№ 754/14.10.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 641 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от С.К.А.,
ЕГН ********** против Решение №1012-12-161#1
от 08.06.2022 г. издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-01131033 от 18.05.2022 г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, с което жалбоподателката е задължена да
възстанови полученото парично обезщетение
поради общо заболяване в размер на 1137.35 лева, от които 1089.95
главница и 47.40 лева дължима лихва за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021
г. вкл.
Жалбоподателката оспорва решението, като
твърди, че през есента на 2021 г. майка и си счупила ръката, а след изследвания
се установило, че има тумор в мозъка. Сочи, че е кандидатствала в програмата за
личен асистент, но и тя се разболяла. Навежда аргументи за неправилност на
решението на НОИ, в което се приема, че няма право на болнични от фирмата, в
която работи. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, представя
писмени доказателства, поддържа жалбата и моли да се отмени оспореното решение.
В предоставения срок за писмени бележки не представя такива, но с молба от
29.09.2022 г. представя амбулаторен лист, резултати от клинични изследвания и
разчитане на резултати от образна диагностика за майка и.
Ответникът - Директорът на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт-Пазарджик, се представлява се от
гл. юрисконсулт Ц.М., която излага аргументи за потвърждаване на оспореното
решение, представя писмени доказателства и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представения срок представя писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО. Решението е съобщено
на жалбоподателя на 14.06.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана на
20.06.2022 г.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателката
С.А. упражнявала трудова дейност в осигурителя „Ригел“ ЕООД от 28.10.2015 г.
Същата била назначена по трудово правоотношение в дирекция „Социални дейности“
гр. Пазарджик на непълно работно време – 4 часа от 01.11.2021 г. С.А. ползвала
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 30.10.2021 г. до
01.01.2022 г. вкл. при „Ригел“ ЕООД.
Удостоверения по чл.8, ал.1 от НПОПДОО (Приложение №9) са предоставени от това
дружество по болнични листове №Е2021915738 за периода от 30.10.2021 г. до
12.11.2021 г., №Е20212915900 за периода от 13.11.2021 г. до 22.11.2021 г.;
№Е20212916010 за периода 23.11.2021 до 12.12.2021 г. и №Е202113466684 за
периода от 13.12.2021 г. до 01.01.2022 г. в ТП на НОИ Пазарджик. Във връзка с
това на С.А. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност
поради общо заболяване от средствата на ДОО.
При проверка в информационната система
на НОИ е установено, че С.А. не е представила болнични листове в осигурителя
Дирекция „Социални дейности“ гр.Пазарджик и е упражнявала трудова дейност, за
която е била осигурена за общо заболяване и майчинство. Осигурителят е подал
данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за отработени през месец ноември 2021
г. 22 работни дни (пълен работен месец) и за месец декември 2021 г. 21 работни дни (пълен работен месец), за
които месеци е получавала и трудово възнаграждение. За тези месеци на С.А. не
са издавани болнични листове за ползване на отпуск поради временна
неработоспособност при вторият осигурител за периодите ноември и декември 2021
г. В ТП на НОИ Пазарджик не са представяни удостоверения съгласно Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО от осигурителя Дирекция „Социални
дейности“ гр.Пазарджик.
Тези факти са били преценени като
нарушение на разпоредбата на чл.46, ал.3 от КСО и е било издадено Разпореждане
№ РВ-3-12-01131033 от 18.05.2022 г. от ръководителя на контрола по разходите на
ДОО, с което жалбоподателката е била задължена да възстанови полученото парично
обезщетение поради общо заболяване в
размер на 1137.35 лева, от които 1089.95 главница и 47.40 лева дължима лихва за
периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. Същото е било обжалвано пред
директора на ТП на НОИ Пазарджик, който го е потвърдил с процесното решение.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - директора на ТП
на НОИ Пазарджик, в писмена форма, със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО.
При издаване на разпореждането
административният орган е спазил административноправните разпоредби на КСО и
АПК и не се установява нарушение на чл. 35 от АПК.
Директорът
на ТП на НОИ-Пазарджик е спазил предвидените в КСО и АПК
административнопроизводствените правила като се е произнесъл по допустима жалба
и е осъществил цялостен контрол върху обжалваното разпореждане по
административен ред. Установил е нови фактически обстоятелства и се е
произнесъл по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав счита, че при
издаване на оспореното решение са спазени и материалноправните разпоредби на
КСО. Правилен е изводът на административния орган, че с чл. 8, ал. 1 от
Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ) е установено, че на осигурените лица,
които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от
един екземпляр на болничен лист за представяне на всеки един от тях. В
разглеждания случай, С.А. като не е уведомила втория си работодател – Дирекция
„Социални дейности“ при Община Пазарджик, за болнични листове №Е2021915738 за
периода от 30.10.2021 г. до 12.11.2021 г., №Е20212915900 за периода от
13.11.2021 г. до 22.11.2021 г.; №Е20212916010 за периода 23.11.2021 до
12.12.2021 г. и №Е202113466684 за периода от 13.12.2021 г. до 01.01.2022 г. е
нарушила разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НМЕ, което обуславя и
недобросъвестността й, както и че с тези си действия/бездействия е довело до
приложение на чл. 46, ал. 3 от КСО. Текстът на последната норма гласи, че
парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не
се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравите органи. Лекуващият лекар и/или лекарската
консултативна комисия не могат да изпълняват задължението си по чл. 8, ал. 1 от
НМЕ, без да бъдат уведомени от лицето, че същото полага труд при повече от един
работодател. Лице, което знае, че полага труд при двама работодатели и не
уведомява лекуващия лекар и/или лекарската комисия и представя болнични листове
само пред един от работодателите, не следва да бъде възприето като
добросъвестно лице. Не може да не осъзнава, че когато е временно
неработоспособно едно лице, то е и за двамата работодатели, независимо от
обстоятелство, че въз основа на временния трудов договор с Община Пазарджик
предоставя лична помощ, в качеството й на "личен асистент" на майка й
и трябва да е физически годно, за да полага грижи за ползвателя на социалната
услуга. Очевидно е, че при реализиране на осъществяваната лична помощ
"личният асистент" следва да уведоми работодателя си, че не може да
изпълнява задълженията си по сключения трудов договор. Такова поведение от
страна на А. не е реализирано като за установения период от време и за който
времеви периоди не е издаден един болничен лист, а четири такива, тя не е
осъзнала, че е затруднена в полагането на грижи за потребителя на личната
помощ. В тази връзка и основните доводи, изложени в жалбата до административния
съд за наличие на добросъвестност от страна на А. при получаване на
осигурителното плащане, а оттам и за неприложимост на разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от КСО, не се споделят от настоящия съдебен състав. Следователно правилен
е изводът на директора на ТП на НОИ – Пазарджик за допуснато нарушение по чл.
46, ал. 3 от КСО, поради което съдът счита, че обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните
разпоредби на КСО. Издадени са от компетентни органи предвид разпоредбите на
чл. 114, ал. 3 от КСО и чл. 117 от КСО.
За пълнота следва да се посочи, че
представените материали от жалбоподателката в срока за писмени бележки не могат
да се приемат за писмени докателства, тъй като са представени извън
състезателната фаза на процеса, но дори и да биха били годни доказателства не
могат да повлияят на вече направените изводи.
При
този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по
спора, жалбоподателката С.К.А. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ –
Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева за настоящата
съдебна инстанция, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик.
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата подадена от С.К.А., ЕГН ********** против Решение №1012-12-161#1 от
08.06.2022 г. издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-01131033 от 18.05.2022 г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, с което жалбоподателката е задължена да
възстанови полученото парично обезщетение
поради общо заболяване в размер на 1137.35 лева, от които 1089.95
главница и 47.40 лева дължима лихва за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021
г. вкл..
ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН ********** да заплати
на Национален осигурителен институт гр. София съдебно-деловодни разноски в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението
не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ
: /п/