Р Е Ш Е Н И Е
№ 4159
гр. Варна, 18.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10052 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от К.Б.И., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв. И.Д.Р. – АК Варна срещу Д.И.А., с ЕГН ********** и
настоящ адрес ***, с която е направено искане с правно основание чл.127, ал.2 СК за определяне режим на лични отношения между бащата К.Б.И. и детето К.К.И.,
с ЕГН **********, родено на ***г.
С
молба от ***г. молителя уточнява, че не възразява упражняването на родителските
права по отношение на детето да се предостави на майката, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето, както и да заплаща месечна издръжка в
полза на детето в размер на *** лева.
В
срока за отговор на исковата молба ответницата е направила насрещно искане по
чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето К.К.И. на майката, при която да бъде определено и
местоживеенето на детето, определяне на режим на лични контакти между бащата и
детето и осъждане бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер
на *** лева, считано от предявяване на насрещния иск - ***г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законови основания за прекратяване или изменение на
издръжката, като е предявен и иск с правно основание чл.149 СК за осъждане
бащата да заплати в полза на детето издръжка в размер на *** лева /*** месеца
по *** лева/ дължима за периода от една година назад, считано от предявяване на
насрещния иск.
Ищеца твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че страните се познават от ***г. и заживели на семейни начала с раждането на сина им К.К.И., роден на ***г. в гр.***. След изминаване на *** дни от раждането страните се прибрали заедно в България за да продължат семейния си живот. Първите няколко месеца се разбирали добре, след което отношенията им се влошили. Ответницата поискала да замине отново в *** заедно с детето, където да остане да живее, работи и отглежда детето. Ищецът не се съгласил и отказал да подпише декларация – съгласие за напускане на детето извън пределите на страната, тъй като намирал, че не е в интерес на детето откъсването му от твърде малка възраст от баща му и то близките и роднините му.
От раждането на детето до м. ***г. страните се събирали и разделяли няколко пъти, но отношенията им не вървели добре. Ищеца твърди, че след това изключително трудно виждал сина си, като срещите се провеждали или навън на площадка до блока на ответницата или в някое близко кафе. Срещите траели по 1-2 часа и по време когато ответницата преценяла. Контактите ставали веднъж или два пъти в месеца и то с много нерви и мъки. Последната среща на ищеца с детето била на ***г., когато изписали детето от болница СБАЛДБ „ Д-р Лисичкова“ ЕООД гр.Варна. На ***г. по телефона страните се разбрали ищеца да се види с детето, но когато около 19:00 часа отишъл в дома на ответницата тя го заплашила, че ще звънне на телефон 112 и в последствие действително подала сигнал.
Ищеца твърди, че родителите не могат да постигнат съгласие по въпросите посочени в чл.127 СК и моли съдът да определи режим на лични контакти между него и детето.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и насрещен иск от ответника Д.И.А., с който оспорва да е живяла на семейни начала с ищеца, а имали краткотрайни съжителства от 2-3 дни до две седмици. Твърди още, че имала трудово-правни задължения с работодателите ѝ в *** и действително искала доброволно да ѝ бъде разрешено с декларация от ответника да изведе детето извън пределите на страната и да продължи да живее и работи в ***. Поведените на ищеца /викове, крясъци, побои/ правело трудни контактите му с детето. Посочва, че детето е в крехка възраст, има необходимост от непосредствени грижи от майката, а предвид тежкия характер на детето следвало да се определи първоначален режим на лични контакти в присъствието на майката. След раждането на детето ответницата поела изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ищецът не бил заплащал издръжка за детето и не участвал пряко в отглеждането му.
Ответницата моли за определяне на по-ограничен, спрямо искания от ищеца, режим на лични контакти между бащата и детето, както и осъждане ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на *** лева, включително и за минал период от една година преди предявяване на насрещния иск.
В открито съдебно заседание страните се явяват лично и с процесулни представители, като постигат съгласие родителските права по отношение на детето Кристиан Красимиров И. да бъдат предоставени за упражняване на майката, при която да бъде определено и местоживеенето на детето, както и по отношение на режима на лични контакти между детето и бащата, който да се осъществява както следва:
Ежемесечен
режим:
До навършване на 5-годишна възраст от детето – всяка първа събота и трета неделя от месеца от 09:30 часа до 13: 30 часа в присъствието на майката или друго упълномощено от майката лице, като се дава възможност бащата до трето число на месеца да уведоми майката за друг график различен от този, който е определен /други дни от месеца, в които да се осъществят личните контакти/.
От навършване на 5-годишна възраст до навършване до 7-годишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 ч. до 16:00 ч. без преспиване и без присъствието на майката, като се дава възможност на бащата до трето число на месеца да уведоми майката за друг график различен от този, който е определен /други дни от месеца, в които да се осъществят личните контакти/.
След навършване на 7-годишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя с преспиване при бащата, като се дава възможност на бащата до трето число на месеца да уведоми майката за друг график различен от този, който е определен /други дни от месеца, в които да се осъществят личните контакти/.
Празници и
летни месеци:
До навършване на 7 години бащата може да взема детето всеки първи ден след Коледа, Нова година и Велик ден от 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствието на майката, като детето бъде вземано и връщано в дома на майката.
След навършване на 7 години бащата може да взема детето всеки първи ден след Коледа, Нова година и Велик ден от 10.00 ч. до 14.00 ч. без присъствие на майката, като детето бъде вземано и връщано в дома на майката.
След навършване на 5 години бащата може да взема детето 10 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като детето бъде вземано и връщано в дома на майката.
След навършване на 7 години бащата може да взема детето 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като детето бъде вземано и връщано в дома на майката.
По отношение упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти с бащата постигнатото в открито съдебно заседание съгласие между страните следва да бъде възпроизведено в диспозитива на решението, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави и не накърнява интересите на ненавършилото пълнолетие дете.
Спорни по делото остават въпросите относно размера на дължимата от бащата месечна издръжка в полза на детето К.К.И., както и дали се дължи такава за предходен период от *** месеца.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формира
следните изводи от правна страна :
От представено с
исковата молба надлежно заверено за вярност копие от удостоверение за раждане
се установява, че страните са родители на детето К.К.И., роден на ***г.
Съгласно нормата на
чл.143, ал.2 ГПК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като издръжката следва да се определи според нуждите на детето
и възможностите на лицето, което дължи издръжката, но не по-малко от една
четвърт от минималната работна заплата за страната /чл.142, ал.1 и 2 СК/.
С отговора на
исковата молба ответницата и ищца по предявения насрещен иск претендира
изплащане на издръжка в размер на *** лева месечно, като в открито съдебно
заседание обосновава това свое искане с диагностицирано заболяване на детето и
необходимостта на допълнителни, извън обичайните, разходи за издръжката на
детето свързани със здравословното му състояние.
В подкрепа на тези
твърдения са представени епикризи от ***г., от ***г. и от ***г. с поставена
диагноза „***“ /л.24-26, 59-61 и 62-63/.
Данни за
здравословното състояние на детето и извършваните във връзка с това извънредни
разходи се съдържат и в показанията на разпитаните по делото свидетели – Н.А.И.
/майка на ищеца/ и Г.С.Х., водени от ищеца и Д.Л.М. /майка на ответницата/ водена
от ответницата.
В показанията си
св.И. твърди, че детето се отглежда от майката и е жизнено и здраво дете.
Свидетелката не знае детето да е получавало припадъци и да се провеждат
процедури във връзка с такива припадъци. Свидетеля Х.твърди, че не знае детето
да е имало припадъци, а същото боледувало регулярно от като цяло детски болести
– настинки, кашлици, ангини. Свидетелката М. твърди, че и е известно детето да
страда от заболяване свързано с кръвоносните му съдове. Заболяването било
установено през м. ***г., когато детето получило пристъпи и било заведено на
скенер. Според предписанията на лекарите петната трябвало само да се следят,
правели се изследвания и за да не получава пристъпи детето приемало „***“,
стойността на който била 6-7 лева. Освен това детето си боледувало като всяко
дете – гърло, температури и лекарствата били закупувани само от ответницата.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, при условията на чл.172 ГПК предвид, че
свидетелките И. и М. са майки на страните, като намира, че показанията на
свидетелите по отношение здравословното състояние на детето не си противоречат
по между си и съответстват на представените по делото писмени доказателства.
С отговора на
исковата молба по предявения насрещен иск, ищецът и ответник по насрещния иск е
представил заверено за вярност копие от трудов договор, видно от който работи
на длъжност „***“ и получава трудово
възнаграждение в размер на *** лева месечно, като е представена и молба от
ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от ***г. /л.47-48/.
Ответницата е
представила писмени доказателства удостоверяващи, че има сключен постоянен
трудов договор в *** на длъжност „***“ при уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на *** евро, както и че в момента получава месечни
помощи в размер на *** евро /л.54-56 и 67-69/.
При определяне
размера на дължимата в полза на детето месечна издръжка съдът намира, че
съобразно събраните по делото доказателства, възрастта на детето,
здравословното му състояние и възможностите на двамата родители да осигуряват
издръжка, искането за определяне на месечна издръжка в полза на детето К.К.И.
се явява доказано до размер на *** лева и неоснователно и недоказано над този
размер до пълния претендиран с насрещния иск размер от *** лева.
Детето е на
сравнително ниска възраст /родено на ***г./. От събраните по делото
доказателства се установява, че детето има здравословни проблеми, които макар и
към момента да не налагат извършване на операция и/или прием на скъпоструващи
медикаменти са свързани с периодични прегледи и изследвания на детето. От
представеният от ищеца трудов договор се установява, че е получавал месечно
трудово възнаграждение в размер на *** лева, като ищеца се намира в
работоспособна възраст и прекратяването на трудовото му правоотношение е
настъпило по негова молба, поради което дължима месечна издръжка в размер на ***
лева е съобразно възможностите на ищеца да осигурява такава и нуждите на детето
от издръжка. Определяне на издръжка в по-висок размер би било прекомерно спрямо
възможностите на ищеца да осигурява издръжка и моментните нужди на детето от
издръжка, предвид ниската му възраст и липсата на необходимост от извършване на
операция или прием на скъпо струващи медикаменти.
По отношение
претендираната с насрещния иск издръжка за минал период от ***г. до ***г. по
делото са събрани противоречиви доказателства относно момента, от който
страните живеят разделени. В показанията на свидетелите И. и Х. се твърди, че
страните са се разделили през зимата на ***г. след кръщенето на детето, а св. М.твърди,
че страните живеят разделени още от връщането им от *** през м. ***г. и ищеца е
оставал да преспи при ответницата 2-3 пъти и идвал за по няколко часа. При
наличните противоречия в показанията на свидетелите и възможната
заинтересованост на същите от изхода на спора, съдът кредитира показанията на
св.М., тъй като са подкрепени от представените от ищеца писмени доказателства
за заплащана издръжка от м. ***г. насам, както и от твърденията на ищеца в
исковата молба, че страните се събирали и разделяли няколко пъти преди м. ***г.
За претендирания
период от *** месеца преди датата на предявяване на насрещния иск дължимата от
ищеца издръжка следва да бъде определена в предвидения в закона минимум, като
се вземе предвид ниската възраст на детето, получаваните от ищеца доходи, а
така също и извършвани от него разходи свързани с отглеждане на детето /л.53/.
Така изчислена дължимата издръжка за предходен период е в общ размер на ***
лева – *** месеца по *** лева през ***г. и *** месеца по *** лева през ***г. С
отговора на насрещния иск ответника по него е представил доказателства за
преведени суми в общ размер на *** лева по банкова сметка ***, с посочено
основание на преводите издръжка и конкретни месеци, за които се изплаща.
Твърдението на ищеца, че представените документи представляват доказателства за
изплащана от него издръжка в полза на детето се потвърждават и от показанията
на разпитаните по делото свидетели, включително св. М., майка на ответницата,
която потвърждава да и е известно, че ищеца е плащал суми за издръжка на детето
в процесния период. Възражението на ответницата, че сумите не са заплащани за
издръжка на детето, а са във връзка с предоставена на заем сума на ищеца не
само не се потвърждават, но и са напълно опровергани от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
По посочените
съображения исковата претенция за заплащане на издръжка за минал период се
явява основателна до размер на *** лева, определен като разлика между дължимата
и заплатената от ищеца издръжка в периода от ***г. до ***г. За разликата над ***
лева до пълния претендиран размер от *** лева /*** лева умножено по *** месеца/
исковата претенция с правно основание чл.149 СК се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, поради което и искането на ответницата за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по гр. дело №3423/2015 на ВКС, I г.о, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К.К.И., с ЕГН **********, родено на ***г. на неговата майка Д.И.А., с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, като определя местоживеене на детето при майката на адрес: гр.***, на основание чл.127 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127 СК, режим за осъществяване на лични контакти между бащата К.Б.И., с ЕГН ********** и адрес *** и детето К.К.И., с ЕГН **********, родено на ***г., както следва:
Ежемесечен
режим:
До
навършване на 5-годишна възраст от детето – всяка първа събота и трета неделя
от месеца от 09:30 часа до 13: 30 часа в присъствието на майката или друго
упълномощено от майката лице, като се дава възможност бащата до трето число на
месеца да уведоми майката за друг график различен от този, който е определен
/други дни от месеца, в които да се осъществят личните контакти/.
От
навършване на 5-годишна възраст до навършване до 7-годишна възраст – всяка
първа и трета събота и неделя от 10:00 ч. до 16:00 ч. без преспиване и без
присъствието на майката, като се дава възможност на бащата до трето число на
месеца да уведоми майката за друг график различен от този, който е определен
/други дни от месеца, в които да се осъществят личните контакти/.
След
навършване на 7-годишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя с преспиване при бащата, като се дава
възможност на бащата до трето число на месеца да уведоми майката за друг график
различен от този, който е определен /други дни от месеца, в които да се
осъществят личните контакти/.
Празници
и летни месеци:
До
навършване на 7 години бащата може да взема детето всеки първи ден след Коледа,
Нова година и Велик ден от 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствието на майката, като
детето бъде вземано и връщано в дома на майката.
След навършване на 7 години бащата може да
взема детето всеки първи ден след Коледа, Нова година и Велик ден от 10.00 ч.
до 14.00 ч. без присъствие на майката, като детето бъде вземано и връщано в
дома на майката.
След
навършване на 5 години бащата може да взема детето 10 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск,
като детето бъде вземано и връщано в дома на майката.
След
навършване на 7 години бащата може да взема детето 20 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, като детето бъде вземано и връщано в
дома на майката.
ОСЪЖДА К.Б.И., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.К.И., с ЕГН **********, родено на ***г.,
чрез неговата майка и законен представител Д.И.А., с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на *** /***/ лева, считано от датата на предявяване на
насрещния иск – ***г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, КАТО отхвърля искането на ответницата
за присъждане на издръжка в полза на детето за сумата над *** лева до пълния
претендиран размер от *** лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.149 СК К.Б.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето К.К.И.,
с ЕГН **********, родено на ***г., чрез неговата майка и законен представител Д.И.А.,
с ЕГН ********** сумата от *** /***/ лева, представляваща издръжка за минало време /от ***г. до ***г./,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан за сумата над *** лева до пълния претендиран размер
от *** лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: