О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 18.07. 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 247 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „М.Е.“ АД срещу определение
от 25.02.2019 г. на Костинбродски районен съд, с
което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по гр.д.
№ 206/2018 г. до решаване на спора ч.гр.д. № 319/2017 г. на Костинбродския
районен съд.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е
незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и постановено продължаване
на съдопроизводствените действия по делото.
Ответницата по частната жалба не представила отговор.
Съдът, след преценка на материалите по делото във връзка с
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С разпореждане № 278/10.05.2017 год. по ч.гр.д. № 319/2017 год. на КРС е отхвърлено заявлението на „М.Е.“ АД, *** срещу В. Г. ***, и Ю.С.Г.,*** за солидарно заплащане на сумата 5000 лв. по запис на заповед от 11.01.2016 год. и сумата 10 000 лв. – по запис на заповед от 09.10.2015 год. с длъжник Б. и авалист – ответницата Ю.Г., на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, поради нередовност на заявлението, както и поради това, че записите на заповед представляват обезпечение на каузални правоотношения /договори за парични заеми/, поради което не могат да бъдат самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
С определение № 574/01.08.2017 год. по ч.гр.д. № 433/2017 год. СОС е потвърдил разпореждането от 10.05.2017 год. по ч.гр.д. № 319/2017 год. на КРС в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ю.С.Г. за претендираните суми по запис на заповед, издаден на 09.10.2015 год. Разпореждането е отменено в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В. Б. за сумата 10 000 въз основа на записа на заповед от 09.10.2015 год., както и заявлението срещу Б. и Г. за сумата 5000 лв. въз основа на запис на заповед от 11.01.2016 год. и делото е върнато на КРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Със запис на заповед от 09.10.2015 год. В. Б. неотменно и безусловно се е задължила срещу представянето на записа на заповед да заплати на „М.Е.“ АД сумата от 10 000 лв. Записът е подписан от Ю.С.Г. - авалист и същият е предявен на издателя и на авалиста на 06.01.2016 год.
Исковото производство по гр.д. № 206/2018 год. на КРС е образувано по искова молба на „М.Е.“ АД срещу Ю.С.Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. – задължение по запис на заповед, издаден на 15.10.2015 год., както и направени разноски в исковото и заповедното производство /уточняващи молби от 05.04.2018 год. и 05.10.2018 год./.
С обжалваното протоколно определение от 25.02.2019г. съдът е спрял производството по делото поради наличие на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до решаване на спора по ч.гр.д. № 319/2017 г., с мотив, че в заповедното производство е постъпило възражение от 12.02.2019 г. от В. Г. Б. и е задействана процедурата по чл. 415 от ГПК.
Частната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирана страна.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Подаването на възражение от солидарния длъжник срещу издадената заповед за изпълнение поражда единствено възможност на кредитора да предяви срещу този длъжник иск за установяването на съществуването на вземането срещу него, но не създава връзка на преюдициалност по отношение на предявения вече срещу другия солидарен длъжник такъв иск. В случая двамата длъжници по издадената заповед за незабавно изпълнение - издател и авалист по запис на заповед, имат самостоятелно материалноправно положение, същите не необходими другари, както в заповедното, както в исковото производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. С оглед на това решаването на предявения срещу единия от солидарните длъжници иск по чл. 422, ал. 1, от ГПК не е обусловено от изхода на делото срещу другия солидарен длъжник. В обобщение, не е нелице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството.
С оглед на горното
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на съда за
продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.02.2019 г. постановено по гр. д.№ 206/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, с което спряно производството по
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на процесуалните
действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.