№ 298
гр. Благоевград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200600977 по описа за 2024 година
С присъда № 13/15.04.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 685/2023 год.
на Районен съд – Сандански, подсъдимият П. Ч. Б.е е признат за виновен в
това, че на 16.08.2021 год., около 21,50 часа, в с.Д, общ.К, област
Благоевградска, на главен път ПП 1 Е-79, с посока на движение от гр.К към с.
С ,общ.С, управлява МПС - влекач марка и модел „Волво ФХ-480“ с рег.№ ... с
прикачено полуремарке марка“СТАС“, с рег.№ .. , с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда , а именно 2,18 на хиляда, установено по надлежен
ред ,предвиден в Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с протокол за химическа експертиза №262/20.08.2021 год.
на СНТЛ – ОД МВР-Благоевград, поради което и на основание чл.343б,ал.1 от
НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК и чл.36 от НК е осъден да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца и „глоба“ в размер на 150,00
лева/сто и петдесет/ лева. На основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС е определен
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
1
Отделно от това и основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от първото от
наложените му наказания е приспаднатовремето, през което подсъдимият Б. е
бил задържан за срок от 24 часа със Заповед рег.№339-зз-254/16.08.2021 год.
Съгласно чл.343г от НК във вр. чл.37,ал.1,т.7 от НК,във вр. с чл.49,ал.1
от НК СРС е наложил на Б. и забрана да управлява МПС за срок от 2/две/
години. От това наказание на основание чл.59,ал.4 от НК е приспаднал
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 16.08.2021 год. до датата на влизане в сила
на присъдата.
На основание чл.68,ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият П. Б. да
изтърпи отделно и наказанието, наложено му със Споразумение №
260092/04.06.2021 год. по н.о.х.д.№ 377/2021 год. по описа на РС-Монтана,
като съгласно чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на признатия за виновен
подсъдим са възложени направените по делото разноски, от които 55,90 лева
/петдесет и пет лева и деветдесет ст./ лева, платими по сметка на ОД МВР –
Благоевград и сумата от 1348,14 лева/хиляда триста четиридесет и осем лева и
четиринадесет ст./ лева, платими по сметка на Районен съд - Сандански.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника
на подсъдимия, с която се оспорва нейната законосъобразност и обоснованост.
Акцент се поставя върху два момента, обуславящи според защитата
съществено опорочаване на атакувания съдебен акт. На първо място се
оспорва доказаността на обвинението, тъй като по делото има данни за
преустановяване на управлението на МПС от страна на подсъдимия и едва
след това установяване с техническо средство от страна контролните органи
на употребата на алкохол. В тази връзка не е изследван въпроса за степента на
елиминация на алкохола в кръвта, за да се ангажира наказателната му
отговорност. При условията на алтернативност се иска приложението на закон
за по-леко наказуемо престъпление по чл.342, ал.1 от НК, който се явява
специален спрямо по-общата разпоредба на чл.343б, ал.1 от НК. Налице са
два допълнителни признака по чл.342, ал.1 от НК, един от обективна страна
/предвидения престъпен резултат/ и един от субективна страна /наличие на
евентуален умисъл по отношение на резултата/, които обуславят
2
преквалифицирането на извършеното от Б.. Посочените аргументи се
поддържат и пред възззивната инстанция като се иска отмяна на присъдата и
оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, а алтернативно
отмяна на присъдата и признаването на дееца за виновен за по-леко наказуемо
престъпление по чл.342, ал.1 от НК с приложението на чл.55 от НК и
определяне на наказание „пробация“.
Жалбоподателят Б., редовно призован, не се явява пред въззивната
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята
въззивната жалба за напълно неоснователна като пледира за потвърждаване на
акта на първостепенния съд.
Въззивният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Следвайки логиката на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, СРС е установил фактическа обстановка, която на практика се
споделя и от проверяващата инстанция. На инкриминираните дата и място –
на 16.08.2021 година, свидетелите В Б и С Я пътували по ГП Е-79 в посока
гр.Симитли - гр.Сандански , с управлявания от св.Б лек автомобил „Ауди А4“
с рег.№ ..... В района на Кресненското дефиле свидетелите забелязали движещ
се зад тях товарен автомобил с марка „Волво“, който на няколко пъти се
опитвал по зстрашаващ останалите участници в движението начин да ги
изпреварва. След като камиона ги изпреварил по застрашаващ начин, св. Б
сигнализирал на тел.112 за случващото и продължил да се движи след него. В
района на с. Д, общ. К, около 21,40 часа, товарният автомобил спрял на
уширение срещу хранителен магазин. Шофьорът слязъл от кабината и се
насочил към магазина, където като продавач – консултант работела св. Е В.
След като в рамките на няколко минути си закупил хранителни продукти,
мъжът излязъл от магазина. В същото време на място пристигнали
полицейските служители И Я и Д М. Видели се с изчакващите на паркинга Б и
С Я, който им съобщили за възприятията си. След като шофьорът на тира се
насочил към МПС, полицаите го спрели и поискали документите му за
проверка. След като установили самоличността на подсъдимия, който не
3
отрекъл, че е управлявал товарния автомобил, полицаите го тествали за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.
№АRBB 0032, чиято проба се оказала положителна - 1,85 промила. На П. Б.
бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. Със съставянето на
АУАН се иззело и СУМПС на водача с №*********, след което му се издал
талон за кръвно изследване и бил съпроводен от полицаите до ФСМП
гр.Сандански, където дал кръв и след това бил задържан в РУ Сандански.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена физико-
химична експертиза, установила, че в кръвта на подсъдимия Б. има наличие на
етилов алкохол в концентрация 2,18 промила. Разликата между установената
концентрация на алкохол с техническо средство и от експертното изследване е
обяснена от вещото лице в съдебно заседание, при изслушването му. Според В
Ц става реч за две различни изследвания, едното от които установява алкохола
в дъха на водача, а другото – наличието на алкохол в кръвта му, което е по-
сигурния и точен начин.
Разследването освен това установило, че подсъдимият П. Б. е
правоспособен водач на МПС ,категории „С“,“В“,“СЕ“,“АМ“,“Ткт“,“ВЕ“ и
притежава СУМПС №********* от 29.01.2018 год., изд. от ОД на МВР-
Перник, валидно до 29.01.2023 год. Към датата на извършване на проверката
лицето работело като шофьор на тежкотоварен автомобил в „А“ООД - с.Б,
общ.Трън,обл.Перник.
Същият е осъждан по н.о.х.д. №377/2021 год. на Районен съд – Монтана за
престъпление по чл.343,ал.3, пр.1,б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с
чл.342,ал.1 от НК от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието ефективно изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, а на
основание чл.343г от Нк е лишен от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца. Споразумението по посоченото дело е влязло в сила на
04.06.2021 год.
Тази фактическа обстановка, която по своето съдържание е сходна с
изложеното от двете съдебни инстанции, така и от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт, намира своето потвърждение в
събрания доказателствен материал. В аналитичната си част на мотивите
първостепенният съд се е задоволил да изброи събраните писмени
4
доказателства, както и разпитаните свидетели, заключавайки, че поради
сравнителната им безпротиворечивост и еднопосочност ги кредитира. Този
извод по същество е верен, но не изключва задължението на съдилищата да
анализират по-задълбочено значението на доказателствената съвкупност. В
тази връзка и съобразно правомощията си на инстанция по същество, БлОС
отбелязва, че заявеното от свидетелите В Б и С Я в пълна степен се
потвърждава от справката на националния оператор на тел.112 и показанията
на пристигналите по техен сигнал полицейски служители И Я и Д М. Първите
двама установяват рисковото шофиране от страна на подсъдимия и спирането
му в района на с. Д, което те лично възприели. В този смисъл съмнения
относно авторството в извършване на разглежданото престъпление липсват.
На следващо място, от показанията на свидетелката Е В се установява, че в
рамките на няколко минути подсъдимият пазарувал хранителни стоки от
магазина, заплатил ги и си тръгнал. В нито един момент на престоя си в
магазина той не е употребявал каквито и да било напитки, нито пък си
закупил алкохол, от който да пие. В следващия момент П. Б. е бил под
наблюдението на посочените по-горе двама свидетели и пристигналите
полицаи, които след извършена проверка на документите му го тествали с
техническо средство за употребата на алкохол, установило наличието на 1,85
промила в кръвта му. След това са попълнени съответните документи при
такова произшествие, всичките приложени към материалите по досъдебното
производство, а Б. откаран до ФСМП – Сандански, където дал кръв за
изследване. Описаното до тук по категоричен начин установява, че липсват
каквито и да било основания да се смята, че в някакъв момент от спирането на
товарния автомобил до извършване на проверката подсъдимият е имал
възможност и съответно употребил алкохол, което би изключило
наказателната му отговорност. Направеното възражение в тази връзка е
напълно неоснователно. След слизането на Б. от автомобила той е бил под
непрекъснатото наблюдение на изброените по-горе свидетели и в нито един
момент не е констатиран даже и опит от негова страна да употреби алкохол.
Затова и следващото възражение, свързано с неизследване на процеса на
елиминация на алкохола в кръвта на лицето, също се явява напълно
неоснователно. Безспорното установяване на употребата на алкохол преди
управлението на МПС изключва изследването на поставения от защитника
въпрос. Концентрацията на същия в кръвта на Б. също е правилно определена
5
съобразно заключението по ФХЕ, защото не може да има спор, че използвания
лабораторен метод е с по-голяма степен на точност от изследването с
техническо средство. Последното е с правно значение само в случаите, когато
лицето откаже да даде кръв за изследване, което е изрично регламентирано в
приложимата Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
Окръжният съд обръща внимание на първата съдебна инстанция, че
неправилно е обсъждала и кредитирала заключението по изпълнената в хода
на предходното производство пред СРС съдебно психиатрична и
психологическа експертиза. Изискването за непосредственост по отношение
на процесуалните действия от страна на съдебния състав му позволява да
гради своите убеждения единствено и само на доказателствата, допуснати и
събрани пред него самия. След като посочената експертиза е била назначена
от друг състав, съдът е следвало при преценка за необходимостта й повторно
да я назначи и изслуша, за да може да я ползва при излагане на възприетата
фактическа обстановка. Посоченото нарушение, макар и с абсолютен
характер, води до изключване на заключението по посочената експертиза от
доказателствената съвкупност, без обаче да се отразява на направените изводи
за вината на подсъдимия и правната квалификация на поведението му.
С направените уточнения Окръжният съд се съгласява изцяло с правните
изводи на СРС, че от обективна и субективна страна са налице предпоставките
за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Б. за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Същият законосъобразно е признат за
виновен в това, че на 16.08.2021 год., около 21,50 часа, в с.Д, общ.К, област
Благоевградска, на главен път ПП 1 Е-79, с посока на движение от гр.К към с.
С ,общ.С, управлява МПС - влекач марка и модел „Волво ФХ-480“ с рег.№ ... с
прикачено полуремарке марка“СТАС“, с рег.№ .. , с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда , а именно 2,18 на хиляда, установено по надлежен
ред ,предвиден в Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с протокол за химическа експертиза №262/20.08.2021 год.
на СНТЛ – ОД МВР-Благоевград.
От обективна страна са налице всички изискуеми от нормата на чл.343б,
6
ал.1 от НК елементи – управление на МПС с алкохолна концентрация над 1,2
на хиляда, установено по предвидения от закона ред. В тази връзка РРС
детайлно е описал изискванията на наредба №1/19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, които напълно са спазени в
конкретният казус. От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл като подсъдимият е съзнавал, че след употреба на алкохол не трябва да
шофира, но въпреки това го е сторил.
Настоящият състав на Окръжен съд намира за напълно неоснователно
възражението на защитника на подсъдимия за преквалифициране на
извършеното от него с приложението на закон за по-леко наказуемо
престъпление. Последното е допустимо само когато липсва съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, позволяваща на
обвиненото лице да се защити в нужната пълнота по правно релевантните
факти и тяхната правна квалификация в хипотезите на приложението на закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. По повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК подсъдимият се е
защитавал срещу факта на управление на МПС след употребата на алкохол,
установена по предвидения от закона ред. От друга страна, престъплението по
чл.342, ал.1 от НК е свързано с управление в частност на МПС, но в
нарушение на правилата за движение. Бланкетната норма препраща към ЗДвП,
в който са описани конкретните нарушения. В разглежданият казус и в
представения от прокурора обвинителен акт липсва каквато и да било
описание на конкретни нарушения по ЗДвП. Твърденията на свидетели за
опасно шофиране не може да замени изискването за ясно описание на мястото
на нарушението, конкретното изискване на ЗДвП или ППЗДвП, пътният знак
или маркировка, които го налагат и действията на обвинения, с които го е
нарушил. Едва в такава хипотеза може да се говори за пълноценно
упражняване на правото на защита. В този смисъл и за конкретната хипотеза
не може да се приеме за меродавно твърдението, че обвинението по чл.343б,
ал.1 от НК се отнася към нормата на чл.342, ал.1 като обща към специална с
произтичащите от това правни последици.
По отношение на наказателната отговорност на дееца, съдът е приел, че в
случая е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Към вторите е причислил високата степен на обществена
7
опасност на деянието, която обаче произтича от самото престъпление,
реалната опасност от допускане на ПТП и обстоятелството, че е управлявал
товарен автомобил. Към първата група е отнесъл семейния статус на дееца,
баща на две деца със здравни проблеми, изискващи завишени грижи, както и
изтеклия период от извършване на престъплението, приемайки, че те в
съвкупност са изключителни по своя характер, превръщайки и най-лекото
предвидено от приложимата правна норма наказание несъразмерно тежко. С
този подход е определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под
предвидения минимум в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ и
„глоба“ под минимума от 200 лв. в рамките на 150 лв. С този подход
въззивната съдебна инстанция категорично не се съгласява, но поради липсата
на протест в тази насока не може да промени проверявания съдебен акт. На
първо място, изброените смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни,
нито пък изключителни по своя характер, особено като се вземе пред вид, че
грижите за децата на подсъдимия са възложени на бившата му съпруга.
Извършеното от него престъпление на фона на предходното му осъждане го
превръща в лице със завишена обществена опасност, потвърдена от заявеното
от свидетелите Б и Янев. Освен това, съдът не е имал правото да слезе под
минимума на предвидената глоба, което е възможно само в хипотезата на
чл.55, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК – когато е самостоятелно наказание. Вярно
е, че чл.55, ал.3 от НК допуска по леко предвиденото кумулативно наказание
да не се налага, но не и да се намалява по усмотрение на съда под предвидения
минимум. Въпреки безспорните нарушения при определяне на наказанията на
Б., както се посочи и по-горе, липсват правни основания за коригиране на
присъдата на СРС.
Следва да се отбележи, че правилно е определено и наказание по чл.343г
от НК. Съдът е съобразил изискванията на чл.59 от НК, приспадайки както
задържането на Б. от наложеното му „лишаване от свобода“, така и
предварителното отнемане на свидетелството му за управление на МПС от
лишаването му от същото право.
Правилно е приложен и чл.68 от НК като е активирано наказанието по
предходното му осъждане „лишаване от свобода“ за срок от една година, при
общ режим на изтърпяване. Такъв режим е определен и за наказанието по
разглежданото престъпление.
8
На основание чл.189 от НПК законосъобразно в тежест на признатия за
виновен подсъдим са възложени сторените разноски в двете фази на
наказателния процес.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/15.04.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
685/2023 год. на Районен съд – Сандански.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9