Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001,
31.03.2022 год. гр.Т.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На първи март две хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Ивалина Станкова,
като
разгледа докладваното от Председателя
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО
№ 1678 по описа за 2019 год. на РСТ,
за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.227,ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Ищцата Н.Д.С. твърди в исковата си молба, че е дарила на ответника – Църковно
настоятелство при храм „СВ.У.Б.“, гр.Т. към
в. и В.П. Св.М. З.З., находяща
се в землището на гр.Т. , представляваща – трайни насаждения, с площ от 1583 дка в м.“К.
“, трета категория, съставляваща имот № .... по плана за
земеразделяне на гр.Т. , като по решение на Е.С.към
в. и В. П. М. на описания терен да бъде изграден православен храм-параклис и по
одобрен от същия проект. Проекта е реализиран – има изграден храм, който е въведен и в
експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №
РВЕ- 01- 51/10.10.2013г.
В
уточнителната молба на особения представител
се твърди, че
след 2013г. цялостното
здравословно състояние на ищцата се влошава сериозно и това я мотивира да
потърси издръжка от ответника като два пъти отправя устни молби и два пъти
отправя писмени молби до ответника с искане същият да й заплаща месечна
издръжка в размер на 300.00лв. всеки месец. Здравословното й състояние се влошава чувствително за продължителен
период от време от м.октомври 2015г. Това я принуждава
да се обърне към ответника с молба за месечна издръжка. В молбата подробно е описано както здравословното, така и
финансовото й положение. Тя е инвалид, получава месечна инвалидна пенсия в
размер на 270.00лв. и т.н.
интеграционна сума в
размер
на 19лв. В Заявление от 01.11.2016г. до Църковно настоятелство, „Св. У.Б.“- гр.Т. ищцата подробно описва влошеното си здравословно състояние-
увредени дясна ръка и десен крак, гръбначен стълб, счупени зъби, два
микроинсулта, три мозъчни сътресения,кома, операция от перитонит. След инцидент
пред параклиса, изграден върху подарения от нея имот, е представител на
надарения- 16.09.2016г., здравословното й състояние се влошава изключително
много, а по време на самия инцидент е съществувала реална опасност да се стигне
до летален край, тъй като тя има капсулиран хемангеом на черния си дроб. За
здравословното състояние на ищцата немалка вина според нея има самото църковно
настоятелство с трайното си поведение от 2003 година насам, както и отношението
си към условието, с което е дарен имотът й, а именно изграждане на храм-
параклис.
Ситуацията
и перипетиите около изграждане на параклиса са принудили ищцата, да похарчи
немалка част от личните си спестявания, което е довело и до траен недостиг от
средства за месечната й издръжка.
Твърди, че се нуждае
от издръжка, за да може да си закупува лекарства, да посещава специалисти
лекари, освен останалите средства за заплащане на ток, вода, лекарства,
прехрана, да задоволява дори и елементарни свои ежедневни нужди.
Касателно правното
основание на исковата претенция по чд.227, б.“а“ от
ЗЗД излага следните обстоятелства: След инцидент от 16.09.2016г. с представител на надарения- отец Б.Х., подробно
описан в исковата молба, по повод който инцидент е водено и наказателно дело-
Н.Ч.Х.Д. №25/2017г. по описа
на PC- Т. , се влошава изключително много
здравословно състояние на ищцата.
Посегателството
се изразява в следното - на 16.09.2016г. ищцата
с двама доброволци отива до параклиса, изграден върху мястото, което е дарила, да
довършат подготовката за предстоящия на другия ден православен празник- В., Н.,***.
Между 18,30 часа и 19.00 часа на мястото се появяват отец Б. с още трима мъже
и две жени, започва спор между двете групи, който прераства в скандал. В
разразилия се скандал отецът обижда ищцата, изтръгва чантата от ръката й, казва
й, че няма право да влиза в храма, насила взема ключа й, а накрая и я удря
силно, от който удар я поваля на плочника пред храма. От
удара тя удря много лошо главата, кръста, цялата си дясна страна- дясна ръка и
десен крак. След удара я оставят сама на земята, не й
оказват помощ, оставят я да лежи безпомощна в настъпващата нощ.
Ищцата
е с латентен диабет, започва да й се гади, тя се уплашва изключително много,
тъй като до момента на инцидента е преживяла вече два микроинсулта, три мозъчни
сътресения, кома, операция от перитонит. След този
инцидент здравословното състояние на ищцата се влошава изключително много, а по
време на самия инцидент е съществувала реална опасност да се стигне до летален
край, тъй като тя има капсолован хемангеом на черния си дроб и едно спукване би
довело до летален край. От друга страна след инцидента тя търпи
продължителен период от време непосилни болки в главата, кръста, дясна ръка и
десен край, счупен зъб, който е носещ на частична долна протеза, и се увреждат венци, език, небце, не може да дъвче, получава и до
момента периодично припадъци.
Всички
тези болки и страдания не са отшумели и до настоящия етап. Това са
обстоятелствата, с които обосновава наличие на основния за разваляне на
дарението и на основание чл.227, б.“а“ от ЗЗД- в
качеството си на представител на дарителя
отец Б. съзнателно е посегнал на здравето и живота на
ищцата, като е била налице реална опасност да се стегне и до летален край за
нея. Моли съда да отмени извършеното дарение на посочените
основания.
С отговора ответника
оспорва иска като неоснователен. Оспорват посоченото в исковата молба, че
Храмът „Св. М. С., В., Н. и Л.“ е „съграден“ от ищцата и че „не се стопанства от т.н. „ собственици“, че е
била принудена да поеме грижата за него и пр. Оспорват твърдението, че ищцата
четири пъти е молила за финансова помощ, както и че е с влошено здравословно състояние, както и че за
влошеното й здравословно състояние „немалка вина според
нея има самото църковно настоятелство с трайното си поведение от 2003 г.
насетне, както и отношението си към условието, с което е дарен имотът й, а
именно изграждане на храм- параклис“, както и че „След
инцидент пред параклиса, изграден върху подарения от нея имот, с представител
на надарения- 16.09.2016 г. здравословното състояние на доверителната ми се
влошава изключително много.
Оспорват, че ищцата има нужда от
издръжка, в това число от издръжка, „за да може да си закупува лекарства, да посещава специалисти лекари, освен
останалите средства за заплащане на ток, вода, лекарства, прехрана, да
задоволява дори и елементарни свои нужди“.
Оспорват посоченото от ищцата, че е била принудена да похарчи немалка част
от личните си спестявания, което е довело и до траен недостиг от средства за
месечната й издръжка.
Признават
следните обстоятелства: Сключен между страните Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ..., том III, per. № ..., д. № ... от 2002 г. на Нотариус с per. № ... на НК, който нотариален акт е вписан в Службата по
вписванията вх. per. №3636 от 17.09.2002 г., акт №...,
том XII, д.... г. с тежест- по решение на Епархийския съвет към в. и В.п. Св. М.
и по одобрен от същия съвет проект на подарения имот да бъде изграден
православен храм- параклис, както и факта че върху имотът е изграден Храм-
параклис, въведен в експлоатация видно от Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № РВЕ-01-51 от 10.10.2013 г., издадено от Гл. архитект на Община Т.
.
Възраженията и аргументите им срещу иска и
обстоятелствата, на които той се основава са следните: По своята правна същност
договорът за дарение е едностранна и безвъзмездна сделка, която не създава
никакви задължения за надарения, освен моралното задължение да бъде признателен
на дарителя за направеното дарение. Дарението на имотът в конкретния случай е
било с определена цел, а именно да бъде изграден върху него Храм - Параклис.
Дарителят е изпълнил волята на ищцата - върху въпросния
недвижим имот, който към момента на дарението е бил З.З.,
да бъде изграден Параклис, като същият е въведен в експлоатация през 2013 г.
Била е дарена З.З., но впоследствие тя е била
урегулирана и върху нея е изграден Храм-параклис, който е въведен в
експлоатация, т.е. имотът вече не е във вида, в който е бил дарен.
С оглед на горното, имайки предвид, качеството на
ответника и целта на дарението, да бъде изграден в него Храм- параклис, което е
осъществено от ответника, считат, че предявеният иск е неоснователен.
Неоснователно е посоченото в исковата молба, че Храмът
„Св. Мчци С., В., Н. и Л.“ е „съграден“
от ищцата и че „не се стопанства от т.н. „ собственици“,
че е била принудена да поеме грижата за него и пр.
В исковата молби и допълнителните уточнения и приложения
ищцата навежда твърдения за влошени отношения с ответника, именно поради което
желае отмяна на направеното от нея дарение, като посочените от нея основания-
по чл.227, ал.1, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД са само формални. Обстоятелството за
влошени отношения между страните по договор за дарение не е основание за
неговата отмяна. Молят за решение в този смисъл. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа отговора. Претендират разноски.
Съдът след преценка на представените по делото писмени и събрани гласни
доказателства прие за установено следното от фактическа страна: По делото е
безспорно установено, че с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ..., том …, per. № ..., д. № ... от 2002 г. на Нотариус с per. № ... на НК, който нотариален акт е вписан в Службата по
вписванията вх. per. №3636 от 17.09.2002 г., акт №...,
том .., д.... г. ищцата е дарила на ответната страна следния свой собствен
недвижим имот: З.З., находяща се в землището на гр.Т. , представляваща –
трайни насаждения, с площ от 1583 дка в м.“К. “, трета категория, съставляваща
имот № .... по плана за земеразделяне на гр.Т. , при граници: път и имот №
178001- трайни насаждения стопанисвани от Общината. Дарението е било извършено с тежест- по решение на
Епархийския съвет към в. и В.П. СВ. М. и по одобрен от същия съвет проект на
подарения имот да бъде изграден православен храм- параклис. Такъв Храм-
параклис и изграден и въведен в експлоатация видно от Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № РВЕ-01-51 от 10.10.2013 г., издадено от Гл. архитект
на Община Т. .
От показанията на разпитаните по делото свидетели – св.Р.Е.,
св.СВ.Б. и св.ХР.С. се установи, че ищцата е дарила З.З.
на ответната страна, за да се изгради на нея православен храм. За да може да
финансира изграждането му Н. е продала бащината си къща в центъра на гр.Т. .
Така е набавила средства за строежа н ахрама, като отделно е имало открита
дарителска сметка. През 2016г. Н. си счупила крака и имала нужда от финансови
средства. Тъй като имала и много дългове се наложило преди година и половина да
продаде друг притежаван в Т. недвижими
имот – Апартамент. Твърдят, че храма не е завършен, а за да се продължи
строителството му е необходимо собственика на земята да прави съответните
искания в Община Т. . Твърдят, че от 19 години собствениците не полагат никакви
грижи за имота и не са влагали средства в изграждането му. Това е причина Н. да
иска разваляне на договора, за д апродължи с довършителните му работи. Тя
винаги е влагала собствени средства в поддържката и изграждане на храмата, като
е вземала и средства на заем. От 2013г. е започнала да изпитва нужда от
финасови средства, за да покрие разходите си към Топлофикация С., за да прави
ремонт на покрива на жилището в гр.С., за операция на крака й. През 2017г-
2018г. благодарение на нейния авторитет от НДК им дали плочи за параклиса,
който транспортирали с многа техника и които е трябвало да се оформят плочник.
В момента те стаят и се рушат без Църквата да прави нещо по доизграждане на
Храма. Според свидетелите Н. иска да приключи строежа на Храма, защото е дала
обет, че той ще бъде за всички хора, защото това е нейна и на сподвижниците й
мисия. Не знаят какви заеми е вземала и какво и връщала по тях.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като счита, че те не са
заинтересовани от изхода на спора. Познават ищцата и имат преки и непосредствени
впечатления от примините поради които е завела настоящото дело от начина и на
живот и от „каузата“ на която се е посветила повече от 20 години.
По делото е
назначена и изслушана ССчЕ. От заключението на вищото лице се установява, че
Г-жа Н.С. е собственик на недвижим имот. представляващ двустайно жилище с
административен адрес в гр. С., район И., ж.к. Д., бл. 39, вх. Ж, ет. 8
(последен), ап. 128. Площта на жилището е 78.25 кв.м. Видно от
становище-свидетелство от М.З., цялостен ремонт на покрива на сградата е бил
извършен през 2018 г. Няма данни жилището да е било отдавано под наем.
Видно от
представения за делото нотариален акт за покупко-продажба на НИ № .., том …,
рег. № .., дело № ../.. на
Нотариус с рег. № .. на НК,
на 07.10.2019 г. г-жа С. е продала собствен недвижим имот, находящ с в гр. Т. ,
с административен адрес бул. М.А. № .....Имота представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ....с площ 39.64 кв.м. Продаден е за цена 24 000.00
лв., преведени по банков път: на 07.10.2019 г. - 4 000.00 лв. и на 10.10.2019
г. - 20 000.00 лв. На 08.10.2019 г. купувача на жилището е платил допълнително
на г-жа С. още 12 000.00 лв. за обзавеждане.
Няма данни
преди продажбата жилището да е било отдавано под наем.
През
проверявания период г-жа Н.С. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, следователно
не е реализирала парични доходи, подлежащи на облагане с данък върху доходите
на физическите лица по ЗДДФЛ.
Не са
установени спестовни и депозитни банкови сметки на г-жа С..
През
посочения в задачата период е установено, че месечния доход на ищцата Н.С.
включва регулярни източници от пенсия и добавки към нея, социални помощи,
дарение, получено от „В.М.Дизайн" ООД, начислени лихви по банкови сметки и
тримесечни периодични плащания, наредени от банковата сметка на ТП на НОИ- С.
град. Всички парични доходи са получени по банков път в две банкови сметки на
г-жа С., които са: б. сметка в ОББ АД с 1ВАИ ........ и б. сметка с 1ВАИ ........в
Юробанк България АД.
За да
пресметне какъв е месечният
паричен доход на ищцата в периода от 2019 г. до момента
на изготвяне на заключението експертизата изготви таблична справка (таблица 1)
в която обобщи всички видове приходи, постъпили в банковите сметки на г-жа С.
по месеци, години и общо за целия период:
Вещото лице
в табличен вид е дало и заключение за месечния наем, който ищцата би могла да
реализира от отдаване под наем на стая от жилището си в гр.С., както и какъв
месечен наем би реализирала от продадения през месец октомври 2019г. имот в гр.Т.
.
В табличен
вид са посочени и минималният размер на
средствата, които са необходими на нищата за месечна издръжка па едно лице
според статистическите данни, като е съобразен факта, че същата е жител ***, къдепю разходите на
живот са значително по
- високи.В информационна система ИНФОСТАТ на НСИ е предоставена
статистическа информация за средния годишен паричен разход на едно лице за С. -
столица за годините от периода 2016 г. - 2020 г. Експертизата пояснява, че в
паричния разход са включени и разходи за социални осигуровки, но поради факта, че през целия проверяван период г-жа С.
е била пенсионер и не дължи социални осигуровки, експертизата е изключила стойността иа тези разходи, след
което е пресметнала средния месечен паричен разход в таблица 6 от заключението.
Ответната страна е представила
справка от сайта на НСИ за годишния паричен разход на пенсионер за периода
2016-2020г.
По делото се съдържа и медицинска
документация за придружаващи заболявания на ищцата – Експертно решение на ТЕЛК-
лист 19 от делото, рецептурна книжка (лист 211 от делото), копия на рецепти и
др.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е процесуално
допустим. Разгледан по същество е неоснователен по
следните съображения: Договорът за дарение е
едностранен договор и поначало не създава за надарения никакви задължения
за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде
признателен на дарителя за направеното дарение. Това моралното задължение се
трансформира в правно задължение за даване на издръжка само ако настъпят нови
юридически факти – ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да
му дава издръжка. Последица от неизпълнението на това вече правно задължение е
възможността дарението да бъде отменено от дарителя.
В тежест на дарителката-ищцата е да установи трайната си нужда от издръжка,
която включва обичайните потребности за живот с оглед възрастта и социалното и
здравословното й положение, отправено искане до ответника да дава издръжка и
отказът на ответника да й дава такава, както и че ответникът разполага с
достатъчно средства, за да дава поисканата му издръжка, без да
постави себе си и лицата, които издържа по закон в по-неблагоприятно положение
от това на дарителя.
В тежест на ответника е да докаже, че е предоставил на ищцата поисканата
издръжка.
Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“
следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед личността на
дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземе предвид
неговата социална среда и икономическите условия на живот в страната. Трайното
изпадане на дарителя в нужда от издръжка означава, че нито паричните му доходи,
нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните
възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му.
При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат
предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са
по-ниски от определения от държавата средно необходим размер за едно лице в
страната. Линията на бедност е величина, която като общоизвестен факт
категорично обосновава наличието на трайна нужда от издръжка (в този
смисъл Решение № 432 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3321/2013
г., IV г. о., Решение № 145 от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 786/2017г., III г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Трайната нужда следва да бъде
преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите
конкретни битови и здравословни нужди, при една средна мяра с оглед на социална
среда на дарителя и условията на икономически живот в страната. Тази нужда от
издръжка по правило следва да съществува към датата на исковата молба. Може да
възникне и по - късно, но следва да е била налице към момента на прекратяване
на устните състезания. Важното е нуждата от издръжка да е непрекъсната,
обективно съществуваща и доказано необходима.
Възражението на ответника, че не е спазен едногодишния срок за подаване
на исковата молба, съдът счита за неоснователно, доколкото по делото са
представени писмени доказателства от 01.11.2016г. и от 15.11.2018г. – (лист 14
–лист 17) в които се съдържат искания до ответника да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер на 200лв. в първото заявление и 300лв. във второто. Действително
няма данни те да са получени от ответника, но по делото е представено писмо от
10.05.2016г. от в. и В.П. СВ. М. с което те отговарят на искането на ищцата да
развали дарението. Отделно от това константната е съдебна практика, че
едногодишния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато дарителят е в
нужда от издръжка. А и е налице константа практика на ВКС, /Решение № 238 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6464/2007 г., I г.о./,
вкл. и с такава постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 717 от 05.11.2009 г.
на ВКС по гр.д. № ...9/2008 г., IV г.о., в която се приема, че дори и да
липсват доказателства за отправена покана за даване на издръжка преди
предявяване на иска, то самата искова молба има значението на такава покана,
какъвто е и настоящият случай.
В конкретния случай се установява, че ищцата е на 81-годишна възраст, с
влошено здравословно състояние, чийто месечен доход се формира единствено от
пенсията й в размер на 389.44лв. и месечна финансова подкрепа в
размер на 55.35лв. Т.е месечният доход на ищцата към м.януари 2022г. е в размер
на 444.79лв. Отделно от това съгласно заключението на вещото лице към
м.декември 2021г. ищцата е получила от Агенция за социално подпомагане под
формата на целева помощ за закупуване на регулируем триопорен бастун и целева
помощ за изработване на два чифта ортопедични обувки, чиято парично
равностойност е 418лв. Съгласно Постановления на Министерския съвет линията на
бедност, определена за страната за 2019 г. е в размер на 348,00 лв. ,
за 2020г. е в размер на 363лв. и за 2021г. е в размер на 369лв. При посочения
размер на линията на бедност и при месечен доход от 444.79лв. за м.януари
2022г., при невъзможност да реализира други трудови доходи, поради напраднала
възраст и влошено здравословно състояние, но
при задоволена жилищна нужда съд намира, че ищцата не е изпаднала в трайна
постоянна нужда от издръжка.
Важен момент който следва да се обсъди по делото е факта, че след
извършване на дарението през 2002г. ищцата е притежавала два недвижими имота: един
недвижим имот в гр.С. – Апартамент в който живее и към момента, както и
недвижим имот в гр.Т. с административен
адрес ул.М.А. № …, вх.. ет…. Последният имот ищцата е
продала на 07.10.2019г. с нотариален
акт за покупко-продажба на НИ № .., том IV, рег. № 4527, дело № 463/07.10.2019 на Нотариус с
рег. № .. на НК.
Продаден е за цена 24 000.00 лв., преведени по банков път: на 07.10.2019 г. - 4
000.00 лв. и на 10.10.2019 г. - 20 000.00 лв. На 08.10.2019г. купувача на
жилището е платил допълнително на г-жа С. още 12 000.00 лв. за обзавеждане.
Исковата
молба е с пощенско клеймо 30.09.2019г., т.е. към момента на подаването ѝ
ищцата е била собственик и на двата недвижими имота. Притежаването на
тези два имота позволява на дарителката,
която е нетрудоспособена, или да ги отдаде под наем или да ги продаде, за да
може да си осигури нужната издръжка. Дарителката Н.С. е решила да продаде имота
в гр.Т. и е получила сумата от
40 000лв. По делото не се установи наличие на конкретни задължения към
трети лица,(макар св. СВ.Б., да твръди че тя е имала дългове), за да може да се
направи обоснован извод, че тези средства са разходвани именно за погасяване на
нейни стари задължения. Не се установиха нито размери на задълженията, нито
какво е станало с получената от ищцата продажна цена на имота в Т. . Представените
разписки за давани суми от ищцата - 6
бр., оспорени от ответника като антидатирани, не доказават реални размери на
задължения на ищцата, доколкото да изготвени от нея и в тях се говори за нейни
задължения в периоди 1992-1994г., а демоминацията на лева е извършена през
1999г., поради което не могат да с екредитират като годни доказателства.
Дори и да се приеме,
че с продажната цена от имота в Т. са
погасени задължения на ищцата, съдът следва да прецени, дали с поведението и
действията си след извършване на дарението през 2002г. ищцата сама не се е
поставила в нужда. В подобен смисъл Решение № 526 от 03.02.2012 г., постановено по гр.д. №
681/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.
От гласните
доказателства по делото се установи, че ищцата е продължила и продължава да финансира
изграждането на Храм- Паметник в дарения имот, да заплаща разходи по подръжата
му, което не е нейно задължение, както и че целта ѝ е да развали договора
за дарение, за да може да завърши изграждането на Храма в него. Отчуждила е три
имота собствен и наследствени, за да осъществи строителство на православен храм
–паметник, което показва, че не нуждата от издръжка е причина тя да води
настоящото дело.
При съобразяване на споменатите
критерии и въз основа на гореизложените факти съдът счита иска за неоснователен.
Ответната страна е претендирала
разноски и е представила списък по чл.80 от ГПК за направени такива в размер на
250лв. – внесен депозит за изготвяне на ССчЕ. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК,
същите следва да се присъдят в тежест на ищцата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Н.Д.С. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.П.
***, иск за отмяна на дарение на недвижим имот – З.З.,
находяща се в гр.Т. , местност „К. “, трета
категория, трайни насаждения с площ от 1.583 дка, представляваща имот № .... по
плана за земеразделяне, обективирано в нотар.акт № ..., том .., рег.№ ..., дело
№ .../2002г. на Нотариус № ... в НК, вписан в СП с вх.рег.№ ../…2г., акт № ...,
том ХІІ, дело № ../..г., против Ц.пре Хр.„СВ.У.Б.“
гр.Т. , ул.“Л.К.“ № 15, Булстат:........, представлявано от Б. Д.Х. –
Председател на Църковното Настоятелство, със съдебен адрес ***, офис 501, чрез адв.Д.М.Г. *** с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Д.С. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.П. *** да заплати на
Ц. н. пре Х. „СВ.У.Б.“ гр.Т. , ул.“Л.К.“ № 15,
Булстат:........, представлявано от Б. Д.Х. – Председател на Ц. Н., със съдебен
адрес ***, офис 501, чрез адв.Д.М.Г. ***, сумата от 250лв. направени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба, пред Търговищки
окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :