Мотиви към Присъда от 04
декември 2018 г. по НОХД №12/2018 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт, с който повдига
обвинение срещу В.И. *** за това, че
на 29.05.2016 г. около 23.20 часа, в гр. Луковит, ул. „Възраждане“ №37, снек-бар „Виктория“, отхапал със зъби част от меките тъкани
на носа и умишлено причинил средна телесна повреда на Г.В.Х. от с.гр.,
изразяваща се в липсващ участък и груб белег на носа, които видимо съществено
променят анатомичната цялост и външния вид на лицето, без възможност да бъдат
прикрити и са причинили обезобразяване на лицето – престъпление по чл. 129, ал. 1, вр.
ал. 2, пр. 4-то, хип.1-ва НК
В съдебно заседание подсъдимият В.И.Ц. дава обяснения (л. 77-79) по
обвинението. Признава обстоятелствата, описани от прокурора преди
инкриминирания момент – че през целия ден е бил в компания заедно с
пострадалия, с когото били приятели, че са пили алкохол, както и че в края на
вечерта останали сами с пострадалия в ресторанта, когато при неизвестни за
подсъдимия обстоятелства пострадал Г.Х..
Отрича да е съпричастен към причиняване на уврежданията на Г.Х.. Развива
различна версия за това – в момент, в който приятелят му – св. И.Д. пристигал,
за да го закара до вкъщи, подсъдимият видял пострадалия, връщайки се от
тоалетната, да се държи за окървавеното лице. Подсъдимият изпсувал и след
подкана от приятеля си И.Д., си тръгнал и се прибрал вкъщи.
Впоследствие, разбирайки за влошеното здраве на пострадалия, подсъдимият се
притеснил за него и от загриженост и уважение му занесъл 100 лева и едно яре,
което да занесе на лекаря.
След събиране на нови доказателства свързани с причиненото увреждане на пострадалия, в
съдебно заседание на 28.06.2018 г. съдът допусна при условията на чл. 287, ал.
1 НПК изменение на обвинението срещу В.Ц. – за това, че по същото време и
място, отхапал със зъби част от меките тъкани на носа и умишлено причинил
средна телесна повреда на Г.В. ***
изразяваща се в липсващ участък и груб белег на носа, които видимо
съществено променят анатомичната цялост и външния вид на лицето, без възможност
да бъдат прикрити и са причинили обезобразяване на лицето и постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо
се в нарушено носно дишане -
престъпление по чл. 129, ал.1, вр. ал. 2, предл. 4-то, хип. 1 и предл. 5, хип. 1 НК.
Съдът предостави срок на подсъдимия да организира защитата си по новото
обвинение и отложи разглеждането на делото.
В следващото съдебно заседание на 05.09.2018 г. подсъдимият (л. 191)
отказва да дава обяснения, признава уврежданията на пострадалия, но отрича
собственото си участие в причиняването на същите.
В хода на съдебните прения прокурор А. М. – прокурор от РП Луковит, поддържа
измененото обвинение и счита същото за доказано. Позовава се на показанията на пострадалия Г.В.Х.,
изтъквайки аргументи в подкрепа на тяхната достоверност – изводът на психолого-психиатричната експертиза, че към момента на
извършване на деянието той е имал пълен и ясен спомен за случилото се и се е
намирал в състояние на просто алкохолно опиване. В подкрепа на експертния извод
прокурорът изтъква подреденото и адекватно поведение на пострадалия, потърсил незабавно
медицинска помощ след деянието. Интерпретира свидетелските показания на двете
сервитьорки, от които прави извод, че единствената възможност за причиняване на
увреждането е съгласно обвинението, което намира, че се подкрепя от поведението
на подсъдимия след това – поднесеното извинение и дадените пари и яре. За да мотивира извода си, че уврежданията,
причинени от отхапването на парче от носа на пострадалия, са довели до
обезобразяване и до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота
прокурорът се позовава на съдебно-медицинската експертиза и на допълнителната
такава.
Пледира за осъдителна присъда, като моли на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“,
което подсъдимия да изтърпи при първоначален общ режим, ако съдът реши да
отложи изпълнението, то в изпитателния срок да бъде постановена пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Защитните възражения на адв.
М. счита за неоснователни. Липсата на оглед на местопроизшествието поради това,
че още преди идването на полицаите всичко е било почистено, а покривката с
петното кръв - изхвърлена. Възразява
срещу изводите за състоянието на пострадалия, направени от защита единствено
въз основа на показанията на д-р Д., като моли съдът да кредитира и показанията
на свидетелката И.М., която е категорична, че пострадалият се е държал
адекватно, което съответства на обстоятелството, че той сам пеша е отишъл във
филиала, както и на заключението на назначената психолого-психиатрична
експертиза, според която пострадалият е бил в
състоянието на обикновено алкохолно опиване, бил е с подредено поведение
и е могъл да възприема правилно фактите и обстоятелствата и да дава показания
достоверни за тези факти и обстоятелства, които имат значение за делото.
Прокурорът интерпретира по различен начин психолого-психиатрична
експертиза, изготвена от доц. В. и психолога, според които подсъдимият се е
опитал да манипулира резултатите от теста. По отношение на мотивацията
пострадалият категорично заяви, че непосредствено преди деянието подсъдимият му
е заявил: „ти си същият като баща ми“ и му е отхапал носа. За мен това е
достатъчна мотивация за извършване на деянието, още повече, че по отношение на
мотивацията в последната експертиза на доц. В. той твърди, че за да се
коментира мотивация е необходимо да има споделеност на преживявания, а в случая
подсъдимият пред тях е коментирал всякакви други преживявания, но не и тези относими към инкриминираното деяние.
По делото като частен обвинител и
граждански ищец е конституиран пострадалият
Г.В.Х. и е приет за съвместно разглеждане предявения от него срещу подсъдимия
граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
от престъплението, заедно със законната лихва от деня на увреждането.
Чрез повереника
адв. Р.М. пострадалият пледира за виновност на
подсъдимия и за уважаване на гражданския иск. Позовава се на тройната
съдебно-медицинска експертиза, показанията на пострадалия, сервитьорките, медицинският фелдшер, д-р Д.,
както и на обясненията на подсъдимия, за да напри своя извод, че чрез отхапване
е причинено телесното увреждане, за което е повдигнато обвинение. Намира за
безспорно доказано авторството на деянието и оспорва версията на подсъдимия
като защитна. Счита, че свидетелят на защита Д. също не опровергава
възможността деянието да е осъществено така, както е описано в обвинителния
акт. Възразява срещу версията на подсъдимия, като счита, че е житейски
нелогично той да не се поинтересува и да не помогне на пострадалия, ако последният
е бил увреден от трето неизвестно лице. Прокурорът намира, че в противоречие с
версията на подсъдимия са събраните свидетелски показания, установяващи, че вниманието
им е било привлечено от виковете и шума от посока на масата, където са били
единствено подсъдимия и пострадалия. Поддържам направеното искане от Районна прокуратура
Луковит за наказанието.
Моли за уважаване изцяло на предявения граждански иск. Счита за безспорно
установена пряката причинна връзка от поведението на подсъдимия и настъпилото
травматично увреждане. Вследствие на телесните увреждане пострадалия изпитва
болки и безпокойство, не е можел да спи нощем, като се променил и нормалният му
ритъм на живот, както се установи от приетото по делото заключение на вещите
лица, самото увреждане е за цял живот. Не може да бъде възстановено и това е
твърде скъпо за него. След получаване на травмата изпитва чувство на срам,
става изнервен в отношенията с близките си, като се затваря в себе си. Отделно
от това случая става известен чрез местната пресата и социалните мрежи, като
това води до обръщане на вниманието на хората към пострадалия и полученото
обезобразяване. Това обезобразяване води до промяна в дихателната дейност на
организма, затруднение при поемане на въздух, пресъхване на устата и причинява
на цялостен дискомфорт. Отделно от това е причина и
за прекратяване на ежедневната ангажираност в стопанството, поради хигиенните
изисквания и физическите натоварвания. Поради това моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените разноски.
В реплика на защитната теза настоява да се съобразят показанията на д-р Д. от досъдебното
производство. Оспорва тезата на защитата за недоказаност на трайни психически
увреждания у пострадалия, след като той не е твърдял такива.
Частният обвинители и граждански ищци Х.В.Х.
иска подсъдимият да каже: „Ей, направих го!“, да му се извини и да постъпи
„мъжки“. Приема, че всичко вече е свършено – буди се всяка вечер от пресъхване,
не може да спи спокойно, не може да диша. Счита, че подсъдимият е виновен,
включително защото преди 10 дни пак е идвал при него. Иска справедлива присъда
по преценка на съда. Счита, че той никога вече няма да се възстанови и страданията
му продължават. Нощем диша само през
устата, както показва и в съдебно заседание, не може диша през увредената
ноздра. Иска 10 хиляди лева, за да се компенсира страданието му.
Упълномощеният защитник адв. Р. М. пледира за оправдаване на
подсъдимия поради недоказаност, че В.Ц. е извършил престъплението, за което е подсъден. Позовава
се на постановление 30.06.2017г., с което РП след 1 година разследване е
прекратила наказателното производство спрямо подсъдимия поради липса на
доказателства. След връщане на делото от съда за допълнителното разследване
била извършена само очна ставка между подсъдимия и пострадалия, в хода на която
подсъдимият продължава да отрича авторство на деянието. Счита, че няма отговор
на основния въпроса за мотивите на подсъдимия да извърши престъплението, в
което е обвинен. Възразява, че не е извършен оглед на местопроизшествието. Оценява
показанията на двете сервитьорки, на които се позовава обвинението, като
противоречиви относно възприятията им, и като недостоверни относно твърдението
им, че са идвали полицаи, последното опровергано от разпита на полицаите, както
и от липсата на спомената от сервитьорката салфетка, с която полицаите взели парчето
от носа. Настоява, че според показанията на д-р Д. при обработка на раната на
пострадалия той е бил видимо неадекватен от употребата на алкохол. Последващото посещение на подсъдимия в дома на пострадалия,
според защитата, е мотивирано единствено от желанието му да помогне и да
разбере какво се е случило, тъй като от „раздухването“ на инцидента пострадал
самият подсъдим и семейството му и той искал да потърси отговор, защо се
разпространяват неверни твърдения спрямо него. Изтъква, че изрично е казано от
експертите, че пострадалият може да извършава всякаква трудова дейност, освен
активно спортуване или някакви други по-тежки физически усилия. Затова смята,
че разпродаването на животните му не е свързано с причинената телесна повреда,
а по-скоро са с претърпения инсулт една година по- късно. Според защитата
съдебните психолого-психиатрична и медицинска експертизи потвърждават, че тази
му травма не е оставила трайни психически последици за него, както и не е
предизвикала някакви увреждания на психиката му, като изпадане в депресивни
състояния. Счита, че подсъдимият по всякакъв начин съдейства, за да се изясни
обективната истина, като самия той пожелал да му бъде извършена психолого психиатрична експертиза. От нея стана ясно, че
той е съдействал на психолозите и на психиатрите в техните области, но имал
защитна позиция, която според защитата е нормалната реакция на всеки здраво
мислещ човек, когато е обвинен в нещо, което не е извършил и се чувства невинен.
Моли да бъдат отчетени личностните особеността на подсъдимия, който не е
осъждан, има здраво семейство, син, който в момента е приет в спорно училище.
Излага подробни съображения срещу експертната оценка, направена от пробационния служител, изготвил предсъдебния
доклад по делото. Моли за оправдателна присъда и за отхвърляне на гражданския
иск.
Подсъдимият В.Ц. заявява, че е невинен и оставя на съда да вземе решение. В последната си дума заявява, че обвинението срещу него е неоснователно.
Отрича да е съпричастен към причиненото
увреждане на Г.. Счита, че е невинен и искам от съда да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият В.И.Ц. е роден на *** ***. Живее в същия град, семеен, с едно
дете. Завършил е средно образование. Занимава се с животновъдство. Осъждан за
кражба като непълнолетен, за което е реабилитиран по право. Известен с прякорите
„М.“ и „Г.“.
Пострадалият Г.В.Х. е роден на *** *** и живее в същия град, има завършено
средно образование, разведен, пенсионер, не е осъждан. Известен с прякора „П.“.
Към м. май 2016 г. имал стопанство с 65 кози.
Подсъдимият и пострадалият били част от една компания и поддържали
приятелски отношения. Имали общи интереси в областта на спорта и животновъдството.
На 29.05.2016 г. следобед двамата гостували в
дома на св. В.Х., син на пострадалия, където употребявали алкохол и разговаряли
на различни теми.
По късно компанията се преместила в заведение – снек-бар
„Виктория“, находящ се в гр. Л. на ул. „В.“ №***,
където седнали на маса на терасата.
Постепенно към тях се присъединили и други техни познати – св. В.С.И. (по
прякор „В.“), св. В.М.В. (ветеринарен лекар), св. Г.Б.Ц. и св. Т.П.К.
(полицейски служител).
С напредването на вечерта и употребата на алкохол в компанията пламнал спор
между пострадалия Г.Х. и сина му В.Х.. В.Х. се ядосал, платил сметката до
момента и напуснал заведението.
Постепенно и останалите свидетели си тръгнали.
Около 23.00 часа на масата стояли само подсъдимият и пострадалият, които били
под влиянието на употребения алкохол и се карали на висок глас.
Подсъдимият бил в състояние на алкохолно опиване от обикновен тип – средна
степен, а пострадалият – на алкохолно опиване от обикновен тип – първа степен.
Заведението било почти празно- освен подсъдимия и пострадалия, които седели
на срещуположни места на масата, имало клиенти само на още една маса, заета от
семейство родители с две деца, а във вътрешната част били останалите на смяна
две сервитьорки – св. С.П.З. и св. Д.Г.С..
Около 23.20 часа спорът между подсъдимия и пострадалия ескалирал.
Подсъдимият В.Ц. внезапно се вдигнал от стола си и отхапал върха на носа на
пострадалия, казвайки му „Ти си същият боклук като баща ми!“. От мястото на
отхапването бликнала силно кръв, която се стичала по лицето на пострадалия Г.Х.
и за кратко образувала голямо петно по покривката на масата.
Чувайки шум от терасата, св. С.З. (сервитьор) излязла и видяла, че
пострадалият се държи за окървавеното лице, а подсъдимият в този момент си
тръгнал.
От семейството – клиенти от съседната маса, св. С.З. разбрала, че
по-младият мъж захапал по-възрастния, след като се карали.
Пострадалият Г.Х. тръгнал към автомобила си, който бил паркиран пред
заведението, но бил спрян от клиентите, които видели случилото се, и тръгнал
пеш към намиращото се в близост лечебно заведение – Филиал на Център за спешна медицинска
помощ.
Във Филиала за спешна медицинска помощ пострадалият бил посрещнат от
дежурните на смяна – св. И.Й.М. (фелдшер), д-р Й. и медицинска сестра. Св. М.
още в двора на болницата, виждайки, че пострадалият се държи за лицето,
започнала да му задава въпроси за състоянието му и за обстоятелствата, при
които е пострадал. Г.Х. обяснил, че „Г.“ му отхапал носа.
Св. М. уведомила по телефона дежурния полицай и извикала хирурга на
разположение – св. д-р Д.И.Д., който обработил първично раната и насочил
пострадалия на следващия ден да посети специалист „Уши–нос–гърло“.
По-късно около полунощ мястото на инцидента било посетено от полицейски
служители, но сервитьорките вече били изхвърлили окървавената покривка и на
място не били предприети следствени действия.
На следващия ден 30.05.2016 г. пострадалият Г.Х. бил хоспитализиран за 2
дни в МБАЛ – Ловеч, отделение „УНГ“, където пролежал 2 дни по клинична пътека.
След изписването от болницата пострадалият отседнал в дома на сина си – св.
В.Х., за да бъде обгрижван от него при
възстановяването му.
Още в следващите дни подсъдимият В.Ц., заедно със свидетеля Г.Б. отишъл в
дома на св. В.Х., за да се срещне с пострадалия. Там му поднесъл извиненията
си, дал му 100.00 лева, за да помогне за лечението и обещал да събере още пари
за това, както и да занесе едно заклано яре за лекаря, който го лекува. В
следващите дни занесъл обещаното яре.
В града се обсъждало случилото се, имало отразяване в местни медии, които
квалифицирали извършеното като „канибалска“ проява.
В рамките на 2-3 месеца след първичната обработка на раната пострадалият Г.Х.
посещавал десетки пъти МБАЛ – Луковит, където били извършвани смени на превръзката
на увредената част от носа, която се налагало да носи постоянно.
С отхапването на парче от носа на пострадалия са причинени следните
увреждания по лицето: травматичен дефект на носа, изразяващ се в неравни ръбове
и тъканен дефект, с липсващи хрущялни структури на носа
в дясно, кожата и лигавицата.
Освен видимите деформации, в резултат на нарушения свод на носа, трайно е затруднено
дишането на пострадалия както през дясната ноздра, така и изцяло. Затруднението
става силно изразено при физически усилия или при възпаления на горните
дихателни пътища – инфекции. Това състояние на увредено здраве е необратимо.
Нарушената рефлексна дъга (свода на носа) води до промяна в кръвното
налягане и кислородното насищане („хипоксия“), което от своя страна води до
нарушения в централната нервна система.
Деформациите около липсващото парче от носа са продължили да се проявяват и
пълно зарастване на тъканта е настъпило след около 1 година.
В хода на възстановителния период пострадалият преустановил дейността си по отглеждане на
кози по препоръка на лекуващия лекар, за да не се инфектира от мръсната среда. През
периода на заздравяване на раната пострадалият изпитвал силен страх, че може
„да му падне носа“.
В рамките на около 50 дни след получаване на увреждането пострадалият имал емоционални
колебания, изразяващи се с намалена
самооценка, чувство на безполезност, на моменти бил тревожен, както и
затруднение в съня, което се явява депресивен симптом, представляващ моментно
състояние, а не същинско психично разстройство, което е било свързано с рязката
промяна на начина му на живот – ликвидиране на стопанството, многократни посещения
на болнични заведения, където му е причинявана допълнителна болка при обработка
на раната, която била преживявана от травмиращо. Дефектът в областта на носа се
отразил на самооценката на пострадалия, която била силно занижена, заедно със
спад в самочувствието, избягвал контакти с хората и започнал да възприема
реакциите на хората с по- голяма чувствителност, които представляват неприятни
изживявания.
Към момента на психологическото изследване – м. юни 2018 г., все още е
налице ситуативна тревожност, която се проявява,
когато вниманието на пострадалия се насочи към инцидента.
В хода на съдебното следствие е изследвана личността на подсъдимия В.Ц.,
която разкрива следните особености: затвореност, мрачност, подтиснатост
и повишена раздразнителност, лошо себепознание и самотност, при паралелни данни
за креативност и любопитство, съчетани с чувство за неразбраност,
несправедливо третиране и подозрение.
Тези личностови особености на подсъдимия
затрудняват неговата адаптивност в пълноценното възприемане на реалността.
Към момента на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване от средна степен, като възприемането на реалността е било
запазено.
Съдът анализира събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
СРЕДСТВА, извърши оценка на тяхната процесуална годност и достигна до
следните изводи:
Добрите приятелски отношения между подсъдимия В.Ц. и пострадалия Г.Х.,
както и събитията на ******* г. преди инкриминираното деяние са установяват от
обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия, както и от показанията
на всички свидетели, които са били част от техния приятелски кръг - св. В.Г.Х., св. В.С.И., св. В.М.В., св. Г.Б.Ц.,
св. Т.П.К..
Прякорите, с които е бил наричан подсъдимият - „М.“ и „Г.“ също се
установяват от свидетелските показания, както и от докладната записка на
полицай И.И. (л. 17).
Главният факт, по който е основният спор в делото, е свързан с авторството
на деянието, което се оспорва от защитата.
Съдът прие без колебание, че подсъдимият е автор на деянието, с което е
причинено увреждането на пострадалия, а именно, че той е отхапал част от носа
му.
В тази насока са събрани непротиворечиви доказателства.
На първо място пряк доказателствен източник за
дееца и деянието представляват показанията на пострадалия Г.В.Х., който при
съдебния разпит свидетелства за това: „…останахме
само двамата с подсъдимия. Той седеше срещу мен… Скочи и ме хвана за рамото, захапа ме за носа и каза: „ти си
същия боклук като баща ми“… текнаха кървища, сервитьорите дойдоха, донесоха
кърпи, салфетки и се обадиха се на болницата. Имаше една компания на друга маса
и те казаха да не се качвам в колата в това състояние и аз тръгнах пеша до
болницата…“
Съдът, съобразявайки, че пострадалият е конституиран и като страна в
процеса и упражнява функция по обвинението и по поддържане на граждански иск,
подложи на задълбочен критичен анализ показанията му, след което оцени същите
като напълно достоверен източник на факти.
Показанията на пострадалия са подредени, непротиворечиви и неизменни от момента
на провеждането на първия му разпит, започнал 40 минути след деянието, с който
е образувано ДП (л. 52 от ДП) до последния разпит в хода на съдебното следствие,
проведен след почти 2 години. Категоричността на пострадалия за самоличността
на лицето, което му е причинило увреждането, се потвърждава и от извъпроцесуалните му изявления, направени пред медицинския
персонал от ФЦСМП и пред полицейския екип, който го е посетил в болницата и
впоследствие го е отвел за разпит в РУ Луковит, потвърдени от показанията на
св. М. (фелдшер), хирургът д-р Д. и св. И.Т. (полицай), както и от писмената
докладна записка, съставена от последния във връзка с дежурството му на
29.-30.05.2016 г. (л. 118).
Съдът няма съмнение в свидетелската годност на пострадалия, въпреки употребеното
количество алкохол към момента на деянието.
В подкрепа на извода за способността на пострадалия да е възприел
обстоятелствата от предмета на делото и да възпроизвежда същите, са показанията
на свидетелите, които са комуникирали с пострадалия след деянието по повод на
увреждането – фелдшера и полицаите. Тяхната преценка за адекватността му се
потвърждава и от писмените доказателствени средства –
протоколът за първия процесуален разпит, който е проведен в 00.05 часа на
30.05.2016 г. (т.е. около 40 минути след
деянието) и от съдържанието му е видно, че разпитваният е изложил в свързан
разказ всички обстоятелства.
Показанията на д-р Д., депозирани в съдебно заседание при разпита му като
свидетел, в които твърди, че пострадалият въобще не е можел да говори и не е
съобщил кой му е причинил увреждането, съдът не възприе, а се довери на
показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.
4, т. 1 НПК чрез прочитането им - „.. Каза
ми, че лицето което му е отхапало носа се казва Вальо и е от гр. Луковит.
Разбрах, че спорът между тях двамата е бил за кози и пръчове….“
Преценката на д-р Д. за неадекватността на пострадалия, която е заявена
едва в хода на съдебното следствие, противоречи на първоначалните му показания,
а така също и на показанията на другите свидетели, които са възприели
поведението му също в качеството си на професионалисти – двамата полицейски
служители и фелдшера М.. Техните
показания за неизменни, като М. не само прави оценки за адекватността му, но
описва поведението, което я мотивира към това – водените разговори с
пострадалия още в двора на болницата и по време на обработката на раната, в
хода на които комуникацията е била логична и съответна на ситуацията. В
подкрепа на показанията на М. и полицаите, които са посетили болницата, е и категоричният
извод на вещите лица, изготвили съдебната психолого-психиатрична
експертиза с обект на изследване личността и свидетелската годност на
пострадалия.
Съдът възприе като достоверни първоначалните показания на д-р Д., приобщени
чрез прочитането им, в които свидетелят заявява: „…Работя като лекар хирург към МБАЛ гр. Луковит. Миналата година, май
месец, към полунощ бях извикан в спешна помощ за да прегледам пострадалия Г.В. ***.
Който при скандал с познато нему лице ответника му отхапал част от носа. Каза
ми, че лицето което му е отхапало носа се казва Вальо и е от гр. Луковит.
Разбрах, че спорът между тях двамата е бил за кози и пръчове. При прегледа
установих разкъсна рана с липса на тъкън на върха на носа по изразена в дясната страна, където
се забелязваше част от хрущяла на носната преграда. Като раната силно кървеше.
Беше прясна рана. Обработих раната хирургично за да спра кървенето. След което
направих тампонада на носния проход и посъветвах
пострадалия да потърси специализирана
помощ за възстановяване на дефектите…“
От показанията на свидетелите – пострадалия и сина му, както и от
приложените медицински документи, се установява, че на следващия ден
пострадалият е изпълнил препоръката на д-р Д. и е потърсил специализирана помощ
в болницата в гр. Ловеч, отделение „УНГ“. Това е косвено потвърждение за това,
че той е разбирал, запомнил и осмислил случващото се, а не е бил в толкова
тежко опиянение, каквото се описва при разпита пред съда.
Д-р Х.В. – психиатър, и клиничният психолог А.А. също
убедително дават заключение, че пострадалият е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване. В това състояние пострадалият няма загуба на спомен и може правилно
да възприема значимите за делото факти и да дава достоверни показания за тях.
Съдът възприе експертното заключение, тъй като същото кореспондира с
направени по-горе анализ на цялостното поведение на пострадалия, включително
обстоятелството, че той сам е потърсил медицинска помощ, стигайки пеша до
лечебното заведение.
В тази връзка вещите лица в съдебно заседание убедително разясниха, че
подобно поведение не може да бъде резултат на инстинкти, а само на разумен
психичен процес.
Обсъждайки факти от субективния мир на пострадалия и приемайки, че той е
могъл обективно и достоверно да възприеме действителността, съдът отчете и
липсата на какъвто и да било мотив за набедяване на подсъдимия. Напротив,
налице са безспорни между страните доказателства, че подсъдимият и пострадалият
преди инкриминирания случай са били приятели.
При горните съображения съдът направи извод, че показанията на пострадалия Г.Х.
представляват достоверно гласно доказателствено
средство, което установява главния факт по делото – отхапването на носа на
пострадалия от подсъдимия.
Показанията на пострадалия са пряко
доказателство за увреждащото деяние и
неговия автор, което е достатъчно, за да установи съществените обстоятелства,
на които почива държавното и частното обвинение.
За пълнота и за да се даде отговор на възраженията на защитата, съдът
продължи доказателствения анализ и на другите доказателствени средства.
Показанията на двете сервитьорки – св. С.З. и св. Д.С. съдът оцени също
като достоверни косвени доказателства, които изцяло подкрепят показанията на
пострадалия.
Двете сервитьорки са възприели, че в края на вечерта на масата са били само
подсъдимият и пострадалият, след като останалите мъже от компанията постепенно
са напуснали заведението. След вдигане на шум, излизайки на терасата на
заведението, двете са възприели, че пострадалият е облян
в кръв и се държи за лицето, че по покривката на масата има петно кръв, а
подсъдимият си е заминал.
Св. С.З. още на досъдебното производство е заявила следното: „….По едно време излязох навън и видях, че
единият от мъжете на тази маса, този по-възрастният, не му знам имената
кървеше. Кървеше откъм лицето. Беше си навел главата и не мога да кажа от къде
точно се стичаше тази кръв. Беше само той навън останал от компанията на
масата. Какво се е случило не съм видяла. На тераса имаше една маса с клиенти,
семейство, преминаващи, които не познавам и не знам от къде са. ….“
Св. Д.С. също при първоначалния разпит в хода на досъдебното производство е
заявила: „..Чуха се викове и един стол падна. Ние двете излязохме. Навън
освен тази маса с хора имаше и още една маса с клиенти, но бяха преминаващи. Не
ни бяха познати. Нямам представа от къде са тези хора. Бяха семейство мъж, жена
с две деца. Не мога да кажа с каква кола са били. Като излязохме навън видях,
че Попа се държеше за носа и цялата покривка беше в кръв. М. псуваше П.. След
което си тръгна…“
Показанията и на двете свидетелки са приобщени чрез прочитането им, поради
логичните избледнявания в спомена за случилото се. След прочита свидетелките
потвърждават достоверността на заявеното от тях, което съдът кредитира, поради
пълно съвпадение с показанията на пострадалия, на които по вече изложените
аргументи, съдът се довери.
В показанията си двете сервитьорки заявяват, че лично не са видели
деянието, но семейството с две деца, които са били на съседна маса, им казали, че
по-младият мъж от двамата е захапал по-възрастния.
При очевидната разлика във възрастта на двамата – подсъдимият е роден 1973
г., а пострадалият – 1948 година, и липсата на други хора наоколо, няма друг
логичен извод, освен че именно подсъдимият чрез отхапване му е причинил
увреждането.
Следва да се посочи, че няма пречка от гледна точка на правилата на
доказването, установени от теорията и доктрината, доказателства да се
възпроизвеждат чрез производни доказателствени
средства. В случая показанията на двете сервитьорки представляват производно
доказателство за това, че подсъдимият е отхапал носа на пострадалия, което
възпроизвежда прякото доказателство – възприетото от очевидците на деянието –
семейството, седяло на съседна маса.
В случая е допустимо пряко доказателство, каквото биха били показанията на
членовете на семейството, да се замести от производно доказателство
(показанията на сервитьорките), защото първичното доказателство е недостъпно.
Недостъпността е резултат на невъзможността да се установят данни за
самоличността на членовете на семейството, тъй като те са били непознати, както
ги описват сервитьорките – „преминаващи клиенти“.
Доверявайки се на посочените доказателства – показанията на пострадалия,
проверени и потвърдени от показанията на свидетелите - двете сервитьорки, медицинските специалисти и полицаите, съдът
оцени обясненията на подсъдимия В.Ц., отричащ съпричастност към деянието, като
защитна версия, а не като източник на факти.
Отрицанието на подсъдимия да е извършил деянието се основава на неиздържани
твърдения, които освен че противоречат на вече кредитираните доказателства, но
така също са и в разрез с обичайната житейска логика и с извънпроцесуалното
поведение на подсъдимия.
Твърдението на подсъдимия, че пострадалия дошъл към масата окървавен представлява
опит да отрече собственото си авторство. Ако увреждащото деяние – отхапването
на носа, е било извършено на различно място, то със сигурност би имало кървава
следа по пода на заведението, което следва както от обективното състояние на
обилно кървене, което е било възприето от всички свидетели на състоянието на
пострадалия, така и от експертното мнение на съдебния лекар, депозирал пред
съда устно заключение, отговаряйки и на допълнителни въпроси.
В разрез с това, единствената обилна следа от кръв е била върху покривката
на масата, което именно навежда на извода, че там е причинено увреждането, в
резултат на което е последвало обилното кървене.
От субективна страна тази версия също не издържа проверката на съда за
достоверност. При положение, че се установи близка приятелска връзка между
подсъдимия и пострадалия, дори последния да е бил увреден от трето лице, то
няма никакво разумно обяснение за това, че подсъдимият вместо да се притече на
помощ, си е тръгнал, оставяйки кървящия си приятел сам.
След деянието извънпроцесуалното поведение на
подсъдимия също подкрепя основните фактически изводи на съда, че автор на увеждащото деяние е подсъдимият. Посещението и то
нееднократно на пострадалия, поднесеното извинение, дадена сума от 100 лева и
яре, няма как да бъдат възприети единствено като приятелски жестове от
загриженост.
Първото посещение в дома на св. В.Х. е било в началото след изписването на баща
му – пострадалия от болницата. За това посещение свидетелят дава подробни
показания: „ Когато го изписаха от
болницата баща ми живя известно време у нас, за да се грижа за него. Обадиха ми
се по телефона, Вальо ми се обади и ми каза, че иска да говори с баща ми по
случай произшествието и Вальо дойде заедно с Г.Б. в дома ми. Пред мен се
извиняваше. Това е, което се случи пред мен, видях че се прегърнаха и се
целунаха, не помня дали му е целувал ръка, но се прегърнаха и аз им казах, че
детето беше при мен и да не присъства на
това аз ги помолих да излязат навън, защото малкото ми дете беше при нас.
Разговора им продължи на двора. Г.Б. беше, но не помня вече когато те излязоха
дали той остана с мен вътре, или излезе с тях. Аз нямах колебание в този момент
от това, което се случваше, че Вальо признава отговорността за случилото се.
Като си влезе баща ми вътре се бяха разбрали с Вальо за финансови средства, за
да може да се възстанови. Знам, че той му даде 100 лева и ярето. Това беше
първия контакт, говориха за 100 лева,
които В. му даде, като първоначално. Говорили са и за друга конкретна сума,
която не мога да посоча. След това явно не се разбраха по между си. Може би в
рамките на един месец, или две седмици след това се осъществи тази среща.По
принцип с подсъдимия са се виждали, говорили са, че ще му помогне, но до това
не се стигна, предполагам освен тези 100 лева и ярето и до там.“
Подсъдимият В.Ц. също признава за тази среща, описана от св. В.Х., като
обяснението му е следното: „Това, което
каза е вярно, с уточнението, че ние с пострадалия имахме личен разговор навън,
на който не е присъствал В. никога. В този разговор говорихме за начина да му
помогна.“.
За срещата свидетелства и присъствалия Г.Б., който е придружавал подсъдимия
и едновременно с това е кръстник на домакина – св. В.Х..
Съдът не изгради каквито и да било фактически изводи въз основа на
показанията на свидетеля, посочен от подсъдимия – И.Х.Д., като прие, че неговите
показания са недостоверни. Свидетелят твърди, че бил очевидец на появата на
пострадалия в заведението, където дошъл окървавен. Съображения за
недостоверност на тази версия бяха изложени при анализ на обясненията на
подсъдимия, като следва да бъде допълнително, че сервитьорките са категорични,
че това лице не е било в заведението.
Относно характера и вида на причинените телесни увреждания на пострадалия
не е имало спор между страните, като защитата оспорва единствено
съпричастността на подсъдимия към причиняването им.
Медико-биологичните белези на увреждането са изследвани първоначално само
по писмени данни от съдебния лекар д-р Д., а впоследствие и от тройната
комплексна съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от съдебните лекари доц.
Д-р М.Г. и д-р Р.Х., и доц. Д-р П.К. – специалист „УНГ“. Първоначалните
експертизи са изследвали само въпросите, които са им били поставени от
разследващия орган и са установили единствено дефектите в лицевата област,
както и обективната възможност увреждането да е причинено чрез отхапване от
човек, съдейки по вида на увредената тъкан.
След допълнително поставена задача към доц. К., той депозира заключение,
изготвено след освидетелстване на пострадалия, с което категорично установява и
постоянното разстройство на здравето, изразяващо се в затруднено носно дишане,
неопасно за живота.
Субективните преживявания на пострадалия след деянието, както и
свидетелската му годност, са били обект на експертното изследване на д-р Х.В. –
психиатър и А.А.. Съдът прие, че споделените
негативни преживявани от пострадалия не са само с цел да се удовлетвори
гражданската му претенция, а същите са достоверно споделени, тъй като
съответстват на показанията на св. И.И. – приятел на
пострадалия, както и на показанията на д-р Д.: „…идвал е при мен поне 20 пъти за превръзки и може би при последващите посещения да ми го е разказвал. Около 2 месеца
продължи възстановяването. След инцидента беше ходил в специализирана клиника в
Ловеч и след това не знам колко време е лежал и идваше при мен на превръзки.
Цяло лято идваше на превръзки или аз, или д-р Филипова сме го превързвали. Той
се притесняваше, защото беше побеляла раната, нагноила и се притесняваше, че ще
му падне носа и това обсъждаше при нас при посещенията си. Това са етапи на
заздравяването на инфектирана рана, обичайно е да се случи. Прагът на болката при едни е нисък, оплакват
се от малка болка, при други е висок и той не се е оплаквал от нищо, зависи от
нервната система на човека. Конкретно Г. не се е оплаквал от болка, но се
притесняваше да не му падне носа.“
Личностовите особености на подсъдимия са изследвани от
психолого-психиатричната експертиза, изготвена от
доц. В.В. – съдебен психиатър, и клиничен психолог Г.К..
Експертните заключения са приети без възражения от страните и съдът намира
същите за обективни, обосновани и компетентно изготвени, поради което изгради
фактически изводи върху тях.
Общественият интерес към случилото се в инкриминираната нощ се установява
от обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия, както и на всички
разпитани свидетели, които са били част от приятелския кръг и споделят за това,
как те са научили за инцидента.
За ликвидиране на стопанството на пострадалия свидетелства той самият,
както и синът му – св. В.Х..
Съдът прие за установено, че местопроизшествието е било посетено от
неустановени служители на полицията, които не са документирали това. Този
фактически извод се базира на показанията на св. Д.С., която бе категорична по
отношение на това обстоятелство: „…
Двамата си тръгнаха един по едни. Не си спомням кой пръв си тръгна от тях.
Полицията дойде след половин, един час. По имена не познавам полицаите.
Полицаите бяха двама или трима, не си спомням дали са били с униформи. Идват да
обядват, виждала съм ги и с униформи, когато са на работа. Не знам как се
казват. Когато дойдоха полицаите
започнаха да оглеждат и да търсят нещо. Бяхме двете с колежката и посочихме
масата. Аз бях като персонал само аз и С.. Не помня коя от нас двете, но
посочихме на полицаите масата, където стояха. Не си спомням полицаите, помня че
намериха парче от носа. В една салфетка
полицаите прибраха част от носа.“
Съдът по вече изложените мотиви прие свидетелските показания на Д.С. за
обективни и достоверни, без да има основание да се постави под съмнение
свидетелството й за този факт. В този смисъл са и показанията на разпитаните
полицаи, които са посетили болницата – св. В.И. и И.Т..
Възраженията на адв. М., че за това не е съставен огледен
протокол е само частично основателно, доколкото не са били извършени
първоначални неотложни следствени действия, чрез които е могло да се фиксира
състоянието на местопроизшествието. Това обаче не препятства възможността съдът
да установи следи от престъплението чрез други способи на доказване, в
конкретния случай обстоятелствата за следите от кръв по покривката и местополжението на
масата бяха установени чрез разпита на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка въз основа на обсъдения доказателствен материал, се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съдът достигна до извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129, ал.1, вр. ал. 2, предл. 4-то, хип. 1 и предл. 5, хип. 1 НК с това, че на ***** г. около **** часа, в гр.
Л., ул. „В.“ №***, снек-бар „В.“, за това, че по
същото време и място, отхапал със зъби част от меките тъкани на носа и умишлено
причинил средна телесна повреда на Г.В. ***
изразяваща се в липсващ участък и груб белег на носа, които видимо
съществено променят анатомичната цялост и външния вид на лицето, без възможност
да бъдат прикрити и са причинили обезобразяване на лицето и постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо
се в нарушено носно дишане -
престъпление по
Изпълнителното деяние, чрез което е реализирано престъплението от подсъдимия В.Ц. е отхапване на
част от носа на пострадалия.
С това отхапване са причинени две самостоятелни увреждания на здравето на
пострадалия Г.Х., всяко от които съставлява средна телесна повреда – 1.
Обезобразяване на лицето и 2. постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Обезобразяването на лицето на пострадалия е резултат от отхапването на парче от носа. С това
е причинен необратим травматичен дефект на носа, изразяващ се в неравни ръбове
и тъканен дефект, с липсващи хрущялни структури на
носа в дясно, кожата и лигавицата. Този дефект представлява значително
изменение на нормалното положение и вид на носа на пострадалия, който го
загрозява. Загрозяването е налице, защото изменението има траен и необратим
вид. Тези изводи на съда са съобразени със задължителните указания към
съдилищата, дадени в т. 12 на Постановление №3/1979 на Пленума на Върховния
съд.
Вторият съставомерен резултат от деянието е
причиненото постоянно разстройство на
здравето на пострадалия, неопасно за живота му, което се изразява в затруднено
носно дишане. Това затруднение на дихателната функция на пострадалия е пряк резултат
на нарушения свод на носа след травматичното отхапване и състоянието е
необратимо. Затруднението в дишането, което не е опасно за живота, съставлява
средна телесна повреда, съгласно указанията, дадени в т. 13 на цитираното Постановление №3/1979 на Пленума
на Върховния съд.
С едно деяние – отхапването, подсъдимият е причинил два съставомерни
резултата на престъплението по чл. 129, ал. 1, вр.
ал. 2 НК, но деянието следва да се квалифицира като едно престъпление, защото с
него се уврежда един непосредствен обект – неприкосновеността на здравето на
пострадалия Г.Х., а утежненията в резултата следва да бъдат отчетени при
определяне на наказанието и размера на обезщетението.
С горното е осъществена обективната страна на престъплението. От субективна
страна за съда няма съмнение, че подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл.
Подсъдимият В.Ц. е предвиждал, че захапвайки със сила носа на пострадалия,
ще отхапе същия и с това ще го обезобрази и именно това е била неговата цел.
Доколкото субективната страна на всяко едно престъпление е свързана с
установяване на факти от вътрешния мир на човека, то за тяхното проявление
съдът често прави умозаключения на базата на проявления в обективната
действителност, какъвто е настоящия случай.
Подсъдимият, отричайки авторството на деянието, не споделя факти от
психичния си мир, но същите са се проявили в поведението му. Целенасоченото
увреждащо захапване, което е било насочено към носа на пострадалия, води до
единствения възможен извод, че това е било волева проява в резултат на протекъл
психичен процес, при който подсъдимият внезапно е решил да действа.
Освен сигурният резултат – обезобразяване, който би причинило всяко
отхапване на парче от носа, подсъдимият е могъл да предвиди, че това ще се
засегне и дихателната функция на пострадалия. Дори за този увреждащ резултат да
не е действал целенасочено, той е бил налице евентуален умисъл, защото
подсъдимият, като всеки вменяем човек, може да
предположи, че травматично увреждане на носа, към което се е стремил, би
причинило и функционално увреждане на дихателната система, след като носът е
органът, който свързва тази система с околната среда.
По вече изложените съображения, че макар и да са реализирани два съставомерни резултата, деянието следва да се квалифицира
като едно престъпление, то и цялостният умисъл за същото се предопределя от
първо причинената травматична увреда, което мотивира
съдът да приеме, че В.Ц. е действал в условията на пряк умисъл.
Поради горните съображения съдът прие, че е доказано от обективна и
субективна страна извършеното от подсъдимия престъпление, въпреки защитната
теза, поддържана от подсъдимия и неговия адвокат М., че той не е взел участие в
причиняването на телесната повреда на пострадалия.
Горният извод, че е налице основание да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия, не се променя от поддържаните възражения от
защитника, че в хода на досъдебното производство прокурорът на базата на същите
доказателства е прекратил наказателното производство. Този извод на прокурора е
бил неправилен, което е довело до отмяна на постановлението му от друг състав
на Луковитския районен съд, който е посочил
необосноваността на прокурорския извод.
Неправилно е становището на адв. М., което тя
поддържа в хода на пренията, че прокурорът не доказал мотив за извършване на
престъплението, в което обвинява В.Ц..
Аргументите на съда почиват на утвърденото разбиране, че субективната
страна на престъплението включва вината и други субективни елементи. Вината е
основният субективен елемент, който всякога подлежи на доказване.
Наказателноправното значение на другите субективни елементи,
каквито са особените цели, мотивите, намеренията, чувствата, зависи от това
дали същите са включени в състава на престъплението.
Когато съставомерността на престъплението изисква
наличието и на такъв допълнителен елемент от субективна страна, то
установяването му е задължителен елемент от предмета на доказване и съответно
липсата му води до несъставомерност. Такива състави
са измамата по чл. 209 НК, изнудването по чл. 214 НК и други.
Особените субективни елементи могат да променят степента на обществена
опасност при някои престъпления и
наличието им води до приложимост на привилигировани
или на квалифицирани състави на престъплението (напр. убийство при особености
от субектвина страна - хулигански мотиви, користна цел и др., или в
състояние на силно раздразнение).
Когато в състава на престъплението не е включен допълнителен елемент от
субективната страна на престъплението, то за ангажиране на отговорността на
подсъдимия е достатъчно да се установи, че деянието е извършено при изискуемата
от нормата форма на вината. Допълнителните обстоятелства в тези случаи могат да
бъдат преценявани при индивидуализиране на отговорността.
Именно за това съдът обсъди конкретните подбуди за извършване на
престъплението при определяне на наказанието, съгласно указанията на чл. 54 НК
– като се съобразят обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и другите смекчаващи и отегчаващи отгвороността обстоятелства.
За престъплението, извършено от В.Ц., се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години.
Съдът прие за справедливо и съответно на извършеното престъпление наказание
една година лишаване от свобода.
Обществената опасност на извършеното деяние е по-висока от обичайната за
този вид престъпления по две причини. На първо място изпълнителното деяние –
отхапване, завишава тази опасност, защото е свързано с нетипичен за човешката
природа начин за разрешаване на конфликт. Всяко престъпните посегателства срещу
здравето на другиго са забранени и НК държи сметка само за причинения резултат.
Обичайно той е причинен от удари – с тяло, предмети или оръжие, които макар и
нежелан начин, са обичайни средства. Използването на зъбите, които на човек
основно му служат за хранене, завишава обществената опасност на деянието. В
случая това е проличало от естествената реакция на местната общност, която е
била смутена от случилото, защото подобни прояви естествено събуждат асоциации
с канибализъм.
На второ място обществената опасност на деянието е завишена от факта на
причинените два съставомерни резултата –
обезобразяване и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Едновременно с тези отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът съобрази като смекчаващи следните такива.
Подбудите, които според защитата не са установени, съдът намира, че са
доказани. В случая това е спорът между подсъдимия и пострадалия, който те са
имали известно време преди извършването на престъплението. Двамата са спорили
на общите и вълнуващи ги теми, основно свързани с животновъдната им дейност.
В тази насока бяха показанията на повечето свидетели, на пострадалия, вкл.
на д-р Д., който помни, че спорили за „кози и пръчове“. Една от сервитьорките
също свидетелства, че именно спорът на висок глас малко преди деянието е
провокирал забележка от страна на съседните клиенти, които са били смутени от
поведението им.
Именно този конфликт е провокирал внезапната реакцията на подсъдимия, като
конкретната разновидност на прекия умисъл, при който е действал, е внезапен –
подсъдимият е действал в момента, в който е взел решение да увреди подсъдимия. Внезапността на умисъла за увреждане е очевидна, защото
спорът е бил продължителен във времето и няма реакция от страна на пострадалия,
която да се отчете като провокиращо.
Обективно това е намерило проявление в самото увреждащо действие, за което
пострадалият категорично свидетелства, че е било неочаквано и съпътствано от
думите „Ти си същият като баща ми!“.
На фона на този продължителен спор и употребата на алкохол, който според
съдебно-психиатричната експертиза с участието на доц. В., е бил улесняващ
фактор, съдът прие, че следва да се смекчи отговорността на подсъдимия.
Отново въз основа на горното като психически процес, мотивирал поведението
на подсъдимия, преценено през експертната оценка на пробационния
служител, изготвил предсъдебния доклад, съдът прие,
че подсъдимият като деец разкрива ниска степен на обществена опасност, въпреки
завишената такава на самото деяние.
Съдът отчете личностовите особености на
подсъдимия, изследвани от клиничния психолог, които не разкриват добри умения
за изграждане на правилни стратегии в критични ситуации, и употребата на
алкохол, като фактори, които са довели до проявление на първични механизми за справяне
с конфликт в ситуацията на изчерпване.
При това положение съдът прие, въпреки настоятелните възражения на
защитата, че преценката на пробационния служител,
изразена в предсъдебния доклад по чл. 202 ЗИНЗС е
обективна, и личността на подсъдимия разкрива ниска степен на обществена
опасност.
Следва да бъде посочено, че с предсъдебния доклад
се цели подпомагане на съда в изясняване на всички обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия, включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 3 НПК, без обаче с докладът да се взима отношение по виновността на подсъдимия.
Както се установи и при разпита на изготвилия оценката пробационен
служител, и при разпита на вещите лица по СПЕ, докладът се прави по унифицирана
методика и включва определена експертна интерпретация. Като всяка експертна
оценка, и предсъдебният доклад никога не може да бъде
предопределящ за изводите на съда, ако същият не бъде кредитиран.
Оценките на пробационния служител в настоящия
случай бяха потвърдени от останалите доказателства и същите, както вече се
посочи, бяха отчетени от съда като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Като такова съдът отчете и извънпроцесуалното признание на отговорността за
причиненото увреждане, което подсъдимият е направил и което съдът отчита, че
разкрива моралното му съжаление за извършеното. Съдът при обсъждане на доказателствата
посочи защо приема, че такова извинение и опит за частично поправяне на
вредите, е направено. Отричането на авторството в наказателния процес е елемент
от правото на защита, което може да бъде упражнено от В.Ц., и същото не може да
се коментира в негов ущърб, но признанието извън процеса следва да бъде
отчетено в негова полза, защото то свидетелства за вътрешната му нагласа –
съжаление.
При тези решаващи мотиви и превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, сред които и чистото съдебно минало, съдът определи
справедливото наказание към долната граница, а именно 1 година лишаване от
свобода.
Отново въз основа на смекчаващите отговорността обстоятелства и преценката
на пробационния служител съдът достигна до извод, че
за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на В.Ц., не
се налага реално да изтърпи наложеното му наказание, което според чл. 66 НК
позволява отлагането му за изпитателен срок от три години. За да формира този
извод съдът отчете и семейното положение на подсъдимия, който е баща на момче в
младежка възраст, което следва да има подкрепа и контрол от двамата родители.
През изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 3 НК спрямо В.Ц. следва да
се прилага пробационна мярка – задължителни
периодични срещи с пробационен служител.
Съдът прие, че чрез тази допълнителна мярка ще се осигури постигане на
превантивната цел на наказанието, като чрез подходяща работа с осъдения ще се
постигне положителна промяна в проблемните зони (обкръжение, употреба на
алкохол, междуличностни отношения, трудова заетост), с което В.Ц. ще бъде
подпомогнат при избиране на законосъобразно поведение в бъдеще.
По гражданските искове
Предявеният от пострадалия срещу подсъдимия граждански иск с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за 10 000 лева, съдът
намери за основателен.
В наказателния процес се доказа, че В.Ц. чрез отхапване е причинил
увреждане на здравето на пострадалия Г.Х., изразяващо се в обезобразяване и
трайно затруднение на дишането. Деянието е престъпно, което означава, че същото
е противоправно, с което е нарушена освен наказателноправната норма, но и гражданскоправната,
забраняваща да се вреди другиму.
Всяко нарушение на забраната води пораждане на насрещно право на увредения
да получи обезщетение за вредата, която в случая се изразява в преживените
болки и страдания от телесното увреждане на здравето.
След като са установени фактическите предпоставки за уважаване на иска,
съдът дължи да обсъди кои са преките и непосредствени вреди от увреждането (чл.
51 ЗЗД) и какъв е справедливият размер на обезщетението им (чл. 52 ЗЗД).
Обезобразяването и постоянното разстройство на здравето, изразяващо се в
затруднено дишане, са пряка последица от
престъпното деяние на Ц. – отхапване на част от носа на пострадалия.
Неминуемо такова увреждане на здравето причинява физически болки и душевни
страдания.
Съдът прие, че и прекратяването на животновъдната дейност на пострадалия е
в резултат на причиненото увреждане и създалия се риск от инфектиране на
раната.
Съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд №4/23.12.1968 г. и
постановената съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК при определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди - вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие, възраст на увредения, обществено и
социално положение и други.
Съобразявайки тези указания съдът отчете следните фактори, които мотивираха
крайния извод, че претенцията на пострадалия следва да се уважи в пълен размер.
Подсъдимият е причинил два самостоятелни съставомерни
резултата на средна телесна повреда.
Физическите болки, които подсъдимият е изпитвал първоначално от отхапването
на носа, са били силни и интензивни – участъкът е много богато кръвоснабден, с висока чувствително и мнжество
нервни окончания, засегнат, макар и неувреден, е сетивен орган.
В рамките на около два месеца е била лекувана самата рана, като на пострадалия
са правени множество превръзки и обработки на увреденото място, което
предполага изпитване на болка при всяка манипулация. В определен период, според
показанията на извършвалия тези дейности д-р Д., раната е била загноила, което
неминуемо е увеличило болката.
През този период на възстановяване и заздравяване на раната пострадалият е
търпял множество неудобства – носел е превръзка и не е можел да извършва
обичайните дейности по лична хигиена.
Физическите неудобство в резултат на отхапаното парче от носа са засегнали
и дишането на пострадалия – функция, осигуряваща живот на всеки човек.
Затрудненията, според експертизата и пряко възприетото от съда в съдебно
заседание, са сериозни – дишането през дясната ноздра е невъзможно, което
затруднява и общото дишане.
В резултат на това нощем пострадалият изпитва неудобства, свързани със
сухота в устата и нарушен сън.
При всяка промяна в климата, особено при застудяване, според медицинското
заключение, пострадалият изпитва болка в областта на увредената част от носа.
Тези увреждания на дишането, освен че са необратими, но в бъдеще има голяма
вероятност, според доц. К., да засегнат и други системи в организма на
пострадалия, поради непрестанния недостиг на кислород.
Съдът съобрази и сериозните душевни страдания, които пострадалият е
претърпял и ще продължи да преживява в резултат на увреждането на здравето му
от подсъдимия.
Пострадалият е преживял силна уплаха и стрес още при самото увреждане,
осъществено чрез отхапване, което само по себе си причинява психически дискомфорт.
През първоначалния заздравителен период пострадалият е изпитвал силен страх
от това „да не му падне носа“ и имайки предвид, че лицето на човек не позволява
прикриване, то паническият ужас от тази мисъл няма нужда да бъде доказван. В
случая пострадалият често е споделял страховете си пред хирурга, който е
обработвал раната.
Отворената рана, която е била непрекъснато обработвана и предпазване, е
създала риск от инфектиране и по препоръка на лекуващия лекар пострадалият е
преустановил обичайният си начин за препитание от отглеждането на кози.
Без в случая да се обсъжда имуществената загуба от това, съдът отчете този
факт като допълнително увреждащ психическото състояние на пострадалия, чийто
начин на живот се е променил съществено.
Тези неблагоприятни преживявания са установени и от психологическото
изследване, изпълнено от д-р Х.В. и психолога А.А..
При преценка на душевните страдания на пострадалия съдът отчете, че видимия
дефект на лицето му, довел до трайно и значително загрозяване, е факт, който не
може никога да бъде напълно забравен, тъй като всеки човек ежедневно вижда
образа си в огледало.
Отделно от това и с оглед гласните доказателства се установи, че случаят е
предизвикал по-голямо обществено внимание, което е удължило и засилило
терзанието на пострадалия.
Съдът прие, че справедливото обезщетение за причинените вреди може да
надхвърли 10 000 лева, изхождайки от други подобни случаи, коментирани
в Решение №179/24.04.2013 г по дело
№293/2013 на ВКС, НК, III н.о, Решение
№223/27.12.2016 по дело №1839/2016 на ВКС, ГК, III г.о и Решение
№170/12.10.2016 по дело №1952/2016 на ВКС, ГК, III г.о.
Доколкото по отношение на гражданския иск
приложение намират правилата на ГПК, то по силата на диспозитивното
начало съдът следва да уважи претенцията в предявения размер от 10 000
лева, което мотивира крайния извод за уважаване изцяло на иска на Г.Х. срещу В.Ц..
С уважаването на главния иск за обезщетение от непозволено увреждане,
следва да се уважи и акцесорната претенция за лихвата
за забава, считано от датата на увреждането.
Относно разноските
При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските,
които са направени в двете фази на производството за експертизи, разноските на
частния обвинител и граждански ищец за адвокатско възнаграждение на повереника, както и държавната такса от 4% върху уважения
иск, следва да бъдат понесени от подсъдимия.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………………………