Р Е Ш
Е Н И Е
№ ________________ от _______ декември 2017г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. с.
БОГДАН РУСЕВ
Като разгледа в. гр. дело № 9609 от 2016-та година по описа на СГС, докладвано от
мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК.
Образувано е по:
- Молба,
вх. № 128306/09.10.2017г. на СГС, от въззивника „Р.-*-**“ ЕООД чрез управителя
му Р.С., с която се иска отстраняване на допуснати фактически грешки в Решение
№ 6291/05.09.2017г. по в.гр.д. № 9609/2016г. на СГС, ГО, ІV-Б състав и
депозираната искова молба. Сочи се, че правата на дружеството били засегнати от
вписани в решението неточни факти и приложените доказателства към исковата
молба, отделно вписани и в Агенцията по вписванията като публична информация за
нотариален акт № 91 от 1996г., чието съществуване не било отречено от
насрещната страна. Решението нямало дата на постановяване, предявен бил иск за
сумата от 4000,00 лева от направените такси по нотариален акт № 198/1999г., а
не както било записано в решението 480000,00 лева. По този въпрос имало
специално депозирана молба, като пропуснатото произнасяне по едно от исканията
на ищеца било основание за връщане на делото на СРС за ново разглеждане.
Нормите на ЗС и ЗЗД задължавали СГС да запише в решението си, че е налице
действащ нотариален акт № 91/1996г., признат от ответника. Моли се тези
фактически грешки да бъдат отстранени, като по този начин то да се приведе в
съответствие с исковата молба, отговора на ответника и съществуващата публична
информация в Агенцията по вписванията.
- Молба,
вх. № 128307/09.10.2017г. на СГС, от въззивника „Р.-*-**“ ЕООД чрез управителя
му Р.С., с която се иска допълване на Решение № 6291/05.09.2017г. по в.гр.д. №
9609/2016г. на СГС, ГО, ІV-Б състав, като същото бъде допълнено относно
настъпила погасителна давност по чл. 115 ЗЗД, наличието на публична информация
и неоспорено от ответника и съществуващо между страните неприключило друго
гражданско производство. Въззивният съд неправилно не отчел и не уважил
съобразно нормите на ЗЗД изтъкнатите във въззивната жалба процесуални пропуски
на СРС по хода на делото, както и относно прилагането на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Иска се и допълване на решението относно
записан действащ договор за учредяване на право на строеж като публично
задължителен, безспорен и действащ до момента нотариален акт № 91/1996г.,
доказващ съществуващи отношения между ответника и фирма „М.“, като се развиват
съображения относно действието и правното значение на този нотариален акт.
Съдът следвало да съобрази публичната информация от Имотния регистър и в тази
връзка да се произнесе, както било поискано и с исковата молба, и с въззивната
жалба. Иска се допълване на решението и относно лицето Д.– Председател на Съюза
на слепите в България, качеството му на незрящо лице и в тази връзка
направеното оспорване на легитимацията на процесуалния представител на Съюза. Налице
била измама по документи с невярно съдържание, за което следвало да се сезира СГП.
Иска се допълване при така описаната от
него безспорно съществуваща информация в Агенцията по вписванията, СГС и
реалната фактическа обстановка, както и относно нарушаването на права по
посочени норми от ЗЗД и ЗС. Сочи се, че се ползва и давност по чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Преписи от молбите, в изпълнение на чл. 247,
ал. 2 и чл. 250, ал. 2 ГПК, са изпратени на насрещната по тях страна – Съюза на
слепите в България, като същите са получени на 10.11.2017г. В предоставения му
едноседмичен срок Съюзът на слепите в България не е заявил становище по тях.
Софийският градски съд, като взе предвид направените
искания и наведените с тях доводи, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
И двете молби са подадени своевременно с оглед
нормите на чл. 247, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК от легитимирано за това лице,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С Искова молба, вх. № 3844/26.02.2013г. на СРС,
по която е образувано гр.д. № 8333/2013г. на СРС, „Р.-*-**“ ЕООД е предявило
срещу Съюза на слепите в България иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договор за учредяване на вещно право на строеж, обективиран в Нотариален акт №
198, т. І, рег. № 11932, дело № 261/1999г. на Нотариус № 258 – Б. Я., за
съответно описана сграда в дворно място, находящо се в гр. **********с площ от
606 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-9, кв. 353 по плана на град София, м.
„Центъра“, както и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4000,00
лева, предявен като частичен от общо 480000,00 лева. С Решение №
3853/05.04.2016г. по гр.д. № 8333/2013г. на Софийския районен съд, І ГО, 32
състав, исковете са отхвърлени изцяло..
Подложено на въззивен контрол по инициатива на ищеца „Р.-*-**“ ЕООД така
описаното първоинстанционно решение е потвърдено изцяло с Решение №
3291/05.09.2017г. по в.гр.д. № 9609/2016г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Б
състав. Последното съдържа всички необходими реквизити, изискуеми съобразно
нормите на Гражданския процесуален кодекс, включително номер и дата.
С процесните две молби въззивникът в
действителност не сочи допуснати от въззивния съд очевидни фактически грешки
(неточно записване на цифри, имена, грешки при набора на текста, погрешно
възпроизвеждане на формираната воля на съдебния състав) при произнасянето му,
съответно непроизнасяне в цялост по искането – предмет на спора (липса на
произнасяне по предявен иск). С молбите се цели изменение и допълване на
мотивите на съдебния акт и изложените в тях съображения на решилия делото
състав досежно посочени от въззивника документи и обстоятелства и изложената от
негова страна тяхна фактическа и правна оценка. По същество се касае до
оспорване на правилността и обосноваността на въззивното решение, което следва
да бъде осъществено не чрез процедура по чл. 247 и чл. 250 ГПК, а посредством
подаване на касационна жалба до Върховния касационен съд, каквато междувпрочем
въззивникът вече е депозирал по делото.
В тази връзка не са налице основания за
поправка на допусната във въззивното решение очевидна фактическа грешка или за
допълване на същото по доводите, изложени в подадените от въззивника молби.
Поради тази причина същите следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 247, ал. 1 и
чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 128306/09.10.2017г. на СГС, и Молба, вх. №
128307/09.10.2017г. на СГС, за поправка на очевидни фактически грешки,
съответно допълване, на Решение № 6291/05.09.2017г. по в.гр.д. №9609/2016г. на
Софийския градски съд, ГО, ІV-Б състав.
Решението, на основание 247, ал. 4 и чл. 250,
ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез
Софийския градски съд в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Препис от решението, на
основание чл. 247, ал. 4 и чл. 250, ал. 3 ГПК вр. чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.