Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер .13 09 февруари 2018 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на шестнадесети януари през две хиляди и
осемнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
Секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 422 по описа на
РС Котел за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск за делба на съсобствен недвижим
имот и се движи във фазата по извършване на вече допусната делба.
На
основание чл.346 от ГПК съдът е приел да разгледа предявения от ответницата Д.М.
против ищцата П.Т. иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за направени
подобрения в допуснатия до делба недвижим имот с цена на иска 4270 лева, заедно
със законната лихва, считано от 30.05.2017 г. до окончателното изпълнение на
задължението.
С
протоколно определение от 16.01.2018 г. съдът допусна на основание чл.214,
ал.1, изр.3 от ГПК изменение на цената на иска по сметки от 4270.00 лева на
2395.00 лева, като за разликата прекрати производството поради оттегляне на
иска в тази му част.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
С решение
№ 3 от 08.01.2016 г., допълнено с решение № 14/22.03.2016 г, частично отменено
с решение № 92/01.07.2016 г. по въззивно гражданско
дело № 179/2016 г. на ОС Сливен, недопуснато до касационно обжалвано, в сила от
20.03.2017 г., е допуснато да се извърши съдебна делба между ищцата П.Ж.Т. и ответниците В.Ж.Т., С.Ж.Т., Д.Ж.Т. и Д.Ж.Т. на недвижим
имот, находящ се в село Жеравна, община Котел,
представляващ УПИ IX-243, кв.55 по подробния устройствен план на село Жеравна, одобрен през 1967, с площ
645 кв.м., при граници : УПИ XI-240,244; УПИ VII-241; УПИ VIII-242;
улица, представляващ част от ПИ № 29283.501.164 по кадастралната карта, при
квоти от право на собственост, както следва : 6/10 идеални части за отв. Д.М. и по 1/10 идеални части за ищцата П.Ж.Т. и ответниците В.Ж.Т., С.Ж.Т., Д.Ж.Т..
Със същото
решение е допуснато да се извърши съдебна делба между същите страни на първи
етаж от жилищна сграда с идентификатор № 29283.501.164.1.1, цялата
представляваща жилищна сграда на два етажа със застроена площ 99 кв.м.,
построена в УПИ IX-243, кв.55 по подробния устройствен план на село Жеравна, одобрен през 1967, с площ
645 кв.м., при граници : УПИ XI-240,244; УПИ VII-241; УПИ VIII-242;
улица, представляващ част от ПИ № 29283.501.164 по кадастралната карта, при
квоти от право на собственост, както следва : 8/20 идеални части за отв. Д.М. и по 3/20 идеални части за ищцата П.Ж.Т. и ответниците В.Ж.Т., С.Ж.Т., Д.Ж.Т..
По делото е изслушана и приета строителнотехническа експертиза, която дава заключение за неподеляемост както на земята,
така и първия етаж ог жилищната
сграда. Според
експертното заключение, пазарната стойност на допуснатите до делба земя
и сграда е 35300 лева, от които 21400 лева са пазарната
стойност на земята, а 13900 лева – на първия етаж
от сградата.
Съдът допусна
да се извърши,
изслуша и прие като неоспорена съдебностроителна експертиза, която даде заключение
досежно обема на претендираните от Д.М. подобрения, стойността им (като труд и материали)
към 2013 г., когато се твърди, че
са извършени тези подобрения, и времето на извършването
им, при възможност
:
1/Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 600.00 лева за събаряне и разчистване на стар дърварник, находящ се в северната
част от имота и за извозване на пет камиона отпадък.
Според вещото лице, става въпрос
за сграда с идентификатор № 29283.501.164.2, със застроена площ 13 кв.м., на
един етаж, с начин на трайно ползване селскостопанска сграда. При огледа на
имота вещото лице е установило, че тази сграда не съществува във вида, в който
е отразена с кадастралната карта. Вещото лице не може да се ангажира с мнение
кога е съборена. Общата стойност на претендираното
подобрение е 181.64 лв.
2/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 10 000.00 лева за изграждане на каменен зид по
цялата северозападна страна на имота.
Според вещото лице, този зид е с
обем 7.15 куб.м. Обща стойност на претендираното
подобрение е 1472.33 лева. С оглед действителното състояние на подобрението,
вещото лице допуска подобрението да е било извършено през 2013 г.
3/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 2000.00 лева за поставяне на дървена порта от
иглолистен материал на западната част от имота.
Според вещото лице, общата
стойност на претендираното подобрение 1395.24 лева. С
оглед действителното състояние на подобрението, вещото лице допуска
подобрението да е било е извършено през 2013 г.
4/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 1100.00 лева за поставяне на дървена порта от дъб
на южната част от имота.
Според вещото лице, претендираното подобрение попада в частта от ПИ №
29283.501.164, която не е предмет на делбата.
5/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 250.00 лева за изграждане на тераса на западната
част от имота.
Според вещото лице, озеленената
площ е 128 кв.м., а общата стойност на подобрението – 307.20 лв. С оглед
действителното състояние на затревяването и насажденията, вещото лице допуска
подобрението да е било извършено през 2013 г.
6/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 360.00 лева за насип на пръст, три камиона.
Извършването на тези дейности са
свързани с тези, претендирани по т.5 – озеленяване на
градинската част. Според вещото лице, общата стойност на това подобрение е
83.33 лева. С оглед действителното състояние на затревяването и насажденията,
вещото лице допуска подобрението да е било извършено през 2013 г.
7/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 3800.00 лева за изграждане на барбекю
в имота.
Според вещото лице, общата стойност
на това подобрение е 1559.12 лева. С оглед действителното състояние на
подобрението, вещото лице допуска подобрението да е било е извършено през 2013
г.
8/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 1730.00 лева за изграждане на плочник пред барбекюто.
Според вещото лице, площта на
плочника е 45.45 кв.м., а стойността му – 1586.19 лева. С оглед действителното
състояние на подобрението, вещото лице допуска подобрението да е било е
извършено през 2013 г.
9/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 950.00 лева за изграждане на 15 кв.м. пътека в
южната част от имота.
Според вещото лице, площта на
пътеката е е 13.20кв.м., а стойността ù -
946.97 лв. С оглед действителното състояние на подобрението вещото лице допуска
подобрението да е било извършено през 2013 г.
10/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 825.00 лева за поставяне на 55 кв.м. бетонова
настилка пред южната част от къщата.
Според вещото лице, площта на
бетоновата площадка е 47.25 кв.м., а стойността ù – 526.67 лв. Вещото
лице поддържа, че претендираното подобрение е в лошо
действително технико – експлоатационно състояние и счита, че е извършено много
преди 2013 г.
11/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 1830.00 лева за изграждане на 8 м дувар от изток.
Според вещото лице, стойността е
1460.95 лева. С оглед действителното състояние на подобрението и фактът, че оградният зид е ползван от собственика на съседния имот за
стена на строяща се към момента стопанска сграда, вещото лице допуска подобрението
да е било извършено през 2013 г.
12/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила половината от сумата 3790.00 лева за изграждане на 33 м
дувар от юг ( другата половина била заплатена от собственика на съседния имот).
Според вещото лице, претендираното подобрение попада в частта от ПИ №
29283.501.164, която не е предмет на делбата.
13/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 3990.00 лева за изграждане на 13 м дувар от запад.
Според вещото лице, претендираното подобрение попада в частта от ПИ №
29283.501.164, която не е предмет на делбата.
14/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 3000.00 лева за изграждане на стопанска постройка
от тухли, измазана, покрита с европейски керемиди.
Според вещото лице, стойността на
претендираното подобрение е 1294.75 лева. При огледа
вещото лице е установило, че построеният навес е без оградни
стени, с дървена конструкция, с едноскатен покрив,
покрит с керемиди. Построен е от стари, втора употреба материали. Вещото лице
не може да даде становище кога е построен.
15/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 1000.00 лева за озеленяване на имота.
Според вещото лице, озеленената
площ е 128 кв.м., а стойността на озеленяването е 455.88 лева. С оглед
действителното състояние на подобрението, вещото лице допуска да е било
извършено през 2013 г.
16/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 1800.00 лева за изграждане на баня в мазето.
Според вещото лице, общата
стойност на подобрението е 1557.95 лв. Вещото лице не може да определи времето
на извършването му.
17/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 1600.00 лева за изграждане на стъпала от запад и
облицовка с камък.
Според вещото лице, подобрението
обслужва втория етаж от жилищната сграда, която не е предмет на делбата.
18/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 250.00 лева за сваляне на стари керемиди от покрива
на жилищната сграда.
Според вещото лице, площта на
покрива е 117 кв.м., а стойността на подобрението е 442.85 лв.
19/ Ищцата по иска по сметки
твърди, че е платила сумата 7660.00 лева за ремонт на покрива, включващ подмяна
на ламперия, поставяне на книги (изолационна хартия под керемидите) и поставяне
на нови керемиди.
Според вещото лице, площта на
покрива е 117 кв.м, а стойността на подобрението – 3848.41 лева, при положение
че се ремонтира целия покрив.
Вещото лице сочи, че частичната
подмяна на елементи от покривната конструкция и ламперията представлява „скрити
работи“, недостъпни за оглед, а поставените към момента керемиди тип
„марсилски“ са втора употреба, поради което не може да определи времето на
извършване на тези подобрения.
По делото се разпитаха като
свидетели три лица : И. Т. (син на ответницата по иска за подобрения), както и
Г. К. и Ц. Ш., които са участвали в извършване на строителните работи.
Последните двама свидетели еднозначно заявиха, че ремонтните работи били
извършени през лятото на 2013 г., докато, обратно, св. Т. поддържа, че повечето
ремонти са били извършени преди смъртта на баба му А. П. (30.04.2009 г.) или
малко след това. С оглед отстраняване на противоречия в показанията, съдът
допусна да се извърши очна ставка между свидетелите Т. и К., както и между Т. и
Ш.. След извършване на очната ставка св. Ш. категорично заяви, че е бил
ангажиран от Д.М. да извършва ремонти, преди да бъде осъден за кражба. С оглед
установяване на този факт, съдът изиска и приложи свидетелство за съдимост на
св. Ш., според което свидетелят е осъден по НОХД № 140/2011 г. на РС Котел,
приключило определение от 23.11.2011 г. за одобряване на постигнато между
страните споразумение. Изложеното води до извода, че преди посочената дата
23.11.2011 г. са построени дуварите, направени са дървените порти, терасирането на двора, барбекюто
и плочника пред него, пътеката през
двора, събарянето на стария дърварник и изграждане на
навес, както и ремонта на покрива, претендирани по
пунктове 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 18 и 19.
Св. К. поддържа, че през 2013 г.
бил участвал в изграждането на бетоновата настилка пред къщата, засяването на
райграс, изграждането на банята, както и на стъпалата към втория етаж –
подобрения, описани в пунктове 10, 15, 16 и 17. Показанията на този свидетел,
обсъдени в съвкупност с експертното заключение показанията на другите двама
свидетели, са недостоверни досежно времето на
извършване на ремонтите. Вещото лице, извършило оглед на бетоновата настилка,
не допуска същата да е била извършена през 2013 г., предвид лошото състояние, в
което се намира в момента. Относно стълбището св. Т. твърди, че същото е било
изградено към 2009 г., тъй като по него е носил ковчега с тялото на баба му в
деня на погребението ù. Пак св. Т. твърди, че се е къпал в процесната баня преди 2013 г. Относно времето на изграждане
на банята показанията на св. К.се компрометират от неговите лични показания в
частта им, в която този свидетел твърди следното : „Цялостният ремонт на
покрива се направи преди да почине бабата. Мисля, че започнаха малко преди аз
да започна да работя там. Значи ще е било малко преди 2013 г., в края на 2012
г., според моите наблюдения“, говорейки за времето, когато е извършван ремонтът
на покрива. Доколкото се установи, че св. Ш. е ремонтирал покрива през 2011 г.,
то св. К. е започнал изграждане на банята малко след това, но не и след две
години като времеви диапазон. За времето, когато е засаждан райграсът, липсват
надеждни данни, освен показанията на св. К., които съдът не кредитира.
Съдът се доверява и възприема
като достоверни показанията на свидетелите Ш. и Т., които са непротиворечиви
помежду си и се допълват. Св. Ш. свързва времето на извършване на ремонтите с
конкретно събитие от живота – осъждането му на 23.11.2011 г., с което се внася
по-голяма яснота и точност в установяването на тези факти, случили се отдавна
назад във времето. Обратно, св. К. със съмнителна точност твърди, че е
извършвал ремонтите през лятото на 2013 г, като свързва посочената година с
теглене на кредит от Д.М.. В тази връзка и след като обсъди показанията на св.
К. в контекста на показанията на свидетелите Ш. и Т., както и с експертното
заключение, съдът ги преценява за недостоверни досежно
времето на извършване на ремонтите.
В писмената защита, депозирана от пълномощника на Д.М., се акцентира
на близката родствена връзка между ответницата по иска за
подобрения и св. Т., които са майка и син, заради
която следвало да бъдат отречени
като неистински показанията на този свидетел, поради които съдът
дължи отношение по наведеното възражение : Показанията на св. Т. бяха
подложени на внимателен анализ с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава
на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване
в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля
факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля
и някоя от страните по делото
(в случая ответницата по иска за
подобрения), може да се засегнат
в една или друга степен възприемането,
запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази
насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално
обвързани със страна по спора
свидетели, без обаче да ги
лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът
може да игнорира
дадени под страх от наказателна
отговорност показания от заинтересовано лице само ако
и доколкото е подложено на съмнение от
друго, обективно установено в процеса обстоятелство.
Настоящият случай не разкрива
такава специфика, тъй като показанията
на св. Т. се потвърждават от показанията на св. Ш. и
експертното заключение. Вярно е, че влизат в противоречие
с показанията на св. К., но съдът прецени последните
като недостоверни, поради което и те не са
в състояние да разколебаят извода за достоверност на показанията на св. Т..
Съдът кредитира в цялост двете
експертни заключения, изготвени от вещото лице И.Х., тъй като с тях се дава изчерпателен
и научно обоснован отговор на поставените въпроси. Съдът не намери основания за
съмнение в обективността и безпристрастността на вещото лице, а и такива не се
изтъкнаха от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
По сметките :
Ищцата по иска по сметки
претендира присъждане на стойността на изброени в 19 пункта подобрения, които
твърди, че са извършени в имота, допуснат до делба.
Подобренията, описани в пунктове
№ 4 (поставяне на дървена порта от дъб от южната част), № 12 (изграждане на 33
м дувар от юг), № 13 (13 м дувар от запад) и № 17
(изграждане на стъпала към втория етаж), не са извършени в имота, допуснат до
делба, поради което не подлежат на присъждане. Тези, описани в пунктове 4, 12 и
13 са извършени в частта от ПИ № частта от ПИ № 29283.501.164, която не е
предмет на делбата, а подобрението по пункт 17 обслужва изцяло втория етаж от
жилищната сграда, който също не е допуснат до делба.
Чрез подобренията, описани в
останалите пунктове, се е стигнало до увеличение на стойността на имота, без те
да са били необходими за нейното запазване. По силата на приращението
извършените в имота подобрения са увеличили дяловете на всички съсобственици,
съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.
С оглед твърдението, че Д.М. е
извършила подобренията със съгласието на П.Ж., съдът е квалифицирал иска по
чл.30, ал.3 от ЗС, в който случай се дължи равностойността на действително
направените разходи (ППВС № 6/1974 г., т.3; решение № 140/24.03.2011 г. на ВКС
по гражд. дело № 373/2010 г., І г.о.).
По делото няма спор, че всички
описани подобрения са извършени, а видът и точният им обем е установен
посредством експертното заключение. Не се спори също така, че ищцата по този
иск Д.М. е извършила разходите за тези подобрения. От страна на ответницата по
този иск П.Ж. не е направено възражение, че тя е правила разходи за извършване
на описаните подобрения. Същото се установява и от показанията на св. И. Т..
По делото съдът прие за
установено, че претендираните подобрения, с
изключение на тези по пунктове 4, 12, 13
и 17, са били извършени преди 23.11.2011 г., поради което и предвид направеното
възражение за погасителна давност, искът и в тази му част се явява
неоснователен като погасен по давност. Петгодишният давностен
срок за разноските по чл.30, ал.3 от ЗС е започнал да тече от момента на
извършването им, но не по-късно от 23.11.2011 г., следователно е изтекъл
най-късно на 23.11.2016 г., докато искът е предявен по реда на чл.346 от ГПК в
съдебно заседание на 30.05.2017 г.
Изложеното мотивира съда да
отхвърли изцяло предявения иск по чл.30, ал.3 от ЗС.
По извършването на делбата :
Първият етаж от жилищната сграда,
заснет с идентификатор № 29283.501.164.1.1, следва да бъде изнесен на публична
продан на основание чл.348, ал.1 от ГПК, тъй като е неподеляем
и не може да бъде поставен в дял.
Относно способа за извършване на
делбата на допуснатия до делба УПИ ІХ-243, кв.55, съдът съобрази следните
обстоятелства :
С решението, приключващо първата
фаза, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на УПИ ІХ-243, кв.55,
представляващ част от ПИ № 29283.501.164, както и на цялата построена в този
имот жилищна сграда, заснета с идентификатор № 29283.501.164.1.
Решението е било обжалвано от отв. Д.М. само в частта му в която съдът е допуснал до
делба жилищната сграда. С решение № 92/01.07.2016 г., постановено по въззивно гражданско дело № 179/2016 г. на ОС Сливен,
обжалваното решение е било отменено в частта му, в която е допусната съдебна
делба на втория етаж от недвижим имот с идентификатор № 29283.501.164.1.2, като
е отхвърли иска за делба в тази му част. Решението в останалите му обжалвани
части е потвърдено.
Решението на ОС Сливен е било
обжалвано от ищцата П.Ж.. С определение № 168/20.03.2017 г., постановено по
гражданско дело № 4155/2016 г. на ВКС, І г.о., обжалваното решение не е било
допуснато до касационно обжалване. В мотивите на цитираното определение са
дадени следните разяснения до съда, който ще разглежда делото във фазата по
извършване на делбата : с оглед различния резултат от двете решения (първоинстанционното и второинстанционното)
по иска за делба на жилището на втория етаж, УПИ, в който се намира двуетажната
жилищната сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част –
аргумент от чл.38, ал.1 от ЗС.
Вярно е, че УПИ ІХ-243, кв.55,
представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като в него е
построена жилищна сграда, в която са обособени два обекта на правото на
собственост, принадлежащи на различни собственици. Като обща част, дворното
място е неделимо – чл.38, ал.3 от ЗС. Доколкото обаче, дори и неделимо, УПИ е
допуснато до съдебна делба и решението е влязло в сила, то настоящият съдебен
състав стои на становището, че е обвързан от силата на пресъденото
нещо на решението по първата фаза, и във фазата на извършването на вече
допусната делба следва да се съобрази с него. Доколкото и въззивният,
и касационният съд са били обвързани от пределите на въззивната
жалба, предопределила обхвата на инстанционната
проверка, са имали възможност да се произнесат по правилността на решението
само в обжалваната част, а именно – в която е била допусната делба на жилищната
сграда. Ситуацията би била различна, ако решението беше обжалвано в частта му
относно допускането до делба на УПИ и тогава, при положение че втората
инстанция допуска до делба само първия етаж от жилищната сграда, то първоинстанционното решение би било отменено и в частта му,
в която се допуска до делба и целия УПИ по съображенията, изложени по-горе.
Тези съображения обаче могат да се вземат предвид само в първата фаза на
делбата и е недопустимо да преценяват във втората фаза (определение № 185 от
13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 2/2012 г., I г. о.; определение № 38 от
25.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г., II г. о.).
В случая не намира приложение
разпоредбата на чл.40 от ЗС, задължаваща съда да определи идеалните части от
правото на собственост върху земята тогава, когато от допуснатата до делба
жилищна сграда са били обособени отделни обекти (решение № 22 от
30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 145/2011 г., I г. о.).
Не са налице и предпоставките за
прекратяване на производството в тази му част, тъй като не са настъпили някакви
правно значими промени в УПИ след влизане на решението в сила, като например
тези, посочени в решение № 49/18.02.2013 г. на ВКС по гражд.
дело № 549/2012 г., ІІ г.о.
По изложените съображения съдът
следва да изнесе на публична продан допуснатия до делба УПИ, тъй като е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някого от съделителите.
По разноските :
На основание чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, всяка от
страните следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 4 % върху
стойността на дела си. Дяловете на ищцата П.Ж. и на ответниците
В.Т., С.Т. и Д.Т. са в размер на 4225.0о лева, а на ответницата Д.М. – 18400.00
лева, изчислени съобразно квотите от земята и от първия етаж от жилищната
сграда. В обобщение, държавната такса върху дяловете на ищцата П.Ж. и на ответниците В.Т., С.Т. и Д.Т. е в размер на 169.00 лева за
всеки от тях, а за ответницата Д.М. – 736.00 лева.
Ищцата П.Ж.
е направила искане за присъждане на разноски в размер на 500.00 лева за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък.
Ответницата
Д.М. е направила искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък,
както следва : В първата фаза на делбата (425.00 лева за адвокатско
възнаграждение и държавна такса пред въззивната
инстанция, както и 300.00 лева адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция); във втората фаза на делбата (600.00 лева адвокатско възнаграждение
и 350.00 лева възнаграждение на вещото лице, изготвило експертното заключение
по иска по сметки) – общо в размер на 1675.00 лева.
Производството по съдебна делба
е особено исково производство. Процесуалните норми,
които го уреждат имат характера
на специални по отношение на
общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките
му форми. Отговорността на разноски не е уредена
като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78
от ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество
- те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се
понасят от страните,
съобразно стойността на дяловете им, но това
се отнася за държавните такси
и другите деловодни разноски – напр. по призоваване
на свидетели, вещи лица, вкл.
и възнаграждение за последните, както и по извършването
на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по
повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. Разноските за адвокатски хонорар
се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното
производство са предявени други искове – например по сметки, тъй
като те зависят
от поведението на ответника по
тях, нормата на чл. 355 от ГПК предвижда присъждане
на разноски по общите правила
на чл.78 от ГПК.
Когато обаче е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността,
правата на съделителите или способа, по който следва
да бъде извършена делбата, при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния
съд актове, разпоредбата на чл.78 от ГПК намира приложение (ППВС № 7/1973г.,
т.9). Правилно адв. С. се позовава на редица
определения на ВКС, в които е дадено разрешение в същия смисъл.
В настоящия случай с решението, приключващо първата фаза, съдът е
допуснал съдебна делба на цялата жилищна сграда с идентификатор №
29283.501.164.1. Решението е било обжалвано от отв. Д.М.
и с решението си въззивния съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, в която е била
допусната делба на втория етаж от посочената жилищна сграда, който е с
идентификатор № 29283.501.164.1.2 и в тази част искът е отхвърлен, а останалата
му част решението е потвърдено. Пред въззивната
инстанция отв. Д.М. е представлявана от адв. С. и според представения договор за правна помощ,
платеното в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева. Отв. М., като въззивник, е
платила и 25.00 лева държавна такса. Решението на ОС Сливен е било обжалвано от
ищцата П.Ж.. С определение № 168/20.03.2017 г., постановено по гражданско дело
№ 4155/2016 г. на ВКС, решението не е било допуснато до касационно обжалване.
Пред касационната инстанция е представен договор за правна помощ, според който отв. М. е заплатила на адв. С.
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
В обобщение и мотивиран от горните съображения съдът следва да осъди
ищцата по иска по сметки Д.М. да заплати на ответницата по иска по сметки П.Ж.
сумата 500.00 лева, представляващо уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ за защита по този иск, предвид
неоснователността на този иск.
В полза на отв. Д.М. следва да се присъди
сумата 725.00 лева, представляващи разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в хода на въззивното и касационното
производство. Възражението на прекомерност е неоснователно, предвид минималните
размери, установени в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на делото.
Претенцията на отв. М. за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева във втората фаза на делбата е
неоснователно. Същото е заплатено за изготвяне на молба по чл.346 от ГПК и за
процесуално представителство във втората фаза. Тъй като претенцията по сметки
беше отхвърлена, на отхвърляне подлежи и претенцията за присъждане на направени
разноски в тази връзка. На същото основание следва да се отхвърли и претенцията
за присъждане на възнаграждението на вещото лице, изготвило експертизата за
установяване на стойността на претендираните
подобрения.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС,
предявен по реда на чл.346 от ГПК от Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, против П.Ж.Т.,
ЕГН **********,***, за сумата 2395.00 лева, представляващи извършени подобрения
в допуснатия до делба имот, заедно със законната лихва от 30.05.2017 г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ИЗНАСЯ на основание чл.348, ал.1 от ГПК на публична
продан недвижим имот, находящ се в село Жеравна,
община Котел, представляващ УПИ IX-243,
кв.55 по подробния устройствен план на село Жеравна,
одобрен през 1967, с площ 645 кв.м., при граници : УПИ XI-240,244; УПИ VII-241; УПИ VIII-242;
улица, представляващ част от ПИ № 29283.501.164 по кадастралната карта, като
след приключване на наддаването получените от продажбата суми следва да се
разпределят, както следва : по 1/10 идеална част за ищцата П.Ж.Т., ЕГН **********,***,
за ответника В.Ж.Т., ЕГН **********,***, за ответника С.Ж.Т., ЕГН **********,***,
, и за ответника Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, и 6/10 идеални част за ответника Д.Ж.Т.,
ЕГН **********,***.
ИЗНАСЯ на основание чл.348, ал.1 от ГПК на публична
продан недвижим имот, находящ се в село Жеравна,
община Котел, представляващ първи етаж от жилищна страда с площ 77 кв.м.,
заснет с идентификатор № 29283.501.164.1.1, като жилищната сграда, заснета с
идентификатор № 29283.501.164.1, е построена в УПИ IX-243, кв.55 по подробния устройствен
план на село Жеравна, одобрен през 1967, с площ 645 кв.м., при граници : УПИ XI-240,244; УПИ VII-241; УПИ VIII-242;
улица, представляващ част от ПИ № 29283.501.164 по кадастралната карта, като
след приключване на наддаването получените от продажбата суми следва да се
разпределят, както следва : по 3/20 идеална част за ищцата П.Ж.Т., ЕГН **********,***,
за ответника В.Ж.Т., ЕГН **********,***, за ответника С.Ж.Т., ЕГН **********,***,
, и за ответника Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, и 8/20 идеални част за ответника Д.Ж.Т.,
ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА П.Ж.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
РС Котел държавна такса върху стойността
на дела ù в размер на 169.00 (сто шестдесет и девет) лева.
ОСЪЖДА В.Ж.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
РС Котел държавна такса върху стойността
на дела му
в размер на 169.00 (сто шестдесет и девет) лева.
ОСЪЖДА С.Ж.Т., ЕГН **********,***,
, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Котел държавна такса върху стойността
на дела му
в размер на 169.00 (сто шестдесет и девет) лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
РС Котел държавна такса върху стойността
на дела му
в размер на 169.00 (сто шестдесет и девет) лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка
на РС Котел държавна такса върху стойността на дела ù в размер на 736.00 (седемстотин
тридесет и шест) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Ж.Т., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ж.Т., ЕГН **********,***, сумата 725.00 (седемстотин
двадесет и пет) лева, представляващи направени по делото разноски, като
претенцията за разноски до пълния ù предявен размер 1675.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.Ж.Т., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Ж.Т., ЕГН **********,***, сумата 500.00 (петстотин)
лева, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
С
Ъ Д И Я :