Р Е Ш Е Н И Е
№ 1008
гр.
Хасково, 23.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана
Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 653 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/, във връзка с чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от С.М. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№1012–26-152-2/07.05.2019г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане №**********-2140-26-165/28.02.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.68, ал.1-3, чл.69б, ал.1-2 и ал.5 от КСО му е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Сочи, че неправилно с оспореното решение е отхвърлена
жалбата му против разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ- Хасково, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст както на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО, така и на основание
чл.68, ал.1-3 от КСО. Намира, че в случая фактите не са изследвани в своята
пълнота и комплексност, а анализът им е неточен и в противоречие с материалните
разпоредби на закона. Сочи, че по повод на подаденото от него заявление за
отпускане на пенсия с писмо изх. № 2113-26-2255-2 от 12.11.2018г. пенсионният
орган е изискал от жалбоподателя да представи обр. УП-3 за осигурителен стаж за
периода 05.09.1985г. до 01.09.1989г. към ДСО „Редки метали“, МГК „Октомври“, с.
М., където е заемал длъжността „ел. шлосер“. При опит за снабдяване с посочения
документ се оказало, че в следствие на пожар възникнал в административната
сграда на „Тракия – РМ“ ЕООД, в която се съхранявал архива на дружеството,
голяма част от документацията била унищожена и не разполагат с данни за периода
от 05.09.1985г. до 01.09.1989г. Този факт се удостоверявал и от представеното
по преписката писмо с изх. № 09-41/02.06.2017г. от „Тракия-РМ“ ЕООД гр. П. При
това положение компетентният орган счел за правилно осигурителния стаж на
жалбоподателя за посочения период да бъде зачетен при условията на трета
категория труд, което било в противоречие с материалните разпоредби, тъй като
според жалбоподателя преценката за наличието и/или липсата на право на пенсия
при условията на първа и втора категория труд следвало да се прави въз основа
на условията, при които е полаган труда. Последното не било изследвано и
коментирано от пенсионния орган, а в рамките на оспорването по административен
ред – директорът на ТП на НОИ единствено отбелязал, че жалбоподателят не
представил в пенсионното производство удостоверение за осигурителен стаж и
възраст обр. УП-3 за периода от 05.09.1085г. до 01.09.1989г., положен на
длъжността „ел.шлосер“ към ДСО „Редки метали“ МГК „Октомври“, с.М., в което осигурителя
да посочи категорията труд, къде е положен стажа /цех, звено/и съответната
точка от ПКТП /отм./. Счита, че неправилно е санкциониран от органа за последиците
от събития, върху които той неможе да окаже влияние, доколкото документите са
изгубени не по негова вина. На следващо място сочи, че следва да се има предвид
и обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение с ДСО „Редки метали“ в нормативната уредба и в частност в чл.101
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите е нямало изискване за
отбелязване на категорията труд в трудовата книжка и друга документация. В
чл.101 изрично били определени документите, чрез които се доказвал трудов стаж,
както и тяхното съдържание. Едва с изменението от 1991г. се въвеждало изискването
за посочване на категорията труд в трудовите книжки, ведомостите и пр. В
жалбата се развиват съображения защо положения от жалбоподателя стаж в периода
от 05.09.1085г. до 01.09.1989г., на длъжността „ел.шлосер“ към ДСО „Редки
метали“ МГК „Октомври“, с.М. следва да бъде зачетен, като положен при първа
категория труд, като алтернативно се развиват съображения и за зачитането му
като втора категория труд. С оглед изложеното в жалбата се моли за отмяна на
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде
върната на ТП на НОИ – Хасково, с указания за правилното квалифициране на
труда, полаган през периода 05.09.1985г.- 01.09.1989г. от жалбоподателя на
длъжността „ел.шлосер“ към ДСО „Редки метали“.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат В., който поддържа жалбата, по същество прави искане за
отмяна на обжалваното решение, подробни съображения за което са изложени и в
депозираната по делото писмена защита, като се претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна,
представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт,
изразява становище за неоснователност на жалбата, а по същество прави искане за
отхвърлянето й, подробни съображения за което са развити в депозирана по делото
писмена молба от 12.09.2019г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е инициирано с подадено от С.М. *** заявление с вх. №
2113-26-2255/29.10.2018г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно с документи доказващи осигурителен стаж.
С разпореждане № **********/2140-26-165/28.02.2019г.
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ на основание чл.68,
ал.1-3, чл.69б, ал.1-2 и ал.5 от КСО е отказал на С.М. отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е посочено, че към дата
на подаване на заявлението за пенсия 29.10.2018г. С.М. има навършени 58г.,
03м., 08 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 30.07.1979г. до
28.10.2018г. с прекъсване, както следва: 03г., 00м. и 00 дни от първа категория
труд; 09г., 05м. и 06 дни от втора категория труд; 22г., 00м. и 23 дни от трета
категория труд или общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл.104 от КСО към
трета категория труд – 38г., 10м. и 08 дни и сбор от осигурителен стаж и
възраст 97 години. За да обоснове този свой извод ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ е посочил, че от С.М. е изискано да представи обр.
УП-3 за осигурителен стаж и възраст за периода от 05.09.1985г. до 01.09.1989г.,
положен на длъжността „ел.шлосер“ към ДСО „Редки метали“ МГК „Октомври“,
с.Момино, в което осигурителя да посочи категорията труд, къде е положен стажа
/ цех, звено/ и съответната точка от ПКТП / отм./, но същият представил писмо
издадено от „Тракия –РМ“ ЕООД гр. П., в което било посочено, че в следствие на
пожар, възникнал в административната сграда на „Тракия – РМ“ ЕООД, съхраняваща
архива на дружеството голяма част от документите била унищожена и не разполагат
с данни за труда полаган от С.М. за периода от 05.09.1985г. до 01.09.1989г. В
тази връзка осигурителният стаж за посочения период е зачетен от пенсионният
орган при условията на трета категория труд. С оглед установените факти от
същия е направена и преценка на правото на пенсия съобразно разпоредбите на
чл.68, ал.1-2 и ал.3 от КСО, чл.69б, ал.1-2 и ал.5 от КСО, като е прието, че М.
не отговаря на условията на нито една от посочените разпоредби и поради това не
му се следва отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят е
оспорил разпореждането на пенсионния орган в законоустановения срок по реда на чл. 117 от КСО пред директора на
ТП на НОИ, като е поискал да се отмени акта и да се уважи подаденото от него
заявление.
С Решение №
1012-26-152-2/07.05.2019г. директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково
е отхвърлил жалбата на С. М.М. против оспореното разпореждане като е възприел
изцяло съображенията изложени от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ и допълнително е посочил и анализирал защо в случая немогат да намерят
приложение т.1 от ПКТП / отм./ касаеща първа категория труд и т.61а от ПКТП
/отм./ касаеща втора категория труд, досежно положения от С.М.М. стаж за
периода от 05.09.1985г. до 01.09.1989г., на длъжността „ел.шлосер“ към ДСО
„Редки метали“ МГК „Октомври“, с.Момино. Отбелязал е, че след като С.М. не е
представил пред пенсионния орган съответния документ доказващ за процесния
период категорията труд, къде е положен труда и съдържащ отразяване на
съответната точка по ПКТП/ отм./, то за длъжностното лице по пенсионно
осигуряване не е възниквало задължение, а и същото не разполагало с
възможността да изследва условията, при които е полаган труда, като длъжностното
лице се съобразява единствено с данните отразени от работодателя. А начинът на
доказване на категорията труд бил в пряка връзка с положения осигурителен стаж,
който по смисъла на специалното правило на чл.40, ал.1 от НПОС се установявал /
следователно и доказвал/ с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документи
по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от КСО. С
оглед събраните в административното производство доказателства приел, че
жалбоподателя към дата на подаване на заявлението 29.10.2018г. не отговаря на
условията за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.1 -2 от КСО, тъй като
съгласно посочената разпоредба през 2018г. лицата, които са работили 10 години
при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд, придобиват право на пенсия, ако са навършили възраст 53 години
и 2 месеца за първа категория труд или 58 години и 2 месеца за втора категория
труд за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете. В
случая М. нямал право на пенсия за осигурителен стаж по чл.69б, ал.1 от КСО,
тъй като има навършена възраст от 58 години, 03м. и 08 дни, но няма 10 години положен
при условията на първа категория труд, а има 03 години осигурителен стаж от
първа категория труд и сборът му от осигурителен стаж и възраст не е 100, а 97.
Не отговарял на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 58 години,
03 месеца и 08 дни, но ням 15 години осигурителен стаж от втора категория труд,
а има 12г., 05 м. и 06 дни и сборът му от осигурителен стаж и възраст не е 100,
а 97.
На следващо място в
решението е посочено, че за да придобие право на осигурителен стаж и възраст
през 2018г. по реда на чл.68, ал.1, ал.2 и по ал.3 от КСО лицето следвало да
има навършена възраст 64 години и 1 месец, по първите две предложения на
нормата, съответно 66 години и 02 месеца по третото предложение на нормата, но
същото няма изискуемата от закона възраст, тъй като към дата на подаване на
заявлението М. има навършена възраст 58 години, 03 месеца и 08 дни.
Решението е връчено
на жалбоподателя на 13.05.2019 година, видно от отбелязването върху приложеното
към административната преписка известие за доставяне и по предприето в срок
оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Т. Д., П. Г. К. и
Н.Н. Н., които съдът кредитира като обективни и съответстващи на останалите
събрани доказателства.
Свидетелят Л. Д.сочи,
че познава жалбоподателя, тъй като му бил ръководител. С.М. работел при него
като ел.шлосер и работата му се изразявала в това да поддържа помпите, с които
се транспортирал разтвора, за закисляване на сондажите и за черпенето на
сондажите по полето. Посочва, че помпите, които транспортирали този разтвор, както
и разтворите в участъка били радиоактивни затова и били компенсирани с
допълнителни дни отпуск и безплатна храна. Разказва за механизма на извличане
на урана от недрата на земята. Едно поле можело да бъде от 10 дка., 14 дка, 20
дка. По полето тези сондажи били подредени в специален ред. С помпи разтворът
се транспортирал до колонките със смолата, след това разтворът се прекарвал от
долната страна на смолата и излизал отгоре. Разтвор, с който е хванат урановият
йон се закислявал с определена концентрация сярна киселина и се транспортирал
на полето, в определени сондажи за нагнетяване. Това в общи линии бил процесът
на работа. Ел. шлосерите се грижели за помпите, които транспортирали този
уранов разтвор и за ел. инсталации. Споменът му е, че на обекта на който е
работел той и М. от II-ра категория били
работещите в стола, който ги обслужвал, а всички останали, като ел. шлосери и
технологични работници били I-ва категория.
Свидетелят П. Г. К. заяви, че със С.М. са работили заедно в участък
„Марица” и после в участък „Троян”. Участък „Марица” се намирал в района на гр.
С. и включвал уранодобив, по сондажен метод, със сондажи. Той там работел като
ел. шлосер, същата длъжност заемал и жалбоподателя. Пояснява, че работата на
ел. шлосера включвала обслужване на ел. съоръженията в района на участъка, като
работата им била сред сондажите. Ел. съоръжения, помпи, табла, всичко това се
намирало в участъка, в полето, където се добивал разтворът и цялата среда около
тях била вредна и категоризирана. Поради това полагания от него труд като ел.
шлосер при пенсионирането му бил зачете от първа категория труд.
Свидетелят Наско
Нейков Н. заяви, че познава С.М., тъй като работел с него четири години в участък
„Марица” и в участък „Троян” в периода от 1985г. до 1989г., в една смяна. Сочи,
че на участък „Марица“ се добивал уран. Там той работел като оперативен
работник по сондажите, а С.М. бил ел.шлосер, като средата за всички била
радиоактивна, защото били в полето при урана, при сондажите. Ел. шлосера
поддържал ел.помпа, механична помпа имало и казани с разтвори с тях също се
занимавал ел.шлосера. Сочи, че е пенсионер от 2010г. и трудът му положен в ДСО
„Редки метали“ е зачетен като първа категория труд.
По делото се прие
без възражения заключението по назначена съдебно - техническа експертиза, като
вещото лице на поставените въпроси е дало следните отговори: Работникът заемащ
длъжността „шлосер“ извършва ръчни дейности работи с материали, с измервателни
уреди, инструменти, машини и оборудване. Извършва дейности по ръчно изработване
на детайли във връзка с превенция и/или отстраняване на повреди по машини,
съоръжения и оборудване. Извършва ръчни операции в съответствие с дейността на
предприятието и при спазване на технологична последователност обработва
материали и/или подготвя заготовки изработва изделия или сглобява детайли и
т.н. За да даде отговор на втори въпрос – какви са основните задължения на лице,
заемащо длъжност ел.шлосер в мина за добив на уран, вещото лице е посочило, че
за да се установи какви са задълженията му първоначално следва да се анализират
особеностите на този добив. Посочва, че елементът уран се намира в природата в
състава на съединения, които най-често са с ниски концентрации на полезен
елемент. Съществуват следните основни методи за извличане на уран : подземен
добив / рудници/ ; добиване по открит способ и геотехнологично извличане. В
зависимост от генетичния си тип находищата на уран се делят на ендогенни и
екзогенни. Геотехнологичния сондажен метод, при който рудата не се изземва
механично, а полезния компопент се добива чрез химическо извличане със сярна
киселина, внасяна под земята чрез сондажи, е прилаган главно при екзогенните
находища. Сочи, че в процесното предприятие на ДСО „Редки метали“ е прилаган
геотехнологичен метод за извличане на уран чрез киселинния способ. Вещото лице
е заключило, че работникът заемащ длъжността „ел.шлосер“ в мина като
процесната, за добив на уран по посочения по-горе метод извършва ръчни
шлосерски дейности във връзка с поддръжката на електрическата част на
технологичното оборудване / помпи, ел.съоръжения/ за извличане на богатите на
уран и поради това радиоактивни, сондажни разтвори на сярна киселина. По
отношение на третия въпрос дали ел.шлосера в ДСО „Редки метали“ е изложен на
вредни въздействия вещото лице е посочило, че при извършване на задълженията си
ел.шлосерът е в контакт с минни материали, съоръжения и машини, за които
предвид характера на дейността може аргументирано да се каже, че най-често са с
повишено радиоактивно излъчване и киселинна агресия.
Съдът кредитира
заключението като всеобхватно, обективно и компетентно изготвено,
непротиворечащо с останалите доказателства по делото, в това число и гласните
такива.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице
с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т.
2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават
жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и
спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата
норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №
1012-26-152-2/07.05.2019г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Хасково, т. е.
от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО,
като потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по
материя, време и място орган.
Оспореното Решение
е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е.
решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО.
Според настоящия
съдебен състав при издаване на оспореното решение административният орган е
приложил неправилно материалният закон.
Изложеното до тук в
съдебното решение обуславя извода относно основния спорен момент в
производството в административната и в съдебната му фаза, а именно към коя
категория труд следва да бъде отнесен положения от жалбоподателя труд през
периода от 05.09.1985г. до 01.09.1989г., на длъжността „ел.шлосер“ към ДСО
„Редки метали“ МГК „Октомври“, с.М., за да се прецени налице ли са
предпоставките за придобиване право на пенсия за ОСВ при условията на чл.69б,
ал.1, ал.2 от КСО и по чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО от лицето към дата на
подаване на заявлението пред НОИ.
В оспореното
решение е прието, че стажът на жалбоподателя за спорния период не следва да
бъде зачетен като такъв от първа категория по т.1 от ПКТП /отм./, нито като
такъв от втора категория труд по т.61а от КПТП/отм./, а следва да се зачете
като такъв от трета категория труд, тъй като М. не е представил за посочения
период издадено УП-3 от работодателя ДСО „Редки метали“, а в представената
трудова книжка за процесния период липсва направено вписване за категория труд,
поради което към дата на подаване на заявлението пред НОИ – 29.10.2019г. С.М. не
отговаря на условията за отпускане на пенсия по реда на чл.69б, ал.1, ал.2 от КСО и по чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 69б, ал.1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили
право на пенсия по чл.168 или когато са
променили осигуряването си по чл.4в и са: 1. навършили
възраст до 31.12.2015г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца
за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за
мъжете; 2. от 31.12.2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
Съгласно
разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили
право на пенсия по чл.168 или когато са
променили осигуряването си по чл.4в и са: 1. навършили
възраст до 31.12.2015г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца
за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за
мъжете; 2. от 31.12.2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60 годишна възраст.
Безспорно, към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст жалбоподателят има навършени 58 години 03 месеца и 08 дни и не е
придобил правно на пенсия по чл.168 от КСО. Безспорни са също заеманата от него
длъжност в процесния период на изпълнението й и мястото на работа: „ел. шлосер“
към ДСО „Редки метали“ МГК „Октомври“,
с. М. / Тр. книжка №714/26.07.1979г./.
Относно другата
кумулативно изискуема предпоставка за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО – категорията на положения труд, съдът съобрази § 2 от ЗР на ПКТП (отм.),
съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите,
придобит до 31.12.1999г. включително, се зачита от съответната категория по
действащия до тази дата правилник. В разпоредбата на т.66а от ПКТП като първа
категория е определен труда на работници от
участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища и
нерудни изкопаеми, при трошачки и мелачки на камъни, в трошачно-миячни и
трошачно-сортировъчни инсталации за производство на инертни материали.
Работници от технологичния транспорт (автомобилен и ГТЛ), обслужващи участъците
на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми
и инертни материали.
В
случая съдът приема, че Трудовата
книжка на М. е оформена по надлежния ред /чл. 6 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж/ и се ползва с материалната
доказателствена сила на удостоверителен документ по отношение на вписаните в
нея обстоятелства по см. на чл. 349, ал.1 от КТ. На основание чл. 40, ал.1 от
НПОС
трудовата книжка е доказателство за придобития от М. осигурителен стаж. В
книжката обаче липсва запис за процесния период към коя категория труд се
причислява изпълняваната от него длъжност на „ел.шлосер“. Отделно от това поради
възникнал пожар при осигурителя е невъзможно и издаването на обр. УП-3 от което
да е видна категорията на осигурителния стаж.
Доколкото
ограничението по чл. 40 от НПОС се отнася за установяване
на осигурителния стаж на М., то установяването на изпълняваните от лицето
трудови функции, тяхното място, оръдията и предмета на труда са обстоятелства,
които са извън обхвата на посоченото ограничение. Аргумент в тази насока е
фактът, че данните не подлежат на вписване в трудовата книжка, а основанието да
бъде категоризиран осигурителния стаж от първа категория са специфичните
условия, при които са извършвани трудовите функции. Липсата на други писмени
данни не е пречка обстоятелствата да бъдат установени и с други доказателствени
средства, каквито са гласните такива. Същевременно, неотразяването на
обстоятелствата в трудовата книжка не се дължи на поведение на жалбоподателя,
поради което при неизпълнение на задължението на осигурителя за запазване и
предаване на пълната документация във връзка с изплащателните ведомости и
другите документи, касаещи осигурителните правоотношения между осигурителя и М.,
е налице процесуална възможност жалбоподателя да се позове на свидетелски
показания по реда на чл. 165, ал.1 от ГПК.
По тези съображения, съгласно показанията на свидетелите Д., Г. и Н., съдът
счита, че през процесния период на заеманата длъжност „ел.шлосер“ към ДСО
„Редки метали“ МГК „Октомври“, с. М. С.М. е осъществявал трудови функции в
посоченото предприятие като същите са се изразявали в поддръжка на помпите за
закисляване на сондажите, като жалбоподателя се е грижил за помпата и ел.
инсталацията и по време на работния режим изцяло се е намирал в радиоактивна
среда. По този начин трудовата му функция се обхваща от записа на т.66а от ПКТП
/отм./. В допълнение с оглед установеното от вещото лице по назначената
съдебно-технологична експертиза при разглеждане на процесния период може да се
мисли и за приложение на т.4д от ПМС № 40 от
23.08.1968 г.
/ отм. бр.21 от 17.03.2000г./, който също определя като първа категория труда
положен от работниците и инженерно-техническите работници до началник цех,
заети в обогатяването и преработването на радиоактивни руди и радиоактивни
смоли. Приложимостта на разпоредбата се обуславя от приетото от вещото лице, че
работата извършвана от жалбоподателя в ДСО „Редки метали“ е изцяло в среда с
повишена радиоактивност.
С оглед
гореизложеното се налага извода, че на основание чл. 16, ал.2, т.1
от НПОС
осигурителният стаж положен от С.М. за периода 05.09.1985г. до 01.09.1989г., на
длъжността „ел.шлосер“ към ДСО „Редки метали“ МГК „Октомври“, с.М. следва да се
зачете от първа категория. Като го е зачел от трета категория труд, административният
орган е издал оспореното решение в тази част в противоречие с материалния
закон.
Разумът на
разпоредбите в социалното осигуряване и по-точно тези, отнасящи се до
документите, които следва да бъдат представени при пенсиониране, е да бъде
издирена обективната истина относно действително положения осигурителен стаж и
категория труд. Липсата на документация или на пълната такава при осигурителя
не може да бъде пречка за реализиране на правото на пенсия. Нещо повече от
последователните и непротиворечи свидетелски показания, подкрепени и с писмени
доказателства събрани по делото се установи, че по отношение на всички
свидетели, които са били и колеги на жалбоподателя, тъй като са работили на
същия обект, през същия период, а един от тях дори е изпълнявал и същата
длъжност „ел.шлосер“, при пенсионирането им положения от тях труд е приет за
такъв от първа категория. В тази връзка при произнасянето си административният
орган е разполагал с възможността да съпостави данните по тях и при идентичност
да постанови решението си в съответствие с изискването за еднакво третиране.
Всички тези особености на казуса не са взети предвид от органа, в нарушение на чл. 85, ал.2 и 3 от АПК във вр. с чл. 117, ал.5 от КСО.
С оглед изложеното,
като е приел, че трудът на жалбоподателя, положен на длъжност „ел.шлосер“ в
периода 05.09.1985г. до 01.09.1989г. е от трета категория и като е оставил в
сила разпореждането, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, директорът на ТП на НОИ Хасково е постановил решение в противоречие с
материалния закон, което е основание за неговата отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
На основание чл.173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява
решаване на въпроса по същество от съда, делото следа да бъде изпратено като
преписка на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона, като при произнасянето си органа следва да съобрази и
разпоредбата на чл.104 КСО която не регламентира категоризирането на
осигурителния стаж, а превръщането му към трета категория труд за целите на
пенсионирането.
При този изхода на
спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане
на разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.120, ал.2 от КСО
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 900 лв.,
представляваща направени по делото разноски, внесено възнаграждение за вещо
лице по извършената СТЕ, съобразно представения по делото списък на разноските.
Воден от горното, на основание чл.173,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Хасково, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-152-2/07.05.2019г. на директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с
него разпореждане №**********/2140-26-165
от 28.02.2019г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ–Хасково,
с което на С.М.М. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - гр. Хасково за ново
произнасяне по заявлението на С.М.М. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване
указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково
да заплати на С.М.М., ЕГН **********
***, разноски
по делото в размер на 900 /деветстотин/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: