О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
09.02.2021г., гр. Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно
заседание, проведено на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЕЛИСАВЕТА
ДЕЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в. ч. гр. д. № 21 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от Г.М.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** чрез процесуалния си представител
адв. АЛ.Д.М. от САК, със съдебен адрес:***, срещу определение №275 от
25.02.2020 г., постановено по гр.д.№2672/2019 г. по описа на РС - Кюстендил.
С оспорвания съдебен акт районният съд е
върнал на основание чл.129, ал.3 ГПК депозираната от Г.М.Т. искова молба поради
неотстраняването на нередовностите й (невписване на исковата молба по реда на
чл. 114 от ЗС) в
определения от съда срок, като е прекратено образуваното въз основа на нея гр.
д. № 2672/2019 година по описа на РС - Кюстендил.
В частната си жалба Т. излага твърдения,
че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до
необосноваността му. Поискано е същото да бъде отменено с последица възстановяване
на пропуснатия срок по реда на чл.64 ГПК, алтернативно се поддържа искане за
отмяната му и възобновяване на производството пред районния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия. Релевираните от частната
жалбоподателка доводи са в насока, че районният съд не е оказал дължимото
съдействие за вписване на исковата молба, като не е издал съпроводително писмо
до Службата по вписванията към Агенция по вписванията гр. Кюстендил, което се
очаквало от него при входирането на молбата от ищцата с искане за продължаване
на срока, определен от съда за вписване на исковата молба. На същата не била
дадена и нужната информация относно движението на производството във връзка с
исканото вписване. Всичко това лишило ищцата от възможността да придобие
представа какъв е точно срокът за вписване и да предприеме действия в тази
насока. Поддържа виждането, че макар в практиката на ВКС да е прието, че съда
не е задължен да съобщава дали е уважил искането да продължи срока за
изпълнение на дадено процесуално действие, то на молителя все пак следвало да
бъде предоставена възможност да се запознае своевременно с определението, с
което молбата му е уважена. Аргументира пропуска си да впише исковата молба в
дадения срок с виждането, че новият срок, който съда определя в производството
по чл.63 ГПК следва да бъде подходящ и съобразен с естеството на процесуалните
действия, които страната следва да извърши. Акцентира, че неиздаването на
препис от исковата молба, респ. съпроводително писмо, е било обективно препятствие
за извършване на посочените от съда действия.
С оглед разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, доколкото препис от исковата молба не е връчван на ответника, респ. на
същия не се връчва и препис от частната жалба, инициирала настоящото
производство.
Частната жалба се явява процесуално
допустима, като подадена в преклузивния едноседмичен срок, против съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
След
преценка приложените по делото доказателства и изложените в частната жалба
възражения, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд -
Кюстендил е образувано по искова молба, депозирана от Г.М.Т. против Г. К.Л., М.М.А.
и Н.Т.Т., с която е заявено искане да бъде признат за недействителен договор за
покупко – продажба от 11.02.2005 г., обективиран в Нотариален акт №108, том I, рег. №0874, дело №91/2005 г. на Нотариус ЕВГ.П.с
рег. №188 по регистъра на НК, спрямо участниците в сделката и лицето,
претендиращо права от нея.
При изпълнение на вменените му от
разпоредбата на чл.129 ГПК правомощия по проверка редовността на исковата
молба, районният съд е констатирал нередовности по същата, изразяващи се в
незаплащане на дължимата държавна такса, необходимостта от вписване на исковата
молба, като изрично е отразил, че това е вменено в задължение на ищеца, а не на
съда служебно да извършва необходимото вписване, както и необходимостта от конкретизиране
правния интерес на ищцата от насочване на исковата претенция спрямо третия
ответник. С определение №11/06.01.2020 г. съдът е оставил исковата молба без
движение и е указал на ищцата да отстрани констатираните нередовности, като е
определил 14 дневен срок за изпълнение на дадените указания.
В срока за изпълнение на указанията от
страна на ищцата е постъпила молба, с
искане за продължаване срока за вписване на исковата молба с още 14 дни,
доколкото само тази нередовност все още не е могла да отстрани, обосновавайки
невъзможността за своевременно изпълнение с необходимостта от снабдяването с
актуална данъчна оценка на процесния недвижим имот. Поискано е и да бъде
издадено от съда нарочно съпроводително писмо, което да послужи пред СВ при АВ
гр. Кюстендил.
С определение №147/06.02.2020 г. съдът е
приел искането за продължаване на срока за допустимо и основателно при което е
постановил продължаването му с още 14 дни, считано от 07.02.2020 г. Със същото
определение е отхвърлил като неоснователно искането за издаване на
съпроводително писмо по чл.11 ПВ за вписване на исковата молба, мотивирайки се
с дадената в чл.12 от ПВ законова регламентация, нормираща, че вписването или
отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, като не се
изисква нарочен акт на съда. Постановил е при поискване на ищцата да бъде
предоставен оригинала на исковата молба
с цел на нейното вписване.
Отчитайки, че и в продължения срок,
нередовността на исковата молба, касаеща нейното вписване, не е отстранена,
районният съд с обжалваното определение е върнал на основание чл.129, ал.3 ГПК
депозираната от Г.М.Т. искова молба и е прекратил производството по делото.
При
така установеното от фактическа страна, КнОС прави извод за неоснователност на
частната жалба. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно нормата на чл. 63, ал.2, изр.
първо ГПК, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния,
като в случая първоначалният срок, определен от КнРС е 14 дневен, като със същата
продължителност е и продълженият срок.
Първостепенният съд е съобразил установената съдебна
практика, че е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване
на процесуалните действия, в случая – за отстраняване на констатираните по
исковата молба нередности. Съдът обаче
не е задължен да уведомява заинтересованата страна за продължаването на
първоначално определения срок, каквото възражение е направил частният
жалбоподател.
Според разпоредбата на чл. 63, ал.2, изр.2 ГПК продължаването на
срока тече от изтичането на първоначалния срок, от което следва, че новият
срок, определен от съда по реда на чл. 63 ГПК започва да тече от изтичането на
първоначалния, който е бил известен на страната, а актът на съда, с който се
уважава молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване и следователно
няма задължение за постановилия го правораздавателен орган да изпраща съобщение
за това на молителя. Последният е длъжен да следи сам за произнасянето по
продължаване на срока и носи отговорност за пропускането му.
По този въпрос е налице многобройна
съдебна практика, изключваща задължение на съда да уведоми изрично страната за
постановеното по реда на чл. 63 ГПК определение в случай, че се произнесе по
искането й в рамките на първоначално определения срок. В този смисъл са
следните съдебни актове: опр. № 385 по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II г. о.,
опр. № 79 по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV г. о., опр. № 193 по ч. гр. д. №
103/2011 г. на III г. о., опр. № 408 по ч. т. д. № 339/2011 г. на II т. о. на
ВКС, опр. № 126 от 26.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 448/2015 г., II т. о., ТК
и др.
В случая, в съответствие с разпоредбата
на чл. 63 ГПК, КнРС е продължил срока, като е определил по-дълъг от
законоустановения срок, резолирайки, че продълженият срок започва да тече от
момента на изтичане на първоначално определения. В рамките на така определения
срок безспорно е, че указанията на съда не са изпълнени.
Настоящият съдебен състав не споделя
изложеният от частната жалбоподателка довод за неосъществено от страна на
администриращия съд процесуално съдействие във връзка с вписването на исковата
молба.
Правилно районният съд е установил, че
исковата молба подлежи на вписване, доколкото със същата се цели признаване
нищожността на акт, подлежащ на вписване по чл. 112 ЗС. От друга страна с ТР №
3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изискването за вписване на
исковата молба на основание чл. 114, б. "в" във вр. с чл. 112, б.
"з" ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по
смисъла на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за
нейното вписване, е основание за връщането й на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, в
какъвто смисъл е и даденото от районния съд разрешение / Определение № 556 от
30.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 370/2012 г., I г. о., ГК/.
Относно виждането на жалбоподателката за
необходимостта на съда да дава указания на страната с оглед вписването на
исковата молба в Определение №507/27.11.2019 по дело №2922/2019 на ВКС, ГК, IV
г.о. е прието, че „редът, по който трябва да се впише исковата молба е
нормативно установен и съдът не е задължен да дава указания за него. Самото
вписване се извършва по инициатива на заинтересованото лице, дори и без да е
налице разпореждане на съда в този смисъл-определение № 157/01.10.2019 година,
постановено по ч. гр. д. № 3014/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Изискването е да бъде представена подадената в съда искова молба и
доказателства, че е събрана дължимата се за образуване на делото държавна
такса. В тежест на поискалата вписването страна е да установи, че представената
за вписване искова молба е идентична с подадената в съда, въз основа на която е
образувано исковото производство. Тази цел се постига с наложилата се практика
в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред
него исковата молба, която да се представи за вписване, като същественото е
съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в
съда, Не съществува пречка обаче заинтересованата от вписването страна да
установи по друг начин горепосочените обстоятелства, като как ще направи това е
въпрос на нейна преценка. При това не е необходимо за извършване на вписването
да бъде представена непременно исковата молба, въз основа на която е образувано
исковото производство, поради което тази искова молба или самото дело не се
изпращат на службата по вписванията за извършване на вписването, а пред съдията
по вписванията се представя идентична молба. Законът обаче не е предвидил
изрично задължение на съда в такива случаи да издава заверен препис от исковата
молба, без да има искане на съответната страна за това. Ищецът е този, който
трябва да предприеме конкретните действия по вписването, като в случай на
необходимост съдът може да издаде заверен препис от исковата молба, но само,
ако има надлежно искане за това - чл. 7 от ГПК. При това съдът не е задължен да
съобщава на ищеца факта на издаването на заверения препис, а последният сам трябва
да се снабди с него. В случаите, когато ищецът бездейства, това негово
бездействие може да бъде оправдано с твърденията, че съдът не е издал заверен
препис от исковата молба, какъвто в случая и не е искан от заинтересованата
страна. Съдът не е задължен да указна на ищеца, какво конкретно действия следва
да предприеме, за да впише исковата молба, извън нормативно установените
такива“.
Правилно, с оглед цитираните постановки,
районният съд е процедирал при даване на указанията за вписване на исковата молба,
като е постановил, че при поискване от ищцата на същата да бъде представен
оригинала на исковата молба с оглед вписването на същата.
За да е законосъобразно връщането на
исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовността й, съобразно
дадените указания, е необходимо едновременно да са налице следните
предпоставки: да са налице нередовности на исковата молба; съдът да е дал на
ищеца правилни и ясни указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат
отстранени. Наред с това, същият следва надлежно да е уведомен за дадените
указания, които следва да изпълни в указания срок и да му се разяснят
последиците при неизпълнение.
Всичко това е изпълнено от районния съд
във връзка с вмененото му задължение да обезпечи законосъобразното протичане на
образуваното пред него производство, което може да бъде постигнато само при
една редовна искова молба.
Поради това при неотстраняване в срок на
констатираните нередовности, правилно районният съд, на основание чл. 129, ал.
3 ГПК, е разпоредил връщане на исковата молба и е прекратил производството по
делото.
По изложените съображения подадената
частна жалба следва да се остави без уважение, а определението на КнРС да бъде
потвърдено като правилно.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№275 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№2672/2019 г. по описа на РС -
Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване пред
ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.