоша“ като са запазили пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху тях.
По делото е представено удостоверение за наследници от 01.02.2022 г. на СО –
район „Витоша“, от което се установява, че Х.Г.Я. е починала на 26.11.2015 г. и е
оставила за свои наследници по закон низходящите си от първи ред – П. Д. П. и С. Д.
П..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. П.
П., дъщеря на ищеца, В.Х.В. в съдебно заседание на 06.02.2023 г. и на А.Д.Г. и А.И.Г.,
в съдебно заседание от 29.05.2023 г.
Неотносимите към предмета на доказване доказателства съдът намира за
безпредметно да обсъжда.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде установено
наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик
на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и последният да я държи без
правно основание т.е. същият съдържа в предметния си обхват и установителен иск за
собственост.
Установителният иск за собственост предполага даване на разрешение по един
спор, при който всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед
3
определяне на това кой е неговият собственик. В настоящия случай ищецът твърди, че
е собственик на имота на основание наследствено правоприемство. Ответникът
противопоставя възражение, че е придобил имота на основание разпоредителна сделка
от собственик на същия, придобил го на основание давностно владение и наследствено
правоприемство.
Страните не спорят, а това се установява и от ангажираните по делото
доказателства, че имотът е бил собствен за общия наследодател на ищеца и
праводателя на ответника. Не е част от предмета на спора, че този общ наследодател е
придобил имота приживе на основание разпоредителна сделка и делба по време, в
което е бил в брачно правоотношение с Х.Я.. Поради което към датата на неговата
смърт, релевантният момент на откриване на наследството, съсобственици на
процесния имот с оглед разпоредбите на ЗН са станали преживялата съпруга Я. с 4/6
идеални части от имота респ. ищецът и праводателя на ответника, като негови
низходящи от първи ред, с по 1/6 идеални части от имота. След смъртта на
преживялата съпруга респ. с оглед настъпилото наследствено правоприемство, двамата
й низходящи, нейни наследници по закон, са придобили равни част от имота – по 2/6
идеални части. При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че
низходящите на Я.и /ищецът и праводателя на ответника/ са придобили всеки един от
тях по 3/6 идеални части от процесния имот с оглед настъпилото наследствено
правоприемство, съответстващи на ½ идеална част.
Ответникът е противопоставил възражение, че е собственик на основание
разпоредителна сделка. Разпоредителната сделка /договор за дарение/ е сключена в
изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. За да се породи обаче нейният вещно-
транслативен ефект, целен от страните, следва дарителят да е бил собственик на имота,
което се оспорва в производството до размера на ½ идеална част.
Твърди се в писмения отговор на ответника, че неговият праводател е бил
едноличен собственик на имота на основание изтекла в негова полза придобивна
давност. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на
собственост или друго вещно право посредством фактическото упражняване на
съдържанието на това право през период от време, определен в закона. Съгласно
нормата на чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, релевантно към
недобросъвестно такова, доколкото не се сочи владение, основано на годно
придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС за процесната ½ идеална част от
имота. От друга страна необходимо е и фактическата власт в този срок да се упражнява
непрекъснато т.е. владението да не е изгубено или отнето в рамките на 6 месечен срок,
с оглед нормата на чл. 81 от ЗС, явно и несмущавано, както и намерение у владелеца за
своене на вещта. Съобразно показанията на свидетеля А.Г. праводателите на ответника
в периода 2002 – 2003 г. са се нанесли в процесния имот като „се грижиха за имота, за
бабата, за дядото, които бяха там …стопанисваше го основно С., помагайки на дядо
Д.“ /стр. 137 в делото/ т.е. в период от време, когато и двамата общи наследодатели са
били живи. Така установена фактическа власт върху имот, собственост на родителите
на праводателя на ответника към посочения период се основава на облигационни и
лични отношения, което предполага държане на имота от допуснатите в него лица от
страна на собственика на имота, а не владение по смисъла на чл. 68 от ЗС. При това
положение завладяването на имота от тях /своенето по смисъла на горецитирана
разпоредба/ е предпоставено от т.нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/. Такова преобръщане на владението, манифестирано приживе спрямо
4
собствениците на имота /родителите на ищеца и на праводателя на ответника/ в
рамките на настоящото производство и при ангажираните от страните доказателства
настоящият съдебен състав не може да обоснове.
Имотът е придобил статут на наследствен такъв след смъртта на единия от
собствениците през 2008 г. Дори, изцяло хипотетично, да се приеме, наличие на
преобръщане на владението след смъртта на Д. Я., то изискуемият срок за давностно
владение обективно не би могъл да изтече до 2012 г., когато е съставен констативния
нотариален акт, легитимиращ праводателя на ответника като собственик. Нещо повече,
доколкото предметът на настоящия иск касае наследствен имот следва да се има
предвид, че във вътрешните отношения между наследниците се счита, че всеки е
владелец на своите и държател на чуждите идеални части т.е. наследникът, който се
позовава на придобивна давност трябва да докаже и обстоятелството, че е променил
намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Тази промяна не трябва да
остане скрита. Същата трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че
наследникът, който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и
я държи само за себе си. С оглед показанията и на четиримата разпитани свидетели
съсобственика на имота – преживяла съпруга е продължила да живее в имота до датата
на нейната смърт през 2015 г. като същата е била посещавана регулярно в имота от
ищеца и неговите низходящи. Данни за коментираното вече interversio possessionis по
отношение на нея нито се установяват, нито могат да бъдат извлечени по тълкувателен
път или чрез индиции от ангажираните по делото доказателства.
Отново изцяло хипотетично, дори да се приеме за установено коментираното
вече преобръщане на владението след смъртта на Я. през 2015 г. то до датата на
депозиране на исковата молба в съда отново изискуемият от ЗС десет годишен срок
обективно не би могъл да изтече. Твърденията за осъществено добросъвестно
владение, заявени в писмения отговор, са неоснователни с оглед на факта, че не се
установява завладяване от страна на ответника респ. праводателя му на годно
придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС, както беше посочено.
С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е
установил право на собственост върху ½ идеална част от имота на соченото годно
придобивно основание – наследствено правоприемство. За сочената и процесна
идеална част от имота ответникът при ангажираните от страните доказателства не
притежава противопоставими на ищеца права. Страните не спорят, че ответникът е във
владение на целия имот. Поради което и с оглед задължителните указания, дадени с ТР
3/05.01.2022 г. по тълк. дело 3/2020 г. на ОСГК на ВКС следва да се уважи искането за
предаване владението върху претендираната идеална част, тъй като ответникът е
установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил
владението на ищеца
При този изход на спора и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК следва да бъде
отменен издадения констативен нотариален акт до размера на ½ идеална част.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС ДТ в размер на 580, 66 лв.
Водим от горното Софийски градски съд, Първо ГО, 19 състав
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „****, партер иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение
на Б. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, че П. Д. П. е собственик на
основание наследствено правоприемство на ½ /една втора/ идеална част от дворно
място, находящо се в гр. София, ул. „****, кв. 208А, местност „Гърдова глава“,
съставляващо УПИ III-576, цялото с площ от 1322 кв.м., което дворно място
представлява ПИ с идентификатор 68134.1937.576 с площ от 1 342 кв.м., заедно с
построената в него вила със застроена площ от 59 кв.м., състояща се от мазе, в което са
разположени два броя мазета, етаж, състоящ се от кухня, стая, баня-тоалетна, дрешник
и тераса и полуетаж, в който са разположени три стаи, тоалетна и таван, която вила е с
идентификатор 68134.1937.576.2 по КККР на район „Витоша“ и ОСЪЖДА Б. С. П. да
предаде владението върху ½ идеална част от описания по-горе имот на П. Д. П..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт № 66, том I, рег. №
02434, дело 65/2012 г. на нотариус 302 – В.Б. с район на действие – СРС до размера на
½ идеална част.
ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „**** да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС дължима държавна такса в размер на
580, 66 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6