РЕШЕНИЕ  

 

   №  260158/                 23.04.2021г.            град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД  граждански състав

На  двадесет и трети март  две  хиляди  двадесет и първа  година

В  публично заседание в следния състав:

                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

                                                                                    

    секретар:Катя Кентова              

    като разгледа докладваното от съдия  Ралинова
    гражданско дело №148 по описа за  2020 година

 

             Предявен е иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД и евентуален при условията на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.49 от ЗЗД.

          Постъпила е искова молба от Д.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** кант.7 адв.А.У., срещу „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пазарджик ул***, представлявано от управителя Г.М., в която са изложени обстоятелства, че дъщерята на ищцата М.Р.Б. закупила недвижим имот в гр.П. на ул***, но се установила трайно да живее в Г. от 2017 година и ищцата ползвала апартамента безвъзмездно в заем за послужване, както на нея така и на своята сестра – Г.Р.Б.. Сочи се, че на 7.09.2018 година дъщеря й Г.Б. заедно с членовете на семейството й, заминали за А., като Г.оставила в съвместно ползваният апартамент, сумата от 3000 лева и златни накити -10 броя пръстени от които 6 броя от 14 к. злато със средно тегло от 15 гр. всеки, 4  броя от 9 к. злато с тегло от 15 гр. всеки, 2  броя дамски колиета от 22к. злато с общо тегло 480 гр., или средно тегло от по 240 гр. всеки, както и 3 броя синджири /ланци/ от 14 к. злато с тегло от по 110 гр. всеки.

Ищцата сочи,че в апартамента съхранявала  и златни накити на дъщеря й М., с общо тегло до 330 гр., представляващи гривни, малки дамски обеци и синджири със средно тегло от по 30 гр., изработени от 14 к. злато.

           Твърди се, че в апартамента имала и свои собствени златни накити, както следва: 2 /два/ броя дамски гривни от 14к. злато, едната от които с тегло 50 гр., а другата с тегло 70 гр., 2 /два/ броя масивни дамски синджира от 14к. злато с тегло от по 200 гр. всеки, с прикрепена към всеки един от тях по една кръгла плочка от 14 к. злато с тегло от по 50 гр. всяка, 6 /шест/ броя пръстени, всички от 14 к. злато със средно тегло от 15 гр. всеки, които накити били дарявани в продължителен период от време от родители, починалият й съпруг и други близки и роднини по различни поводи, в съответствие със семейната традиция и обичаи.Сочи се, че когато през м.ноември 2018 година, била поканена от дъщеря й Г.Б. да посети А., тя приела тази покана и съвместно решили да бъде сключен договор за охрана на обитаваното от тях жилище, за да бъдат защитени оставените от тях без надзор движими вещи.

              Ищцата твърди, че била упълномощена от дъщеря си да сключи договор за охрана, свързала се с И.М., който се представил като ръководител на техническа служба на „БИГА-СОД-ВИБ“ ЕООД, който й обяснил, че ще бъде посетена от служители на посоченият адрес, за да сключи договор за охрана на апартамента с тях, след което щели да поставят и охранителна техника.Сочи, че на 25.11.2018г. била потърсена по телефона и посетена от двама служители на ответното дружество, единият от които се представил за Д.Б..На ищцата били, предоставили договор, който тя подписала в качеството на възложител и като ползвател на апартамента действайки както лично за себе си, така и за другият ползвател /дъщеря й - Г.Б./  и съобразно договора фирмата ответник поела задължение за охрана с технически средства на обект №9786, представляващ апартамент находящ се в гр.П. ул***, /неправилно бил посочен в договора, като ап.14/, служителите били поставили датчици на съответните места.

         Ищцата твърди,че уведомила техниците,че след няколко дни, ще замине за А. за неопределен период от време, като през това време нямало да има никой друг в града, на който да повери ключа за апартамента.Тогава пълномощник на ответното дружество и заявил,че трябва да им предостави ключ от апартамента, който щял да стои в патрулният автомобил.Ищцата твърди, че предоставила единствените копия на ключове от апартамента и входната врата, като оригиналите останали в нея.На 28.11.2019г. заминала при дъщеря си в А., като само тя притежавала оригиналите на ключовете.Твърди, че в апартамента останали златните накити описани първоначално, както нейни, така и на дъщеря й, както и 3000 лева.Твърди се, че на 13.03.2019г. получила обаждане от служител на ответното дружество, който я попитал дали е собственик на апартамента, тъй като от охранителната система бил подаден сигнал за незаконно проникване и от кой може да получи ключ.

Сочи, че при посещаването на адреса било установено, че входната врата на апартамента е здрава и заключена, а ищцата уведомила, че се намира в А., като единствения дубликат на ключа от апартамента е предоставен лично на служителите на „БИГА СОД -ВИБ" ЕООД още при сключване на договора за охрана и монтирането на охранителната техника в апартамента, като заявила, че в апартамента има много ценни вещи, поради което се налагало апартамента да не бъде оставян без непрекъснат пряк надзор, докато не се намери ключа и не се извърши вътрешна проверка на жилището.Получила отговор,че ключът ще бъде потърсен и ще бъде уведомена за резултата от проверката.Малко по-късно получила обаждане от същият човек, който я уведомил, че в апартамента не било установено проникване и нямало за какво да се безпокои.

Твърди,че на 14.03.2019 г. позвънила в „БИГА СОД ВИБ" ЕООД, където се свързала с жена, която й се представила като служител на „БИГА СОД - ВИБ" ЕООД, и поискала от нея информация за охраната на апартамент №13 на ул. *** в гр. П., като същата потвърдила, че предишния ден /13.03.2019 г./ действително е постъпил сигнал за проникване в апартамент №13, но след като охранителите посетили адреса, и са извършили необходимата проверка, същите са установили, че няма никакво проникване.

Твърди се, че на  15.03.2019 г. във времето между 13.00 и 14.00 часа в Л., получила отново  телефонно обаждане от човек, който й се представил като И.М., ръководител на техническата служба на „БИГА СОД-ВИБ" ЕООД, който я уведомил, че след получаване на служебна справка, установили,че на 13.03. и 14.03.2019г. от охранявания обект в гр. П. на ул. ***, ап.13 са подавани няколко сигнала за проникване, и той лично посетил обекта, и въпреки, че е констатирал, че вратата на същия е здрава, използвал предоставения на фирмата ключ и влязъл в апартамента, при което бил установил, че вътрешната охранителна система на обекта е повредена, вътрешните врати на апартамента били разбити, а намиращите се в жилището вещи - разхвърляни безразборно, от което той направил извод за извършено незаконно проникване в охраняваното жилище и съответно за наличие на престъпление, поради което се бил обадил на тел.112., а след това и на ищцата.

Ищцата сочи, че след получаване на информацията уведомила дъщеря си Г., която още на следващия ден - 16.03. 2019 г. заедно с нейния фактически „съпруг", заминали от А. за Б. и веднага след пристигането й в гр. П., и съответно след посещаване на обитаваното от тях жилище в гр. П. на ул. „П." №47, ет.5, ап.13, й се обадила и потвърдила, че в жилището действително е извършена кражба при която са откраднати всички намиращи се в апартамента пари и златни накити, във връзка с което в РУ на МВР Пазарджик е било образувано досъдебно производство №361/2019 г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК /кражба/ по което извършителят все още не бил установен.

Сочи, че след като получила това категорично потвърждение на първоначалната информация за случилото се в обитавания от тях апартамент уведомила за всичко това и дъщеря й- М..

Твърди,че през  месец април 2019 г., когато се завърнала в град П., заедно с Г.и съпругът й, лично посетили и разговаряли с г-н М., като в разговора той бил заявил, че вина за кражбата имали служителите на „БИГА СОД -ВИБ" ЕООД, тъй като по време на работата си същите били допуснали някои сериозни грешки в изпълнението на служебните си задължения, като това, че:След постъпване на първия сигнал за проникване в обекта на 13.03.2019 г., дежурния екип е посетил апартамента, но не е извършил вътрешна проверка на същия, тъй като не били открили ключа за обекта, което е станало възможно както поради неспазване на правилото за съхраняване на оставения във фирмата ключ на жилището в багажника на патрулния автомобил, обслужващ територията на обекта, така и породи липса на последваща адекватна комуникация за своевременното откриване на този ключ и предаването му на охранителния екип, който през това време пък е трябвало да чака пред апартамента, а не да си тръгва, както е станало.

Освен това, се твърди, че когато на следващия ден - 14.03.2019г. отново са получени сигнали за проникване в апартамента, в нарушение на установените изисквания и правила, диспечерката от мониторинговия център, приемащ сигналите от охраняваните обекти, не била изпратила най-близко позиционирания патрулен автомобил с охранителен екип за посещение и извършване на вътрешна проверка на обекта след всеки от сигналите, защото погрешно била преценила, че поради бързото възстановяване на нормалната дейност на сигнала на охранителната системата, подадения преди това сигнал за проникване се дължи на техническа грешка или на друг смутител от животински произход /паяк или мишка/.

Сочи се,че тези грешки при работата на служителите на „БИГА СОД- ВИБ" ЕООД, били отново изрично потвърдени от М. в неговите показания, дадени при разпита му като свидетел по ДП №361/2019 г. на РУ на МВР гр. Пазарджик.

     След оставяне на исковата молба“без движение“ с допълнителна молба вх.№3397/7.05.2020 година, ищцата е конкретизирала златните накити като вид, описание грамаж и конкретна цена.

Посочила е, че поради неизпълнение на договора от страна на ответника са и били причинени имуществени вреди в общ размер на 42 880 лева.

             Във връзка с изложеното се моли съда да постанови съдебно решение ,с което да осъди „БИГА СОД -ВИБ" ЕООД, да заплати на ищцата Д.А.Б., сумата в размер на 42 880 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за охрана /стойността на откраднати златни бижута/, както и законна лихва върху така посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба- 24.02.2020 година до окончателното изплащане.

        Оформена е евентуална претенция за осъждане на ответното дружеството по реда на чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.49 от ЗЗД, за същата сума - 42 880 лева,но като претърпени вреди.

              Претендират и разноски.

             В посоченият срок по чл.131 от ГПК не се оспорват обстоятелствата, за наличие на облигационна връзка между страните.Оспорва се обстоятелството, че се дължи такъв размер на обезщетение, дори и при доказване на исковата претенция, тъй като в чл.6 ал.1 от договора страните били уговорили при констатирани липси причинени от кражба, че ответникът отговаря в размер на сумата от 1000 евро.Твърди се, че сумите могат да бъдат получени едва след произнасяне на компетентните органи.А според чл.6 ал.3 от договора размера на липсите се установявал с официален документ, удостоверяващ собствеността на претендираната материална наличност.Възразява се срещу възможността ищцата да реализира чужди права, тъй като не била собственик на апартамента, а от друга страна изпълнителят не можел да отговаря за имуществото на други лица, находящо се в обекта.

         Твърди се, че при сключване на договора, ищцата дори не била обявила, че в апартамента ще се съхраняват скъпо струващи вещи- златни накити,както и че при сключване на договора на ищцата било указано да остави само ключ за входната врата на блока, но не и за жилището.Сочи се, че ищцата сама настоявала да остави ключ за жилището, тъй като имала много роднини, но на никой от тях нямала доверие.Предоставените ключове се съхранявали единствено и само в офиса на фирмата и не били на разположение на патрулите.А в договорите, които сключвали не предвиждали правила за вътрешен оглед на обекта, при условие, че нямало взлом.

Твърди се, че договорните отношения били изпълнени точно.На 13.03.2019г. в мониторинговия център били получени сигнали от около 5-6 датчика и охранителният патрул се бил насочил и пристигнал на мястото в предвиденото в договора време.Пристигналите на място охранители установили целосттта на двойните секрети на входната врата, останали около 30-40 минути, но нови сигнали не били получени, нито се чувало движение и затова си тръгнали.Сочи се,че не разполагали с ключ от апартамента, за да извършат вътрешен оглед каквото задължение нямали.

         Твърди се, че на следващият ден представителят на дружеството И.М. и В.А., след като взели ключа от офиса извършили вътрешен оглед.Целостта на външната врата и секретите не била нарушена по никакъв начин.Докато вътрешните врати за помещенията били разбити и всичко било разхвърляно.След това, което установил И.М. сигнализирал МВР, а по-късно и ищцата по телефона.

            Твърди се още в отговора, че ключ от входната врата е имало и трето лице, което е отключило и влязло, а впоследствие и разбило вътрешните врати, за които не е притежавало ключ.След прибиране на ищцата, договорът между страните е бил прекратен и заплатените от нея суми, са и били възстановени.

       Оспорва се предявеният иск, както по основание, така и по размер.Възразява се срещу твърдението за наличие на  сочените наличности /материални ценности/, на посочената в исковата молба стойност, както и въобще наличието на такива в охраняваният обект.

           Оспорва се претенцията за лихви.

            Претендират се разноски за адв.възнаграждение.

         Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги при условията на чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въз основа на приетите по делото доказателства договор за охрана с технически средства на обект №2416/25.11.2018г., съдът приема, че между страните /Д.Б.  е възложила на ответника „БИГА СОД - ВИБ“ ЕООД охраната на процесния апартамент № 13, находящ се на ул. „П.“ № 93/ е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях договор за  охрана. Този договор за охрана, има частична правна уредба в Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и за който са приложими разпоредбите на чл.258-269 от ЗЗД, отнасящи се до договора за изработка и неговата разновидност - договора за услуга. Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът за охрана /като разновидност на договора за изработка/ е двустранен, консенсуален и възмезден договор, страни по който са поръчващ /наречен в договора възложител/ и изпълнител. Договорът е и формален, тъй като се сключва в писмена форма, която е условие за неговата действителност - чл.2 ал.2 от ЗЧОД.

          От член 1 на сключеният договор се установява, че изпълнителят се е задължил срещу възнаграждение да осигури услуга по охрана с помощта на сигнално - известителна техника, като в същия член са описани инсталациите, гаранционната поддръжка и Мониторинг - центъра, който се използва. В чл.2, ал.1 страните са уговорили, че ответникът следва да извършва наблюдение, регистрация и инспекция на място с патрулни автомобили на сигнали, получени в Мониторинг-центъра на изпълнителя от монтираните технически средства за защита и да предприеме необходимите  действия за прекратяване на проникването и/или залавяне на нарушителя, който предава незабавно на органите на МВР.

          В ал.3 страните са уговорили, че времето за пристигане на дежурния патрул  на обекта от момента на получаване на сигнала в Мониторинг - центъра на изпълнителя за часовия пояс от 22:00 до 06:00 се определя на пет минути, а за часовия пояс от 06:00 до 22:00 часа, дежурният  патрул следва да пристигне на обекта, възможно най-бързо съобразявайки се с пътната обстановка.

В същия член 2, ал.4 страните са уговорили, че за извършената инспекция при констатирани нарушения, трябва да се уведоми възложителя за всички обстоятелства.Услугата е уговорена за 24 часа в денонощието. 

          В член 6  страните са уговорили, че възложителят заплаща неустойка /имуществена отговорност/ при констатирани липси, причинени от кражба чрез взлом в обекта, които са в резултат от виновно неизпълнение на задълженията по смисъла на предмета на договора в размер до 1000 евро. Установява се, че възложителят има право да получи това обезщетение в размер и срок след произнасяне на компетентните органи - МВР, Следствие, Прокуратура и Съд, и след окончателно заплащане на щетите  от застрахователната компания.

          Страните са уговорили в чл.6, ал.3, че размерът на липсите се доказва с официален документ, удостоверяващ собствеността на претендираната материална наличност, както й местонахождението на обекта към момента на  нарушаване на целостта му.

          В чл.7 и чл.8 е уговорено задължение на изпълнителя да уведоми възложителя при съмнение относно неизправности в монтираната сигнално-охранителна техника на обекта.

          В чл.27 от договора страните са се споразумели изпълнителят да не дължи обезщетение за нанесените щети в следните случаи: В случай на неизпълнение на условията в чл.12, чл.13 и чл.22 от възложителя и когато кражбата е извършена за времето преди пристигане на патрула, съобразно фиксираното за това време в настоящия договор, включително и при охрана с паник-бутон.

          Съобразно чл.28 изпълнителят дължи неустойка или обезщетение при незаконно проникване в охраняемия обект поради неспазване от негова страна на фиксираното време за реагиране, съобразно  чл. 2, ал. 2 от договора.

          В чл. 34 страните се договорили, че ключовете за достъп на охранявания обект се съхраняват от представител на възложителя, който осигурява проверка и други действия при необходимост и в извън работно време.

          От разпитаната св.Г.Б. дъщеря на ищцата се установява, че на 13.03.2019г., когато майка им била при тях в А. получила обаждане от дежурни охранители на ответника, които поискали съдействие, във връзка с получен сигнал от апартамента.След като ищцата ги уведомила, че не е в Б., те я уверили,че са пред вратата и не се чува никакъв шум.Ищцата им казала,че е оставила ключ и за апартамента, поради което, тъй като имала ценни неща ги помолила да отключат и вратата на апартамента и да влязат да проверят.Обяснили й, че единият от охранителите ще остане, а другият ще отиде до офиса да потърси ключа за самият апартамент.Малко по-късно позвънили и казали, че са влезли и вътре в апартамента всичко било наред, а полученият сигнал бил или от мишка, напр.паяци и т.н.

Свидетелката установява, че на другият ден, майка й, решила да позвъни в офиса и да потърси още информация.Служителката я информирала, че имало подаден сигнал, но при посещение на място, не се установявало нищо.Свидетелката разказва за разговор на майка й, със служител на ответното дружество - М., който я потърсил на 15.03.2019 година, за да я уведоми, че когато отишъл на 15.03.2019 година входната врата на апартамента била заключена, но когато я отворил видял, че другите врати са разбити и апартамента е разхвърлян, после се обадил на полицията.Свидетелката установява, че още на следващият ден се прибрали със съпруга й, в Б., а ищцата останала с децата им, в А.Установява, че след около седмица провели среща с М., когато и майка и била в Б. и той им обяснил, че на 13 март вечерта, охранителите изобщо не са влизали в апартамента, тъй като нямали ключ за него.Свидетелката установява, че имали злато ищцата преди да замине увила златните накити в бебешки дрехи и вдигнала матрака на спалнята и там наредила всичко.Свидетелката видяла това по време на видео разговор.Установява изчезналите бижута само на ищцата, а именно: „6 пръстена 14-каратови, между 12 и 15 грама. …..подарък от нейните родители. Имаше две големи гривни. Едната беше подарък от мен, а другата беше под форма на цилиндър. Тя беше 50 грама с шарки на Версаче, и цветя, беше с две закопчалки, права гривна. Закопчалките бяха от вътрешната страна на ръката. Горе една малка и малко по-надолу още една малка. От едната страна беше по тясна, от другата по-широка. Дължината й беше около 15 см. Другата гривна беше по-дълга от тази, тя беше около 15-20 см. Другата гривна се разстиля по дължината на ръката. Тя е като плетеница, като люспи от риба. Като се отвори си я слагаш на ръката, има продълговато устройство за закопчаване от вътрешната страна, като шиш и  придържаш и другата страна, вкарваш шиша и тя се закопчава. Тази гривна беше 70 грама. Тя й беше подарък от моята сестра.

Тя имаше два синджира с форма на бадем. Имаше и медальони към тези синджири. Медальоните бяха около 15 см, като кръга на медальона беше като капачка на буркан. Отвътре в средата имаше монета 22 карата и имаше отстрани плетка.

Дължината на единия синджир беше около 1 метър, защото падаше до корема и монетата - медальон висеше отдолу. То беше в едно направено. Другият синджир беше 100 грама. Медальончето беше 50 грама. Синджирът беше 14 карата. Самата монетата вътре беше 22 карата. Медальонът също беше 14 карата. Само синджира беше 100 грама, а медальонът 50 грама.

Второто колие падаше до гърдите. Другият синджир беше по-къс. Падаше до гърдите. „/протокол от о.с.з. на 9.02.2021г./

Установява, че за част от бижутата имала сертификати с грамажа, но те били прибрани заедно и съответно откраднати.От разпита й, се установява, че имало само два ключа за апартамента единият бил в нея, а другият била предоставила на ответното дружество.

Разпитаният св.С. А./зет на ищцата/ установява, че получили обаждане в А., че имало взлом в апартамента и това ги принудило да се приберат в Б.Установява, че по време на разговор с М. присъствал и той казал- „ако знаех, че имате такива ценни неща, бих взел каса, за да ги охраняваме, но момчетата имали вина, понеже посетили адреса стояли пред вратата и не влезли в апартамента, а е трябвало да влязат“.Установява, че имала златни накити, които носела по празненства –две големи гривни, 5-6 пръстена и голямо колие, върху целите й гърди, също имала два дълги синджира „бадеми“.Установява, че преди да замине за А. ги прибрала под матрака.Установява, че действително при връщането им в Б. узнали от полицаите, че вратата входната била заключена, вътре била изкъртена вратата на хола и останалите врати и всичко било разхвърляно.

От разпита на св.М. се установява, че входната врата, изглеждала непокътната, но полицаите казали,че този който е отворил входната врата, нямал проблем да отвори и другите врати, но за заблуда, ги бил изкъртил.Установява,че след като ищцата се обадила в офиса им, той погледнал подадените сигнали към системата и установил в компютъра,че имало задействане на повече от една зона, т.е повече от един датчик е бил задействан.Извадените справки подали към полицията по образуваното ДП.Установява, че ключа взели от офиса, защото практиката на фирмата  била ключове в патрулните коли да има само за прегради - например бравата на входната врата на блока.Ищцата обаче им казала, че няма доверие на никой и настояла да им остави ключ и за входната врата на самият апартамент.Установява, че патрулите нямат право да влизат в обекта без присъствието на някой висшестоящ.Доклада от патрула при първият сигнал е бил, че няма видими следи от проникване, било тъмно и тихо.Установява,че когато отишъл на място, след като ищцата му позвънила на вторият ден с двама души от патрула, входната врата била цяла невредима, но вътре била повредена тяхната инсталация, с откъртена антена и вратите вътре също били изкъртени.Подробно установява монтираната система, но не помни колко от датчиците са били задействани, архива им се пазел само 6 месеца.

След представяне на извадка/прието по делото копие от представена такава по образуваното дознание/, свидетелят установява, че на 13.03.2019 година е бил задействан датчик в помещение след входната врата и втори датчик в ляво след входната врата.

На 14 март само един сигнал и задействане на системата, която е работила, тъй като сама се е тествала в 5.08 минути.На 15 март било отразено отваряне, т.е. тяхното влизане, което е било в 16.35 часа, но системата не била правила тест-сигнал на тази дата.

От разпита на св.С.С.се установява, че е работил в ответното дружество като охранител.Установява, че си спомня случая, получили сигнал и в рамките на времето от 5 минути били на адреса на ул.“П.“.Когато били на адреса, установили,че нямало нищо нередно, напр. разбита врата или взлом.Нямало никакви видими следи за обир и затова не повикали някой от шефовете и полиция.Останали около 40 минути, правили оглед, слизали пред блока, за да установят дали свети някой прозорец.Установява, че в патрулния автомобил нямали ключове за самите обекти.имали само за прегради като входната врата на блока., но в случая тази не се заключвала и била отворена.Нямал информация къде стоят ключовете за обектите.Установява, че е посетил веднъж обекта бил нощна смяна, която приключила в 7.оо часа на 14 март.Лицето което го сменило на 14-ти ,вече не работело при тях.

Разпитан е и св.П.Я.работещ като техник, който установява, че бил извикан да възстанови системата на апартамента, не си спомня датата, бил със св.М..Цялата охранителна система на апартамента на ул.“П.“ била повредена, отскубната и демонтирана.Имало и полиция извикана от М..

Разпитана е св.П. А. първа братовчедка на ищцата,  която подробно описва какви златни накити е притежавала ищцата.Установява, че ищцата е сложила СОТ и е заминала за А.Знае и за кражбата на бижутата.

От представеното прокурорско постановление от 27.05.2019г. се установява, че образуваното ДП№361/19г. по описа на РУ Пазарджик, образувано на 15.03.2019г., за отнети златни накити от владението на Г.Б. и ищцата Д.Б. е било спряно и изпратено на началника на РУ Пазарджик за продължаване на издирването.

По делото не е допусната експертиза, поради липса на снимки и подробно описание на, претендираната собственост на ищцата,като е приел, ч стойността на бижутата според грамажа може да бъде определена по пазарни аналози за грам/злато в изработка.

Съдът счита,че предявеният главен иск е неоснователен.

Макар и безспорно да се установи, че е имало проникване в жилището на ищцата, отговорността по договора за охрана, не може да бъде ангажирана, тъй като фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка в размер на 1000 евро за неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на задължението и представяне на официален документ за изброените липси. Съгласно гореизложените данни от фактическа страна в конкретния случай са налице валидно договорно задължение, клауза от договора, предвиждаща неустойка/покриване на щетите/. Спорен е третият елемент от фактическия състав – налице ли е неизпълнение на задълженията, поети от ответника в качеството му на изпълнител по договора, както и какви са липсите и налице ли са официални писмени документи за тях.

Според критериите за „изпълнение на задължение”, визирани в разпоредбите на чл.63 ал.1 от ЗЗД - “точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона” и чл.79 от ЗЗД – „Ако длъжникът не изпълни точно”, изпълнението на задължението, в зависимост и от характера на същото, означава точно изпълнение по време, място, количество, качество. С оглед общото препращане към „задълженията по смисъла на предмета на настоящия договор“, обективирано в клаузата на чл.2 ал.3 от договора, както и с оглед конкретните цели на този договор – едната страна да извършва наблюдение, регистрация и инспекция на място с патрулни автомобили на сигнали, получени в центъра на изпълнителя от монтираните технически средства за защита, гаранционно-обезпечителната функция на неустойката, както и настъпването на санкционната й функция, следва да се преценява с оглед клаузите от договора, визиращи конкретно задълженията на изпълнителя. Тези задължения са очертани в клаузата на чл.2 ал.3 от договора – съгласно която времето за пристигане на дежурния патрул в обекта от момента на получаване сигнала в Мониторинг центъра на изпълнителя за времето от 22 ч. до 6ч. се определя на пет минути, а за часовия пояс от 06:00 до 22:00 часа, дежурният  патрул следва да пристигне на обекта, възможно най-бързо съобразявайки се с пътната обстановка.

На 13 март 2019 година, няма нарушения на подписаният договор между страните.Ищцата не е уговорила в договора, че предоставя ключове за входната врата на апартамента и изисква да бъде огледан при получаване на сигнал.

Не така стоят нещата, обаче на 14 март, когато отново има подадени няколко сигнала, но ответното дружество, не е взело мерки за възстановяване на системата, която вече е била повредена.В случая имаме неизпълнение на договора, но фактическият състав не  е завършен, тъй като от една страна трябва да е налице уговорената предпоставка в чл.28 неспазено време на реагиране съобр. договора/изпълнителят дължи неустойка или обезщетение при незаконно проникване в охраняемия обект поради неспазване от негова страна на фиксираното време за реагиране, съобразно  чл. 2, ал. 2 от договора./, а от друга ищцата не разполага с официални документи с които да докаже липсите от тази кражба.Поради тези обстоятелства и неприключилото ДП, договорната отговорност на ответника не може, да бъде ангажирана.

 Съобразно договора, ищцата е следвало изрично да заяви ценните си вещи, които ще се охраняват, предварително, за да изключи клаузата на чл.6 която изисква официален документ, освен това е следвало да изисква на определен период физическа проверка на жилището, както и др.подобни клаузи, които да й гарантират точното изпълнение и най-вече имуществена санкция от изпълнителя по договора.

Отделно от тези основания и обстоятелството, че разследването не приключило, също е предпоставка ответника да се освободи от договорната отговорност.

         Липсата на който и да е елемент от сложния фактически състав на института обезщетяване/по договора/ обосновава неоснователността на претенцията за заплащане на такава, поради което главният иск се явява неоснователен.

          Съображенията, относими към неоснователността на иска за имуществена отговорност по договора, обосновават неоснователността и на евентуално предявения такъв – по чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, - за обезщетение, вследствие претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане.

       Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД  е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия или бездействия.

        В хипотезата на чл.49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД отговорността за непозволеното увреждане се носи от този, който е възложил на друго лице някаква работа, при или по повод изпълнението на която са причинени вредите. Това означава, че освен елементите на фактическия състав на деликта, ищецът следва да докаже и фактите, водещи до ангажиране отговорността на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й, прекият причинител на вредите е физическо лице, защото виновно може да действа само физическо лице.

       В случая, не са налице елементите на фактическият състав, тъй като ако е налице деянието /бездействие от страна на ответника –проникване при повредена система/ и причинната връзка, ищцата не доказа, при условията на пълно и главно доказване наличието на действително настъпили вреди и техния обем. Описателното им установяване от свидетелки, едната от които е първа братовчедка, а другата дъщеря на ищцата не е достатъчно да се приеме и установи размера на тези вреди.Само и единствено дъщерята на ищцата установи, че изброените златни накити са били оставени в апартамента и това е видяла, чрез видео връзка по телефона.Следва, обаче да се отбележи, че св.Г.Б. е заинтересована от изхода на спора, тъй като освен дъщеря на ищцата, по нейни твърдения също е имала бижута в апартамента.

При така приетото и евентуалният иск, следва да се отхвърли като неоснователен.

       При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника,следва да бъдат присъдени и сторените разноски ,които съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1800 лева.

             С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

 

Р            Е          Ш          И:

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** кант.7 адв.А.У., срещу „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД, с ЕИК *********,с адрес гр.Пазарджик ул***, представлявано от управителя Г.М., с който на основание чл.258 от ЗЗД и сл. се иска да бъде осъден ответника „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 42 880 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за охрана с технически средства на обект №2416/25.11.2018г. /стойността на откраднати златни бижута/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОТХВЪРЛЯ евентуалният иск по реда чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.49 от ЗЗД, предявен от Д.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** кант.7 адв.А.У., срещу „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пазарджик ул***, представлявано от управителя Г.М., с който се иска да бъде осъден ответника „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 42 880 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от кражба, /представляващи стойността на откраднати златни бижута/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** кант.7 адв.А.У., да заплати на „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пазарджик ул***, представлявано от управителя Г.М., сторените разноски, в производството в размер на 1800 лева/адв.възнаграждение/.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив, с въззивна жалба  в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: