Р
Е Ш Е Н И Е №155
гр. Габрово, 12.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в съдебно заседание от шести
август две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №194 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-
178 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на ЕТ„****- Д- М.М."*** ЕИК*******, против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2538 от 04.05.2020г., на Зам.
изпълнителен Директор на ДФ"Земеделие", с който е е издаден на ЕТ„****-Д- М.М.“*** Акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 2688, 45 лева,
представляващ 100% от общата изплатена сума по мярка 10 „Агроекология и климат“за кампании 2016г. на
основание чл. 18,
ал. 3, т. 1 и ал. 4 от
Наредба №7 от 24.02.2015г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт.
Твърди се, че прекратяването на поетия от ЕТ агроекологичен ангажимент по Мярка
10 бил по едностранно негово волеизявление и поради невъзможност да изпълнява
ангажимента. Тази невъзможност била поради факта, че след сключване на Договора
въз основа на който бил поет ангажимента настъпила промяна в законодателството,
по силата на която ЕТ нямал възможност и право да сключва споразумения за
ливади. За проведената кампания 2016г. жалбоподателят бил изрядан и въз основа
на това бил получил правомерно сумата от 2688, 45 лева, като доказателство за
това било Уведомително писмо №01-042-65000/428 от 27.11.2017г. от ДФ Земеделие,
както и Доклад за извършена проверка. Освен че бил получил посочената по- горе
сума правомерно, ЕТ бил направил значителни разходи за кампанията по следващата
година при което бил в обективна невъзможност да продължава да изпълнява
ангажимента си по тази програма.
По подробно изложените мотиви в
жалбата се претендира отмяна на Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/2538 от 04.05.2020г., на Зам. изпълнителен Директор
на ДФ"Земеделие", ведно със законните последици включително присъждане на разноски
В насроченото открито съдебно заседание оспорващият се представлява от надлежно
упълномощен пр. представител- адвокат, който поддоржа жалбата и изразените в
нея доводи и искания по същество. В представена Писмена защита доразвива доводите си за
отмяна на обжалвания акт.
Ответникът – зам. изпълнителен директор на ДФ"Земеделие",
редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен пр.
представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата като
неоснователна, представя административната преписка в цялост и иска от съда да
отхвърли жалбата. Счита, че не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила. С иницииране на производството по издаване на АУПДВ е установено
неизпълнението от страна на жалбоподателя, като е мотивирано в какво се състои
то, поради което правото му на защита не е нарушено. Претендира присъждане на
разноски.
Административен съд Габрово в настоящия си състав, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено следното:
Оспорващият ЕТ„****-Д- М.М.“***
е регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 183090 в ДФ"Земеделие" в Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен бил за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020г. През
първата година от ангажимента 2016г., по Заявление с УИН 07/010616/41397, за
кампания 2016 г. му била изплатена сумата от 2688, 45 лева.
За втората година от ангажимента по Заявление с УИН 07/260617/45144 не е изплащана сума поради
прекратяване на агроекологичния онгажимент на ЕТ. Общата
изплатена сума по мярка 10, представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента и възлиза на 2688,
45 лева.
За 2017г. ЕТ„****-Д-
М.М.“*** не е подал Заявление за подпомагане по Мярка 10, като
не е изпълнил задължението си по чл. 8 от Наредба №7 от 24.02.2015г., да извършва агроекологични
дейности или направления в съответния район за период от най-малко пет
последователни години,
като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено и
одобрено „Заявление за подпомагане“, което през първата година е и „Заявление
за плащане“.
Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от
посочената Наредба №7/24.02.2015г. Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по
съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни
със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5.
С влязъл в сила Акт за
прекратяване на ангажимент по Мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-
2020г. с изх. №01-6500/2538 от 21.05.2019г. ДФ Земеделие РА е прекратил
агроекологичния ангажимент на ЕТ“****-Д- М.М.“***.
В съответствие с чл. 18, ал. 4,
б. „а“ от Наредба №7/24.02.2015г. ЕТ“****- Д- М.М.“*** следва да възстанови
100% от изплатената му сума- 2688, 45 лева.
С писмо изх. №01-6500/2538 от
09.10.2019г. ДФ Земеделие РА е уведомил кандидата за откриване на
административно производство по издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В Писмото са изложени фактически обстоятелства въз основа на които е
прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като е предоставена
възможност на ЕТ да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл.
34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, която представлява
извършено плащане по предходните години.
С Писмо №02-070-6500/1257 от
06.11.2019г. кандидатът е възразил срещу откритото производство по издаване на
АУПДВ. След разглеждане на допълнително предоставената информация ДФ Земеделие
не е прието направеното възражене и представените към него доказателства за
основателно и не е намерено основание за прекратяване на административното
производство по издаване на АУПДВ. Издаден е процесния АУПДВ. Същият е
постановен на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК и чл. 7, §. 1 и §.2 от Регламент
(ЕС) №809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие
на селските райони и кръстосаното съответствие, във връзка с влязъл в сила акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 10“Агроекология и климат“
от ПРСР 2014- 2020 с изх. №01-6500/2538 от 21.05.2019г. на ДФЗ.
Органът се мотивирал, че при извършване на административни проверки на
основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП било установено, че за кампания 2017г. Бенефициента ЕТ„****- Д- М.М.“***
не е подал Заявление за подпомагане по мярка 10, с което не е изпълнил
гореописаните си задължения по Наредба №7/24.02.2015г., което е основание по постановяване на влязъл в
сила Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 от ПРСР №01-6500/2538 от
21.05.2019г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен
интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспореният акт съдържа волеизявление на административен орган, с което
пряко се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този
акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, в законовия срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в писмена
форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в съотвествие с материалноправни разпоредби.
Валидността изхожда от факта, че актът е издаден от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия. Специалният ЗПЗП не определя правила за
установяване на публичните държавни вземания, нито орган, който да е
компетентен да издава актове с такова съдържание, поради което съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, изпълнителният директор на
ДФ"Земеделие" е определил органа, който да издава актове за
установяване на публични държавни вземания. Видно от приложената по делото
заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., визираното правомощие е делегирано на
заместник изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" Петя Славчева,
която е издател на процесния акт.
Актът е издаден в писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Същият
съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е
издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично
субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с
посочените правни норми и разпоредените правни последици. Спазено е изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно
производство, в резултат на което същият да е упражнил надлежно правото
си на участие. В
представено по делото като доказателство Известие за доставяне на Писмо
№01-6500/2538/04.05.2020г., с което се уведомява бенефициента за началото на
административното производство е отразено, че същото е получено от ЕТ, положен
е подписа на представляващия.
С Писмо №02-070-6500/1257 от
06.11.2019г. кандидатът е възразил срещу откритото производство по издаване на
АУПДВ, което е разгледано от административния орган и не е възприето..
Съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съотвествие с приложимия материален закон. Материалноправно изискване за издаване на
процесния АУПДВ е ДФ"Земеделие" да е прекратил многогодишния
ангажимент на земеделския стопанин на някое от основанията в закона или
приложимите подзаконови нормативни актове, за да е налице задължение за
възстановяване на получената финансова помощ по съответната мярка.
В случая е налице влязъл в сила
Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10“Агроекология и климат“ от ПРСР
2014- 2020г. с изх. №01-6500/2538 от 21.05.2019г. ДФ Земеделие РА е прекратил
агроекологичния ангажимент на ЕТ“****-Д- М.М.“***.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция предприема необходимите действия за събиране на
недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа
на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Изводът, който следва от горното и от обстоятелствата по казуса е, че
материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието на органа за
събиране на недължимо платената сума и издаване на АУПДВ, е наличието на влязъл
в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя
многогодишен ангажимент, респективно изключване от подпомагане. Такъв в случая е налице, което
прави оспореният АУПДВ законосъобразен, както и съобразен с целта на закона, а това налага отхвърляне на оспорването.
При този изход на спора, а именно отхвърляне на оспорването против посочения по- горе
административен акт, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК основателна е претенцията на пр. представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи възнаграждене за юрисконсулт в
минимален размер, а именно в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП
и чл. 24 от НЗПП.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на ЕТ“****- Д- М.М.“*** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2538 от 04.05.2020г., на Зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА ЕТ“****- Д-
М.М.“*** ЕИК******* да заплати на ДФ Земеделие гр. София направените
по делото разноски в размер 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи
на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: