№ 1807
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от К. ИВ. В., чрез процесуален
представител адв. Т.П., въззивна жалба срещу Решение № 262088/28.06.2021
г., постановено по гр. дело № 8631/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е
отхвърлен искът на жалбоподателя за осъждане на ответника Община Варна
за разликата над присъдената сума от 3000 лева до пълния размер на
претенцията от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпени болки и страдания
вследствие на скъсване на заден рог на медиален мениск при падане в
необезопасена решетка на отводнителен канал на тротоара в гр.Варна по бул.
„Осми приморски полк“, пред № 115, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на вредата – 21.02.2020г. до окончателно
изплащане на задължението.
Жалбоподателят изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че макар
първоинстанционният съд правилно да е формирал извод, че ответникът
1
отговаря за причинените му неимуществени вреди, съгласно разпоредбите на
чл. 49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД, при отчитане на справедливия им размер е
пропуснал да отчете в пълна степен получените травми, техния интензитет и
продължителност. Поради изложеното счита, че съдът не е направил пълен
анализ на доказаните увреждания и последици установени, както със
свидетелски показания, така и със заключението на вещото лице и
медицински документи, което е довело до грешка при формирането на
вътрешното му убеждение, съответно нарушаване на логическите правила
при вземане на решението. Жалбоподателят сочи, че вследствие на инцидента
е получил навяхване и разтягане на лява коленна става със закъсване на
задния рог на вътршения миниск на ляво коляно, което е довело до
затрудняване движението му, а периода за възстановяване е бил около 2-3
месеца. Дълго време не е могъл да се обслужва сам и се налагало да ползва
чужда помощ за ежедневните си нужди. Позовавайки се на критериите
Постановление №4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд на
Република България относно определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, счита, че първоинстационния съд не
е отчел всички обстоятелства, имащи значение за определянето му – всички
травми, периода на възстановяване, емоционалното и психическо състояние
на пострадалия. По изложените съображения отправя искане към съда за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция
в цялост, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна,
чрез процесуален представител юриск. Петя Цветанова, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. По съображения, че
първоинстанционният съд при определяне на обезщетение правилно и
мотивирано е взел предвид конкретните обективно съществуващи
обстоятелства – видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
продължителността на възстановителния период, както и интензитета и
продължителността на преживените психически страдания, въззиваемият
отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно,
законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила. Моли за присъждане на юрисконсултстко
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
2
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се
явява и не изпраща представител. В депозираното писмено становище
поддържа въззивна жалба и моли за отмяна на решението с уважаване на
предявения иск в цялост.
Процесуалният представител на общината оспорва въззивната жалба в
пледоарията си по същество като отправя искане същата да бъде оставена без
уважени,а първоинстанционното решение потвърдено. Моли са присъждане
на разноски съобразно представените доказателства.
С представената писмена защита въззиваемият счита, че с оглед
установения период за възстановяване на пострадалия, както и липсата на
доказателства за трайни последици от инцидента, претенцията за присъждане
на обезщетение в по-висок размер се явява недоказана. По посочените
съображения моли за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно, с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова
молба от К. ИВ. В., чрез процесуален представител адв. Т.П. срещу Община
Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.49 за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие на скъсване на заден рог на медиален мениск
при падане в необезопасена решетка на отводнителен канал на тротоара в
гр.Варна по бул. „Осми приморски полк“, пред № 115, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на вредата – 21.02.2020г. до
окончателно плащане на вземането.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 21.02.2020 г. около 19:00
часа, излизайки от магазин намиращ се в гр.Варна, бул. „Осми приморски
полк“ № 115, внезапно попаднал в необезопасена решетка на отводнителен
канал, намиращ се на тротоара. При стъпване върху нея тя се изместила и
ищецът паднал, а в опит да се задържи изправен усукал лявото си коляно.
Твърди още, вследствие на гореописаното вечерта изпитал силни болки и
3
отток в левия си крак и на следващия ден потърсил медицинска помощ в
Спешен център при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, където му били направени
манипулации и изследвания, от които се установило, че е налице навяхване
на лява коленна става.На 24.02.2020г. било проведено изследване ЯМР на
лява коленна става, при което било установено скъсване на заден рог на
медиален мениск. В продължение на няколко месеца ищецът имал силни
болки в левия крак, който бил напълно обездвижен и той бил неспособен да
се грижи сам за себе си, като за ежедневните си нужди бил принуден да
ползва чужда помощ. В качеството на собственик община Варна имала
задължение да поддържа в изправно състояние процесния пътен участък,
което включвало и тротоарите да бъдат годни за обикновеното си
предназначение, поради което мои за осъждане на ответника да му заплати
процесната суми, заедно със сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявената претенция като неоснователна на
първо място, защото описанието на мястото, където е настъпил твърдения
инцидент било прекалено общо, не били конкретизиращи и
индивидуализиращи процесната шахта, с което се нарушавало правото на
защита на ответника. На следващо място било възможно Община Варна да
поддържа, изгражда и ремонтира провод на техническата инфраструктура, но
в закона била предвидена възможност това да се осъществява и от
съответното експлоатационно дружество, поради което следвало да се
установи съществуването на твърдяната шахта и чия собственост е същата. В
исковата молба не били въведени твърдения относно наличието на други
обективни обстоятелства като нарушено зрение или други сетивни
дисфункции, както и обстоятелства по отношение на метеорологичните
условия обуславящи невъзможността да се възприеме дадена неравност. Ако
съществувала процесната шахта, то ищеца следвало да възприеме, че капака
на същата липсва и да предотврати настъпването на инцидента. Спорно било
дали в настоящия случай травматичното увреждане е в причинно-следствена
връзка с поведението на община Варна или с поведението на ищеца, който не
положил „дължимата грижа“ за да предотврати инцидента. Твърдените в
исковата молба обстоятелства относно здравословното състояние на ищеца
били недоказани и необосновани. По изложените съображения моли за
4
отхвърляне на иска изцяло като недоказан и неоснователен и присъждане на
разноски. В условията на евентуалност моли за значително намаляване
размера на обезщетението съобразно правилата визирани в чл.52 ЗЗД и в
съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика, а
законната лихва върху присъденото обезщетение следвало да се присъди от
датата на исковата молба, а не от настъпване на събитието, както претендира
ищеца. Релевира и възражение за съпричиняване.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД. За да бъде ангажирана на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника следва да са доказани следните предпоставки:
противоправно и виновно извършено деяние при и/или повод изпълнение на
възложена от последния работа, което действие или бездействие е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпила за ищеца вреда. Съобразно
задължителните указания на ПП на ВС № 7/29.12.1958г. ответната страна
може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена
работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа.
От ангажираните гласни доказателства по делото И.К. В., кредитирани
от съда съобразно с правилото на чл. 172 от ГПК като последователни,
базиращи се на преки впечатления от инцидента и неговите последици за
ищеца, както и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото,
се установява, че в момента на настъпването му свидетелят е бил заедно с
пострадалия си баща. Пазарували в магазин на бул. „Осми приморски полк“
№ 131, където имало отводнителен канал, на който била поставена решетка.
последната била разместена и когато ищецът стъпил на нея кракът му хлътнал
и той паднал назад, като впоследствие ищецът усетил силна болка в крака.
След извършен преглед на въззивника на 02.30.2020 г. в отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД му е издадено
приложеното по делото медицинско удостоверение, съгласно което
последният е получил навяхване на лява колянна става, разкъсване на задния
рог на вътрешния мениск на лява колянна става. Описаните травматични
увреждания са резултат на внезапно форсирано движение на лявата колянна
става при фиксирано стъпало и биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин. В своята съвкупност травматичните увреждания са
5
обусловили трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за
период над един месец
Посоченият механизъм на настъпване на инцидента се потвърждава и
от изготвената по делото СМЕ, заключението на която съдът кредитира като
обективно и компетентно даден, съгласно което получените травматични
увреждания съответстват и могат да бъдат получени по описания начин. От
посочените доказателства ценени в поотделно и в тяхната съвкупност се
установява, че инцидентът е настъпил след като въззивникът е стъпил в
необезопасена шахта с разместена решетка.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/
общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите.
Съгласно чл.31 от закона изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища е задължения на общината. Тротоарът, като част от
земното платно, според пар.1, т.2 от ДР на ЗП, е собственост на общината.
Съгласно чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, включително и
тротоара към него, имат задължението да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират незабавно възникнало препятствие. Разпоредбата на чл. 11 от
ЗОС вменява задължение на общината да полага грижата на добрия стопанин
при поддържането на общинската собственост в интерес на населението.
Предвид всичко гореизложено ответникът Община Варна е отговорен за
поддържането, обезопасяването и ремонтирането на общинската собственост,
в това число и на процесната отводнителна шахта, което обуславя и
категорични извод, че следва да бъде ангажирана гаранционно-
обезпечителната и отговорност за настъпването на инцидента и причинените
́
от него неимуществени вреди.
Характера и интензитета на последните се установяват от проведената
СМЕ, ангажираните по делото писмени доказателства и чрез разпит на
свидетеля В.. Видно от заключението на експерта травматичните увреждания,
изразяващи се в навяхване на лява колянна става и разкъсване на задния рог
на вътрешния миниск на същата в своята съвкупност са обусловили трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от
два месеца.
От изслушаните показания на свидетеля И. В. се установява, че след
падането в шахтата въззивникът е изпитал силна болка в крака. Първоначално
6
не можел да ходи и усетил, че нещо се разтегнало в крака му. На следващия
ден си направил изследване с ЯМР и се оказало, че е скъсал менискус.
Първите двадесетина дни свидетелят помагал на баща си да ходи, който след
това започнал да стъпва на крака си, като няколко месеца не можел да води
нормален начин на живот. Въззивникът имал нужда от чужда помощ,
първоначално свидетелят му помагал за ходене до тоалетна. Свидетелят
изрично сочи, че баща му е изпитвал трудности първите две седмици, а след
около двадесет дни с много почивка и лежане се пооправил. Преди
инцидентът започнал работа, но се наложило доста време да поседи вкъщи,
което също му се отразило емоционално.
Ценени поотделно, както и в своята съвкупност, събраните
доказателства обуславят извод, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се
явява обезщетение в размер на 3 000 лева. Същото ще обезщети в пълна
степен доказаните вреди, настъпили в неимуществената му сфера на
увреденото лице. Посоченият размер на обезвредата е съобразен с
действителния размер на последните, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, и начинът по
който те са се отразили на пострадалия и на неговия живот. Последният след
инцидента е изпитал силна болка, около двадесет дни не е можел да стъпва,
да се обслужва сам и да води нормален живот, като е бил принуден да не
излиза от дома си, а да си почива вкъщи. Макар в експертизата да е посочено,
че пълното възстановяване от получената контузия продължава не по-малко
от два месеца, то от свидетелските показания на сина на въззивника се
установява, че след първоначалния период от двадесет дни след травмата
състоянието на баща му започнало да се подобрява. През посочения времеви
интервал той е изпитвал ограниченията от получените увреждания на
коляното си, не е можел да се стъпва и да се грижи сам за себе си, но след
това е започнал да се връща към нормалния начин на живот, а след изтичане
на двумесечния срок за възстановяване, следва да се приеме, че травмата и
нейните последици са отшумели напълно, тъй като ищецът не ангажирал
доказателства за претърпени от него неимуществени вреди с с по-дълга
продължителност или с по-силен интензитет. Предвид изложеното,
определеното обезщетение в размер на 3000 лева е съобразено с установените
по делото вреди и се явява достатъчно за тяхното пълно репариране.
С оглед съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни
7
инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 272 от ГПК като валидно, допуситмо и
правилно.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262088/28.06.2021 г., постановено по гр.
дело № 8631/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен искът на
К. ИВ. В., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. ***** за осъждане на
ответника Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. ***** за
разликата над присъдената сума от 3000 лева до пълния размер на
претенцията от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпени болки и страдания
вследствие на скъсване на заден рог на медиален мениск при падане в
необезопасена решетка на отводнителен канал на тротоара в гр.Варна по бул.
„Осми приморски полк“, пред № 115, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на вредата – 21.02.2020г. до окончателно
изплащане на задължението.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. ИВ. В., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. *****
да заплати на Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. *****
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща дължими на основание чл. 78, ал. 3,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280
от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9