ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 412
гр. Велико
Търново, 23.11.2021 г.
Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в
закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя
адм. дело № 556 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК.
Молителят,
Ръководителят на Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез представителя си си иска изменение на
решение №333 от 01.11.2021 година, постановено по административно дело №556 по
описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 в частта му досежно
разноските, като сочи, че присъдените на ответника по молбата и жалбоподател по
делото разноски са прекомерни. Молителят поддържа, че делото е с ниска
фактическа и правна сложност, поради което по правилото по чл.78, ал.5 от ГПК,
присъденото на другата страна следва да се намали. Поддържа се и, че е
неприложима Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Счита, че отмяната на издадения то него акт не е последица от
поведението на процесуалния представител на жалбоподателя, а и всъщност съдът приел,
че искането за плащане на жалбоподателя /като бенефициер/ е недопустимо и
отмяната на издадения от молителя административен акт е във връзка с тази
недопустимост. Иска се отмяната на присъдени от за жалбоподателя разноски и
присъждането на разноски за администрацията, в състава на която се намира
молителя като административен орган.
Ответникът
по тази молба, Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ чрез представителя си ***Д.
от ВТАК, отрича основателността и. В представеното по делото становище, имащо
характер на отговор се сочи, приложимост намира разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, като няма спор, че се касае за отменен като незаконосъобразен акт. В
случая не е налице и хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК, тъй като липсва
отхвърлителен диспозитив. Неоснователна е претенцията за намаляване на
разноските, тъй като независимо от основанията за отмяна, решението на съда е
последица от оспорването на акта, при което се следват разноски за оспорващия.
Съдът е коригирал поисканото от тази страна адвокатско възнаграждение,
редуцирайки го до сумата от 727, 91 лв.
Настоящата
инстанция намира, че молбата е допустима и неоснователна.
С решението си съдът е отменил оспорения от
жалбоподателя /понастоящем ответник по молбата/ административен акт – решение,
като е осъдил Министерството на труда и социалната политика като юридическо
лице, в структурата на което е органа, издал акта и поемащ разноските по смисъла
на §1, т.6 от ДР на АПК да заплати разноски по делото в размер от 727, 91 лв.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят е поискал да му се присъдят разноски
само за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв., които са ефективно
направени, като не е поискал в разноските да се включи заплатената от него
държавна такса /лист 203 от делото/.
Съдът
е посочил в мотивите на решението си, че следва поисканото възнаграждение да се
редуцира до размера по чл.8, т.3 от Наредба №1/2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Изложените
от молителя аргументи не водят до извод за наличие на обстоятелства, които да
обуславят изменение на решението в частта му досежно разноските. Съгласно
приложимата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Изменение
на решението в тази му част би било основателно, ако съдът не е спазил
правилата на чл.143 от ГПК, както и субсидиарно приложимите правила на чл.78 от ГПК.
В
случая съдът е съобразил хипотезата и на чл.143, ал.1 от АПК и хипотезата на
чл.78, ал.5 от ГПК. Не е спорно, че актът е отменен със съдебното решение, като
подалия жалбата субект е имал процесуален представител, който е ***– т.е.
кумулативните предпоставки на чл.143, ал.1 от АПК са изпълнени. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение
за ***е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.“.
Съобразявайки именно изтъкнатите от молителя обстоятелства, съдът е присъдил
възможно най – ниският размер на адвокатско възнаграждение според правилото на
чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като това е и минималният праг, до който това възнаграждение
може да се редуцира. Не може по повод на възражение за прекомерност на сторени
разноски да се поддържа пред съда инцидентно незаконосъобразност на подзаконов
нормативен акт. Какви оплаквания, възражения и аргументи са поддържани от
процесуалния представител на оспорващия и дали те са съобразени от съда при
постановяване на съдебния акт са обстоятелства, които са ирелевантни за
прилагането на хипотезите на чл.143, ал.1 от АПК и на чл.78, ал.2 и ал.5 от ГПК.
Следва
молбата да се отхвърли.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ръководителя на Управляващият орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, с която
се иска изменение на решение №333 от
01.11.2021 година, постановено по административно дело №556 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020 година в частта му за
разноските.
Определението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :