Решение по дело №78/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Максима България“ЕООД-гр.София, против решение № 15/20.01.2025г., постановено по АНД № 1553/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №05-2400158/15.10.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, с което на касатора на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр. с чл.414,ал.1 от КТ за нарушение на чл.143,ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв .

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички релевантни доводи и възражения, като не е анализирал доказателствата относно допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН. Сочи се, че не са анализирани доказателствата, които сочат, че при съставянето и връчването на АУАНа не са спазени всички изисквания на ЗАНН. Сочи се, че АУАН не е подписан от нарушителя, а от лице, за което липсват данни изрично да е упълномощено да получава актове за установяване на административни нарушения. Излагат се доводи за липса на извършено административно нарушение.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и потвърденото с него НП.

Ответникът по делото оспорва жалбата като излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните, посочените касационни основания в жалбата и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Установява се по делото, че на 09.07.2024г. около 20,00ч в обект на касатора-магазин „Т-маркет“ в гр.Видин, във връзка с възникнал инцидент е извършена проверка от служители на ответника по спазване на трудовото законодателство, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2426678 от 29.07.2024г. Установено е, че според графика на работните смени работникът Б. Т. е разпределен на смяна 2 с работно време от 07,00ч. до 16,00ч., а е продължил да осъществява трудова дейност до 17,10ч. Прието е, че за времето от 16,00ч. до 17,10ч. лицето е полагало извънреден труд в нарушение на чл.143,ал.2 от КТ. Изпратена е покана до дружеството-работодател на адреса по седалището в гр.София с изх.№ 24073917 от 30.07.2024г. за явяване на управителя на 05.08.2024г. в ДИТ-Видин за съставяне на АУАН. Пратката е върната в цялост като непотърсена с дата 13.08.2024г.-дата, последваща датата, определена за явяване в ДИТ-Видин. До управителя на дружеството, но на адреса на обекта в гр.Видин- ул.Железничарска, отново е изпратена покана изх.№ 2407.8050/15.08.2024г. за явяване в ДИТ-Видин на 27.08.2024г. за съставяне на АУАН, като писмото е връчено на лицето Е. Б. на 19.08.2024г. На 27.08.2024г. контролните органи съставили спрямо дружеството-работодател АУАН за нарушение на чл.143,ал.2 от КТ в отсъствие на нарушителя-на представляващия дружеството-нарушител, поради неявяването му в посочения в поканата срок.

Съставеният АУАН е изпратен на нарушителя по седалището на дружеството, като е върнат, подписан от лицето З. Ш.. Не е приложено пълномощно на същата, нито е отбелязано качеството на лицето.

Няма доказателства както поканата за съставяне на АУАН, така и самият АУАН да са връчвани, съответно актът предявен, на нарушителя чрез неговия управител или надлежен негов представител.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на дружеството, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ.

Въз основа на тази фактическа обстановка ВРС е приел, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че е извършено вмененото на наказаното лице нарушение. Изрично е изложил съображения за липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване.

Направените от районния съд правни изводи не се споделят от настоящата инстанция.

Безспорно в конкретния случай при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно спазването на процесуалните правила и извършването на административното нарушение.

Административно-наказателното производство е проведено в нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН, чл.43 от ЗАНН и чл.416,ал.3 от КТ.

Съобразно чл.40,ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствие на нарушителя, като съобразно ал.2 може да бъде съставен в негово отсъствие, ако не може да бъде намерен или ако след покана не се яви за съставяне на АУАН. В случая не се установя наличие на предпоставките на чл.40,ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя/представляващия дружеството/, тъй като поканата за съставянето на акта не е надлежно връчена на адресата, посочен в самата нея-управителя на дружеството. Връчена е на лице на адреса на обекта в гр.Видин, а не по седалището на дружеството, нито е представено надлежно пълномощно, удостоверяващо надлежна представителна власт на получилото поканата лице, поради което не може да се направи извод, че е връчена на упълномощено лице.

Актът не е и предявен съобразно изискванията на ЗАНН. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта-актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. А..4 на чл.43 от ЗАНН също урежда предявяването и подписването на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя. Редът за извършването на тези две действия – предявяване и връчване, при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. С разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на трудовото законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото е, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да му се връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу подпис.

В конкретния случай нито са били налице предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, нито е извършено връчване на АУАНа в съответствие с разпоредбата на чл.416,ал.3 от КТ. След съставянето на АУАН същият е изпратен направо по пощата по седалището на дружеството, като не е направен опит да бъде връчен на адресата. Видно от разпоредбата на чл.416,ал.3 от КТ следва да бъдат изчерпани всички възможности за връчване на АУАН лично на нарушителя , респ. неговия представител , а при невъзможност да се връчи лично следва връчването да се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган. Следва да се има предвид , че в случая не се установява невъзможност актът да бъде връчен лично на представляващия дружеството. Нормата на чл.416,ал.3 от КТ е категорична, че следва да бъде връчен актът лично, като само при невъзможност се пристъпва към разписания в разпоредбата ред. В случая такава невъзможност не се установява. Не се установява и редовно връчване на акта, който не е връчен на представляващия дружеството, респ. на надлежно упълномощен негов представител.

Развитите доводи от касатора, че е налице редовно връчване на акта, както и на поканата за съставянето му, не могат да бъдат възприети. Видно е, че адресатът изрично е индивидуализиран поименно – изпълнителният директор на дружеството, а обратната разписка за поканата, съответно актът, са върнати подписани от трети лица, но без каквото и да е отбелязване за качеството им, нито пък посочено пълномощно. Самата покана до управителя на дружеството П. П. за съставяне на акта е връчена не по седалището на дружеството, а на адреса на контролирания обект в гр.Видин, поради което поканата не е редовно връчена. По делото е приложено пълномощно, удостоверяващо представителна власт на И. Г. Ц. да представлява дружеството пред всякакви държавни общински органи, включително и пред Инспекцията по труда, включително и в административно-наказателни производства, но това надлежно упълномощено лице не е осъществило представителна власт на управителя на дружеството на нито един етап от производството, а такава е осъществена от лица без представителна власт.

Нарушаването на посочените по-горе разпоредби е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защитна на нарушителя в хода на административно-наказателното производство. В случая АНО е допуснал нарушение на чл.52,ал.2 от ЗАНН, тъй като не е върнал акта на актосъставителя за отстраняване на констатираните по-горе нарушения.

Допуснатите нарушения на административно-производствените правила са с императивен характер, основание за отмяна на наказателното постановление, без съдът да разглежда спора по същество извършено ли е вмененото нарушение. В този смисъл е константната практика на Административен съд Видин. Сочената практика на АдмС Видин от процесуалния представител на ответника е при други фактически установявания.

Районният съд е установил обстоятелствата около връчването на поканата и акта, но е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалните правила, поради което оплакването на касатора за липса на мотиви е неоснователно, но направените от съда изводи за липса на допуснати нарушения не могат да бъдат възприети по изложените по-горе съображения. Районният съд е постановил неправилно решение-касационно основание за неговата отмяна.

Предвид горното жалбата е основателна . Решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него на основание чл.222,ал.1 от АПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно съобразно изложените по-горе обстоятелства.

Предвид направеното искане за разноски от процесуалния представител на касатора и пред двете инстанции, на същия се дължат разноски с оглед изхода на делото. Изрично в разпоредбата на чл.63д,ал.3 от ЗАНН е предвидено, че в полза ЮЛ се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лв за всяка от инстанциите на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ-минималния размер на посоченото възнаграждение, предвиден в разпоредбата, предвид обема на извършените процесуални действия, липсата на множество провеждани съдебни заседания, обичайността на извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 във вр. с чл.222,ал.1 от АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 15/20.01.2025г., постановено по АНД № 1553/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №05-2400158/15.10.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №05-2400158/15.10.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, с което на „Максима България“ЕООД-гр.София, на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр. с чл.414,ал.1 от КТ за нарушение на чл.143,ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Видин, да заплати на „Максима България“ЕООД-гр.София, представлявано от П. П. П., разноски по делото в размер на 160 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции.

Решението е окончателно.