Решение по дело №40986/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юни 2025 г.
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20241110140986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12207
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110140986 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от В. С. С., представлявана от адв. Д. М.
срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо
ответника, че договорът за потребителски кредит № ****** от 15.01.2023 г., сключен между

страните е нищожен, а при условията на евентуалност в случаи на отхвърляне на главния
иск се иска да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл. 5 от сключения между
страните договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от “Multitude Bank” в полза на ответника е
нищожна, както и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 135, 00 лв., изплатено от ищеца
при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
С определение от 18.03.2025 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно неговия размер и същият е приет за
разглеждане за сумата от 135, 00 лв., като това е окончателният му размер.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2023 г. по реда на ЗПФУР между В. С. С. в
качеството му на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на
кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на които
кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 500 лв.
1
Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума в двумесечен срок, с лихва 5, 03%
или 25,15 лв. или общо сумата 525, 15 лв. В чл. 5 от сключения договор било предвидено
кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на
дружеството ответник, но в самия договор за потребителски заем никъде не е предвидено
какъв ще е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на
кредитора дружество. След като усвоил кредита заемателят установил, че освен заетата сума
от 500 лв. са му начислени такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от
партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 135 лв. Към датата на предявяване на
иска ищецът е погасил изцяло задълженията си към ответника по сключения договор.
Според ищеца сключеният договор за потребителски заем е недействителен, тъй като
дължимите вноски за поръчителство не са посочени в него, нито в общите условия, нито е
предвидено, че гаранцията е задължително условие за предоставяне на кредит. Ищецът
твърди, че не е подписвал договора нито с обикновен, нито с квалифициран подпис, не му е
предоставян и екземпляр от същия. Твърди, че сключеният договор за заем е недействителен,
тъй като не отговаря на законоустановените изисквания за форма, защото не съдържа начин
на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен ГПР, тъй
като сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в него и потребителят не може
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, а
действителният ГПР бил над 70 %. Според ищеца клаузата на чл. 5 от сключения договор за
потребителски кредит е нищожна, нарушаваща разпоредбите на ЗПК и неравноправна по
смисъла на Закона за защита на потребителите. Иска се уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“
ЕООД, подаден чрез юрисконсулт Г., в които исковете се оспорват като неоснователни.
Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на
изискванията за законосъобразност. Твърди, че кредитополучателят е могъл да обезпечи
договора по различни начини, следователно и сключването на договор за поръчителство с
Multitude Bank не е задължително условие при отпускане на кредита. Сочи, че уговорката за
сключване на договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с
оглед заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит.
Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от лице,
различно от кредитодателя и не се включва в ГПР, тъи като не влиза в общия разход по
кредита, доколкото се касае за услуга, предоставяна от трето лице и с незадължителен
характер.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор № ******/15.01.2023 г.,
сключен между „Фератум България“ ЕООД в качеството му на кредитодател и В. С. С. в
качеството му на кредитополучател, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат
заем в размер на 500 лв. Договорът не съдържа саморъчен подпис на потребителя, нито
2
данни за електронен подпис. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 49, 06 %. Сумата е следвало да бъде върната на 2 вноски съгласно погасителен
план. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя. С одобряването на
предоставеното поръчителство уговорката става неотменима. Видно от представения
договор за кредит, в него не се съдържа посочване, че за гаранта ще се заплаща
възнаграждение от страна на потребителя. Не е посочено, че възнаграждението за услугата
„гарант“ се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от
потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е
посочено, че се държи възнаграждение за гаранта.
По делото е прието като доказателство извлечение от Стандартния европейски
формуляр /Преддоговорна информация/. В т. 6 от е посочено, че общодължимата сума по
кредита е в размер на 525 лв., от които дължимата главница възлиза на 500 лв., а сумата за
лихвата е 25, 15 лв. В секция 4 „Свързани с договора разходи“, т. 4.3 е посочено, че
кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/,
предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на
договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучтеля за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако кредитополучателят
избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи
за кредитополучателя ще бъдат в размер на 135 лв., които няма да се включват при
изчисляването на ГПР.
Приети по делото са Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум
България“ ЕООД и неговите клиенти. В чл. 6 са уредени начините за сключване на договора,
като за да се пристъпи към сключване на договора е необходимо одобряване отпускането на
заем на кредитоискателя, като след получаване на одобрението за отпускане на заема,
кредитополучателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за
заем чрез: СМС от Идентификационния номер или чрез попълване на код за потвърждаване
на заглавната страница на интернет адреса на дружеството или чрез собственоръчно
подписване на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на заема и общите
условия. В случай, че кредитополучателят не потвърди сключване на договора се счита, че
договорът е не бил сключен.
Приет като доказателство по делото е договор за гаранция (поръчителство), сключен
между Multitude Bank в качеството му на гарант и В. С. С. в качеството му на клиент.
Договорът не съдържа саморъчен подпис на потребителя, нито данни за електронен подпис.
Посочено е, че клиентът е кредитополучател по договор за потребителски кредит № ******
от 16.01.2023 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД за предоставяне в заем на сумата от
500 лв., подлежаща на връщане до 16.03.2023 г. По силата на сключения договор гарантът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
3
произтичащи от договора за потребителски кредит. Съгласно т.1.6 клиентът дължи такса за
предоставяне на гаранция в размер на 135 лв.
Приети като доказателство е разписки от „Изи пей“ АД, както следва от 18.01.2023 г.
за плащане на 500 лв. от „Фератум България“ ЕООД в полза на В. С. С. и от 20.01.2023 г. за
плащане в полза на „Фератум България“ ЕООД от В. С. С. на сумата от 660, 16 лв.
Приложена е и справка за получени плащания по договор за кредит № ****** на В. С. С.,
видно от която на 20.01.2023 г. са направени плащания от кредитополучателя. По делото е
прието като доказателство удостоверение за липса на задължения, издадено от „Фератум
България“ ЕООД в полза на В. С. С. в уверение на това, че към 20.01.2023 г. няма
задължения към ответника, респективно погасил е задълженията си по сключения Договор
№ ******/15.01.2023 г.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, след проверка в счетоводната системата на ответника се установява, че общият
размер на заплатената сума от В. С. С. сума за погасяване на задълженията по сключения на
20.01.2023 г. Договор за потребителски кредит № ****** е 660, 15 лв. Сумата е платена в
полза на „Фератум България“ ЕООД и представлява сбор от следните суми: 500 лв. –
главница, 25, 15 лв. – лихва, 135, 00 лв. – допълнително избрана незадължителна услуга.
Вещото лице е посочило, че ако сумата от 135 лв., начислена като обезпечение съгласно чл. 5
от договора, се прибави към Годишния процент на разходите /ГПР/, ще се формират
допълнителни разходи по кредита на стойност 27 % от размера на предоставената главница
и ГПР след добавянето на обезпечението ще бъде в размер на 76, 06 %. В открито съдебно
заседание, проведено на 24.03.2025 г. вещото лице е посочило, че не й е представен
първичен счетоводен документ за превеждане на сумата от 135 лв. от ответника на
гарантиращото дружество, а единствено справка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на
нищожност на Договор потребителски кредит № ****** от 15.01.2023 г., евентуално на
клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит № ****** от
15.01.2023 г. за предоставяне на поръчителство, както следва при условията на евентуалност
– иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради
неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона и чл. 26, ал.
2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, съединени с осъдителен иск с правно основание
е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 135 лв. неоснователно платена сума
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
4
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете
страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за плащане или
същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да
задържи внесената сума.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор потребителски кредит №
****** от 15.01.2023 г., по силата на който на ищеца в качеството му на заемател бил
предоставена от ответника в качеството на заемодател в заем сумата от 500 лв. Договорът за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /ЗПКр/, като по
делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума
за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Спорно е дали сключването на договора от 15.01.2023 г. отговаря на
изискванията, предвидени в ЗПКр.
Съгласно чл. 22 ЗПКр когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според чл. 10, ал. 1 ЗПКр договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая ищецът оспорва да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като
твърди, че договорът не е сключен в изискуемата форма, както и че той не е подписавал
договорът, от който ответникът черпи права. По делото не са събрани доказателства относно
валидното сключване на договора за потребителски кредит от 15.01.2023 г. в предписаната
от закона форма. Приложените извлечения от договор не съдържат подпис на заемателя
нито саморъчен, нито електронен. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито е
навел твърдения, нито е събрал доказателства договорът да е сключен по реда на по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, каквато възможност е
5
предвидена в Общите условия и в самия договор чрез прилагане на код за потвърждение
като саморъчен подпис на кредитополучателя във взаимоотношенията му с кредитодателя
съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. При това
положение и при липсата на доказана валидна форма на сключването на договора за
потребителски кредит съдът намира, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПКр.вр. чл. 10, ал. 1 ЗПКр.
По делото липсват и годни доказателства за сключване на договор за поръчителство
между ищеца и Multitude Bank, като отново единствено е прието като доказателство
неподписано от страна на потребителя копие. Ето защо и не се доказва основание за
получаване на сумата за възнаграждение за гаранта в размер на 135 лв., платена от заемателя
по договора за потребителски кредит. Освен това следва да се отбележи, че страните по
делото не спорят, че сумата е платена от ищеца по сметка на ответника, като същевременно
липсват доказателства ответникът да я е превел на третото лице Multitude Bank, по
отношение на което твърди, че следва да я получи.
В допълнение и само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че за ищеца не
фигурира задължение за заплащане на възнаграждение /такса за гарант в договора за кредит,
като сумата е посочена единствено в предоставената преддоговорна информация. Според т.
5.1 и т. 5.2 от Общите условия преди сключване на договора заемодателят оценява
кредитоспособността на кандидат-заемателя, като при оценката на кредитоспособността
взема предвид и предложените в негова полза обезпечения. Според т. 5.3, за да повиши
кредитоспособността си, заемателят може да предложи обезпечение, предоставено от
гарант-поръчител, одобрен от заемодателя, или да предложи физическо лице – поръчител,
също одобрен от заемателя. В същото врече обаче в предоставената на ищцата
преддоговорна информация в т.4.3 изрично е посочено, че предоставянето на обезпечение не
увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит. Следователно
предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма
пряка връзка с повишаването оценката на неговата кредитоспособност. Оттук, доколкото
исканият договор за поръчителство реално няма полезен обезпечителен ефект, същият се
явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за
потребителя. Поради изложеното платимото възнаграждение следва да бъде включено в
ГПР, доколкото съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Посоченият в договора разход по кредита 49,06 %, не е действителен, тъй
като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка, а по отношение на
задължението за включването на това възнаграждение в ГПР се е произнесъл и СЕС с
6
Решение С-337/2023 от 13.03.2025 г. Ако беше посочено и включено в годишния процент на
разходите, то същият щеше да надвиши законустановения максимум и щеше да бъде в
размер на 76, 06 %, което е посочено от вещото лице по ССчЕ. Вследствие на непосочването
и невключването на възнаграждението за гаранта в ГПР се нарушава и заобикаля чл. 19, ал.
4 ЗПКр, съгласно която разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.,
потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които
следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11
ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.
При това положение предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищеца, като в негова полза
следва да се присъдят следните суми: 100лв. – заплатена държавна такса и 300 лв. – депозит
за вещо лице. Такса за съдебни удостоверения не следва да се възстановява, доколкото
издаването на същите е поискано от ищеца, но те не са получени от него. По отношение на
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение съдът намира, че и без нарочно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, може да се произнесе по прекомерността на
претендираното възнаграждение с оглед позоваването на чл. 3 ГПК, правото на Европейския
съюз и с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия от упълномощения адвокат, претендираното възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 480 лв. с ДДС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. С., ЕГН **********, с
адрес в ************************************* и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, че сключеният между страните
Договор № ****** от 15.01.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен
поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10,
7
ал. 1 ЗПКр.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9,
ап. офис 20 да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес в
************************************* сумата от 135 лева платена без основание във
връзка с Договор № ****** от 15.01.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (08.07.2024 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9,
ап. офис 20 да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес в
************************************* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 880
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8