Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1407
гр. Пловдив, 24.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3859/2019 г. по описа на ПРС, V нак. състав /гледа се от III/, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-27-133-59/10.12.2018 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем
„Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София, с което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК
********* на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 233а от Закона за здравето
са наложени общо 12 бр. имуществени санкции, всяка в размер на 500
/петстотин/ лева, за 12 бр. нарушения на чл. 86,
ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 86, ал. 3, във вр. с чл. 82б от Закона за здравето.
Жалбоподателят
МБАЛ „Тримонциум” ООД, моли за отмяната на процесното наказателно постановление,
навеждайки доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност по
съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от адв. Р.С., който поддържа жалбата и поддържа същото искане.
Въззиваемата страна –
Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт С., сочи основания за потвърждаване на наказателното
постановление.
От
фактическа страна се установява следното:
Във връзка с Разпореждане по
писмо с вх. № МО-05-127/ 20.03.2018
г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена Заповед № РД
27-133/30.03.2018г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” в периода 02.04.2018 г. –
02.05.2018 г. от длъжностни лица на
ИАМН, сред които и актосъставителят и свидетел по делото Г.Д.Д., на длъжност
държавен инспектор ИАМН, била извършена проверка на дейността на Очно отделение
в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум”
ООД, ЕИК
*********.
В хода на проверката било
установено следното:
1. Според ИЗ №
3226 пациентът Г.Н.И., … год. на 25.09.2017 г. е постъпил в Очно отделение.
Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
25.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикркзата е записано- „Леща ИОЛ-ин ситу”. Видно от приложените фискални бонове от 25.09.2017 г. №№ 018139 и
018140, пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от
1150 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.
Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
2. Според ИЗ № 3227 пациентката В. Н.Я., … год.
на 25.09.17г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 25.09.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано- „Леща ИОЛ-ин ситу”. Видно от приложените фискални бонове от 25.09.2017 г. №№ 018143 и
018144, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума
от 700 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
3. Според ИЗ №
3228 пациентката М.Т.Б., … год. на 25.09.17г. е постъпила в Очно отделение.
Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
25.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ-ин ситу”. Видно от приложения фискален бон от 25.09.2017 г. №
018145, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е
230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и
Епикризата.
4. Според ИЗ № 3258 пациентката И.Б.Б., … год.
на 26.09.17г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 26.09.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложения фискален бон от 26.09.2017 г. № 018165, пациентката
е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
5. Според ИЗ № 3255 пациентът Т.Й.Г., … год. на
26.09.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура №
19. Видно от Оперативния протокол от 26.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано-
„Леща ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложените
фискални бонове от 26.09.2017 г. №№ 018161 и 018162, пациентът е заплатил за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответства на Цените на
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение
към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от
медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
6. Според ИЗ №
3257 пациентката Ф.Х.Ш., … год. на 26.09.17г. е постъпила в Очно отделение.
Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
26.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложените фискални бонове от 26.09.2017
г. №№ 018163 и 018164, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 700 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед
на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
7. Според ИЗ №
3259 пациентката М.П.Б., … год. на 26.09.17г. е постъпила в Очно отделение.
Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
26.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща
ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложения фискален
бон от 26.09.2017 г. № 018167, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
8. Според ИЗ №
3260 пациентът А.А.Ф., … год. на 26.09.2017 г. е постъпил в Очно отделение.
Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
26.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложения фискален бон от 26.09.2017 г. №
018166, пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума е
230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
9. Според ИЗ №
3262 пациентката А.А.С., … год. на 26.09.17г. е постъпила в Очно отделение.
Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
26.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложените фискални бонове от 26.09.2017
г. №№ 018159 и 018160, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 1 150 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед
на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
10. Според ИЗ №
3269 пациентката В.А.Л., … год. на 27.09.17г. е постъпила в Очно отделение.
Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
27.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложените фискални бонове от 27.09.2017
г. №№ 018191 и 018192, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 700 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед
на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
11. Според ИЗ №
3270 пациентката М.Г.Р., … г. на 27.09.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 27.09.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано- „Леща ИОЛ-ин ситу”. Видно от приложените фискални бонове от 27.09.2017 г. № 018189 и № 018190, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от
нея сума от 880 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от
04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
12. Според ИЗ №
3273 пациентката С.Х.Б., … год. на 27.09.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура №
19. Видно от Оперативния протокол от 27.09.2017 г. е извършена
Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В
Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу”. Видно от приложения фискален бон от 27.09.2017 г. № 018181, пациентката
е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920 лв.
съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи,
определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
При проверката
проверяващите органи констатирали също, че МБАЛ „Тримонциум” ООД и УМБАЛ „Св.
Г.”*** имат подписан договор за доставки, чрез Болничната аптека на последната,
на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащат от Републиканския
бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни лещи. Въпреки това обаче МБАЛ
“Тримонциум” ООД не поръчала през 2017 г. нито една очна леща през Болничната
аптека.
Според Становище
от 04.04.2018 г. на … Н.Г.Ч.- … на Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД:
„През 2017 г. от МБАЛ „Тримонциум” ООД не са постъпили лекарствени листове или
искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към Болничната
аптека”. Същевременно през 2017 г. Болничната аптека е продала над 900 бр. очни
лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Г.”*** и е поддържала средномесечна наличност от
около 80 бр. лещи от различни видове и размери.
Видно от
Становищата на д-р И. - … на ЛЗ и на д-р К. - Завеждащ Очно отделение,
доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски фирми в МБАЛ
„Тримонциум” ООД. За това свидетелстват и всички предоставени на проверяващата
комисия фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017 г., фактурирани на
лечебното заведение.
Вследствие на горните
констатации свид. Г.Д.Д. съставил АУАН за нарушения на чл. 86, ал. 2, т. 2, във
вр. с чл. 86, ал. 3, във вр. чл. 82б от Закона за здравето. Въз основа на него
било издадено обжалваното НП.
Така описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел Г.Д.Д., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и
съответстващи на останалата доказателствена съвкупност. От същите показания се
установява извършването на така описаната проверка, осъществените при същата
констатации, както и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията на свидетеля
Д. изцяло кореспондират и с тези на свид. Ф.Я., разпитана по инициатива на
жалбоподателя, работеща като очен лекар в дружеството-жалбоподател, която
потвърждава практиката на болницата да закупува очни лещи от различни
доставчици, посочвайки като причина за това обстоятелството, че болничната
аптека предлагала лещите на по-висока цена. Съдът кредитира тези показания,
доколкото същите се явяват неопровергани от останалите доказателства, като
намира за необходимо да отбележи, че при обективна възможност да стори това,
дружеството жалбоподател не е представило какъвто и да е документ в подкрепа на
тезата си, че болничната аптека предлагала съответните медицински продукти на
по-висока цена.
Възприетата от
съда фактическа обстановка се установява и от приложените по преписката писмени
доказателства, в това число от допълнително приетите такива в хода на проведеното
съдебно следствие: Разпореждане
за възлагане на проверка от РП-Пловдив до ИА „Медицински одит“ с № 1317/2018
г., Писмо от ИА „Медицински одит“ до наблюдаващия прокурор, с изх. №
МО-05-127-1/12.04.2018 г., Писмо от РП-Пловдив до ИА „Медицински одит“, с №
1317/2018 г., както и 4 бр. Приемно-предавателни протокола от дата 05.04.2018
г., 16.04.2018 г., 19.04.2018 г. и един протокол без дата, Заповед връчена на
02.05.2018 г.
Горната
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата се
оценя като неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Както беше посочено по-горе, в конкретния
случай дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че при описаните
по-горе 13 случая, касаещи подмяна на очни лещи на 12 пациента през 2017 г., същото не е било
осигурило съответните медицински консумативи чрез болничната аптека на УМБАЛ
„Св. Г.” ЕАД, а е било доставено директно от други търговци в МБАЛ „Тримонциум”
ООД.
В тази връзка от страна
на дружеството-жалбоподател се възразява както относно законосъобразното
провеждане на административно-наказателното производство по ангажиране
отговорността на дружеството, така и по същество, като се оспорва фактът на
извършените нарушения, в това число се твърди наличието на основания за
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като в случая нямало пострадали и ощетени
пациенти.
Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи и
възражения.
На първо място
съдът не споделя доводите за допуснати нарушения по процедурата.
В конкретния случай
производството е били инициирано във връзка с Разпореждане по писмо с вх. №
МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание
издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.
Несъмнено, по силата на закона за съдебната власт прокурорът разполага с
правомощието да възлага проверки с оглед установяване на данни за извършено
престъпление. Несъмнено е също така, че и Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ разполага с правомощието да извършва проверки с оглед спазване на
законодателството, касаещо дейността на агенцията. Горното обуславя и
законосъобразността на инициираните проверки по отношение на дейността на
дружеството-жалбоподател, резултатите от които обосновават категоричния извод
за тяхната необходимост.
На следващо място следва да се
посочи, че съдът оценя като неоснователен доводът, за липса на компетентност на
актосъставителя и наказващият орган, доколкото същата следва по силата на
закона и по-конкретно от разпоредбата на чл. 235 от Закон за здравето, според
която нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от държавни
здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, а наказателните постановления се издават от
директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. В този смисъл, доколкото
актосъставителят е изпълняващ длъжността … в ИАМН, а наказващият орган е изпълнителен директор на ИАМН гр. София, то
АУАН и НП са издадени от компетени лица в кръга на предоставените им от закона
функции.
Не се споделя и възражението на
жалбоподателя относно законосъобразността на АУАН, който не можел да послужи за
начало на административното производство, тъй като вменените нарушения били
установени извън периода на проверката. В конкретния случай основание за извършената от контролните
органи проверка са Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/ 20.03.2018 г. от
Районна прокуратура гр. Пловдив, Заповед № РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор”. В първоначалната
заповед е указано проверката на конкретното болнично заведение да бъде
извършена в периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018 г. Предвид огромния брой
документи, подлежащи на проверка, обхващащи дейността на болницата за цялата
2017 г. и невъзможността контролните органи да извършат проверка за толкова
кратък срок от време, така, както се потвърждава от заявеното в съдебно
заседание на свид. Д., се наложило удължаване на срока на контролната дейност с
втора заповед до 02.05.2018 г. Действително последната заповед е с дата
30.04.2018 г., известно време след изтичането на първата заповед, но така
указания срок има единствено дисциплиниращ характер, свързан с
вътрешно-организационната дейсност на агенцията и контролните органи в нея и не
се отразява върху законосъобразността на акта. Нещо повече, прави впечатление
изричното отбелязваане в АУАН и НП, че и дванадесетте нарушения са установени
на 02.05.2018г., която дата се явява последваща на 30.04.2018г. и съдържаща се
в обхвата на указания срок, което допълнително навежда за неоснователност на
направените възражения.
Всичко гореизложено обосновава
и законността на процедурата по ангажиране отговорността на
дружеството-жалбоподател.
По същество на спора:
При така
изяснената фактическа обстановка и с оглед преценка на цялата доказателствена
съвкупност по безспорен и категоричен начин се доказа, че МБАЛ „Тримонциум”
ООД, в тринадесет отделни случая е нарушило разпоредбите на чл. 86, ал. 2, т.
2, във вр. с чл. 86, ал. 3, във вр. чл. 82б от Закона за здравето, като при
всеки от посочените тринадесет пациенти медицинското изделие – вътреочна леща
не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, а е било
доставено директно от други търговци в МБАЛ „Тримонциум” ООД.
Съгласно чл. 82б,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, лечебните заведения за болнична помощ са
длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински
изделия, като последните се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните
заведения за болнична помощ. В случая е категорично установено и по същество не
е спорно между страните, че във всеки от описаните случаи на пациенти
медицинското изделие – вътреочна леща не е било осигурено чрез болничната
аптека на УМБАЛ „Св. Г.”***, а била извършена директно от дистрибутори в МБАЛ
„Тримонциум” ООД, с което дружеството-жалбоподател. Последното е несъмнено е
накърнило правата на пациентите, доколкото същите са получили медицински
изделия от неустановени в хода на делото доставчици, респ. при липса на
гаранция относно произход, начин на съхранение и съответно – качество. Съгласно
чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има
право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите
за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. Съгласно чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ
лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия, а според ал. 2 от същата разпоредба
медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните
заведения. Срещу уреденото в чл. 86, ал. 2, т. 2 ЗЗ право на пациента при
хоспитализация лечебното заведение да му осигури необходимите за лечението
медицински изделия, когато не са заплатени от НЗОК, в чл. 94 от ЗЗ няма
предвидено насрещно негово задължение да закупува за лечението си само
осигурени по този ред медицински изделия. Когато обаче пациентът не е закупил
необходимите за лечението си медицински изделия, а разчита на лечебното
заведение да ги осигури, то задължение на лечебното заведение е да осигури на
пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, а тези медицински
изделия съгласно ал. 2 на чл.82б от Закона за здравето се осигуряват чрез
болничните аптеки. Следователно текстът на чл. 82б, ал.2 от ЗЗ е ясен и
категоричен, лечебното заведение е длъжно да осигури на пациентите необходимите
изделия чрез болнични аптеки.
При изследване на
въпроса за отговорността на лечебното заведение при осигуряване на медицински
изделия, необходими за лечението на пациента, но не от болничната аптека, а от
външен доставчик, следва да се съобрази и систематично място на всяка от
цитираните разпоредби. Така чл. 82б ЗЗ се урежда в Глава 3, озаглавена
„Медицинско обслужване”, Раздел 1,
озаглавен „Достъпност и качество на медицинската помощ”, а чл. 86, ал. 2, т. 2
ЗЗ в Глава 3, озаглавена Медицинско обслужване, Раздел 2, озаглавен „Права и
задължения на пациента”. Мястото на разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 2 ЗЗ и
нейното наименование сочат на извода, че правото на пациента е абсолютно.
Предвид систематичното място и заглавието на раздела, в който намира уредба
нормата на чл. 82 б ЗЗ, задължението на
лечебното заведение за болнична помощ да осигури чрез обслужващата го аптека
избраното от пациента медицинско изделие, не е такова, а е предпоставено от
избора на пациента и гарантира възможността избраното от пациента изделие да бъде доставено от аптеката, която
обслужва заведението. Изискването, въведено от закона, това да стане именно
чрез болнична аптека е съобразено както с изискването за достъпност, т.е. при
невъзможност пациентът да си осигури сам необходимото за лечението му медицинско изделие, то да му бъде осигурено
от лечебното заведение, така и с
изискването за качество (годност, произход, начин на съхранение и пр.).
Разпоредбата на чл. 82б ЗЗ отговаря напълно на смисъла и духа на заглавието на
раздела, в който същата е систематично уредена.
В конкретния
случай дори и при липса на попълнена декларация от страна на пациента, очевидна
е била волята на пациента избраното от него изделие да бъде доставено от
лечебното заведение. В тази връзка напълно неотносими са възраженията, че на
пациента не следва да бъде налагано ограничение да закупува само от едно лице,
че същото би било нелоялна конкуренция и злоупотреба с положение, както и че
законът не въвежда задължение за пациента и лечебното заведение да използват
единствено осигурените от болничната аптека на заведението медицински изделия и
т.н. Подобно становище би могло да бъде обсъждано в хипотеза, когато МБАЛ
„Тримонциум” ООД бе осигурило медицинския продукт на пациента, но последния е
изразил желание да го закупи от друг доставчик. Безспорно, че пациентът може да
не упражни правото си да получи съответното медицинско изделие от болничната
аптека на лечебното заведение, но то трябва да му бъде преди всичко предложено.
Следователно задължение на лечебното заведение е да осигури медицинското
изделие и след като това безспорно не е сторено, то направените в този смисъл
възражения се явяват неоснователни.
Като
неоснователни се оцениха и възраженията, че пред спецификата на дейността на
болницата е било невъзможно ограничаването доставчиците на очни лещи само до
един, както и че в повечето случаи цените в болничната аптека са били по-високи
от предлаганите от трети лица. Преди всичко следва да се има предвид, че освен
голословните, лишени от конкретика твърдения на свид. Я., доказателства в тази
насока няма, при липсата на пречка по делото да се представят съответни такива.
Последното така или иначе не би обусловило извод за липса на нарушение. В
тежест на МБАЛ „Тримонциум” ООД е да организира дейността си по начин,
позволяващ своевременна и адекватна като цени и срокове доставка на медицински
изделия от болничната аптека на пациентите, съгласно императивното изискване на
чл. 86, ал. 2, т. 2, чл. 86, ал. 3, вр. чл. 82б от Закона за здравето. В този
смисъл и неизпълнение на горното е непротивопоставимо на констатирания факт на
извършено административно нарушение. Ако все пак дружеството-жалбоподател
претендира, че договорът с НЗОК е финансово неизгоден за пациентите, следва да
има предвид, че същото не е длъжно да сключва такъв. След като е сключило,
обаче, дружеството-жалбоподател е длъжно да спазва задълженията си по него, без
право на преценка кое е финансово по-изгодно за пациента, въпреки че за съда
съществуват сериозни съмнения, че това е реалният мотив, но доколкото това
обстоятелство е ирелевантно за преценката има ли нарушение или не, съдът ще се
въздържи от по-задълбочени разсъждения по темата.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно в
случая е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализираното на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не възприе и възражението касаещо датата на установяване на
нарушенията. Всички нарушения са установени на 02.05.2018 г., явяващ се
последен ден на проверката, извършена от длъжностни лица на ИАМН. В тази връзка
следва да се посочи, че съдът не възприема доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че нарушенията са били установени на по-ранна
дата. Съгласно
трайната съдебна практика нарушителят се счита открит от момента, в който
компетентния да състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни, както
за извършено нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като разбира се
следва да се разграничават понятията откриване на нарушителя и установяване на
нарушението по несъмнен начин. Така изрично Решение
№ 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999
от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н.
д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. От
дадената дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто
фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент
контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за извършеното
нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това е моментът на
приключване на проверката.
Като
неоснователно се оцени и възражението за неспазена структурата за съставяне на
АУАН. АУАН и НП съдържат всички предвидени в чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
като ясно и последователно са описани както относимите към нарушението факти,
така и правната квалификация. В този смисъл съдът не възприема наведените
доводи, касаещи погрешно структуриране на АУАН. Законът не изисква определена
последователност, а единствено налага задължителни реквизити, които следва да
се съдържат в АУАН и НП. Видно е в случая, че всички реквизити предвидени в
ЗАНН се съдържат в АУАН и НП, като видно от преприетата линия на защита
жалбоподателят е пределно наясно срещу какво нарушение се защитава.
Съдът намира, че
правилно е била приложена и санкционната разпоредба за извършените нарушения.
Съгласно чл. 221, ал. 1 ЗЗ когато лечебно заведение наруши права на пациент,
регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500
лв., а ал. 2 на същия член сочи, че когато
нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение - едноличен
търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция в размер от 500
до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно според настоящият съдебен състав в случая е
предпочетена санкционната разпоредба на чл. 221 ЗЗ, вместо тази по чл. 229, ал.
1 ЗЗ, доколкото в случая се касае до специална хипотеза, която следва да намери
приложение пред общата разпоредба на чл. 229, ал. 1 ЗЗ /В този смисъл Решение № 91/05.06.2017 г., постановено по КНАХД №
69/20117 г. по описа на Административен съд-Габрово/. В случая несъмнено
правата на пациента са нарушени, доколкото интересът на същия, получавайки
изделие от кой да е търговски представител, не е в такава степен защитен, както
ако медицинското изделие е доставено от болнична аптека, какъвто е смисълът на
закона – да гарантира интересът на пациента да получи гарантирано качествен
медицински продукт.
В случая за всяко
от извършените нарушения е наложена имуществена санкция в минимален размер,
който размер не подлежи на редукция. Така определеното наказание напълно съответства
на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на изискванията,
предвидени в чл. 27 от ЗАНН, като в него е отчетено, че същото е извършено за
първи път.
Не са установиха
и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото съгласно
описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираните нарушения и
обстоятелствата по извършване на същите разкриват една степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата чл. 86,
ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3, вр. чл. 82б от Закона за здравето, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесните нарушения са
такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
Всичко гореизложено и предвид
това, че възраженията на жалбоподателя останаха недоказани, обосновават и извод
за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното НП, като правилно, обосновано и законосъобразно, да
бъде изцяло потвърдено.
По изложени съображения,
Пловдивски районен съд, III н.с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № НП-27-133-59/10.12.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН
гр. София, с което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* на основание чл.
221, ал. 2 във вр. с чл. 233а от Закона за здравето са наложени общо 12 /дванадест/ броя
имуществени санкции, всяка в размер на по 500 /петстотин/ лева, за 12 броя нарушения на чл. 86, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 86, ал. 3, във
вр. с чл. 82б от Закона за здравето.
Решението подлежи на обжалване
в 14- дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК