РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110101718 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното
основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което „***** е предоставяло на ответника услуги за
доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за обект в
г*******. Твърди се, че за отчетния период 21.02.2019г-22.03.2022г. са предоставени
горепосочените услуги на ответника, за което са издадени фактури, посочени в исковата
молба на обща стойност 783,66лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не е заплатена на
установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало правото на ищеца
да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията
по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска, която лихва се
претендира в общ размер на 195,63 лв. Навеждат се твърдения, че относно посочените суми
е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №865/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът
твърди, че претендираните суми за предоставените услуги по партидата на ответника в
размер на 783,66лв. главница, 195,63 лв. лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка
от фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за
забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на
задължението са дължими, поради което иска да бъде установено съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №330 от
1
22.03.2023г. по частно гражданско дело №865/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител, оспорва исковата молба. Оспорва качеството потребител на ответника,
като заявява, че ответникът не дължи плащане на предоставени ВиК услуги. Оспорва ,че за
процесния период инкасатор е извършил отчет в процесния обект. Навежда възражение за
погасяване по давност на вземанията по фактурите, както и акцесорното вземане за лихва.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът С. И. С. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към
водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер ******
По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 21.02.2019г.-
22.03.2022г.,за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 783,66лв.
От представената като доказателство по делото справка за консумация е видно, че в
обекта през процесния период е отчетено потребление на вода ,като са посочени
показанията на водомера и количеството консумирана вода.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва
потребителите от ВиК оператор *****действащи към процесния период.
От представената справка от ТД на НАП е видно ,че процесния имот е деклариран
като собственост на С. И. С..
На 21.03.2023г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника С. И. С..
Въз основа на заявлението на “****е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 22.03.2023г. по ч.г.гр.д.№865/2023г. на Великотърновски
районен съд против длъжника С. И. С. за заплащане на сумите 783,66 лв. (седемстотин
осемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) - главница, представляваща общата
стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода за абонатен ****** за периода от
21.02.2019 г. до 22.03.2022 г. по издадени фактури; 195,63 лв. (сто деветдесет и пет лева и
шестдесет и три стотинки) - лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на всяка
фактура до датата на подаване на заявлението, ведно с ъ с законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението (21.03.2023 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени по
делото разноски, от които 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
2
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86
ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно
доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да
установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което
претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за
доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото се установи, че имотът, в който се намира обекта, собственост на
ответника, е водоснабден, за който е открита партида с абонатен номер***** поради което
същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по
смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г.
договорните отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват
при публично известни Общи условия, като ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите са част от договорното правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е
доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури,
издадени за периода 29.03.2019г.-31.03.2022г., за отчетен период 21.02.2019г.-22.03.2022г. на
обща стойност 783,66 лв. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „*****ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на
количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни
води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за
ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. В представените по делото
фактури и посочено ,че обектът е бил на радиотчет, като видно от справката е отчитано
потребление на вода в имота, посочено по количество в представената по делото справка за
консумация. След като ищецът доказа, че за процесния период е доставил количество вода и
ВиК услуги в обекта на ответника, за ищеца е възникнало право да получи насрещно
заплащане на стойността на потребената вода и ВиК услуги, като в случая се претендира
заплащане на реално доставено и потребено количество вода. Стойността на потребеното
3
количество вода и Ви К услуги се установява от приетите по делото писмени доказателства
и възлиза на сумата общо 783,66 лв. Ответната страна не е ангажирала доказателства за
заплащане на сумата за главница.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД, което възражение
съдът следва да разгледа като своевременно направено. Задължението на потребителите е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо
тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната.
В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК- 21.03.2023г. Следва да се съобрази и че съгласно предвиденото в
разпоредбата на ЗМДВИП за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. погасителна давност не е текла. До прекъсването на давността, с изключение
на периода, през който не е текла давност, тригодишната погасителна давност е изтекла
относно вземанията по фактурите, издадени за отчетен период 21.02.2019г.-19.12.2019г. на
обща стойност 237,58 лв. Дължимата главница е по фактурите,издадени след този период на
обща стойност 546,08 лв. до който размер искът е основателен и доказан, а за разликата над
546,08 лв. до пълния претендиран размер от 783,66 лв. искът следва да се отхвърли поради
погасяване по давност.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на
задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С
оглед дължимостта на главницата в размер на 546,08 лв., по процесните фактури, издадени в
периода 31.01.2020г.-31.03.2022г., за отчетен период 19.12.2019г.-22.03.2022г. се дължи и
съответно обезщетение за забава, възлизащо на общо 117,87 лв., определено от съда по реда
на чл162 от ГПК, до който размер иска за лихва за забава е основателен и доказан, а за
разликата над 117,87 лв. до пълния претендиран размер от 195,63 лв., искът за установяване
дължимост на лихвата се явява неоснователен и недокаан в тази част.
Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.03.2023г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, а
в исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на 75лв.и 300лв.
за възнаграждение за особен представител. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на
4
размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с
голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в минимален размер от 100лв. Общият
размер на разноските на ищеца възлиза на 550лв. С оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата общо 372,90 лв. за
разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. И. С. , ЕГН
**********, с настоящ адрес: г*****ДЪЛЖИ на „****** сумата 546,08лв. /петстотин
четиридесет и шест лева и осем стотинки/-главница, представляваща цена за ползвана, но
неизплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за
абонатен ***** за отчетен период 19.12.2019г.-22.03.2022г ; сумата 117,87 лв./сто и
седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/- лихва за забава, считано 30 дни след
датата на издаването на фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/21.03.2023г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
330/22.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№865/2023г. по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422 ал.1 от ГПК вр.
чл.415 ал.1 от ГПК за главница в частта за разликата над 546,08 лв. до пълния
претендиран размер от 783,66 лв.,поради погасяване по давност и иска за лихва за забава
в частта за разликата над сумата 117,87 лв. до пълния претендиран размер от 195,63 лв.,
като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА С. И. С. , ЕГН **********, с настоящ адрес:***** ДА ЗАПЛАТИ на
„******* сумата от общо 372,90 лв. /триста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени от ищеца разноски в заповедното и исковото производства за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител,
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
5
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№865/2023г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6