Решение по дело №87/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260054
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20202220100087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Нова Загора, 18.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА НЕНОВА

                                                               

при секретаря Диана Дечева като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 87 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД,  БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1036, район Оборище,  ул.„Московска“ № 19, представлявана от А.Т.М. – Старши юрисконсулт против Г.Р.М., с ЕГН **********, с адрес: *** и Е.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, като длъжници в размер на 12549.50 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендират се разноските по заповедното и по настоящото производство.

С исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено на 16.12.2019 г. ищецът е бил уведомен и е получил указания за предявяване на иск относно вземането си, предмет на което е Заявлението срещу Г.Р.М. и Е.А.А.. Сочи, че заповедният съд е уведомил ищеца за връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК Заповед за незабавно изпълнение, приложена към покана за доброволно изпълнение.

В указания от закона и съда едномесечен срок, ищецът е депозирал искова молба по чл.422 от ГПК на 15.01.2020 г. с вх.№ 196.

Твърди се още, че със Заповед № 1027/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г., издадени по ч. гр. д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, кредитополучателят Г.Р.М. и поръчителят по договора Е.А.А. били осъдени да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г.: 10972.18 лв. - неизплатена главница,   ведно със законната лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното плащане; 1258.46 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 16.08.2018 г.; 198.86 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 120.00 лв. - дължими заемни такси; 250.99 лв. - държавна такса по ч. гр. д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Твърди също, че срещу издадената Заповед за изпълнение не било депозирано възражение от длъжниците по смисъла на чл.414 от ГПК.

Сочи, че видно от приложените по ч.г.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, уведомления от ЧСИ Павел Георгиев - ОС Сливен, peг. № 837 на КЧСИ, поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, били връчени на длъжниците Г.Р.М. и Е.А.А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горепосоченото обуславяло правния интерес на ищеца, в качеството му на кредитор, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., като посочва, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането на „Банка ДСК” ЕАД били следните:

На 13.03.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.Р.М. като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Договорът за кредит бил обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г., сключен с Е.А.А..

Съгласно договорките между страните, „Банка ДСК”ЕАД била отпуснала на Г.Р.М. кредит в размер на 13300 лв. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 21-во число на месеца, при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 9,45 % годишно.

Неразделна част от Договора били и Общите условия по договори за потребителски кредити на физически лица, които кредитополучателят приел и получил с подписването на Договора.

Съгласно чл.19.2. от Договора за кредит от 13.03.2015 г. „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта”, а след тази дата следвало предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред - със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Твърди, че поради липса на погасяване на задължението по Договора за кредит (считано от първата неплатена в цялост вноска с падеж 21.09.2017 г.) и при наличие на предпоставките по т.19.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД обявил кредита за предсрочно изискуем, след което подал заявление по реда на чл.417 от ГПК пред Районен съд - Нова Загора.

Обявяването на предсрочната изискуемост по отношение на кредитополучателя било извършено, чрез нотариална покана с изх. № 05-20-00249/23.02.2018 г. на „Банка ДСК” ЕАД и peг. № 1141/14.03.2018 г., том I, акт № 109 на нотариус Николай Бъчваров с peг. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, която била връчена лично на кредитополучателя Г.Р.М. на 28.03.2018 г.

Обявяването на предсрочната изискуемост по отношение на поръчителя било извършено, чрез нотариална покана с изх. № 05-20-00249/23.02.2018 г. на „Банка ДСК” ЕАД и peг. № 1141/14.03.2018 г., том I, акт № 109 на нотариус Николай Бъчваров с peг. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, която била връчена лично на кредитополучателя Г.Р.М. на 28.03.2018 г.

Посочва, че въз основа на подаденото на 17.08.2018 г. от „Банка ДСК" ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, било образувано ч.гр.дело № 1405/2018 г. по описа на Pайонен съд -  Нова Загора и били издадени Заповед № 1027/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя Г.Р.М. и поръчителя Е.А.А..

Сочи също, че на основание издадените по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу ответниците било образувано изпълнително дело № 1930/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с peг. № 837 на КЧСИ, и район на действие ОС Сливен. Твърди, че на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на кредитополучателя и поръчителя чрез залепване на уведомление. Копие от съобщенията, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д. 1405/2018 г. по описа на PC Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл.418, ал.5 от ГПК.

Посочва, че на 14.05.2019 г.. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Г.Р.М., като кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г. и Е.А.А., като поръчител по договор за поръчителство от 13.03.2015 г.,като неразделна част от договора за кредит от 13.03.2015 г. Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.05.2019 г., в което се съдържало процесното вземане.

Видно било от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 14.05.2019 г., че същият е влязъл в сила и произвел своето действие.

Твърди се също, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД изпратило от името на цедента уведомителни писма за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Г.Р.М. и поръчителя Е.А.А. и нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера, да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл визира Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.

Изпратено било уведомление за цесията до Г.Р.М. на адреса, деклариран в Договора за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., което било видно от приложените към настоящата искова молба уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJTOA* и обратна разписка с баркод *PSFABG00DJTOA* (съвпадащ с идентификационния код на пратката, отбелязан върху самото уведомление).

Изпратено било уведомление за цесията и до Е.А.А. на адреса, деклариран в Договора за поръчителство от 13.03.2015 г. към Договора за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., което било видно от приложените към настоящата искова молба уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJTPB* и обратна разписка с баркод *PSFABG00DJV9X* (съвпадащ с идентификационния код на пратката, отбелязан върху самото уведомление).

Алтернативно, ако съдът счете, че ответниците не са надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането с изпратеното уведомително писмо за прехвърляне на вземането, посочено по-горе, ищеца моли съдът да приеме, че са уведомени за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл било и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.

Предвид гореизложеното ищеца моли съдът да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо, че Г.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и Е.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължат солидарно на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, следните суми, за които са издадени Заповед № 1027/21.08.2018 г. и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г.: 10972.18 лв. - неизплатена главница,   ведно със законната лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното плащане; 1258.46 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 16.08.2018 г.; 198.86 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 120.00 лв. - дължими заемни такси.

Ищеца е претендирал разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в общ размер от 400.99 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С исковата молба ищеца от съда е поискано и конституиране на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице - помагач на страната на ищеца, тъй като на 14.05.2019 г. бил сключен Договор за цесия, с който „Банка ДСК” ЕАД била прехвърлила процесното вземане на цесионера „ОТП Факторинг България” ЕАД.

Представил е и моли съдът да приеме като доказателства представените с исковата молба такива.

Моли съдът да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице –счетоводител, ако ответника не признае иска.

Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, от представените документи по което заявява, че желае да се ползват и да бъдат приети като доказателства в настоящото производство.

На ответниците Г.Р.М. и Е.А.А. са назначени от съда особени представители определени по искане на съда от АК - Сливен, които са депозирали отговори на исковата молба и са изразили становище  по иска в срока по чл.131 от ГПК.

С отговора си особеният представител на ответника Г.Р.М. адв. В.М.С. изразява становище, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.

Сочи се, че в исковата молба ищецът излага само едностранни факти, дискредитиращи ответната страна и създаващи предпоставки за невъзможност за адекватна защита.

Посочва, че не ставало ясно как точно била формирана сумата на настоящия иск, каква сума е погасена от длъжника-ответник и какъв е остатъка за плащане. Не било установено дали ответника М. е правила опити да анексира договореното с ищеца, като не били ангажирани и доказателства в тази насока, с които да се изясни налице ли е желание за промяна на месечните вноски от страна на ответника М., с оглед изпълнение на поетото от нея договорно отношение спрямо „Банка ДСК” ЕАД. Посочено било само, че поради забава, а впоследствие и неплащане на вноски, кредита станал изискуем.

Оспорва се представеното от ищеца „Извлечение от счетоводните книги” на „Банка ДСК” ЕАД, като се сочи, че размера на вноските в т.7 е различен, макар че по договор и по погасителен план същите следва да са равни и еднакви.

Сочи се също, че не ставало ясно дали са настъпили обективни факти за предсрочна изискуемост. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било факт, но тя не била породила действие, тъй като ответната страна не била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга, тъй като същото не се връчва на длъжника до произнасянето на съда.

В обобщение се прави възражение срещу размера на предявеният иск, тъй като същият  бил недоказан и необоснован, като размерът на възнаградителната лихва не бил правилно определен и завишен неоснователно.

Иска се от съда, да не се уважи исковата претенция, тъй като нямало законосъобразни причини същата да бъде уважена, тъй като при кумулиране на обезщетителната и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес, представлявало неоснователно обогатяване, което пряко влияело върху определянето на дължимата от ответника сума и това представлявало отделен акцесорен иск, който не бил формулиран в исковата молба и нямало изрична претенция за него.

С отговора си особеният представител на ответника Е.А.А. адв. К.М.Й. намира предявеният иск за основателен и допустим, но оспорва размера на претенцията и като аргументи в тази насока изтъква следното: Въпреки, че в т.3 на договора за поръчителство ответника А. се е задължила да погасява задължението по договора за кредит, не било уточнен начина, по който това можело да се случи – чрез удръжки от касиер – платец, удръжки от разплащателна сметка или вноски в брой. Сочи се, че не ставало ясно дали поръчителя е знаел за забавата, разговарял ли е с кредитополучателя и дали е направил нещо в изпълнение на поетото задължение по поръчителството.

С оглед оспорването размера на претенцията, следвало да се назначи исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси, касаещи кредита за текущо потребление между „Банка ДСК” ЕАД – кредитор и Г.Р.М., кредитополучател.

На откритото съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г. съдът е конституирал „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца и е назначил за особени представители на ответниците, преупълномощени от първоначално назначените такива, а именно за ответницата Г.Р.М. – адв. М.В.С. и за ответницата Е.  А.А. – адв. А.С..

Съдът е назначил и изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по делото.

На 21.10.2020 г. в Районен съд - Нова Загора по делото е постъпила молба с вх. № 260534 от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, в качеството му на правоприемник на преобразувалото се „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК ********* /заличен търговец/ вписано в Търговски регистър към Агенция по Вписванията, със седалище и адрес на управление: обл.София (столица), общ.Столична, гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, чрез пълномощника Нела Младенова Пейчева, със служебен адрес: гр.Стара Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 8, ет.4, сл.тел. 042/682195, действащ на основание Нотариално заверено пълномощно с peг. № 12291 от 04.09.2018 г. на Нотариус Маргарита Шамлиян, заведена в Регистъра на нотариусите, воден от Нотариалната камара под peг. № 042, с район на действие - Районен съд София.

В молбата юрк. Нела Пейчева моли съдът да даде ход на делото и да бъде разгледано в тяхно отсъствие, поради невъзможност за явяване в насроченото за 22.10.2020 г.

Заявява, че се присъединяват към исковата молба, депозирана от ищеца и молят предявените искове да бъдат уважени в цялост. Молят също да бъде приета представената съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице С.К.С. е представило в срок съдебно-счетоводната експертиза, която е изслушана на последното открито съдебно заседание, а страните са приели заключението по нея.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел, представени от ищеца с исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г.; Общи условия и Погасителен план към договора; Договор за поръчителство от 13.03.2015 г.; Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00249/23.02.2018 г. с peг. № 1141, том 1, акт 109 от 14.03.2018 г. на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора, ведно с доказателства за връчването ѝ; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД; Изпълнителен лист от 22.08.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.08.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; Молба за образуване на изпълнително дело № 1930/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ с район на действие ОС Сливен; Копие от съобщенията по чл.47 от ГПК, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им; Договор за цесия от 14.05.2019 г.; Извлечение от Приемо - предавателен протокол към Договор за цесия от 14.05.2019 г.; Писмено потвърждение за извършената цесия, съгласно Договора за цесия от 14.05.2019 г.; Уведомително писмо за извършената цесия с баркод *PSFABG00DJTOA*, ведно със известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJTOA*; Уведомително писмо за извършената цесия с баркод *PSFABG00DJTBP*, ведно със известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJTBP*; Юрисконсултско пълномощно.

Безспорно установено е въз основа на приетите от съда писмени доказателства по делото, че на 13.03.2015 г. между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, като кредитор и ответницата Г.Р.М. като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с Договор за поръчителство от същата дата, сключен с ответницата Е.А.А..

Съгласно договорките между страните, „БАНКА ДСК” ЕАД е отпуснала на Г.Р.М. кредит в размер на 13300 лв. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 21-во число на месеца, при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 9,45 % годишно.

Видно от погасителния план кредита е усвоен от кредитополучателя М.  на 13.03.2015 г.

Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за текущо потребление, докато ответникът не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, като съгласно чл.19.2 от Договора за кредит при такива обстоятелства целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен  с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Въз основа на подаденото на 17.08.2018 г. от „БАНКА ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. В заповедното производство по посоченото дело са издадени Заповед № 1027/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. в полза на заявителя „БАНКА ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя Г.Р.М. и поръчителя Е.А.А.. На тяхно основание по молба на „БАНКА ДСК” ЕАД, срещу ответниците е образувано изпълнително дело № 1930/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с peг. № 837 на КЧСИ, и район на действие ОС Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК, Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение са връчени на кредитополучателя, чрез залепване на уведомление.

От приложените доказателства е видно, че обявяването на предсрочната изискуемост по отношение на кредитополучателя е извършено, чрез нотариална покана с изх. № 05-20-00249/23.02.2018 г. на „Банка ДСК” ЕАД и peг. № 1141/14.03.2018 г., том I, акт № 109 на нотариус Николай Бъчваров с peг. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, връчена ѝ лично на 28.03.2018 г.

Обявяването на предсрочната изискуемост по отношение на поръчителя е извършено, чрез нотариална покана с изх. № 05-20-00249/23.02.2018 г. на „Банка ДСК” ЕАД и peг. № 1141/14.03.2018 г., том I, акт № 109 на нотариус Николай Бъчваров с peг. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, връчена лично на кредитополучателя Г.Р.М. на 28.03.2018 г.

Горепосочените факти и обстоятелства обуславят правния интерес на кредитора - ищец, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., което е сторил с депозирането на исковата молба с вх. № 196 на 15.01.2020 г. в съда.

С отговора си особеният представител адв. В.М.С. изразява становище, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.

С отговора си особеният представител адв. К.М.Й. намира предявеният иск за основателен и допустим, но оспорва размера на претенцията.

С цел установяване на спорните факти и обстоятелства, относно процесния договор, съдът назначи на вещото лице С.К.С., които в заключението си посочва:

Предоставеният съгласно процесния Договор за кредит за теку­що потребление от 13.03.2015 г. кредит в размер на 13300.00 лв. е усвоен от Г.Р.М. на 13.03.2015 г. в размер на 13300.00 лв.

За погасяване на процесния кредит са постъпили 5121.47 лв. от които 2327.82 лв. главница; 2792.54 лв. договорна лихва и 1.11 лв. санкционираща лихва.

Плащането на суми за погасяване на кредита - главница и лих­ви е преустановено на 23.08.2017 г.

Непогасените изискуеми задължения по проесния кредит към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК - 17.08.2018 г. са в размер на 12549.50 лв. от които както следва: 10972.18 лв. - неизплатена главница до 16.08.2018 г.; 1258.46 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 16.08.2018 г.; 198.86 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 120.00 лв. - дължими заемни такси.

Съдът конституира „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Към датата на изготвяне на заключението - 12.10.2020 г., размерът на дължимите суми по процесния кредит остава същия, тъй като няма направени нови погасителни вноски.

Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита е както следва: Към датата на подаване на Исковата молба в Pайонен съд - Нова За гора - 15.01.2020 г. - 28 бр. на обща стойност - 5128.00 лв. от които неиздължена главница - 2667.60 лв.; неиздължена дого­ворна лихва - 2140.84 лв.; такси - 319.56 лв.

Към датата на получаване на преписи от исковата молба от ответниците:

За Г.Р.М. - 01.07.2020 г.; За Е.А.А. - 29.06.2020 г. 34 бр. на обща стойност - 6260.00 лв. от които нездължена глав­ница - 3319.51 лв.; неиздължена договорна лихва - 2519.31 лв.; такси - 421.18 лв.

Към датата на изготвяне на заключението - 12.10.2020 г. 37 бр. на обща стойност - 6797.00 лв. от които неиздължена гла­вница 3657.16 лв.; неиздължена договорна лихва - 2696.85 лева; неплатени такси - 442.99 лв.

В последното по делото открито съдебно заседание на 22.10.2020 г. за ищеца „Банка ДСК” ЕАД, редовно призован се явява гл.юрк. Руска Иванова Г., редовно упълномощена от същата дата.

За ответника Г.Р.М., редовно призована, чрез особения ѝ представител адв. В.М.С. – не се явява, за нея се явява адв. В.М.С. ***.

За ответника Е.А.А., редовно призована, чрез особения ѝ представител адв. К.М.Й. – не се явява, за нея се явява адв. А.С. ***, преупълномощена от адв. Й..

Явява се и вещото лице С.К.С., което е представило в срок съдебно-счетоводната експертиза и същата е изслушана на последното открито съдебно заседание, а страните са приели заключението по нея.

           

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД: Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за кредит за текущо потребление между „БАНКА ДСК” ЕАД от една страна като ищец и от друга ответниците Г.Р.М., в качеството ѝ на кредитополучател и Е.А.А., в качеството ѝ на поръчител.

Вземанията по Договора за кредит за текущо потребление са прехвърлени с договор за цесия и включват главница, редовната лихва, лихвената надбавка за забава, заемни такси, както и законната лихва до изплащане на задължението, като правното основание на исковете е по чл.99, чл.92 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от същия закон, съгласно сключеният между двете дружества договор за цесия.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:

При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване бе да докаже твърдените от него факти и обстоятелства, а именно, че между „Банка ДСК” ЕАД и ответниците в настоящото производство са били налице и съществували валидни облигационни /договорни/ отношения, че „Банка ДСК” ЕАД е изправна страна по този договор, респективно, че ответника е неизправна такава, да докаже твърдението си, че вземането е било прехвърлено от Банка ДСК на ОТП „Факторинг” ЕАД чрез цесия, че ответника е бил редовно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането към него от страна на „Банка ДСК” ЕАД. Да докаже размера на претендираните от него суми с петитума на исковата молба.

В тежест на ответниците при условията на насрещно доказване бе да докажат в случай, че навеждат такива, своите правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, досежно вземанията на ищеца по делото.

С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „БАНКА ДСК” ЕАД, се явява изправната страна по договора.

Изготвена бе и съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира и страните са приели. Съгласно заключението по нея исканите от ищеца суми са изчислени в правилният им размер и са претендирани основателно.

Относно ответницата Г.Р.М. се събраха доказателства, сочещи че същата не е изпълнила задълженията си по Договор за кредит за текущо потребление.

С настоящия положителен установителен иск следва да се приеме, за установено, че спрямо ищцовото дружество „БАНКА ДСК” ЕАД, ответницата Г.Р.М., в качеството ѝ на кредитополучател, дължи цитираните суми в заповедното производство.

По отношение на втория ответник – поръчителят Е.А.А., която е солидарен длъжник по Договора за поръчителство от 13.03.2015 г. към Договора за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., предмет на настоящото производство, съдът счита че следва да приеме за установено, че тя дължи солидарно с кредитополучателя посочените в Заповедта по чл.417 от ГПК суми.

Съдът счита, че съгласно договореностите между страните и клаузите в Договора за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г. е настъпила предсрочна изискуемост, не само на главния длъжник - кредитополучателя Г.Р.М., но и по отношение на поръчителя Е.А.А., поради това, че главния длъжник и поръчителя по договора са били уведомени надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост на 28.03.2018 г. с разписката, с която нотариуса с рег. № 416 на НК е връчил нотариална покана на длъжниците /с нотариална покана с изх. на БДСК № 05-20-00249/23.02.2018 г. и рег. № 1141/14.03.2018 г., том I, акт № 109 на нотариус Николай Бъчваров с рег. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, връчена лично на кредитополучателя Г.Р.М..

Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен изцяло.

Досежно претенцията, касаеща редовната лихва, лихвената надбавка за забава, заемни такси, както и законната лихва до изплащане на задължението: Вземането на това основание възниква при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Доколкото от процесния Договор за кредит за текущо потребление се установява, че ответницата не е платила дължимите месечни вноски по договора, то предявения иск в тази му част също следва да бъде уважен.

 

Относно разноските:

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във вр. с чл.37 от ЗПП, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 1350.99 лв. общо, от които 250.99 лв. държавна такса, 600.00 лв. възнаграждения за особен представител,  200.00 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсулстско възнаграждение 300.00 лв.

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора  /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер общо на 400.99 лв., от които 250.99 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на Г.Р.М., с ЕГН **********, с адрес: *** и Е.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1036, район Оборище,  ул.„Московска“ № 19, СУМАТА ОТ: 12549.50 лв. /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, от които: 10972.18 лв. /десет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ главница до 16.08.2018 г.; 1258.46 лв. /хиляда двеста петдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/- редовна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 16.08.2018 г.; 198.86 лв. /сто деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ - лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г. и 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2018 г. - датата на подаване на заявлението в Районен съд – Нова Загора до окончателно изплащане на задължението, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК  1027/21.08.2018 г. по ч. гр. дело № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Р.М., с ЕГН ********** и Е.А.А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ: ********* СУМАТА ОТ 1350.99 лв. /хиляда триста и петдесет лева и деветдесет стотинки/, разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Г.Р.М., с ЕГН ********** и Е.А.А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, СУМАТА от 400.99 лв. /четиристотин лева и деветдесет и девет стотинки/, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 1405/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице  помагач на страната на ищеца -  „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: