Определение по дело №260/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по внесен от Окръжния прокурор на О. П. К. обвинителен акт срещу А. Р. О. от с.Б., О.Ч., обл.К. за извършено от него престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.”б”, пр.1-во, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК, за това, че: На 21.10.2005г., около 9.00 ч., на път I-5, посока с.Ч., О.Ч.,км.328+273м., в близост до разклона за А., при управление на МПС, лек автомобил марка „ВАЗ" с ДК № *, собственост на Н.Р.Ш. от с.Л., О.Ч., нарушил правилата за движение, при маневра изпреварване, управлявайки с несъобразена скорост от 120 км/ч., пресичайки наличната на пътя двойна непрекъсната линия М-2, а именно: чл.6, т.1. - Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

чл.20, ал.1- Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и ал.2- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

чл.42, ал.1, т.2- след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

ал.2, т.2- Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; и т.З. - да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, от ЗДвПи по непредпазливост е причинил смъртта на Ю. А. Е., ЕГН * от с.Б., О.Ч. и средна телесна повреда на В. В. Н. от Г.П., ЕГН *, изразяваща се в счупване тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движението на снагата, като от деянието е настъпила смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице.

При обсъждане на въпросите по чл.248, ал.2 от НПК, съдията-докладчик установи, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия А. О. изразяващо се в следното:

Изготвеният и внесен в съда обвинителен акт /ОА/ не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК, тъй като съществува несъответствие в заключителната му част, т.нар. диспозитив, между словесното и цифровото описание на нарушените норми от ЗДвП, запълващи бланкетния състав на престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.”б”, пр.1-во, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1,пр.3-то от НК, от една страна и от друга, такова несъответствие е налице и между обстоятелствена част и заключителната такава на обвинителния акт. Така, в обстоятелствената част на последния е описано, че на посочената дата и място, обв.А. О. управлявайки лек автомобил „ВАЗ” с ДК № *, нарушил правилата за движение предприемайки маневра изпреварване, с несъобразена скорост от 120 км/ч, пресичайки наличната на пътя двойна непрекъсната линия М-2, като навлязъл в лентите за насрещно движение, вследствие на което се блъснал челно в правилно движещия се насрещно лек автомобил марка „Опел-Вектра” с ДК №*, управляван от Д. Д. от Г.П. и допуснал възникването на ПТП, от което настъпил и съставомерен резултат – смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице. Изписаното словесно нарушение на правилата на движение не съответства на цитираните за нарушени текстове от ЗДвП, а именно чл.6, ал.1; чл.20, ал.1 и ал.2; чл.42, ал.1 т.2; чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП. Така чл.6, ал.1 от ЗДвП регламентира, че участниците в движението съобразяват своето поведение …и с пътната маркировка, а описвайки нарушението прокурора е приел, че управлявайки лекия автомобил обвиняемия е пресякъл наличната на пътя двойна непрекъсната линия М-2, която линия съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП - на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Принципно в практиката е прието /ТР №28 по н.д.№10/84г., на ОСНК на ВС/, че общите разпоредби на ЗДвП, каквато е тази на чл.6, ал.1 от ЗДвП, намират приложение само когато липсват специални такива уреждащи конкретното нарушение, което очевидно в случая не е налице. Относноследващия цитиран текст-чл.20, ал.1 ЗДвП– водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства – в ОА липсва подобно описание, че обв.А. О. не е контролирал МПС, като напр. да е изгубил контрол върху автомобила, поради заспиване, разсейване или др.; чл.20, ал.2 ЗДвП- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението – отново в ОА липсва конкретизация с коя от изброените предпоставки или няколко от тях или с всички обвиняемия не е съобразил скоростта на движение на лекия автомобил. В същото време е описано, че ПТП е настъпило „при ясно време, прав участък и суха пътна настилка”. Отделно от това не става ясно защо след като е прието, че обв.А.О. непосредствено преди ПТП е управлявал МПС със скорост от 120 км/ч е прието, че тази скорост е несъобразена, а не превишена /забранена/ с оглед, че ПТП не се е случило на автомагистрала, където единствено към инкриминирания момент е било разрешено движение с такава скорост. Както вече се посочи, по принцип, когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението, каквито са хипотезите в чл.20 от ЗДвП, визирани в обвинението, и специалните, каквито са тези за въведените забрани за превишаване на скоростта, визирани в чл.21 от ЗДвП, наказателната отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма. При транспортните престъпления следва да се съобрази освен посочения критерий и критерия за причинната връзка. В бланкетния текст /какъвто е процесния/ на обвинението следва да се въведе това нарушение на правилата, като деяние (действие или бездействие), което е елемент на каузалния комплекс, предизвикал престъпния резултат, което в случая не е сторено.

Следващите сочени за нарушени разпоредби в ОА - чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, уреждащи правилата при изпреварване имат различен състав, макар да са близки по място в ЗДвП и е недопустимо смесването им, както е направено в случая, а именно:

Чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП - след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

Чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП - Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; и т.З - да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.

Във връзка с цитираните текстове, сочени от прокурора като нарушени, съдът констатира, че в обстоятелствената част на ОА липсват описани подобни нарушения. Така напр. не е описано, че обвиняемия въобще е подал сигнал за изпреварване, предвид цитирания чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, след което да не е преценил другите предпоставки от значение за извършване безопасно на предприетата маневра или че при изпреварването, като се е движел с безопасна скорост, с оглед цитирания чл.чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП, е могъл, или в случая не е могъл да извърши изпреварването за кратко време. От друга страна, позовавайки се на извършената на досъдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, прокурора е приел, че обв.А. О. е предприел изпреварването в участък, в който е забранено да се извършва такава маневра, а в същото време сочи като нарушени разпоредби уреждащи правилата за изпреварване, в случаите когато това е разрешено. Това смесване и противоречие между описаните за установени обстоятелства и нарушените разпоредби уреждащи правилата за движение по пътищата, които винаги следва да са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, са довели до нарушаване на правата на обвиняемия да разбере в какво точно се изразява извършеното от него престъпление с ясно и точно формулирани нарушения на правилата за движение довели до съставомерния резултат на престъплението, което му е предявено и за което е предаден на съд по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.”б”, пр.1-во, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1,пр.3-то от НК. Така от ОА не става ясно предприетата маневра изпреварване дали е била разрешена и водачът на МПС не е съобразил и съответно е нарушил правилата при извършването й, или в конкретния участък от пътя такава маневра е била забранена с оглед описаната от прокурора маркировка на пътя. Не става ясно и приетата от прокурора скорост на лекия автомобил управляван от обвиняемия от 120 км/ч дали е била несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП или същата се явява превишена съгласно нормите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като отново имаме наличие на обща и специална норма и следва да се прецизира, коя от двете е налице в конкретния случай. Невъзможно е обвиняемия да упражни адекватно и в пълен обем правото си на защита без в рамките на фактическите положения описани в ОА да са посочени фактите, които обуславят съставомерните признаци на повдигнатото му престъпление. Материално правните норми на престъпленията против транспорта са бланкетни по своя характер и във всички случаи следва да бъдат запълнени с конкретните, допуснати от дееца нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на транспортното произшествие и до съставомерния резултат. Тези именно нарушения на правилата за движение следва да бъдат и предявени на обвиняемия. Само по този начин се гарантира в пълен обем правото му да научи в какво точно се обвинява и да организира защитата си. Недопустимо е да съществува разминаване както между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, така и между словестното и цифрово описание на нарушените норми на правилата за движение довели до настъпването на ПТП и до съставомерния резултат.

Описаните несъответствия в обвинителния акт касаят съставомерни признаци на деянието, предмет на обвинението и водят до нарушаване процесуалните правата на обвиняемия А. Р. О. и са основание за връщане на делото на прокурора, тъй като същите не могат да бъдат отстранени едва в съдебното производство. С други думи, изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила допуснато на досъдебното производство, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Предвид изложеното съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите, описани в обстоятелствената част на разпореждането нарушения.

С оглед връщането на делото на прокурора, съдът намира за необходимо да отбележи, че при следващото внасяне на делото в съда следва да се прецизира и списъка на лицата за призоваване в съдебно заседание, а именно да се включат само тези, които имат отношение към предмета на доказване на обвинението или качеството на пострадали от престъплението и съответно вещите лица – психиатри и психолози, които са дали заключение за възможността на обвиняемия към момента на внасяне на делото в съда да бъде наказателноотговорен, а не всички психиатри и психолози, които са извършвали психиатрични експертизи на дееца, през времето, когато делото е било спирано.

Водим от изложеното и на осн. чл.249, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХ дело №37/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и ВРЪЩА делото на прокурора, за изпълнение на дадените в обстоятелствената част указания.

Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Пловдив в седемдневен срок от връчването на препис от същото на страните: подс.А. Р. О. от с.Б., О.Ч., обл.К.; защитника му – адв.Л. Б. от АК-К. и О. П. К..

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: