РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Ловеч, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 260004/03.06.2022 г., по гр.д. № 982/2020 г. на РС –
Троян, съдът е извършил делба между съделителите, изнасяйки на публична
продан като неподелям ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02302.25.128 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Балабанско, Община
Троян, одобрени със заповед № РД-18-18- 19.09.2009 г. на Изпълнителен
2
директор на АГКК, с площ от 1020 м, находящ се в с. Балабанско, Община
Троян, с адрес: „Станкова могила“, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, при
граници и съседи: имоти идентификатори: 02302.25.143, 02302.25.146,
02302.25.122, 02302.25.129, заедно с попадащите в този имот сгради:
триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 02302.25.128.1, с
2
площ от 38 м, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
2
02302.25.128.2, с площ от 22 м и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
2
идентификатор 02302.25.128.3, с площ от 27 м, при първоначална
1
цена 45 000 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил като погасени по
давност предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции на М. Д. И. против С.
И. и В. Д. И. за извършени подобрения в размер на 9600 лв. С решението
съдът е присъдил дължимите на съда държавни такси и се произнесъл по
отговорността за разноските, присъждайки такива на претендиралите ги
съделители.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от М. Д. И., подадена чрез
адв. В. А., в частта, с което допуснатият до делба недвижим имот (поземлен
имот в с. Балабанско, ведно с построените в него три сгради) е изнесен на
публична продан, а предявените от въззивника против въззиваемите
претенции по сметките за заплащане на сума в размер на 9 600 лв. са
отхвърлени, като погасени по давност. Във въззивната жалба се оправят
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и
противоречие с материалния закон. Според въззивника, съдът неправилно е
приел неподеляемост на поземления имот и жилищните сгради, при
игнориране на: жилищния характер на трите сгради, позволяващ
самостоятелно възлагане на всяка от тях; площта и лицето на поземления
имот, позволяващи разделянето му и обособяване на два самостоятелни дяла;
както и фактическото ползване на триетажната жилищна, при което
ползваните от съделителите площи според обема на правата им в
съсобствеността, съставлявали самостоятелни жилища. По отношение на
претенциите по сметки от въззивника се прави оплакване за неправилно
изчисляване на давностния срок и за служебно прилагане на давността, при
липса на своевременно направено от насрещната страна възражение. Във
въззивната жалба се излагат съображения за несъобразяване от съда, че една
част от претендираните суми са за извършени подобрения, а друга, за
запазване на вещта, и че съдът е игнорирал доказателствата по делото,
установяващи активността на въззивника по извършване подобряванена
имота и по неговото запазване. Във въззивната жалба е направено искане за
отмяна на обжалваното решение, за приключване на делбата чрез
разпределение на имотите и за присъждане на сумите, претендирани като
облигационни претенции във връзка със съсобствеността.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите не е постъпил писмен
отговор.
2
Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. В. А., който поддържа жалбата, излага
съображения за нейната основателност, респ. неправилност на обжалваното
решение, моли за неговата отмяна, за извършване на делбата по заявения в
жалбата способ, за присъждане на претенциите по сметките, както и за
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите вземат участие в съдебното заседание лично и чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Б. П., който оспорва
въззивната жалба, излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли за потвърждаването и за присъждане на разноските по
делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269
ГПК, съдът намира същото за недопустимо, в частта, с която са отхвърлени
като погасени по давност заявените по реда на чл. 346 ГПК от М. Д. И. против
С. И. и В. Д. И. претенции за извършени подобрения в допуснатия до делба
имот. В тази част решението е постановено по нередовен сезиращ акт относно
облигационните претенции на съделителя, която нередовност не бе
преодоляна във въззивното производство. Въпреки оставяне без движение на
молбата от М. Д. И. против останалите съделители и даване на конкретни
указания за отстраняване на нередовността (с определение № 488/28.07.2022
г.), подадената от М. Д. И. молба (становище вх. № 5207/12.09.2022 г. на ОС
Ловеч) е със съдържание, което не удовлетворява указанията на съда. Когато
исковата молба е останала нередовна, поради неизпълнение на указанията от
въззивния съд по чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, първоинстанционното решение се
обезсилва (ТР-1-2001, ОСГК, т. 4). С оглед изводите за частична
недопустимост, обжалваното решение следва да се обезсили в частта, с която
са отхвърлени като погасени по давност предявените по реда на чл. 346 ГПК
претенции на М. Д. И. против С. И. и В. Д. И. за извършени в допуснатия до
делба имот подобрения в размер на 9600 лв., като се постанови прекратяване
на съдебното производството в тази му част.
В останалата част, относно извършването на делбата, решението е
допустимо, защото е постановено при наличие на всички положителни
3
процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки. С него
съдът е извършил делбата чрез изнасяне на публична продан като неподелям
допуснатия поземлен имот с построените в него триетажна еднофамилна
2
жилищна сграда с площ от 38 ми две едноетажни еднофамилна жилищни
22
сгради – едната с площ от 22 м, а другата с площ от 27 м. Възприемането на
този способ (изнасянето на публична продан) не е обвързано от изричното
искане на страната, тъй като то съставлява установен от закона начин за
ликвидиране на съсобствеността, приложим при липсата на предпоставките
на останалите допустими и възможни способи за ликвидиране на
съсобствеността. Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно
решение в останалата му част (по извършване на съдебната делба), съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила решение № 260055/22.04.2021 г., по гр.д. №
982/2020 г. на РС – Троян, е допуснато да се извърши съдебна делба на
поземлен имот с идентификатор 02302.25.128 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Балабанско, Община Троян, одобрени със
заповед № РД-18-18- 19.09.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
2
площ от 1020 м, находящ се в с. Балабанско, Община Троян, с адрес:
„Станкова могила“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, при граници и съседи:
имоти идентификатори: 02302.25.143, 02302.25.146, 02302.25.122,
02302.25.129, заедно с попадащите в този имот сгради: триетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 02302.25.128.1, с площ
2
от 38 м, едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
2
02302.25.128.2, с площ от 22 м и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
2
идентификатор 02302.25.128.3, с площ от 27 ммежду В. Д. И., С. Л. И. и М.
4
Д. И. при квоти / ид. ч. общо (в режим на СИО) за първите двама
6
1
съделители и по / ид. ч. за първия и третия съделител.
6
В писмено становище изх. № РД-04-34/02.03.2022 г. на главния
архитект на Община Троян се посочва: че за поземлен имот с идентификатор
02302.25.128 по кадастралната карта на гр. Троян е отреден парцел (УПИ) III,
кв. 3 по плана на с. Балабанско, вилна зона „Станкова могила”; че
регулационните линии съвпадат с имотните граници, същият е с площ от
2
1020 м и че с оглед неговата площ и лице имотът е поделяем, като от него
4
могат да се обособят два самостоятелни урегулирани поземлени имота, с
равни площ и лице, с разликата, че в единия от тях биха попаднали всички
застроени сгради, ситуирани в източната половина на поземлен имот с
идентификатор 02302.25.128.
В писмено становище изх. № РД-04-33/18.02.2022 г. на главния
архитект на Община Троян се посочва, че за доказване възможността за
поделяемост на сграда с идентификатор 02302.25.128.1 на две или повече
самостоятелни жилища следва да се изготви проект за делба от архитект с
проектантска правоспособност.
От заключението на съдебно-техническата експертиза (П.В.) се
установява, че пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор
02302.25.128 с построените в него сгради е 45 000 лв. От експерта се
изгражда извод за формална поделяемост на урегулирания поземлен имот, с
оглед неговата площ и конфигурация, но се уточнява, че при евентуалното му
разделяне на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, цялото
застрояване би останало в единия от тях. В заключението вещото лице се дава
утвърдителен отговор и на въпроса за поделяемост на жилищните сгради в
поземления имот, чрез образуване на два самостоятелни дяла, притежаващи
изискуемите по норматив функционални помещения – жилищно такова,
кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и складово помещение. Съдът не
приема извода на вещото лице относно съществуващата възможност за
поделяемост на сградите чрез обособяване на две самостоятелни жилища –
едното, образувано от помещенията на първия етаж на сграда с
идентификатор 02302.25.128.1 и от помещенията на сграда с идентификатор
02302.25.128.2, а другото, образувано от втория и третия етаж на жилищната
сграда с идентификатор 02302.25.128.1 и помещенията в сграда с
идентификатор 02302.25.128.3. От заключението се установява, че първият
етаж на сграда с идентификатор 02302.25.128.1 е обзаведен като механа с
вход, откъм изградената пред етажа площадка-тераса и съдържа една голяма
стая с преход към коридор със санитарен възел, складово помещение и
възходящо стълбище, че горните два етажа са обзаведени като жилищни и са
свързани с първия етаж чрез вътрешно стълбище, като алтернативен достъп
до втория и третия етаж се осъществява и през входна врата на изградена пред
втория етаж тераса. На нивото на нейния първи етаж (от запад) е разположена
жилищната сграда с идентификатор 02302.25.128.2, състояща се от една
2
голяма стая с жилищно предназначение с площ от 22 м, а на и под нивото
втория етаж (откъм север) е пристроена сграда с идентификатор
02302.25.128.3, състояща се от една стая и свързаното с нея складово
2
пространство на площ от 27 м. При констатацията от вещото лице за
съществуващите помещения на всеки един от трите етажа и за наличен
санитарен възел на първия етаж от жилищната сграда с идентификатор
02302.25.128.1, съдът приема, че сградите са неподеляеми и че възприетото
от експерта обособяване на две самостоятелни жилища не е възможно без
5
извършване на допълнителни преустройства. Не се спори, а и от
доказателствата по делото не се установява, страните да са изработили и
внесли за одобрение от техническата служба на община Троян
инвестиционни проекти за разделяне на сградата на самостоятелни жилища
или за разделяне на поземления имот на два самостоятелни урегулирани
поземлени имота.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2
ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Когато броят
на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите,
такава възможност е налице, като в тези случаи делбата следва да се извърши
чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се
оказва невъзможно или много неудобно (ПВС 7-73, Пленум, т. 5, б. "б") –
чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК.
Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване
на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не
може да бъде поставен в един от дяловете.
В случая допуснатия до делба имот е урегулиран поземлен имот с
идентификатор 02302.25.128 по кадастралната карта на с. Балабанско,
Община Троян, ведно с построените в него триетажна еднофамилна жилищна
2
сграда с идентификатор 02302.25.128.1, с площ от 38 м, едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 02302.25.128.2, с площ
2
от 22 м и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
2
02302.25.128.3, с площ от 27 м.
Въпреки дадено от главния архитект на Община Троян положително
становище за поделяемост на урегулирания поземлен имот и предписание за
внасяне на изработване на проект за изменение на действащия план за
регулация, съделителите по делото бездействат и не предприемат действия по
изработване на такъв проект. Позицията на страните, че не биха се
ангажирали с изработване на проект за изменение на регулационния план, е
категорична и трайна – заявявана е пред районния съд (л. 173 и 173 гр.д. №
982/2020 г. РС Троян) и се поддържа и пред въззивната инстанция. При липса
на активност от тяхна страна в насока по изработване на проект за изменение
на действащия план за регулация, реалното поделяне на урегулирания
поземлен имот в случая е невъзможно (чл. 201, ал. 3 ЗУТ).
Не е възможно и реалното поделяне само на сградите. Макар да са
означени в кадастралната карта като самостоятелни обекти, жилищните
сгради с идентификатори 02302.25.128.2 и 02302.25.128.3 се явяват
пристрояване към триетажната сграда с идентификатор 02302.25.128.1,
поради което съдът не би могъл да извърши делбата чрез разпределянето им,
при което всеки от съделителите да получи в реален дял по една жилищна
6
сграда. Извършването на делбата чрез разпределение, съответно на
фактическото ползване на съответните части (етажи и помещения) от
сградата (триетажната и двете едноетажни) не би могло да се извърши без
одобрен архитектурен проект в съответните му части. Такъв в случая е
необходим, защото въз основа на него следва да се изпълнят липсващите
санитарен възел (баня и тоалетна) и кухня на втория и трети етаж от сграда с
идентификатор 02302.25.128.1, без които не би могло да се обособи
самостоятелен жилищен обект, отговарящ на минималните изисквания за
наличието на съответните помещения по чл. 40 ЗУТ. Инвестиционните
проекти в случая са необходими и за извършване на преценка от съда за това,
дали предвиденото в тях обособяване на съответните дялове чрез възникване
на самостоятелни обекти е съпроводено без извършване на значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и нормативи (чл. 203, ал. 1 ЗУТ). Разделянето на
жилищната сградата (една триетажна с пристроени към нея две едноетажни)
без инвестиционен проект, би било възможно, ако в сградата съществуват
реално поне два самостоятелно обособени жилищни обекта, отговарящи на
изискванията на чл. 40 ЗУТ, каквито в случая липсват. Изводът на вещото
лице относно поделяемостта на сградите следва да се възприема като
разяснена потенциална възможност за образуване на два дяла, а не като
констатация за реално съществуващи два самостоятелни обекта, всеки от тях
отговарящ на изискванията за жилище.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, касаещи
изводите на районния съд за неподеляемост на поземления имот и
жилищните сгради. Първото от тях, за игнориране жилищния характер на
трите сгради, позволяващ самостоятелно възлагане на всяка от тях, е
неоснователно именно защото, макар да са означени в кадастралната карта
като самостоятелни обекти, жилищните сгради с идентификатори
02302.25.128.2 и 02302.25.128.3 не съставляват и не отговарят на изискването
за самостоятелни жилища, а се явяват пристрояване към триетажната сграда с
идентификатор 02302.25.128.1, поради което съдът не би могъл да извърши
делбата чрез разпределянето им, поискано в жалбата, при което всеки от
съделителите да получи в реален дял по една жилищна сграда. Упрекът към
районния съд за несъобразяване с площта и лицето на поземления имот,
позволяващи разделянето му и обособяване на два самостоятелни дяла, също
не е основателен. Напротив, с оглед даденото от главния архитект становище
за поделяемост, в съдебно заседание от 24.03.2022 г. районният съд е указал
на страните чрез процесуалните им представители да внесат проекти, но
същите са заявили, че не биха се ангажирали с изработване на проект за
изменение на регулационния план, заради което реалното поделяне на
урегулирания поземлен имот се оказва невъзможно (чл. 201, ал. 3 ЗУТ).
Неоснователно е оплакването, че съдът не е извършил делбата, отчитайки
разпределеното фактическо ползване на триетажната жилищна сграда, при
което ползваните от съделителите площи според обема на правата им в
7
съсобствеността, съставлявали самостоятелни жилища. Това така, защото
установеното фактическо ползване на една част от съделителите се до части
от сградата, което макар да обхваща два етажа (втори и трети), същите нямат
характер самостоятелно обособени обекти (жилища) по смисъла на чл. 40
ЗУТ, поради липса на кухня и санитарен възел (баня-тоалетна).
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено в
допустимата му част, доколкото направените от настоящия състав изводи
относно способа за извършване на делбата, съвпадат с тези на районния съд.
Въззиваемите претендират присъждане на разноски за въззивната
инстанция, като доказаните такива са в размер на 550 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение (л. 25 от делото). Ето защо М. Д. И. следва да
заплати на В. Д. И. и С. Л. И. разноски за настоящата инстанция в размер на
550 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция (неоснователност
на въззивната жалба), на въззивника не се дължи присъждане на
претендираните от него разноски.
Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 и чл. 271, ал. 1
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260004/03.06.2022 г., по гр.д. № 982/2020 г. на
РС – Троян в частта, с която съдът е отхвърлил като погасени по давност
предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции на М. Д. И. против С. И. и В.
Д. И. за извършени подобрения в допуснатия до делба имот на стойност 9600
лв. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/03.06.2022 г., по гр.д. №
982/2020 г. на РС – Троян в останалата му част, с която съдът е извършил
делба между съделителите, изнасяйки на публична продан като неподелям
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02302.25.128 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Балабанско, Община Троян, одобрени със
заповед № РД-18-18- 19.09.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
заедно с попадащите в този имот сгради: триетажна еднофамилна жилищна
2
сграда с идентификатор 02302.25.128.1, с площ от 38 м, едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 02302.25.128.2, с площ
2
от 22 м и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
2
02302.25.128.3, с площ от 27 м, при първоначална цена 45 000 лева.
8
ОСЪЖДА М. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В. Д.
И., с ЕГН ********** и С. Л. И., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***
сумата от 550 лв., представляваща сторени по делото разноски за въззивното
производство по настоящето дело.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9