О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-1041 Година 2020, 10 април гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на десети
април
година две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………………
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело
№ 708 описа за 2020 година
Производството
е по чл.274 и сл., вр.чл.413 от ГПК и е образувано по частната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София
с ЕИК *********,
против Разпореждане № 2670 от 04.02.2020 г. по ч.гр.д.743/2020
г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение против длъжника В.С.П. *** за сумата от 192,85 лв,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 15.01.2020 г. по договор за потребителски кредит №
30034426465/17.01.2019 г., и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, както и за горницата над 51,77 лв – разноски, до целия претендиран
размер от 175 лв.
Твърди се, че обжалваното разпореждане
на БРС е неправилно. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожно поради противоречие със закона на основание
чл.10а от ЗПК, съответно - че същото е недължимо от длъжника по договора. Твърди
се, че в заповедното производство, предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права, което правомощие на заповедният
съд не е променено с промените на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, обнародвани с ДВ,
бр.100 от 2019 г., които предоставят на заповедния съд правомощие да се прецени
само дали искането не се позовава евентуално на неравноправна клауза. На второ
място се твърди, че макар с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК законодателят
да е предоставил на заповедния съд правомощие да преценява дали искането не се
основава на неравноправна клауза в потребителски договор, съгласно чл.145, ал.2
ЗЗП, преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието на цената и възнаграждението от
една страна, и предоставените стока или услуга от друга страна, при условие, че
тези клаузи в договора са ясни и разбираеми. Твърди се, че заповедният съд не е
отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП. По същество се твърди, че в конкретния
случай уговорените със споразумението допълнителни услуги представляват
услуги/дейности, които ще се извършат по повод договора за кредит – промяна на
погасителния план чрез отлагане или намаляване на до 6 погасителни вноски или
промяна на падежа им. Сочи се, че уговарянето на допълнителни услуги в пакет е
предвидено в чл.103, ал.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
На следващо място се твърди, че сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, съгласно условията на договора и ОУ, не е
задължително условие за отпускане на кредита, то е опционално – по избор на
потребителя и зависи само от неговата воля, поради което разходите за този
пакет допълнителни услуги, не се включват в ГПР, съгласно пар.1 от ДР на ЗПК.
От твърдението, че уговарянето на предоставяне на пакет допълнителни услуги е
по избор на кредитополучателя, се прави извод, че не се касае за неравноправна
клауза. Твърди се още, че споразумението е било предоставено на
кредитополучателя при сключването на договора за потребителски кредит, заедно с
останалите изискуеми документи, и той е могъл да се запознае със съдържанието
му, съотв.волята му е била именно за сключване на това споразумение. Сочи се
също, че длъжникът е ползвал реално този допълнителен пакет услуги, тъй като е
получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски
кредит. Твърди се също, че включените в пакета допълнителни услуги, услуги, не
са свързани с дейността на заявителя по кредитиране, а само – с необходимостта
от скорошно получаване на исканата сума и с непредвидени житейски
обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията си по
погасителния план, поради което не е налице забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Претендира се отмяна на разпореждането
на БРС и постановяване издаване на заповед за изпълнение относно всички
претендирани от частния жалбоподател вземания. Не се сочат нови доказателства.
Частната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията в жалбата и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционният Районен съд гр.Бургас е образувано по заявлението, подадено
от частния жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника В.С.П.
*** за сумите:
344,63 лв – неплатена главница; 38,44 лв – неплатено договорно възнаграждение
за периода 15.07.2019 г. – 15.01.2020 г.; и 192,85 лв, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.01.2020
г., по договор за потребителски кредит № 30034426465/17.01.2019 г., 46,67 лв от
16.06.2019 г. до датата на изпадане на длъжника в забава - 15.01.2020 г.
БРС е
издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумите за сумите: 344,63 лв –
неплатена главница; 38,44 лв – неплатено договорно възнаграждение за периода
15.07.2019 г. – 15.01.2020 г.; по договор за потребителски кредит №
30034426465/17.01.2019 г., 46,67 лв от 16.06.2019 г. до датата на изпадане на
длъжника в забава – 15.01.2020 г., както и за част от разноските – 51,77 лв
/17,26 лв – заплатена държавна такса и 34,51 лв – юрисконсултско
възнаграждение/ - съобразно уважената част от претенцията. С обжалваното разпореждане
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 192,85 лв,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 15.01.2020 г., както и за съдебни разноски над сумата от
51,77 лв до целия търсен размер от 175 лв.
Съдът
намира обжалваното разпореждане за допустимо, а по същество – и за правилно.
Видно от
представения ДПК и Споразумение към него, сумата от 330,60 лв не е предоставена за ползване от
страна на длъжника като заем, а представлява уговорка по сключения договор за
потребителски кредит, която предоставя възможност на длъжника да се ползва от
допълнителен пакет услуги по договора за заем – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Установява се и обстоятелството,
че погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна
лихва, включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е уговорено и в т.V от
договора.
По твърденията на заявителя-частен жалбоподател в т.12 от
Заявлението, преди да бъде сключен процесният договор за потребителски кредит
между длъжника и заявителя, длъжникът е отправил до „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София искане за отпускане на кредит. На длъжника е
била предоставена предварително цялата изискуема от ЗПК информация досежно
параметрите на договора под формата на Стандартен европейски формуляр. Сочи се,
че след одобряването на отпускането на кредита, между страните е бил сключен
процесният договор за потребителски кредит. Твърди се, че заявителят е изпълнил
коректно задълженията си по договора, като е предоставил на длъжника сумата, а
длъжникът, след погасяване на 4 погасителни вноски, е престанал да изпълнява
задълженията си по договора, поради което дължи непогасената част от
главницата, договорното възнаграждение, неплатеното възнаграждение за
допълнителен пакет услуги, както и лихви.
Заявлението
е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК (обн. ДВ, бр.100/2019
г.) и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски
кредит, приложенията му и общите условия.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2
от ГПК, заповедният
съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави, а съгласно т.3 - и дали не се основава на неравноправна
клауза или е налице обоснована вероятност за това. В съответствие с тези си
правомощия в случая първоинстанционният съд е извършил проверка и е приел, че
заявлението е редовно, с който извод се съгласява и въззивната инстанция.
В проверката
по отношение противоречие със закона и добрите нрави и наличие на неравноправни
клаузи, за която съдът е служебно задължен съгласно, чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съставът констатира, че
претенциите за възнаграждение за закупен "Допълнителен пакет от
услуги" и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, не отговарят
на въведените законови критерии.
При
съобразяване на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, настоящият състав намира, че клаузата за дължима такса
за допълнителен пакет услуги е нищожна.
На
първо място съдът приема, че възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги не отговаря на
изискванията на закона, тъй като не е формирана цена за всяка от услугите по
отделно, т.е.така уговореното възнаграждение не отговаря на императивните
изисквания на чл.10а,
ал.4 от ЗПК,
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
На второ
място, при така описаните допълнителни услуги, съдът не споделя твърденията на
жалбоподателя, че тези услуги не са свързани с
дейността на заявителя по кредитиране, а само с необходимостта от скорошно
получаване на исканата сума и с непредвидени житейски обстоятелства, които го
препятстват да изпълнява задълженията си по погасителния план, поради което не
е налице забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Касае се за дейности, които представляват типични и характерни
договорни права – да се одобри кредитът, да се измени падежната дата, да се
реорганизира правоотношението, да се адаптира към променените условия и т.н.,
които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение
между равноправни субекти кредитодател и кредитополучател. Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по
усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и
изисква заплащане на подобни такси.
На следващо
място, съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
надхвърлят лимита, въведен с чл.19, ал.4 от ЗПК, което определя тази клауза за
неравноправна. Таксата е и несъразмерно висока спрямо отпуснатия кредит - видно
е, че при отпуснат кредит в размер на 500 лв, уговореното възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги е 330,60 лв, което води до съществено и
неоправдано обременяване на потребителя.
Наред
с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е.
то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор. Според настоящия състав възможността за предоставяне на
тези допълнителни услуги не е равностойна на реалното им предоставяне. Отделно,
за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисква одобрение от кредитора, което, освен всичко останало, означава,
че той следва да плати предварително за възможност, която обаче изцяло зависи
от волята на кредитора.
Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги
Проверката за наличие на неравноправни клаузи цели именно
установяване налице ли е равновесие между права и задълженията на страните и
предотвратяване на нарушенията им. Фактът на изразено съгласие на потребителя с
определени клаузи на договора не ги легитимира като законни и не ги изключва от
обхвата на служебната проверка. Не може да се сподели и твърдението за наличие
на индивидуално уговорени клаузи, тъй като видно от представените ДПК и
Споразумение, договорът е предоставен при стандартни, предварително изготвени и
основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква
възможност да влияе. Доколкото възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги е било предвидено в самия ДПК, едва ли длъжникът е могъл да се откаже от
сключване на това споразумение, без да му се откаже сключване на самия договор
за потребителски кредит, т.е.длъжникът като кредитополучател, не би могъл да
сключи договора за потребителски кредит без да сключи и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Този извод следва и от
разпоредбите на чл.7.1. от ОУ към договора за потребителски кредит, които не
дават възможност на клиента да се откаже, без да дължи неустойка, само от това
споразумение. Напротив, от клаузите на чл.7.1. от ОУ следва, че при описаните в
т.7.1.1 условия, клиентът има право да се откаже, без да дължи неустойка, от
самия договор за потребителски кредит, в който случай дължи връщане на сумата,
която е получил и на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на
средствата по ДПК до датата на връщане на главницата. По така изложените
съображения, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги представлява неравноправна клауза, поради което е и
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП.
Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Присъдените
от заповедния съд разноски са съобразени с уважената част на заявлението,
поради което и в тази му част, разпореждането следва да бъде потвърдено.
По така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2670 от
04.02.2020 г. по ч.гр.д.743/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.