Решение по дело №38869/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8500
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20221110138869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8500
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110138869 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно осъдителни осъдителни искове, с правно
основание чл. 411 КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от
1338,94лв.,главница ,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“,преписка № *********,вкл. и направените обичайни разноски
за неговото определяне, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до окончателното й
заплащане,както и сумата в размер на 108,23лв.,представляваща мораторна лихва за
периода 01.10.2021год. до 18.07.2022год.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.07.2018 г. е настъпило ПТП в
гр.София,на кръстовище с ул.“Плакалница“ между л.а.“Мерцедес“,с рег. №
СА1788ТН,управляван от И. Т. и т.а.“Дачия Докер“ с рег.№ СВ7606ВС,управляван от Ц. Т.
М..Сочи ,че отговорността за настъпване на ПТП била на водача И. Т.,който на
кръстовището започнал движение на заден ход,без да се убеди ,че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението като ударил навлезлия в кръстовището т.а.“Дачия
Докер“,на когото били нанесени материални щети. За т.а.“Дачия Докер“,към датата на ПТП
съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, а
гражданската отговорност на автомобилистите за л.а.“Мерцедес“,с рег. № СА1788ТН била
застрахована от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Ищецът обезщетил застрахованото
лице за нанесените щети на увредения т.а.“Дачия Докер“,със сумата от 1323,94лв.,с
преводно нареждане от 18.09.2018год. и с оглед на заявената си регресна претенция поканил
ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 1338,94 лв., с включени 15
лв. ликвидационни разноски.Ответникът не заплатил претендираното регресното
обезщетение, предвид което ищецът моли съда да му присъди сумата от 1338,94лв.,главница
,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“,преписка № *********,вкл. и направените обичайни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до окончателното й заплащане,както
и обезщетение за забава в размер на 108,23лв.,за периода от 01.10.2021год.,датата на която
изтича 30 дневния срок за доброволно погасяване на задълоението,до
1
18.07.2022год.Претендира и деловодни разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, оспорва исковата
молба с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва механизма на ПТП,наличието на
причинно-следствена връзка със същото и настъпилите вреди,сочени от ищеца, вината на
застрахования при него водач на автомобил, както и размера на претендираното
обезщетение за вреди. Оспорва и иска за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение на паричното задължение.Предвид посоченото моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявеният регресен иск, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на наличие на ПТП, причинено виновно от
водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
автомобил, наличието на вреди по застрахования по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ автомобил, причинно-следствената връзка между вредите и реализираното ПТП,
наличие на валидни правоотношения към датата на ПТП по застраховка „Каско на МПС“
между ищеца и собственика на увредения автомбил и по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника относно отговорността на виновния водач, размера на
дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване на вредите. За да бъде
основателен предявеният иск за заплащане на мораторна лихва, наред с основателността
на главната претенция ищецът следва да докаже и изпадането на ответника в забава,
както и размера на лихвата.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства :че на 02.07.2018 г. е настъпило ПТП в гр.София,на кръстовище с
ул.“Плакалница“ между л.а.“Мерцедес“,с рег.№ СА1788ТН,управляван от И. Т. и т.а.“Дачия
Докер“ с рег.№ СВ7606ВС,управляван от Ц. Т. М.; Не е спорно, че т.а.“Дачия Докер“ с рег.
№ СВ7606ВС ,собственост на „“Уникредит Лизинг“ЕАД е бил застрахован по застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца ,а гражданската отговорност на л.а.“Мерцедес Вито“,с рег.№
СА1788ТН е била застрахована при ответника.;Не е спорно между страните на
18.09.2018год. от „Дженерали Застраховане“ АД е била извършено плащане в размер на
1323,94лв
Не е спорно между страните получаването от ответника на регресна покана.
Спори се по делото какъв е механизмът на настъпилото ПТП,вината на водача на
л.а.“Мерцедес“,с рег.№ СА1788ТН,застрахован при ответника и дали има налице
съпричиняване от водача на т.а.“Дачия Докер“ с рег.№ СВ7606ВС ,застрахован при ищеца,
както е спорен и размерът на претендираното застрахователно обезщетение.
По тези въпроси от събраните по делото доказателства се установява следното.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че по
направеното от собственика на увреденото МПС т.а.“Дачия Докер“ с рег.№ СВ7606ВС
искане за заплащане на застрахователно обезщетение, при ищцовото дружество е
образувана щета № *********, по която, след извършен оглед, е изготвен опис на вредите и
доклад. Ищцовото дружество е възложило извършването на ремонта на увреденото МПС на
автосервиз „Еспас Ауто“ ООД,с възлагателно писмо , който е извършил необходимия
ремонт съгласно приетия приемо-предавателен протокол за предаване на МПС на сервиз от
20.07.2018год.,предаден на собственика с Приемо-предавателен протоколо за извършен
ремонт от 27.07.2018год. . Посоченият сервиз е издал на ищеца фактура №
**********/31.07.2018год . за стойността на ремонта (труд и вложени части) в размер на
2
1323,94 лв.,с ДДС,а ищецът платил посочената сума на автосервиза , с преводно нареждане
за кредитен превод от 18.09.2018 г.
С регресна покана, получена от ответника на 31..08.2021год. ищецът е предявил
пред ответното дружество извънсъдебна претенция за сумата от 1338,94 лева, включваща
платеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи.
Не са представени доказателства по делото ,че ответникът е извършил плащане по
така предявената извънсъдебна регресна претенция .
За настъпилото ПТП на 02.07.2018год. е съставен Двустранен констативен протокол
от 02.07.2018год. ,като за превоздон средство А ,МПС„Мерцедес”,рег.№СА1788ТМ ,е
посочено „при връщане на заден ход за освобождаване на пътя” и видими щети : „счупен
заден ляв стоп” ,а за превозно средство Б,МПС „Дачия Докер”,с рег.№СВ7605ВС са
посочени „ударена дясна предна врата”.
По делото са снети гласни доказателства:
Свидетеля Ц. Манев сочи ,че при движението си по ул.”Плакалница ,в посока
кв.Изток ,с т.а. „Дачия Докер” ,при преминаването си през кръстовище ,при движение
направо по същото ,друг автомобил ,който се намирал в дясно на кръстовището и излизал от
него на заден ход до ударил.Сочи ,че преди да навлезе в кръстовището се огледал,видял че
няма други коли и по средатата на същото след като видял другия участник подал звуков
сигнал,но той не го чул и го ударил.
Свидетеля И. Тасев в показанията си сочи ,че при движение по ул.”Плакалница
,направил десен завой за да влезе в пряка,на която в дясно имало спрели коли.Тъй като
имало насрещно движещи се коли,на които той трябвало да осигури предимство предприел
връщане на кръстовището ,на заден ход ,при което последвал удар с другия автомобил.
От приетото по настоящото дело и неоспорено експертно заключение по
назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира в съвкупност със
събраните писмени доказателства по делото като пълно, ясно и компетентно изготвено, се
установява, че вещото лице е приело следния механизъм на настъпване на ПТП: на
02.07.2018год. т.а.”Мерцедес Вито”,с рег.№ СА1788ТН се движел по
ул.”Плакалница”,където водачът предприел маневра за завой на дясно.Предвид изващ на
среща му автомобил,водачът предприел последваща маневра за движение на заден ход ,при
което реализирал ПТП с намиращия се зад него т.а.”Дачия Докер” с рег.№ СВ7606ВС.
Според вещото лице причините за настъпване на ПТП са поведението на водача на
т.а.”Мерцедес Вито”,който е предприел маневра на заден ход,без да се съобрази с
местонахождението на т.а.”Дачия Докер”.
Щетите по т.а.”Дачия Докер” с рег.№ СВ7606ВС се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 02.07.2018год.Към датата на застрахователното събитие
,същия е бил в експлоатация 1 година,9 месеца и 2 дни от датата на първочанална
регистрация .Вещото лице сочи ,че стойността ,необходима за възстановяването му по
пазарни цени възлиза на 1323,94лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на чл.
411, ал. 1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата. Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите са изрично определени от
закона (чл. 411 КЗ), който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е водачът на
т.а.”Мелцедес Вито”,чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника , който е
3
предприел маневра на заден ход в кръстовище,без да се съобрази с местонахождението на
т.а.”Дачия Докер”.
Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в
настоящото производство, чрез обратно доказване от ответното дружество. Ответното
дружество не доказа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат – липсват
доказателства водачът на т.а. „Дачия Докер“ да се е движил с превишена скорост или с
такава, несъобразена с пътните условия , и по този начин да е допринесъл за увреждането.
В следствие на този удар по застрахования при ищеца лек автомобил са настъпили
увреждания, описани от водача в уведомлението ,а така също фигуриращи и в описа на
застрахователя.Съгласно заключението на вещото лице ,тези щети са и в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Изяснено е още, че към датата на застрахователното събитие (28.08.2019г.)
процесният автомобил е бил на 1 години, 9 месец и 2 дни спрямо датата на неговата
първоначална регистрация, посочена в преписката,или автомобилът е пуснат в експлоатация
в срок до 3 години от настъпване на застрахователното събитие, поради което следва, че в
случая е приложима клаузата в застрахователния договор "Каско", предвиждаща
отстраняване на частични щети само в официален сервиз на марката.
Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде взета предвид стойността на извършения
ремонт, установена от доказателствата по делото. Предмет на договора за застраховка
"Пълно Каско" е застраховане на имуществено благо - пътно превозно средство, с
определена цена, за привеждането на което в състоянието, в което се е намирало преди
произшествието са направени не хипотетични, а разноски в конкретно определен размер. В
конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото
към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 1 година, 9 месеца и 2 дни, считано от
датата на първата му регистрация. Ето защо, именно стойността на ремонта по
представената фактура следва да се вземе предвид при определяне на дължимото
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност".
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи
съгласно стойността на ремонта в официалния сервиз на съответната марка, включващ
задължение за влагане при ремонт само на оригинални части, т. е. такива, които са от завода
– производител на колата /в този смисъл определение № 146/2008 г., постановено по т. д. №
472/2008 г- на ВКС, I т. о. /. По тази причина единственият релевантен критерий за
определяне размера на обезщетението е по пазарни цени на официалния сервиз, съгласно
приложената по делото фактура в размер на 1323,94 лв.,с ДДС.
Към размера на действително настъпилите вреди следва да се добави и сумата от 15
лв. - ликвидационни разноски, направени за определяне на размера на дължимото
обезщетение по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което стойността на вредите по цени на
официалния сервиз възлиза на 1338,94 лева /с вкл. 15, 00 ликвидационни разноски/, за която
сума предявеният иск се явява основателен.
Тази сума се дължи ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 19.07.2022 г. до окончателното ѝ плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
4
Уважаването на иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловено от доказване,
че паричният дълг не е заплатен на падежа или в срока за плащане, при което за периода на
забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за забава.
В конкретния случай не е спорно ,че на 31.08.2021год. ответникът е получил
документите по щетата и същевременно не е изискал други документи, които биха могли да
имат значение за произнасяне по регресната претенция, поради което исковата претенция за
заплащане на мораторна лихва е доказана по основание.
С оглед уважаване на иска и изпадането на длъжника в забава, съгласно чл.412,ал.3
от КЗ ,с изтичането на 30 дневния срок за плащане ,акцесорният иск се явява основателен за
периода 01.10.2021год. до 18.07.2022год.Съгласно представената справка за дължимата
мораторна лихва същата възлиза на 108,23лв.
Ето защо и тази претенция следва да бъде уважена изцяло.
По разноските.
Предвид изхода от спора, право на разноски ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК право
на разноски има само ищеца.
Ищецът е сторил разноски в общ размер от 563,56 лв.,от които : 103,56лв. – д.т. ,
300лв. – депозит за вещо лице ,60лв. – депозит за свидетел, и 100лв.,юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София,ж.к.”Възраждане”,ул.”Света София”,№ 7,ет.5 да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68 , на основание чл. 411 КЗ вр. чл.86 от ЗЗД сумата от
1338,94лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“,преписка № *********,вкл. и направените обичайни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до окончателното й заплащане,както
и сумата в размер на 108,23лв.,представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2021год.
до 18.07.2022год.,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата 563,56 лв.,представляваща
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5