Определение по дело №317/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1586
Дата: 28 септември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040700317
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

№:1586                                   28.09.2022г.                         гр.Бургас,

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На двадесет и осми септември                  две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание в следния състав:

    Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 317 по описа за 2022 година, в срока за постановяване на решение, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на П.В.С., ЕГН-**********,***, против разрешение за строеж № 13/24.01.2022г. издадено от главния архитект на Община Царево за обект: „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор ***************, представляващ гараж в търговски обект ЗОХ – бирария“ в поземлен имот ***********по кадастралната карта на гр.Царево (УПИ ХХV в кв.83), в полза на Г.К.Г. с адрес: ***, одобрените с това разрешение за строеж инвестиционни проекти от главния архитект на Община Царево на 24.01.2022г. и виза за проектиране по чл.140, ал.1 от ЗУТ, издадена на 20.05.2021г. от главен архитект на Община Царево, послужила за изработване на обжалваните проекти и издаване на разрешението за строеж.

Жалбоподателката счита, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло, заедно със съгласуваните и одобрени с него инвестиционни проекти и другите свързани с него строителни книжа. Сочи, че е нарушено императивното изискване на чл.148, ал.7 от ЗУТ, съгласно което разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Във връзка с това се позовава и представя заповед № РД-01-5/14.10.2020г. на кмета на Община Царево, с която е наредено да бъдат премахнати установените незаконни строежи: „Търговски обект – заведение, включващ вентилационна система, монтирана на западната фасада на съществуващата в имота жилищна сграда, дървен навес над цялата южна свободна част на имота и масивно барбекю“, находящи се в ПИ ***********(УПИ ХХV, кв.38) по кадастралната карта (КК) на гр.Царево с възложител и извършител Г.К.Г. (л.23-24). Счита, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на действащия подробен устройствен план (ПУП) за имота, без да са налице съответните предвиждания на плана, нито съответно действащия ПУП да е изменен за целта на преустройството със смяна на предназначението на процесната сграда. Твърди, че визата за проектиране и издаденото въз основа на нея разрешение за строеж, са издадени без да е налице нейното изрично писмено нотариално заверено съгласие за допускане на промяната на предназначението на процесния гараж, изискуемо на основание чл.39, ал.2 от ЗУТ, в качество й на съсобственик на съседен поземлен имот. Счита още, че разрешението за строеж е издадено без да са налице всички документи и условия за издаването му съгласно ЗУТ. Твърди, че одобрената към обжалваното разрешение за строеж проектна документация не е съобразена с действащите устройствени планове, с визата за проектиране, с нормативните изисквания, с нормите за проектиране и професионалните стандарти.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Ж.Б. поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска оспореният акт да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответната страна – главен архитект на Община Царево, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Н. ***, оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение. Представя становище по жалбата и писмена защита в които излага съображенията си затова. Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК за същите.

Заинтересованата страна – Г.К.Г., чрез пълномощника си адвокат Б.Д. ***, оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение. Представя писмен отговор в който излага съображенията си затова. Ангажира доказателства и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Заинтересованите страни – Д.К.К., И.К.К. и К.Д.К., чрез пълномощника си адвокат М.Б. ***, оспорват жалбата и пледират за оставянето й без уважения. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски, за които представят списък по чл.80 от ГПК.

Заинтересованите страни – К.Т.Ф. и М.Т.Ф., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по оспорването.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2021г. Г.К.Г. е подал заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по които се издава разрешение за строеж, с което е заявил желанието си да бъдат съгласувани и одобрени приложените проекти за преустройство в ПИ ***********по плана на гр.Царево, кв.Василико, общ.Царево, обл.Бургас, като е изразил желание едновременно с одобряването на инвестиционния проект да бъде издадено разрешение за строителство (л.48-49). Към заявлението е приложен документ за собственост – договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост № 2344/23.12.2013г., съгласно който Община Царево продава на Г.К.Г., в качеството му на собственик на законно изградена сграда с идентификатор 48619.505.382.1, следния недвижим имот частна общинска собственост – застроен поземлен имот ***********по КККР на гр.Царево, кв.Василико, одобрен със заповед № РД-18-56/24.08.2006г. на изпълнителния директор на АК с площ 303 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана (л.54-55). Представено е и разрешение за строеж № 15 от 20.05.1991г. за двуетажна еднофамилна жилищна сграда в парцел ХХV, кв.83 (л.52), разрешение за строеж № 241/13.11.2008г. за обект – магазин хранителни стоки с РЗП 92 кв.м. в УПИ 48619.505.382, с вид на извършваното строителство – преустройство (л.53) и акт за узаконяване №16/24.11.2014г. на обект „Надстройка с един жилищен етаж и тавански етаж на двуетажна сграда с гараж“ в ПИ ***********(УПИ ХХV, кв.83 – ПУП Царево) по КК на гр.Царево, община Царево, област Бургас (л.51).

Представен е инвестиционен проект, който съдържа копие на следните части: Архитектура (л.84-102), Електро (л.103-111), Водоснабдяване и канализация (л.112-121), Енергийна ефективност (131-148) и оценка за съответствието на проект за енергийна ефективност (л.122-130), ОВК (л.149-156) и Технология (л.157-164). Към него са представени становище № 4473086/09.08.2021г. от  „Електроразпраделение ЮГ”ЕАД по постъпило искане за проучване с вх. № 9409697/26.07.2021г. за присъединяването на обекта към електроразпределителна мрежа на „Електроразпределение Юг“ЕАД (л.82-83), уведомление от „Електроразпределение Юг“ЕАД с изх. № 44502/30.09.2021г., с което са съгласувани представените проекти за обект „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект ***************, представляващ гараж в търговски обект ЗОХ“ (л.81), писмо от „ВиК“ЕАД, с изх.№ ТД-1519-3/05.08.2021г., с което съгласува представения технически проект (л.80), протокол № 173/30.11.2021г. на Областна дирекция по безопасност на храните, в който в заключение е посочено инвестиционният проект е в съответствие с действащото законодателство в областта на храните и може да бъде издадено становище за съгласуване на проектната документация (л.79) и становище № 5369/30.11.2021г. на Областна дирекция по безопасност на храните, за съответствие на проектна документация с всички изисквания на законодателството в областта на храните, приложими към дейността на обекта, зо който е изготвено (л.77), здравно заключение за оценка на инвестиционния проект с изх. № РД-1870-273/11.11.2021г. (л.78), писмо на РИОСВ-Бургас с изх. № ПД-1529(3)/06.12.2020г. (л.76) и комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, изготвен от „Тара СВ“ООД (л.56).    

Съгласно обяснителната записка по част Архитектурна (л.92), разглежданият имот представлява част от съществуваща сграда, разположен на ниво партер с адрес гр.Царево, кв.Василико, ул.Крайбрежна № 13, като общата площ на обекта е 85.70 кв.м., от които 70.44 кв.м. са затворено пространство и 15.26 кв.м. – тераса с югозападно изложение. Изготвеният технически проект е съгласуван и одобрен на 24.01.2022г. от главния архитект на Община Царево арх.Д.Калудов.

Въз основа на съгласувания и одобрен проект, главният архитект на Община Царево издал разрешение за строеж № 13/24.01.2022г. (л.37), предмет на спора, с който е сезиран съда. С него е разрешено на Г.К.Г. да извърши преустройство на обект „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор *************** представляващ гараж в търговски обект ЗОХ-бирария“ в ПИ ***********по КК на гр.Царево, обл.Бургас“. Строежът е V-та категория. Посочено е, че разрешението се издава на основание чл.148, ал.1, 2 и 4, и чл.152, ал.1 от ЗУТ. Разрешението за строеж № 13/24.01.2022г. е изпратено и връчено на заинтересованите лица съответно на 04.02.2022г., 07.02.2022г. и 08.02.2022г., съгласно представени обратни разписки (л.40-42).

По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, като в изготвеното по нея заключение на вещото лице-архитект М.А. е посочено, че в КК и кадастралните регистри (КР) на гр.Царево имот с идентификатор ***********е частна собственост в урбанизирана територия и е с начин на трайно ползване „за ниско застрояване до 10 м“, с площ 303 кв.м. Имот ***********съответства на УПИ XXV в кв. 83 по плана на кв.Василико, гр.Царево. Сграда с идентификатор 48619.505.382.1 е нанесена в КК и КР на гр.Царево като „друг вид сграда за обитаване“, със застроена площ 113 кв.м, 4 етажа, без самостоятелни обекти. Посочено е, че съгласно писмо изх. № 20-27682/20.05.2015г. на началник СГКК-Бургас (л.256) няма данни, които да бъдат отразени във връзка с чл.54а, ал.3 от ЗКИР, тъй като етажите на сградата са нанесени още при изработване на кадастралната карта. Сочи се, че сграда с идентификатор *************** е нанесена в КК и КР на гр.Царево като „промишлена сграда“, едноетажна, със застроена площ 23 кв.м.

По отношение на имот с идентификатор с идентификатор 48619.505.577 е установено, че съгласно КК и КР на гр.Царево, е частна собственост в урбанизирана територия и е с начин на трайно ползване „за ниско застрояване до 10 м“, с площ 674 кв.м. Имот 48619.505.577 съответства на УПИ VI-577 в кв. 83 по плана на гр. Царево, а сграда с идентификатор 48619.505.577.1 е нанесена в КК и КР на гр.Царево като „друг вид сграда за обитаване“, със застроена площ 55 кв.м, едноетажна, без нанесени самостоятелни обекти.

От вещото лице се сочи, че УПИ XXV и УПИ VI-577 имат обща граница - вътрешна регулационна линия към дъната и на двата имота.

Извадка от кадастралния регистър за имот с идентификатор ***********и сградите в него и имот 48619.505.577 и сградата в него е приложена в констативната част на експертизата (л.245-246), както и данни за собствеността върху имотите и сградите в тях (л.247).

От вещото лице е представена извадка от действащия териториално-устройствен план (ТУП) на община Царево (л.244), както и извадки от действащите регулационни планове за кв.83, предоставени от община Царево за нуждите на експертизата - приложения №1 и №2 (л.283 и л.284-285). Отделно от това вещото лице е нанесло и данните от заснемането и измерването на място при огледа на 12.05.2022г. върху чертеж - копие от процесния архитектурен проект със зелен и оранжев цвят, за да могат да бъдат сравнени с предвиденото в проекта и изпълненото на място - приложение № 3 от експертизата (л.285).

Данни от геодезическо заснемане на имота и сградата в него са приложени в проект „Заснемане за узаконяване“ от 2014г. в чертеж „Ситуация“ на архитектурния проект и в отделен чертеж „Геодезическо заснемане на жилищна сграда в ПИ 48619.505.382“, подписан от правоспособен проектант и лице по ЗКИР, приложени в констативната част на експертизата (л.249-254).

Останалите данни за сградите в ПИ ***********са илюстрирани от вещото лице с фотографски материал от огледа, също приложен в констативната част (л.264-268).

Експертът сочи, че съгласно действащия ТУП кв.Василико в гр.Царево е показан в по-голямата част като съществуваща селищна/жилищна територия, а в частта му на североизток/изток е нанесена съществуваща курортна територия, като по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗУТ територията, в която попада ПИ 48619.505.382, е жилищна.

По отношение на допустимите устройствени показатели за процесния ПИ ***********вещото лице е посочило, че предназначението на имота е било и понастоящем е, за жилищно застрояване заедно с допустимите нежилищни обекти (гараж по проекта от 1991г. и вътрешните преустройства на първи (партерен) етаж от 2008г. и 2021г.). Сочи, че показателите за режима на застрояване са изследвани и описани подробно в архитектурния проект „Заснемане за узаконяване“ от 2014г., като плътността на застрояване в имота е изчислена като отношение на сбора от застроените площи на жилищната сграда - 115 кв.м, и гаража - 23 кв.м, към площта на самия имот - 303 кв.м, или общо 138 кв.м / 303 кв.м = 45 %.

Посочва, че интензивността на застрояване е дадена в проекта за узаконяване от 2014г. и възлиза на 1.2, като разгънатата застроена площ, по която следва да се изчисли Кинт., е описана подробно в обяснителната записка.

Счита, че под „осеняване“ вероятно се има предвид озеленяване в свободната дворна площ на имота, като озеленената площ заема 40 % от площта на имота и включва тревна площ с едроразмерна дървесна и храстова растителност и декоративни растения в саксии и кашпи в северната му част, както и в южната част към уличната регулационна линия пред магазина за хранителни стоки.

Посочва, че височината на застрояване е дадена в проекта от 2014г. и поради стръмния терен в имота височината е определена по южната и по северната фасади на сградата и се изчислява като разлика между кота корниз и кота средно ниво на прилежащия терен. Височината на сградата по южната фасада е определена 12.81 м, а по северната - 9.54 м.

Към настоящия момент вещото лице сочи, че застрояването в имот с идентификатор ***********представлява един строеж, реализиран въз основа на одобрен проект и издадено разрешение за строеж № 15/20.05.1991 г. за двуетажна жилищна сграда, разположена свързано със застояването в съседен УПИ XXIV от изток в цялата й височина, и свързано по западната странична регулационна линия - граница към съседен УПИ XXVI във височината само на първи етаж, където съгласно проектите от 1991г. е разположен гаражът и който етаж преминава от надземен в полуподземен и подземен в частта му към двора. На по-късен етап е извършено надстрояване с един жилищен етаж и тавански етаж, за което са издадени акт за узаконяване №24/16.11.2014г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1/09.01.2019г.

Вещото лице е установило, че към настоящия момент съгласно представените документи и строителни книжа в община Царево и приложените документи в кориците на делото в имот ***********не е налице незаконно строителство. Сочи, че  за надстройката с един жилищен и един тавански етажи на сграда с идентификатор 48619.505.382.1 е узаконена по съответния нормативен ред и е въведена в експлоатация с удостоверение № 1/09.01.2019г., издадено от гл. архитект на община Царево. За магазин за хранителни стоки - преустройство на първи (партерен) етаж е налично удостоверение № 36/22.06.2015г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от гл. архитект на община Царево. Сочи се още, че от община Царево е извършена проверка на място във връзка с изпълнение на със Заповед № РД-01-5/14.10.2020г. (л.193) и при проверката е установено, че вентилационната система, дървения навес и масивното барбекю са премахнати и в отговор на молба с вх. № 94-01-144/26.01.2021 г. от Г. Г. е получено писмо с изх. № 94-01-144-001/05.02.2021 г. от гл. архитект на общ. Царево (л.195).

По отношение на отразяването в действащия КККР на реализираното в ПИ ***********строяване, вещото лице е установило, че в КК и КР застрояването е отразено графично с контур, като наличните числови данни се отнасят за застроените площи и височините в брой етажи - съответно 113 кв.м и 4 етажа за сграда с идентификатор 48619.505.382.1 и 23 кв.м и 1 етаж за сграда с идентификатор ***************. В проектите застроената площ е дадена 115 кв.м. Експертизата е счела, че разликата от 2 кв.м се е появила при изработването на кадастралната карта, тъй като сградата в имота е била съществуваща към 2006г. (КК и КР на гр.Царево са одобрени със Заповед № РД-18-56/24.08.2006г. на Изпълнителния Директор на АГКК).

Сочи се, че сграда с идентификатор 48619.505.382.1 е нанесена в КК и КР като „друг вид сграда за обитаване“, но класификатора и в наредбите за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3 - отм. и Наредба № РД-02-20-5/2016г.), действали от момента на одобряване на КК и КР на гр.Царево през 2006г.) до настоящия момент няма определение за „друг вид сграда за обитаване“. Сграда *************** е нанесена в КК и КР като промишлена сграда и не е установена причина защо не е нанесена като гараж. В заключение е посочено, че в действителност строежът в имот ***********е един, но реализиран в два обема - едноетажен в частта на гаража и 4-етажен в жилищната част.

Вещото лице е установило, че в Община Царево са налице одобрен проект за узаконяване на надстройката от един жилищен и тавански етажи на двуетажната жилищна сграда с гараж. Сочи, че не е налице одобеният 1991г. проект за двуетажна еднофамилна жилищна сграда, но част от чертежите на конструктивения проект за нея са съхранени и е представени от собственика й Г.Г. и са приложени в констативната част на експертизата, като от чертеж „план на основите“ е видно, че гаражът е неразделна част от целия строеж и е проектиран като част от сградата. Проектът носи дата на подписан технически контрол - 12.04.1991г., а разрешението за строеж е издадено на 20.05.1991г.

За надстройката са налице всички строителни книжа и документи по време на строителството, въз основа на които е издаденото от Община Царево Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1/09.01.2019 г.

За преустройството на първи (партерен) етаж в магазин за хранителни стоки са налице издадена виза за проектиране, разрешение за строеж № 241/13.11.2008г., технически паспорт, протоколи от изпитвания на електроинсталацията и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 36/22.06.2015г.

За плътната ограда по вътрешните граници на имот ***********са налице разрешение за строеж, конструктивно становище (текстова и графична част) и трасировъчен чертеж.

Вещото лице е установило, че незаконното строителство, описано в заповед № РД-01-5/14.10.2020г., е премахнато съгласно издаденото от гл.архитект на община Царево писмо с изх. № 94-01-144-001/05.02.2021г. и към момента на огледа изпълненото на място преустройство заедно с технологичното обзавеждане и оборудване отговаря на предвиденото в одобрените проекти от 2022г. Установено е още, че в ПИ ***********понастоящем не е налице друго незаконно строителство извън описаното в заповед № РД-01-5/14.10.2020 г. на кмета на община Царево.

По отношение на визата за проектиране се сочи, че е изготвена от гл.архитект върху актуална скица, издадена от СГКК-Бургас. Визата се отнася за проектиране на вътрешно преустройство, а не за ново строителство извън съществуващото, тъй като по отношение на ПИ ***********- УПИ XXV планът за застрояване е приложен още с реализацията на застрояването съгласно разрешение за строеж № 15 / 20.05.1991г. и поради това в текста й изрично е указано „без промяна на градоустройствените показатели“.

От вещото лице е посочено, че предписаното от визата преустройство и промяната на предназначението на процесния гараж е допустимо съгласно чл.38 от ЗУТ. Пояснява, че подробният устройствен план за УПИ XXV (имот 48619.505.382) е приложен и по отношение на регулацията, и по отношение на застрояването и вътрешните преустройства в сградата в имота са допустими в условията на чл.38 от ЗУТ.

Сочи се, че актове на кмета на Община Царево не са издавани във връзка с промяна на плана, тъй като такава промяна не е извършвана и не е била необходима, тъй като жилищното предназначение на имота не се променя и сградата остава жилищна по смисъла на т.29, §5 от ДР ЗУТ. Сочи, че пристрояване и надстрояване за реализиране на преустройството не само не се налагат, но и не са възможни поради достигнатата пределно допустима стойност 1.2 на Кинт.

Вещото лице е разяснило, че съгласно конструктивния проект, одобрен 1991г., гаражът е неразделна част от жилищната сграда и заедно с нея представлява един строеж, а не две долепени една до друга сгради с фуга между тях. Сочи, че от определенията за „сграда“ дадени в §1, т.16 от ДР на ЗКИР и в т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и нанесеното в КК и КР може да се направи извод, че сградите в имот ***********са нанесени две вместо една поради следните съображения: различна етажност на гаража и жилищната част, като гаражът се явява полуподземно застрояване и разделителният зид между него и жилищната част продължава от първи етаж нагоре във височината на цялата западна фасадна стена над него; ясната функционална обособеност на гаража и жилищната сграда.

Посочва се, че визата указва обхвата на вътрешното преустройство, без да поставя изрични ограничения относно приобщаване на части и помещения от същия етаж. В текстовата си част визата забранява промяна на градоустройствени показатели, което означава, че са недопустими пристрояване и надстрояване. Няма забрана или ограничение за вътрешни преустройства, засягащи останалата площ на съществуващия първи (партерен) етаж.

В заключение е посочено, че конструктивната, функционална и технологична възможност за такова преустройство е доказана с процесния инвестиционен проект.

По отношение на одобрената към обжалваното разрешение за строеж проектна документация вещото лице посочва, че същата е съобразена с действащите устройствени планове, с визата за проектиране, с нормативните изисквания и с нормите за проектиране. Сочи, че в процесния проект като задължителни са спазени стандартите за осветеност на работните места в помещенията и в мерките за защита от шум са съобразени основните показатели за шум, посочени в стандарт БДС ISO 1996-1 и стандарт БДС ISO 1996-2. Сочи се още, че инвестиционният проект е изработен във фаза „технически проект“ и отговаря като обхват и съдържание на изискванията за тази проектна фаза.

По отношение на аспирацията, вещото лице заявява, че в проекта по част Архитектура същата е изобразена в чертеж „ПЛАН“ с разпределението на помещенията и технологичното им оборудване. В кухненския блок над уредите за топлинна обработка на храната е показан вентилационен чадър с въдуховод, който минава под тавана на помещението, излиза на фасадата и се ключва в коминно тяло. Коминното тяло е означено със сечението си в ъгъла между задната стена на гаража и западната фасада на жилищната част и за яснота е посочено с оранжева стрелка и кръгче в Приложение № 3 към експертизата (л.285).

Сочи, че в проекта по част ОВК в обяснителната записка относно вентилацията на заведението е записано, че „изхвърлянето на въздуха се осъществява от центробежен вентилатор с изнесен двигател в шумоизолиран бокс cV=1000 m3/ ч, Н=350 Ра, N=0.75 kW / 220 V в комплект с меки връзки. Отработеният въздух се изхвърля над покрива на сградата с помощта на въздуховод от спиро тръба 0 250, включен в коминно тяло.“ В част III на същата записка: „Съоръженията в резултат на дейността си не създават шумови нива над хигиенните норми съгласно изискванията на Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението“, което означава, че проектантът по част ОВК е съобразил проектното си решение с нормите на Наредба № 6 и Наредба № 4/27.12.2006г.

В чертежите по част ОВК вентилационната система е дадена в план на разпределението на обекта и в аксонометрична схема. Проектът по част ОВК е изпълнен съгласно изискванията на Наредба № 15 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, като по отношение на шума проектното решение е съобразено с разпоредбите на Глава XI. Защита от шум и вибрации.

Въздухопроводът е предвиден да се изпълни от неръждаема стомана и да се изведе високо над покрива на жилищната сграда. За обезшумяване на вентилационната система са предвидени съответните елементи - шумоизолиран бокс и коминно тяло, което следва да се изпълни чрез обвиване на въздуховода с шумоизолиращ материал (вата) и след това обшиване с водоустойчиви плоскости, обработени с грунд и мазилка. Тези монтажни и довършителни работи предстоят и трябва да бъдат завършени преди въвеждане в експлоатация на обекта.

Освен това вентилационната система подлежи на 72-часови проби, които се извършват от специализирани лаборатории по контрол и чиито резултати се отразяват в съответните протоколи, представляващи неразделна част от строителните книжа за въвеждане на обекта в експлоатация. В тези протоколи се вписват и чистотата на въздуха, осветеността на помещенията и работните места и нивата на шум и вибрации от инсталации и уредби, както и всички други специфични за обекта показатели и параметри с установените им стойности. В случай, че изпълненото не отговаря на нормативно допустимите стойности на показателите, то обектът не се въвежда в експлоатация, докато инсталациите и уредбите не се приведат към изискуемите параметри.

Вещото лице е установило, че в проекта са спазени нормативните изисквания за защита от шум и вибрации на съседните жилищни сгради: никоя от жилищните сгради в трите съседни имота - УПИ XXIV от изток, УПИ XXVI от запад и УПИ VI-577 от север - не е в непосредствена близост до преустроения в заведение за хранене гараж; и трите сгради са разположени на разстояние от него; сградата в УПИ XXVI на запад е на разстояние мин. 3 м от общата имотна граница, сградата в УПИ XXIV е долепена до източния калкан на сградата в УПИ XXV, а сградата в УПИ VI-577 се намира на около 14 м от северната фасада на сградата в УПИ XXV.

Посочено е, че орган по превантивен контрол съгласно Закона за защита от шума в околната среда се явява РИОСВ, като с писма № ПД-1529 (1)/17.06.2021г. и ПД-1529(3)/06.12.2021г. директорът на РИОСВ е отговорил, че за дейностите по вътрешното преустройство и промяната на предназначението на гараж с идентификатор *************** няма нормативно основание за провеждане на процедури по преценяване необходимостта от извършване на екологични оценки и/или оценка за въздействие на околната среда, тъй като те не могат да бъдат отнесени към понятията план, програма или инвестиционно предложение.

Сочи се, че в проекта по част ОВК са описани мерките за защита от шум и начините за отвеждане на отделената топлина и изпарения при топлинна обработка на храната - вентилационна система с крайстенен чадър за аспирация, вентилатор с изнесен двигател в шумоизолиран бокс и въздуховод с необходимите звукоизолиращи елементи. Обгазяване в обекта не е допустимо и не е съвместимо с дейностите в него. Шумът, който се разпространява по време на работа на обекта (въздушен и аеродинамичен) е с нива, по-ниски от нормативно допустимите, а вибрациите са предотвратени чрез предписаните в проекта шумоизолационни мерки и елементи. В част архитектура на чертеж „ПЛАН“ са показни 4 маси за общо 16 посетители, разположени в свободната площ от имота пред заведението за бързо обслужване. Дограмата по фасадата към улицата съдържа отваряеми и неотваряеми части - врати и витрини.

От вещото лице е посочено, че проектът предвижда преустройство в първи етаж на съществуващата сграда, като сгради 1 и 2 не са съседни, а съставляват един строеж с два различни по етажност обема и по конструктивен проект от 1991г., и по фактическо изпълнение. В този смисъл приобщаването и смяната на предназначение на помещения не се отнася за помещения в две отделни различни сгради, а в един и същи етаж на един и същи строеж. Сочи се, че в чертеж „ПЛАН“, представен в СТЕ като Приложение № 3, е видно от кои помещения със съответното предназначение се състои заведението за бързо обслужване.

По отношение спазването на хигиенните изисквания вещото лице заявява, че същите са спазени в проекта и са получени становище № 5369/30.11.2021г. на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Бургас за съгласуване на проектната документация на строеж „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект - гараж в търговски обект бирария“, здравно заключение за оценка съответствие на инвестиционен проект на РЗИ Бургас за процесния обект и протокол № 173/30.11.2021г. на Комисия от ОД „БХ“ - Бургас за извършена проверка с цел установяване съответствието на проекта с изискванията на действащото законодателство в областта на храните.

По отношение спазването на противопожарните изисквания за сградата в имот ***********вещото лице сочи, че е доказано в част Пожарна безопасност, приложена в проект „заснемане за узаконяване“ от 2014г., в който в част Архитектура е записана разгънатата застроена площ от 713 кв.м., а в проекта за преустройство от 2022г,. част Пожарна безопасност не е задължителна съгласно чл.4, ал.4 от Наредба № 1з-1971/2009 г. (нова -ДВ, бр. 69 от 2014 г., в сила от 19.08.2014 г., изм. - ДВ, бр. 89 от  2014 г.), съгласно която се допуска да не се разработва част „Пожарна безопасност“ за сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4 (жилищни сгради и сгради за обществено обслужване) със застроена площ до 200 т2 и до два етажа (в т.ч. подземните етажи), както и за едноетажни производствени, складови и селскостопански сгради с височина до 8т и със застроена площ до 200 т2“.

От вещото лице е установено и че съгласно  Наредба № 4, действала по време на внасяне за одобряване на проекта, както и по вече влязлата в сила Наредба № РД-02-20-2 изискванията за достъпност са спазени на място.

По отношение на изискванията за осигуряване на места за паркиране и гариране на МПС в имота вещото лице посочва, че в границите на имота не съществува техническа възможност за паркиране и паркомястото за сградата е осигурено в уличното платно, където е разчертано, номерирано и за което се заплащат дължимите такси към община Царево съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Царево, Приложение № 6, т. 1.

Вещото лице е установило, че одобрените проекти отговарят на Наредба №4/21.05.2001г. по съдържание и обхват за фаза „технически проект“.

 

При така установените факти, настоящият съдебен състав като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е разрешение за строеж № 13/24.01.2022г. издадено от главния архитект на Община Царево за обект: „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор ***************, представляващ гараж в търговски обект ЗОХ – бирария“ в поземлен имот ***********по кадастралната карта на гр.Царево (УПИ ХХV в кв.83), в полза на Г.К.Г., одобрените с това разрешение за строеж инвестиционни проекти и издадената на 20.05.2021г. виза за проектиране.

Съдът приема, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес за оспорване на процесното разрешение за строеж и свързаните с него строителни книжа, поради следните съображения:

За да възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или законни интереси, като някои закони определят кръга на заинтересованите лица. В конкретния случай, доколкото се касае за оспорване на разрешение за строеж и строителни книжа, кръгът на заинтересованите лица е разписан в ЗУТ. Посоченият закон, съобразно акта, който подлежи на оспорване, регламентира различен кръг заинтересовани лица. В случая лицата процесуално легитимирани да оспорват разрешенията за строеж са посочени в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ. Съгласно посочената норма, заинтересовани лица са следните: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 - възложителят и собственикът на земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2; в случаите по чл.185, ал.1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; в случаите по чл.185, ал.2 собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Тази разпоредба лимитативно посочва кои лица са правно легитимирани, съответно заинтересовани и процесуално легитимирани да обжалват разрешението за строеж. Посочената разпоредба от ЗУТ е специална по отношение на АПК и съдът следва да се съобрази с изчерпателно посочените лица с правен интерес за обжалване. Правото на оспорване на индивидуалните административни актове, визирано в общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, следва да се преценява в контекста на разпоредбите на специалния закон – ЗУТ, на основание на което е издаден административния акт. Целта на съдебно-административното обжалване е чрез отмяна да се отстранят неблагоприятните преки правни последици, които обжалваният административен акт налага в правната сфера на оспорващия. Ако законодателят не предвиждаше ограничение относно заинтересованите да обжалват разрешението за строеж лица, то нямаше да предвиди изрична разпоредба в тази насока и приложение би намерила общата разпоредба на АПК относно кръга на заинтересованите лица. Законодателят е предвидил лимитативно определени лица, които имат право да оспорят разрешението за строеж, като съвсем преднамерено кръга на заинтересованите лица за оспорване на тези актове е стеснен. Разрешението за строеж е последен етап от разрешителния режим за извършване на строежите, като всеки предходен етап е с по-разширен кръг лица с право на оспорване, за да се стигне до разрешението, за оспорването на което кръгът на лицата е значително ограничен.

От заключението на вещото лице, което кореспондира със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не е налице нито една от изброените в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ хипотези, очертаващи кръга на заинтересованите да оспорват разрешението за строеж лица, включително тази по т.2 от същата алинея.

Безспорно по делото е, че имотът на жалбоподателката е съседен на имота на заинтересованата страна Г.Г., по отношение на който е издадено процесното разрешение за строеж. Жалбоподателката П.С. е собственик на поземлен имот с идентификатор 48619.505.577 по кадастралната карта на гр.Царево, кв. Василико, община Царево, област Бургас, а заинтересованият Г. е собственик на имот с идентификатор 48619.505.382, в който е предвидено да се извършва преустройство и промяна на предназначение на част от съществуващата в него сграда.

Жалбоподателката обаче неоснователно се позовава на разпоредбата на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, като счита, че е заинтересована. Съгласно посочената разпоредба заинтересовани са лицата в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 от ЗУТ. Разпоредбите на чл.38, ал.3 и 4 от ЗУТ са неприложими, тъй като касаят извършване на преустройство и промяна на предназначението сгради в режим на етажна собственост, какъвто не е настоящия случай. В чл.39, ал.2 от ЗУТ е регламентирано, че при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл.38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. В този случай са налице кумулативни изисквания за приложението на тази разпоредба, а именно освен да се касае за сграда в жилищни, курортни или вилни зони, преустройството да е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая тези кумулативни предпоставки не са налице, тъй като макар частта от сградата, чието предназначение се променя, да се намира в жилищна, курортна или вилна зона, преустройството не е свързано с масов достъп на външни лица, както и не се установява наднормено за зоната шумово и друго замърсяване.

Съгласно одобрения архитектурен проект се установява, че се касае за 4 маси за общо 16 посетители, разположени в свободната площ от имота пред заведението за бързо обслужване, което не може да се квалифицира като масов достъп на външни лица. В тази насока е и Определение № 6858 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2022 г., II о., докладчик председателят Г.С., което макар да е постановено във връзка с действалата уредба по време на приемането на чл.39, ал.2 ЗУТ – чл.416, гл.12 от Наредба № 2/1987 за противопожарните строително-технически норми, предполага разрешение, е застъпено и в чл.43, ал.13 от сега действащата Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Цитираните норми изискват в едно помещение се събират повече от 50 човека, за да се приеме, че е налице масов достъп на външни лица, което в случая не е налице

Също в одобрените проекти не е предвидено и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Както е установило вещото лице, в проекта са спазени нормативните изисквания за защита от шум и вибрации на съседните жилищни сгради: никоя от жилищните сгради в трите съседни имота - УПИ XXIV от изток, УПИ XXVI от запад и УПИ VI-577 от север - не е в непосредствена близост до преустроения в заведение за хранене гараж; и трите сгради са разположени на разстояние от него; сградата в УПИ XXVI на запад е на разстояние минимум 3 м. от общата имотна граница, сградата в УПИ XXIV е долепена до източния калкан на сградата в УПИ XXV, а сградата в имота на жалбоподателката УПИ VI-577 се намира на значителните около 14 м. от северната фасада на сградата в УПИ XXV. Освен това и органът по превантивен контрол, който съгласно Закона за защита от шума в околната среда се явява РИОСВ, с писма № ПД-1529 (1)/17.06.2021г. и ПД-1529(3)/06.12.2021г. на директора на РИОСВ-Бургас е отговорил, че за дейностите по вътрешното преустройство и промяната на предназначението на гараж с идентификатор *************** няма нормативно основание за провеждане на процедури по преценяване необходимостта от извършване на екологични оценки и/или оценка за въздействие на околната среда, т.е. не е налице наднормено за зоната шумово и друго замърсяване.

Във връзка с направените възражения на жалбоподателката следва да се отбележи, че обстоятелството какво фактически е изпълнението на проекта и дали на място се установява наднормено замърсяване от посочените типове, касае законността на строежа с оглед изпълнението му, но не и съответствието на разрешението за строеж и строителните книжа с приложимите правни норми. Както е посочило и вещото лице, вентилационната система подлежи на 72-часови проби, които се извършват от специализирани лаборатории по контрол и чиито резултати се отразяват в съответните протоколи, представляващи неразделна част от строителните книжа за въвеждане на обекта в експлоатация. В тези протоколи се вписват и чистотата на въздуха, осветеността на помещенията и работните места и нивата на шум и вибрации от инсталации и уредби, както и всички други специфични за обекта показатели и параметри с установените им стойности. В случай, че изпълненото не отговаря на нормативно допустимите стойности на показателите, то обектът не се въвежда в експлоатация, докато инсталациите и уредбите не се приведат към изискуемите параметри.

Изложеното обосновава извод, че жалбоподателката не попада в категориите на заинтересуваните лица по чл.149, ал.2, т.2, вр. чл.39, ал.2 от ЗУТ, поради което не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва разрешението за строеж и строителните книжа, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото бъде прекратено.

Предвид изхода на делото и направеното от процесуалните представители на главния архитект на Община Царево, на заинтересования Г.Г. и на заинтересованите Д.К., И.К. и К.К. искания за присъждане на разноски по делото, за което са представени доказателства, съдът на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК счита, че следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на Община Царево сумата от 900 лева, на Г.Г. сумата от 1527 лева и на заинтересованите Калоянови сумата от 800 лева.

На основание изложените съображения и с оглед нормата на чл.159, т.4 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на П.В.С., ЕГН-**********,***, против разрешение за строеж № 13/24.01.2022г. издадено от главния архитект на Община Царево за обект: „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор ***************, представляващ гараж в търговски обект ЗОХ – бирария“ в поземлен имот ***********по кадастралната карта на гр.Царево (УПИ ХХV в кв.83), в полза на Г.К.Г. с адрес: ***, одобрените с това разрешение за строеж инвестиционни проекти и издадената на 20.05.2021г. виза за проектиране.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 317/2022г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН-**********,*** сумата от 900 (деветстотин) лева, за разноски по делото.

ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН-**********, да заплати на Г.К.Г., ЕГН-**********, сумата от 1527 (хиляда петстотин двадесет и седем) лева, за разноски по делото.

ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН-**********, да заплати на Д.К.К., ЕГН-**********, И.К.К., ЕГН-********** и К.Д.К., ЕГН-**********, сумата от 800 (осемстотин) лева, за разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: