Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 63“в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на административно-наказващия орган Директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 77 от 04.06.2024 г. по АНД № 202/2024 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отменено Наказателно постановление (НП)№ BG19092023/2000/Р8-253/22.01.2024 г. издадено от касатора. С посоченото НП на Д. Н. Д. от гр. Варна са наложени две санкционни последици-административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 лева и компенсаторна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 244,00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от Закона за движението по пътищата.

Чрез касационната жалба се въвеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и за нарушение на материалното право. Счита се, че решаващият състав неправилно е определил териториалната компетентност на издателя на акта, както и че цитираните от решаващия състав норми на Закона за пътищата не следва да се приложат в смисъла, възприет от въззивната инстанция. Моли се за отмяна на отменителното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Против касационната жалба е подаден писмен отговор от процесуалния представител на Д. Н. Д., който преповтаря мотивите на районния съд.

Окръжна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.

С отмененото НП № BG19092023/2000/P8-253 / 22.01.2024 г. директорът на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София на жалбоподателя са наложени : административно наказание глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл.179, ал.За от Закона за движението по пътищата и такса по чл.10 „б“, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 244.00 (двеста четиридесет и четири) лева на основание чл.189“е“, ал.7 от Закона за движението по пътищата.

На първо място, за да отмени НП, районният съд е приел, че АУАН е съставен при нарушаване императивното изискване за спазване териториалната компетентност на съответното длъжностно лице, което е обусловило и отмяната на НП на самостоятелно основание. Твърдяното нарушение се сочи да е извършено на територията на община Силистра, в село Средище на 09.09.2023 г., когато ППС се е движело в страната, а не на дата 19.09.2023г., когато е напускало същата, и предвид повдигнатото обвинение за незаплатена пътна такса, компетентни органи са тези по чл.167а ЗДВП при Агенция "Пътна инфраструктура" на територията на община Силистра, а не на Агенция „Митници“ при Дуранкулак. В този смисъл и в конкретната хипотеза е следвало отношение да бъде взето от служителите на национално ТОЛ управление към АПИ, сектор Силистра, които при изпълнение на функциите си по този закон и за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 - Зв, имат достъп до електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, до автоматично приложените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, и до информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – Зв от ЗДвП.

На следващо място, районният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.Липсва точно и ясно формулирано обвинение - както от фактическа, така и от правна страна. В АУАН няма описание на обстоятелствата, които да очертават в какво точно е намерила израз неправомерната деятелност на жалбоподателя, за да носи той отговорността по посочената норма на чл. 179, ал.За ЗДВП, а в НП вече са добавени факти, които изначално не са се съдържали в словесната рамка на административното обвинение в акта. Текстът на сочената за нарушена разпоредба гласи - „водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева“. Липсвала е конкретизация кое точно от така изброеното Д. не е изпълнил, като пък текста на административното обвинение му е вменявало, че не е заплатил пътна такса.

Също така, чл.179, ал.За ЗДВП кореспондира с чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата, който текст изрично повелява, че Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал, 7, 7а и 9 от ЗП като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Решаващият състав е обобщил, че е налице изначална неяснота за какво точно се търси отговорност на водача на ППС като се е аргументирал с показанията на актосъставителя св.Й..

Предвид обвинението за неплатена пътна такса районният съд е констатирал, че собственикът на ППС „ПГ-Николови-2012“ ЕООД е внесъл сума за предплащане за деня 09.09.2023г., видно от дневната разписка от НДУ „Диджитол смарт инфраструктура“ АД, и при положение, че обвинението е за неплатена такава такса, е следвало АНО да съобрази влезлите в сила изменения в закона от 13.02.2024 г., в чл.10б, ал.7 и ал.8 ЗП вр. чл.189е, ал.6 ЗДВП, като по-благоприятни по смисъла на чл.З, ал.2 ЗАНН.

Така изложените съждения на районния съд по отношение прилагането на процесуалния и материалния закон се споделят и от касационната инстанция. Формулираните изводи се основават на обективно изяснена фактическа обстановка и на прецизно извършени процесуални анализи.На основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК във вр.с чл.63а от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.В тази връзка касационното оспорване се явява неоснователно, а оспореното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство чрез писмена защита пред настоящата инстанция от упълномощен адвокат, съгласно чл.6Зд, ал.1 ЗАНН вр. 144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 580 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, и за които до приключване на последното заседание е представен документ за заплащането и списък по чл.80 ГПК.При отчитане на материалния интерес - глоба от 1800 лева и глоба от 244 лева, и съобразяване разпоредбата на чл.18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Обобщавайки гореизложеното, административен съд гр.Силистра, действащ като касационна инстанция и извършвайки служебна проверка спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, валидност и допустимост, намира, че решението е валидно, допустимост и на база на възприетата установена фактическа обстановка материалния закон е приложен правилно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,ал.2,пр.2 от АПК вр.с чл.63 от ЗАНН, административен съд гр.Силистра

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 04.06.2024 г. по н.а.х.д. № 202 /2024 г. на районен съд гр.Силистра.

ОСЪЖДА Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на Д. Н. Д. от гр.Варна, [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 580.00 (петстотин и осемдесет) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО - директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.