№ 2411
гр. Варна , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501533 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121 от ГПК.
Образувано е по:
1/ частна жалба с вх. No 835/ 23.02.2021г., депозирана от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ No 2,
представлявано от М. П. И. и В. П. К.- М., срещу Определение № 166 / 05.02.2021 г. по гр. д.
№ 11 385 / 2020 г. на РС Варна, В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение възражението
на ЗАД „Армеец“ АД за местна неподсъдност на спора.
2/ частна жалба с вх. No 6403 /19.04.2021г., депозирана от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ No 2,
представлявано от М. П. И. и В. П. К.- М., срещу протоколно определение, постановено в
о.с.з, проведено на 09.04.2021г. по гр. д. № 11 385 / 2020 г. на РС Варна, с което е
прекратено производството по делото и същото е изпратено на основание чл. 118 ал.2 ГПК
по компетентност на Окръжен съд – Варна, след предприето изменение в посока увеличение
на цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК.
В частна жалба с вх. No 835/ 23.02.2021г.,жалбоподателят твърди, че определение
№ 166 / 05.02.2021 г. е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че в Кодекса за
застраховането се въвежда понятието „ползвател на застрахователни услуги". В мотивите
към законопроекта за нов Кодекс за застраховането било посочено, че по този начин
проектът на Кодекс за застраховането имал за цел да предостави общ стандарт за защита
спрямо всички ползватели на застрахователни услуги независимо дали имат качеството на
потребители съгласно специалните закони за защита на потребителите, или не. Когато в
1
определени случаи защитата, предоставяна с кодекса, се отнасяла само за тези ползватели,
които имат качеството на потребители, това се указвало изрично. По този начин с новия
Кодекс за застраховането било преодоляно смесването на понятието „потребител на
застрахователни услуги" по смисъла на КЗ (отм.) и понятието „потребител" по смисъла на
ЗЗП като първото било заменено с „ползвател на застрахователно услуги" и било по -
широко от второто. Направено било разграничение с положението на застраховано по
застраховка „Каско" физическо лице, което като страна по договор за услуга се явява
потребител по смисъла на пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП на това основание се ползва от уредената в
чл. 113 ГПК особена местна подсъдност, което е прието за неоправдано последното да има
привилегировано положение от лицата, черпещи права от застраховка „Гражданска
отговорност". Сочи, че не е налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата
на чл. 113 ГПК и прилагането спрямо ползвателите на застрахователни услуги по
имуществена застраховка „Каско", когато последните нямат качеството на потребители по
смисъла на ЗЗП. Твърди, че в този смисъл и искът следва да бъде предявен пред съда,
съгласно общото правило на чл. 105 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение в
тази част, като прекрати производството пред РС –Варна и го изпрати за разглеждане на
компетентния съд – Софийски Районен съд.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба. Сочи, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че нередовностите по същата, а именно констатираната липса на
доказателства за заплатената държавна такса, не били отстранени в предоставения срок.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В частна жалба с вх. No 6403 /19.04.2021г. жалбоподателят сочи, че протоколно
определение, постановено в о.с.з, проведено на 09.04.2021г. по гр. д. № 11 385 / 2020 г. на
РС Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на
основание чл. 118 ал.2 ГПК по компетентност на Окръжен съд – Варна, след предприето
изменение в посока увеличение на цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК, е
незаконосъобразно. Счита, че определението е постановено при съществено процесуално
нарушение. При повдигнат висящ спор за местна неподсъдност, е процесуално
незаконосъобразно съдът, чиято местна компетентност е оспорена, да пристъпи към даване
ход на делото и извършване на каквито и да е съдопроизводствени действия, а в конкретния
случай-дори да прекрати делото на основание чл. 104, т. 4 ГПК във вр. с чл. 118, ал. 2 ГПК
във вр. с чл. 214, ал. 1 ГПК. По тези съображение, моли за отмяна на определението, както и
да бъде разгледана частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение
възражението за местна подсъдност и делото да бъде изпратено на РС – София.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становището на жалбоподателя,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване по първата цитирана жалба е определение на районния съд, с
2
което е оставено без уважение възражението на ЗАД „Армеец“ АД за местна неподсъдност
на спора. Предмет на обжалване по втората жалба е определението, с което е прекратено
производството пред РС – Варна и делото е изпратено на родово компетентния съд според
цената на иска – ОС – Варна, след предприетото изменение в посока на увеличение.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ от АНГ. Д. Д. срещу ЗАД „Армеец”, гр. София, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лв., частично от общ размер на
искова претенция в размер на 31 700 лева, представляваща дължимо и незаплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ от 27.11.2018г. при
ответното дружество.
Ответникът ЗАД „Армеец“, гр. София, е направил своевременно, с отговора на
исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания ВРС, като
твърди, че дружеството е със седалище гр. София, а разпоредбата на чл. 115, ал.2 от ГПК се
прилага само по преките искове на увредени и/или пострадали лица срещу застрахователя
на отговорността на делинквента. В конкретния случай, ищецът не бил трето увредено лице,
а искът бил с правно основание чл. 405 от КЗ.
ВРС е оставил без уважение възражението за неподсъдност с мотиви, че ищецът има
качеството на потребител на застрахователна услуга, като съответно може да се ползва от
предоставеното по чл. 113 ГПК право на избор на местна подсъдност, която не се прилага
служебно. Ищецът е упражнил правото си на избор с подадената искова молба.
Частните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явяват процесуално
допустими.
Възражението, че по първата частна жалба не е отстранена в срок констатираната
нередовност, като не е представено доказателство за заплатена държавна такса, е
неоснователно. Съобщението с препис от разпореждането с указания към жалбоподателя е
получено на 09.03.2021г., а молбата с приложено доказателство за заплащане е изпратена по
пощата на 15.03.2021г., което е в рамките на предоставения едноседмичен срок.
По същество и двете частни жалби са неоснователни, поради следните съображения:
Законодателят е дал дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от ДРЗЗП, като
е посочил, че това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. В случая, ищецът е физическо лице, което
ползва услугите на ответника – /застрахователно дружество - търговец/ по договор за
застраховка „Каско“ и в този смисъл АНГ. Д. Д. се явява „потребител“, като това качество
3
не изключва качеството „ползвател на застрахователна услуга“ по смисъла на чл. 2, ал.2 от
КЗ. Изрично е записано в разпоредбата на чл. 2 ал.2 от КЗ, че "ползвател на
застрахователни услуги" е всяко едно от посочените в разпоредбата лица, независимо от
това дали е "потребител" по смисъла на ЗЗП. Тези две характеристики могат да съществуват
кумулативно, както е в процесния случай – по отношение на ищеца.
С оглед на горното и ищецът разполага с процесуалната възможност да се възползва
от изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК, която дерогира общата по чл. 108 ал.1 от ГПК.
Тази своя възможност ищецът е упражнил, като в исковата си молба е посочил изрично, че
се позова на правото си на избор на местна подсъдност на основание чл.113 от ГПК.
ВРС е направил служебна справка за адресната регистрация на ищеца, от която се
установява, че постоянният и настоящият му адреси са в гр. Варна, което е обусловило и
подсъдността на спора пред РС –Варна към датата на постановяване на определението, на
основание чл. 13 от ГПК.
С оглед на гореизложеното и по отношение на родовата подсъдност, която се явява
спорна предвид подадената втора частна жалба срещу прекратителното определение,
постановено в о.с.з., съдът намира, че разрешението на ВРС е правилно и законосъобразно.
Предприетото изменение на иска в посока на увеличение е в съответствие с разпоредбите на
ГПК, като независимо, че към датата на постановяването на обжалваното протоколно
определение не е била стабилизирана местната подсъдност, то производството е следвало да
се прекрати и изпрати на компетентния съд, съобразно предвиденото в чл. 104 т.4 от ГПК, а
именно Окръжен съд. След стабилизиране на местната подсъдност с разрешението, дадено
от настоящия състав по първата жалба, то и компетентен да разгледа производството се
явява Окръжен съд – Варна.
По изложените съображения и двете обжалвани определения следва да бъдат
потвърдени, поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 166 / 05.02.2021 г. по гр. д. № 11 385 / 2020 г. на
РС Варна, В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение възражението на ЗАД „Армеец“ АД
за местна неподсъдност на спора.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в о.с.з, проведено на
09.04.2021г. по гр. д. № 11 385 / 2020 г. на РС Варна, с което е прекратено производството
по делото и същото е изпратено на основание чл. 118 ал.2 ГПК по компетентност на
4
Окръжен съд – Варна, след предприето изменение в посока увеличение на цената на иска по
реда на чл. 214 от ГПК.
В тази част определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на определението, производството да се изпрати на ВРС за
отбелязване на съответния резултат от обжалването, след което делото да се изпрати отново
на ВОС по подсъдност.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5