Решение по дело №318/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по искане от К. К. Г., чрез адв.П.-М. Б. от АК-Враца, за възобновяване на административно-наказателно производство и отмяна на Решение №661 от 17.02.2025г. по описа на АС-Плевен, ведно с потвърденото с него Решение №62/01.10.2024г. по описа на РС-Червен бряг и НП №24-0374-000617/13.08.2024г., на основание чл.70 ал.1 т.7 пр.2 вр. чл.70 ал.2 т.8 вр. чл.73 от ЗАНН.

Твърди се в искането за възобновяване, че на 03.08.2024г. спрямо Г. е съставен АУАН за нарушение на чл.105 ал.3 от ЗДвП. Сочи се, че на същата дата спрямо същото лице е издадена ЗППАМ за временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, като в заповедта органът се е позовал на съставения АУАН и е пренесъл съдържанието от същия. Твърди се, че ЗППАМ е обжалвана и с решение от 25.10.2024г. по адм.дело №8025/2024г. на АССГ е отменена, като решението е окончателно. Посочва се, че мотиви за отмяна на заповедта е, че констатациите в акта са необосновани, както и че в производството липсват доказателства за извършено нарушение на чл.105 ал.3 от ЗДвП, доколкото доказателства, удостоверяващи получени резултати от извършени от контролните органи измервания с техническото средство на предните стъкла на МПС не са представени. Сочи се, че така установените правнорелевантни факти в решението на АССГ формират сила на присъдено нещо, като в този смисъл в практиката си АС-Плевен е последователен. Посочва се също, че освен силата на присъдено нещо, правна последица на съдебното решение, с което ЗППАМ е отменена, е неговото конститутивно действие. Твърди се, че в хода на оспорване на ЗППАМ наказващият орган е издал НП, с което при идентични мотиви като отразените в АУАН и ЗППАМ, на основание чл.185 от ЗДвП е наложил глоба на Г.. Твърди се още, че НП е обжалвано и с Решение №62/01.10.2024г. на Районен съд-Червен бряг е потвърдено, като основният довод за това е, че според въззивния съд е без значение обстоятелството с какъв процент е намалена светлопропускливостта на стъклата, след като към момента на проверката водачът не е разполагал с документ, доказващ съответствието на прозрачността на стъклата с изискуемите стандарти. Счита се, че тези мотиви са очевидно неправилни, тъй като след настъпилите промени в законодателната рамка, в т.ч. чл.105 ал.3 от ЗДвП цитираните като съдебна практика съдебни решения на ВАС са изгубили своята правна актуалност, доколкото са постановени преди 2017г. по дела образувани преди транспонирането на Правило №43 ИКЕ/ООН в чл.105 ал.3 от ЗДвП, и когато забраната по чл.105 ал.1 е била абсолютна. В тази връзка се твърди, че след редакцията на чл.105 от ЗДвП през 2017г., когато прозрачността на фабрично поставените стъкла допълнително е намалена, дори и чрез залепване на фолио, което редуцира прозрачността на стъклата, това не прави превозното средство автоматично неизправно, по смисъла на чл.10 ал.1т.6 б.“б“ от ППЗДвП, нито пък съставомерно по чл.105 ал.1-3 от ЗДвП, когато не е доказано спазени ли са императивните стойности за светлопропускливост предвидени в Правило №43. Посочва се формирана правилна и законосъобразна съдебна практика. На следващо място се сочи, че решението на районния съд е било предмет на касационен контрол, като с Решение №661 от 17.02.2025г. по описа на АС-Плевен същото е потвърдено. Твърди се, че касационната инстанция изцяло е възприела изводите на въззивния съд, позовани на неотносима съдебна практика, като по този начин е приложил закона във видимо противоречие с неговия смисъл и в нарушение на императивни правни норми, както и при незачитане на силата на присъдено нещо на решението по адм.дело №8025/2024г. на АССГ. Счита се, че касационното решение е постановено и при видими противоречия в свидетелските показания, които опорочават доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН. От правна страна се счита, че са налице предпоставките по чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН, тъй като и в трите акта – АУАН, ЗППАМ и НП обективно са преповторени идентични мотиви, поради което не е необходимо изрично позоваване на ЗППАМ в издаденото НП. Сочи се също, че необосноваността на АУАН и доказателствената липса, установена в решението на АССГ, ползваща се със силата на присъдено нещо, оборва доказателствената сила на АУАН, който е станал повод за издаване на НП. В тази връзка се твърди, че в касационното решение, въпреки позоваване на силата на присъдено нещо на решението на АССГ, касационният състав нито го е приел, нито го е отхвърлил, изобщо не го е коментирал. Посочва се, че са налице съдебни актове с различен краен резултат по отношение на същите страни и на същото основание – обективираните твърдения в ЗППАМ и НП, като силата на присъдено нещо следва да бъде зачетена като юридически факт от значение за спора при решаване на касационното дело, доколкото с мотивите на решението на АССГ е оборена и презумпцията по чл.189 ал.2 от ЗДвП, с която се ползва съставения АУАН. Като допълнително основание за възобновяване се посочва и правилото ne bis in idem, което забравяна окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде осъдено и да подлежи на риск от наказателно преследван въобще. Сочи се разпоредбата на чл.4 §1 от Протокол №7, която забранява дублирането на отделни наказателни процедури спрямо едно и също деяние, когато едната от тях е приключила с влязъл в сила акт. В тази връзка се счита, че е налице идентичност на факти или до такава степен сходни факти, които обосновават извода, че деянието, за което на Г. е наложено административно наказание с Решение №661 от 17.02.2025г. по описа на АС-Плевен, образувано по ЗАНН, от обективна страна съставлява нарушение по чл.105 ал.3 от ЗДвП, каквото твърдение се съдържа в ЗППАМ, видно от решението на АССГ. Прави се извод, че е налице пълна идентичност по време и място на осъществяване на деянието, предмет на административно-наказателното производство и описаното място и време на извършване на нарушението, фактическите действия и изпълнителното деяние, както и съвпадение на лицето, спрямо което са били издадени ЗППАМ и НП. Посочва се, че и защитените отношения в двете производства са едни и същи – опазване живота и здравето на гражданите, посредством осигуряване на нормативно регламентирани правила за движение по пътищата – съгласно целите на ЗДвП и ЗАНН. Сочат се решения на СЕС, както и се извършва позоваване на ТР №3/2011г. по т.д.№7/2010г. на ВАС, според което отмяна по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти поставят под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното постановление. В заключение се моли за възобновяване на производството, като се отмени Решение №661 от 17.02.2025г. по описа на АС-Плевен и делото се върне на районния съд за ново разглеждане, алтернативно за произнасяне по същество с отмяна на НП.

В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от Г., чрез адв.Б., в което са изложени допълнителни доводи относно липсата на надлежни доказателства за характера, естеството и съдържанието на данните, които да дават основание да се предполага, че Г. е извършил нарушение по чл.105 ал.3 от ЗДвП. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по искането за възобновяване.

Окръжна прокуратура-Плевен в съдебно заседание се представлява от прокурор Н. Р., която счита, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията по чл.70 ал.1 т.7 и т.8 от ЗАНН. Посочва, че нито наказващият орган в НП, нито съда в производството по неговото обжалване се позовават на констатациите в отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Счита също, че не е нарушен принципът ne bis in idem, тъй като производството по ПАМ няма санкционен характер и с него не се налага наказание за извършено административно нарушение, а се цели преустановяване на същото, като представлява административна мярка и има временен характер.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за възобновяване на основание чл.70 ал.1 т.7 пр.2 вр. чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН е допустимо, тъй като е направено от лицето, по отношение на което е издаден акта по чл.70 ал.1 от ЗАНН, при твърдение за нарушение на негови права с оглед потвърждаване на НП с решение на районния и на административния съд, и при спазване на 6-месечния срок от влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

Разгледано по същество е неоснователно.

От фактическа страна се установява, че със съставянето на АУАН серия GA фабр.№1355187 от 03.08.2024г. срещу К. К. Г. от София, е образувано административно-наказателно производство за това, че на 03.08.2024г. в 16:37часа в гр.Койнаре, [улица]до ПУ-Койнаре, управлява собствения си л.а. Ф. Д. с рег.№[рег. номер], като извършва следното нарушение: Ограничава видимостта на водача към пътя през предната лява и предната дясна врата посредством ПВЦ фолио тъмен цвят /черно/, като след направено измерване със стандартизирано техническо средство ТРАНСПИ-1 с фар.№1047 и извършен преглед на техническото средство на 18.03.2024г. до 18.03.2025г., уредът отчита 20nm% отклонение съгласно Правило №43 т.6.3.1.1.1 от общата светлопропускливост през предните стъкла и страничните стъкла на автомобила, които са необходими за видимостта на водача към пътя и не могат да бъдат по-малко от разрешените 70nm%. Нарушението е квалифицирано по чл.105 ал.3 вр. ал.1 от ЗДвП.

На основание така съставения АУАН, Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен е издал Наказателно постановление №24-0374-000617/13.08.2024г., от което е видно, че на основание чл.185 от ЗДвП на Г. е наложена глоба в размер на 20лв. за това, че на 03.08.2024г. в 16:37часа в гр.Койнаре, [улица]до ПУ-Койнаре, управлява собствения си л.а. Ф. Д. с рег.№[рег. номер], като извършва следното нарушение: Ограничава видимостта на водача към пътя през предната лява и предната дясна врата посредством ПВЦ фолио тъмен цвят /черно/, като след направено измерване със стандартизирано техническо средство ТРАНСПИ-1 с фар.№1047 и извършен преглед на техническото средство на 18.03.2024г. до 18.03.2025г., уредът отчита 20nm% отклонение съгласно Правило №43 т.6.3.1.1.1 от общата светлопропускливост през предните стъкла и страничните стъкла на автомобила, които са необходими за видимостта на водача към пътя и не могат да бъдат по-малко от разрешените 70nm%. Нарушението е квалифицирано по чл.105 ал.3 от ЗДвП.

По жалба на К. Г. срещу НП е образувано НАХД №199 по описа за 2024г. на Районен съд Червен бряг, който с Решение №62/01.10.2024г. е потвърдил Наказателно постановление №24-0374-000617/13.08.2024г., като е приел, че е без значение обстоятелството с какъв процент е намалена светлопропускливостта на стъклата, след като към момента на проверката водачът не е разполагал с документ, доказващ съответствието на прозрачността на стъклата с изискуемите стандарти. Посочил е, че когато към момента на проверката върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио без съответен документ, удостоверяващ, че фолиото е в съответствие с изискуемите стандарти за намаляване прозрачността на стъклата, този факт сам по себе си е достатъчен, за да приеме органът наличие на хипотезата на извършеното нарушение.

По касационна жалба на Г. срещу решението на РС-Червен бряг е образувано КАД №934/2024г. по описа на Административен съд Плевен, по което с Решение №661/17.02.2025г. е оставено в сила Решение №62/01.10.2024г. по НАХД №199 по описа за 2024г. на Районен съд Червен бряг. Касационната инстанция е приела, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е установена по безспорен начин, а деянието е правилно квалифицирано по чл.105 ал.3 от ЗДвП. Посочила е, че такова деяние се санкционира по чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП, а не по чл.185 от ЗДвП, както е сторено, но прилагането на некоректна санкционна разпоредба не е накърнило правата на наказаното лице, предвид наложената глоба в размер на 20лв., която е по-ниска от предвидената в чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв.

Установява се още от фактическа страна, че след съставяне на АУАН спрямо Г. е издадена и ЗППАМ №24-0374-000186 от 03.08.2024г. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл.171 т.2 б.“А“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Като факти в заповедта е посочено, че на 03.08.2024г. в 16:37часа в гр.Койнаре, [улица]до ПУ-Койнаре, управлява собствения си л.а. Ф. Д. с рег.№[рег. номер], като извършва следното нарушение: Ограничава видимостта на водача към пътя през предната лява и предната дясна врата посредством ПВЦ фолио тъмен цвят /черно/, като след направено измерване със стандартизирано техническо средство ТРАНСПИ-1 с фар.№1047 и извършен преглед на техническото средство на 18.03.2024г. до 18.03.2025г., уредът отчита 20nm% отклонение съгласно Правило №43 т.6.3.1.1.1 от общата светлопропускливост през предните стъкла и страничните стъкла на автомобила, които са необходими за видимостта на водача към пътя и не могат да бъдат по-малко от разрешените 70nm%. Нарушението е квалифицирано по чл.105 ал.3 от ЗДвП. В заповедта е направено позоваване на съставеният срещу Г. АУАН серия GA фабр.№1355187 от 03.08.2024г.

При обжалване от К. Г. на ЗППАМ №24-0374-000186 от 03.08.2024г., издадена от Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, е образувано адм.дело №8025/2024г. по описа на АССГ, по което с Решение №21320/25.10.2024г. заповедта е отменена, като решението е окончателно. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна на две основания. На първо място е посочил, че нито във фактическите основания на заповедта, нито в описанието на АУАН е отразено правопораждащият неизправността на автомобила факт – допълнително затъмняване на стъклата с фолио или фабрично затъмнени стъкла, като липсват фактически твърдения за допълнително намалена прозрачност чрез залепване на фолио. Като второ основание за отмяна на акта, съдът е посочил, че не са представени доказателства за извършеното измерване с техническо средство, поради което констатацията за наличието на 20nm% отклонение съгласно Правило №43 т.6.3.1.1.1 е необосновано.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

В теорията и практиката производството по възобновяване на административно-наказателното производство се определя като извънредно, понеже чрез инициирането му се засяга стабилитетът на влезлия в сила акт на наказващия орган или на съда, а е извънинстанционно, защото предвидените редовни правни механизми на инстанционния съдебен контрол вече са били използвани или в законните срокове е пропуснато използването им. Извънинстанционният характер на производството по възобновяване следователно изключва възможност за каквото и да е разширително тълкуване на установената в чл.70 и сл. от ЗАНН правна уредба, като основанията за възобновяване са изчерпателно изброени, субектите, имащи право да искат възобновяване, са изрично определени, а сроковете за възобновяване имат преклузивен характер.

Правното основание, на което е направено конкретното искане за възобновяване е чл.70 ал.1 т.7 пр.2 вр. чл.70 ал.2 т.8 вр. чл.73 от ЗАНН.

Съгласно чл.73 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1, като искането се разглежда в състав от трима съдии, но при случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд.

Според чл.70 ал.1 т.7 и чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН, на проверка по реда на възобновяване на административно-наказателните производства подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд, когато с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал.1, т.1 – 4 /наказателни постановления, фишове и електронни фишове, писмени предупреждения към нарушителя и резолюции за прекратяване на АНП/.

В конкретният случай искането за възобновяване се основава на разпоредбата на чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН, имайки предвид отменената от АССГ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена спрямо Г. по ЗДвП.

Предвид горните разпоредби се налага извода, че фактическият състав за възобновяване на административно-наказателното производство на основание чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН включва два кумулативни елемента – влязло в сила решение на съда, с което е отменен административен акт и констатациите в този акт да са взети предвид от наказващия орган при издаване на наказателното постановление.

От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила на 25.10.2024г. съдебно решение на АССГ е отменена ЗППАМ №24-0374-000186 от 03.08.2024г., издадена от Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, което представлява първата предпоставка за наличие на основание по чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН. Не е налице, обаче, втората предпоставка, тъй като констатациите в ЗППАМ не са взети предвид при издаване на Наказателно постановление №24-0374-000617/13.08.2024г. За издаването на последното са послужили констатациите в АУАН серия GA фабр.№1355187 от 03.08.2024г., което е изрично отразено в НП. ЗППАМ не е пряк източник на факти и обстоятелства, които са взети предвид при издаване на НП, както и не е послужила като основание за образуване на административно-наказателното производство. Действително констатациите в АУАН са послужили за издаване както на НП, така и на ЗППАМ, като фактите в трита акта са идентични, но нормата на чл.70 ал.1 т.8 от ЗАНН изрично регламентира отмяна на акт, констатациите, в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на наказателното постановление. Ето защо, отмяната с влязъл в сила съдебен акт на ЗППАМ не може да доведе до възобновяване на производството по издаване на НП №24-0374-000617/13.08.2024г. и до отмяна на решението на РС-Червен бряг, решението на АС-Плевен и отмяна на самото НП. В соченото от Г. основание по чл.70 ал.1 т.8 от ЗАНН законодателят е имал предвид отмяна на административен акт, с който се установяват конкретни правни последици, функционално свързани с някои от елементите от фактическия състав на санкционираното с НП нарушение. Иначе казано, фактът, че ЗППАМ и НП са издадени въз основа на една и съща фактическа обстановка, установена в АУАН, не означава, че последващото във времето НП е основано на зачетена преюдициална задължителна сила на „констатациите“, при които е издадена ЗППАМ, или има съществено значение за разкриване на обективната истина. Издаването или не на ПАМ във връзка с установеното нарушение по чл.105 ал.3 от ЗДвП е извън фактическия състав на санкционната норма, при която е издадено НП. Т.е. не се доказва функционална свързаност между ПАМ и НП.

Следва да се посочи още, че НП и ЗППАМ са издадени на различни правни основания, като общото между тях е единствено това, че са издавени във връзка с констатирано нарушение по чл.105 ал.3 от ЗДвП при извършена на 03.08.2024г. проверка от контролните органи по ЗДвП. В случая се касае до различни по вид отговорности на водача на МПС, предвидени в ЗДвП.

Не е нарушен и принципа ne bis in idem по чл. 4, §1 от ЕКПЧ, доколкото не е налице повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Предвид изложеното, искането за възобновяване на административно-наказателно производство на основание чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на това основание. Искането следва да бъде отхвърлено.

Независимо от изхода на делото разноски не се присъждат, тъй като не е направено искане от страна на ответника.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. К. Г., чрез адв.П.-М. Б. от АК-Враца, за възобновяване на административно-наказателно производство и отмяна на Решение №661 от 17.02.2025г. по описа на АС-Плевен, ведно с потвърденото с него Решение №62/01.10.2024г. по описа на РС-Червен бряг и НП №24-0374-000617/13.08.2024г., на основание чл.70 ал.1 т.7 пр.2 вр. чл.70 ал.2 т.8 вр. чл.73 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.