Решение по дело №76/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение 61/04.12.2012г., постановено по Г.д. N171/2010г., А.т районен съд еотхвърлил предявените от Ф. Л. М. против С. Х. М., Р. С. М., М. К. М., В. Л. М., Д. Л. М. и Ф. С. М. обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК. Присъдени са и деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ф. Л. М., който Ч. пълномощника си го обжалва. Сочи, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се подробни съображения. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание въззивникът се представлява от А.Х., който поддържа жалбата.

Въззиваемите С. Х. М., Р. С. М., М. К. М., В. Л. М. оспорват жалбата Ч. пълномощника си. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират деловодни разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемите Д. Л. М. и Ф. С. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ф. Л. М. против С. Х. М., Р. С. М., М. К. М., В. Л. М., Д. Л. М. и Ф. С. М.. След изправяне на нередовности на исковата молба и конкретизиране на изложението и петитума на същата /л.18-19 от в.Г.д.№ 10/2013г. по описа на КОС/, съдът намира, че обективно и субективно съединените искове са предявени както следва: против С. Х. М. - иск по чл.109 от ЗС; против всички ответници С. Х. М., Р. С. М., М. К. М., В. Л. М., Д. Л. М. и Ф. С. М. – иск по чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищецът твърди, че притежава недвижим имот в с.М., община А., представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, с висок приземен етаж, със застроена площ 110 кв.м., построена Ч. отстъпено право на строеж в държавно дворно място с площ 420 кв. м., представляващо УПИ № VII от квартал № 2, с кадастрален № 2, по регулационния план на с.М.. община А.. За този имот притежавал НА № 200, том II, Нот. дело № 451/2007г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - Г. А..

Излагат се твърдения, че съседният парцел № VIII- 2 от същия квартал, който не бил застроен, се ползвал от ответницата С. Х. М.. Парцелът не бил собственост на ответницата и наследниците на съпруга й, а върху него тя имала отстъпено право на строеж през 1972г. До момента в парцела не било построено нищо. Ищецът твърди още, че отв.С. М. постоянно преминавала през парцела му, и по този начин нарушавала правото му на собственост върху жилищната му сграда. Също така сочи, че ответницата С. Х. М. се снабдила с НА за собственост върху недвижимия имот, за който имала отстъпено и нереализирано право на строеж, на основание отм. чл. 483, ал. 1 от ГПК № 13, том I, - нот. дело № 16 / 2008 год. по описа на Службата по вписванията при Районен съд -Г. А.. Ищецът счита, че този бил издаден без правно основание, в противоречие на материалния закон и процесуалните правила, и за издаването му не били представени документи, удостоверяващи собствеността на ответниците.

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори по делото, че с НА № 200, том II, нот. дело № 451/2007г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - А. ищецът е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот в с.М., О. А., представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, с висок приземен етаж, със застроена площ 110 кв.м. на призема и 70 кв.м. на жилищния етаж, и разгърната застроена площ от 180 кв.м., построена Ч. отстъпено право на строеж в държавно дворно място с площ 420 кв.м., представляващо УПИ №VII от квартал №2, с кадастрален №2, по регулационния план на с.М.. община А., при граници на имота: североизток парцел II- 2, югоизток- парцел VIII- 2, улица и северозапад- парцел I- 2.

Безспорно е също и това, че всички ответници се легитимират като съсобственици на имот, находящ се в с.М., О.А., представляващ незастроен УПИ VIII, от квартал 2, с кадастрален № 2, по частична регулация на с. М., община А. в местност „Хадоновско", с обща площ 460 кв.м., за което е бил съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 13, том I, нот. дело № 16/2008 год. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - Г. А., на основание отм. чл.483, ал.1 от ГПК. Този имот се намира в съседство с имота, собственост на ищеца.

Спори се относно това нарушава ли с действията и поведението си ответницата С. М. правото на собственост на ищеца върху неговия недвижим имот, и налице ли са основанията за отмяна на НА за собственост на ответниците.

Във връзка с първия иск – този по чл.109 от ЗС са събрани гласни доказателства, от които не може да се направи извод за доказаност на твърденията на ищеца. От гласните доказателства – п¯казанията на свидетелите А. и Д. не се установява ответницата С. М. да е преминавала през парцела, в който е построена жилищната сграда, собственост на ищеца, поради което и твърденията му, че преминавайки през парцела му, тя нарушавала правото му на собственост върху сградата, остават недоказани.

От заключението на извършената по делото СТЕ, което страните не оспорват и съдът кредитира, се установява, че имотната граница между УПИ - парцел VII и парцел VIII по ПУП на с. М. е съгласно одобрената регулация, т. е. съвпада с дворно- регулационната линия между двата имота, като по тази граница има поставена стара, паянтова ограда, поставена от ищеца, като към момента на извършване на експертизата и изготвянето на скицата, до УПИ VII има достъп от улица с осови точки 4, 5 и 6, като се преминава през съседните парцели II и III. За УПИ VIII е осигурен достъп от улица с осови точки 1, 2 и 3, от съществуващ на място път.

По отношение на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК, на осн.чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя. Намира искът за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да се отхвърли.

Като е постановил съдебен акт в този смисъл, първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и законосъобразно, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски за тази инстанция, такива се следват в полза на въззиваемата С. Х. М., доколкото само тя е доказала разноски пред въззивния съд, в размер на 300лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника Ф. Л. М..

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 61/04.12.2012г., постановено по по Г.д.N 171/2010г. по описа на А. районен съд.

ОСЪЖДА Ф. Л. М., ЕГН *, да заплати на С. Х. М. с ЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.