Р Е Ш Е Н И Е
15.05.2019 г.
Номер 114 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шестнадесети април 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 93 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
А. К., гражданин на Молдова, чрез процесуалния си представител адв. Д., обжалва Заповед № 277з-45/10.01.2019 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил за налагане на принудителни административни мерки – „Връщане до страна на произход, страна на транцитно преминаване или трета страна“ и “Забрана за влизане в Република България на чужденец за срок от 5 /пет/ години“, връчена му на 19.02.2019 г. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта, правните основания не кореспондират с установената фактическа обстановка и целта на закона, постановена е в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Нарушени е и правото на ЕС и се иска отмяната й. Иска се спиране на предварителното й изпълнение на основание чл. 60 ал. 1 от АПК, по което искане съдът се е произнесъл с Определение № 174/06.03.2019 г., като е отхъврълил искането за спиране на оспорената заповед.
Ответната страна, чрез юр. Б., изразява становище за отхвърляне на жалбата, вкл. и в писмен отговор.
Приети са и писмените доказателства по преписката, приложени с вх. № 996/25.02.2019 г.; вх. № 1195/01.03.2019 г.; вх. № 1222/05.03.2019 г.; вх. № 1223/05.03.2019 г.; вх. № 1525/20.03.2019 г., както и писмени такива приети в с.з. от 16.04.2019 г., съгласно текста.
Допусната и изслушана като свидетел по делото е Е. К. – майка на жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт и на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
В атакуваната заповед е посочено, че на молдовският гражданин К. А. /К.А./, роден на *** г., с адрес: ***, е била наложена ПАМ „Отнемане правото на пребиваване в Република България на чужденец“, издадена съсъ Заповед № 1819/09.06.2011 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил. Заповедта е влязла в сила на 19.08.2011 г. До момента К. изтърпявал присъда „лишаване от свобода“ по НОХД 2147/2015 г. С писмо УРИ 2777000-9208/29.11.2018 г. от Министерство на правосъдието, затвор София, ОДМВР Кюстендил е уведомено, че чуждият гражданин е освободен от затвора на 20.11.2018 г. Със заповедта за отнемане на пребиваването във вр. с чл. 39б ал. 1 от ЗЧРБ, на лицето е даден срок от 14 дни за напускане пределите на Р. България. До издаването на заповедта А. К. не е напуснал страната, няма валиден документ за задгранично пътуване /паспорт/, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки по време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му връщане, като към 10.01.2019 г. пребивава незаконно на територията на Р. България.
Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 44 ал. 1 и на основание чл. 39а ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 41 т. 2 пр. 2 и чл. 39а ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 6 от Закона за чужденците в Р.България. Гореизложените факти са констатирани в изготвеното и представено по делото предложение рег. № 5367р-114/09.01.2019 г. по описа на ОДМВР Кюстендил от ст. инспектор И. Божков /лист 33 – 34/, което е отразено в обстоятелствената част на оспорената заповед, както и с всички приети писмени доказателства по делото. Горното е обосновало и издаването на принудителни административни мерки по чл. 39а ал. 1 т. 2 и чл. 41 т. 2 от ЗЧРБ и чл. 39 ал. 1 т. 4, чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 6 и чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ. АНО притежава оперативна самостоятелност относно преценката за срока на наложената ПАМ, съгласно ТР № 4 на ОСС на ВАС.
Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на установените от закона правомощия на Директора на ОДМВР – Кюстендил /чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ/, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е била връчена на жалбоподателя на 19.02.2019 г., като в същата изрично е записано, че лицето разбира езика, на който е издадената заповед, който факт е документиран с подписа му. Горното потвърждава, че не са били нарушени законовите права на А. К..
Административният акт е съобразен и със законовите изисквания – налице са визираните в хипотезиса на правната норма предпоставки, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целите му.
Съгласно чл. 39а ал. 1 от ЗЧРБ са посочени принудителните административни мерки налагани на чужденците по този закон, като т. 2 е „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, а т. 4 е „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС“.
В конкретният случай се установява, че К. е „гражданини на трета страна“ /Молдова/, по смисъла на чл. 3 § 1 от Директива 2008/115/ЕО, след влизане в сила на Заповед № 1819 от 09.06.2011 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил, с която е приложена ПАМ „Отнемане на правото на пребиваване в Р. България“ спрямо К.. Следователно същият не е имал разрешение за постоянно пребиваване, като по смисъла на закона се е намирал в „незаконен престой“. Към момента на издаване на оспорената заповед – 10.01.2019 г., са липсвали данни, че по отношение на К. са налице основания, обосноваващи приложението на забраната за връщане по чл. 5 от Директива 2008/115/ ЕО и в този смисъл са били налице основанията за налагане на посочените в заповедта ПАМ. Мотивите в заповедта са тези изложени в приложеното предложение от началника на група „Миграция“ с рег. № 5367р-114/09.01.2019 г., което е в съответствие с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Следва да се има впредвид, че К. след освобождаването му от затвора не е предприел действия по доброволно напускане на страната, с оглед издадена заповед за това. Не е инициирал процедура за издаване на разрешение за пребиваване и за издаване на валиден документ за самоличност, който да му позволи легално и доброволно да напусне страната. К. не е бил намерен от компетентните длъжностни лица и на последно известните му адреси.
Неоснователно се явява в случая и възражението за липсата на определен срок, съгласно чл. 39б ал. 1 от ЗЧРБ, за доброволно изпълнение на задължението за връщане. Нормата урежда процедурата по изпълнение на ограничителната мярка, която процедура не е елемент от фактическия състав по налагане на самата ПАМ. Неопределянето на срок за доброволно изпълнение не представлява основание за незаконосъобразност на самата ПАМ, доколкото не е елемент от фактическия състав на чл. 41 т. 2 и т. 4 от ЗЧРБ.
Съгласно чл. 42з ал. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане в Р. България /държава членка на ЕС/ се налага, когато са налице основанията по чл. 10 ал. 1 от закона. С нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗЧРБ са предвидени основанията за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, като предвиденото в т. 6 основание е: чужденецът да е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода.
Нормата на чл. 10 ал. 1 е императивна и при установяване на юридическия факт – осъждане за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ.
В конкретният случай е доказано безспорно, че са налице основанията за прилагане на ПАМ, посочени в чл. 39а ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 41 т. 2 и чл. 39а ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 6 от Закона за чужденците в Р. България, съгласно приложените по делото доказателства за това. Поведението на молдовския гражданин А. К. демонстрира редовно нарушаване на законите и правовия ред на Р. България, съгласно приложената за това справка, като наказващият орган правилно е приложил закона, тъй като К. е осъждан и за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България.
Подробни мотиви за връщане до страната на произход, страна на транзитно пребиваване или трета страна, както и за налагане на забрана за влизане в Р. България на чуждия гражданини се съдържат както бе посочено в предложение № 5367р-114/09.01.2019 г. по описа на ОДМВР Кюстендил, отразено в мотивите на оспорената заповед. Изложеното в същото кореспондира изцяло с останалите доказателства по делото.
Не се установяват и изключенията по чл. 6 § 2 – 5 и основания за прилагане на забраната по чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че атакуваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А. К., гражданин на Молдова, роден на *** г., с настоящ адрес СДВНЧ при Дирекция „Миграция“ гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „Генерал Гурко“ № 65А, чрез процесуалния му представител адв. М.Д.,***, срещу Заповед рег. № 277з-45/10.01.2019 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил за налагане на принудителни административни мерки „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и “Забрана за влизане в Р. България на чужденец за срок от 5 /пет/ години“, на чужденеца К.А. /К.А./, гражданин на Молдова, роден на *** г.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: