Решение по дело №1917/2020 на Районен съд - Варна

 

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                   Година 2020        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На пети август                            Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1917 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                           

                       

                        Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП № 104/17.03.2020 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на Т.В.Т. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Т.В.Т. ***, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

     В жалбата си въззивникът счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до ограничаване на правата му в административнонаказателното производство.

     В с. з. въззивникът редовно призован , не се явява.

     Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

     След преценка доводите на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

     На 27.02.2020г. полицейски служители към Общинска полиция- Варна, сред които св. Л., установили паркиран лек автомобил «Тойота» с рег. №В 1406 ВК, на ул. «Опълченска» , срещу  №25-А, в зоната на действие на пътен знак В-27.

На място не бил установен водач на автомобила, поради което бил съставен фиш за налагане на глоба.

Собственика на автомобила – въззивника Т. оспорил обстоятелството, че е паркирал в зоната на действие на този пътен знак, като претендирал, че е заплатил за паркиране в синя зона.

Съставена била докладна записка от полицейски служител- очевидец на нарушението.

Предвид оспорването на съставения фиш, на 04.03.2020г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение.

Деянието било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП.

     В графата за възражения въззивникът вписал, че АУАН е съставен в нарушение на ЗАНН и формулирал искане за прекратяване на преписката с резолюция.

     На 17.03.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейски служител фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.183 ал.2 т.1 от същия закон, на въззивника било определено административно наказание.

 

     Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства- показанията на св. Л. и св. Г., както и от писмените такива – АУАН, представляващ годно доказателствено средство; докладна записка; заповед и др.

 

     За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на  наказанието с императивно определен размер.

     Що се отнася да наведените с жалбата възражения, съдът прецени същите като неоснователни, предвид на следното :

 

В жалбата си въззивникът счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до ограничаване на правата му в административнонаказателното производство.

 

По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението  и са посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.

Следва да се отбележи, че обстоятелството, че въззивникът е заплатил за такса за паркиране в „синя зона“ по никакъв начин не го освобождава от задължението , като правоспособен водач на МПС, да спазва задължителните предписания на пътните знаци, поставени в тази зона.

 

     След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

    

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :