град Пловдив, 16.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХVІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила
Станкова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 358 по описа на
съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на адв. И.Й.,
пълномощник на С.Б.Н., с ЕГН **********,***, офис 6, срещу Решение № 27 от 06.01.2023 г., постановено по АНД № 3647/2022 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, IX н. с., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 22-1030-002647/27.04.2022 г., издадено от сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на касатора, на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни
точки за нарушението, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.
В съдебно заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не
се явява,не се представлява
Ответникът – сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Пловдив, редовно уведомен за съдебно заседание,не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което, моли съда да
потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл.348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.211 от АПК, а по същество - за неоснователна.
Пред Районен съд Пловдив била установена следната
фактическа обстановка:
На 24.03.2022 г., около 00:55 ч., жалбоподателят Н.,***,
с посока на движение към гр. Пазарджик, по данни на двама свидетели, личния си лек
автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ****,
бил спрян за проверка от полицейски автопатрул. При извършената на
същата дата, в 01:17 ч., проверка с годно техническо средство – дрегер Алкотест
7510 с № ARNA – 0176,
същото отчело концентрация 1.04 промила алкохол, проба № 01691. На последния
бил издаден и талон за медицинско изследване с № 089964 и 8 бр. стикери №
А041056, но той така и не извършил това изследване.
Въз основа на констатираното, младши автоконтрольор при
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив – Й.П.И.съставил АУАН № GA618076 от 24.03.2022
г. с който приел, че С.Б.Н., е осъществил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл. първо от ЗДвП, тъй като на 24.03.2022 г., около 00:55
ч. управлява лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, установено с посоченото техническо средство, определящо концентрацията
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а именно 1.04
промила на хиляда. Водачът е отказал кръвна проба и приел показанието на
техническото средство. Бил е издаден и талон за изследване с бл. № 089964 и 8
бр. стикери № А041056.
На касатора Н., на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, като са отнети и 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на атакуваното НП състав на Районен съд Пловдив приел, че, от една страна, по
несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна
на С.Б.Н. на вменените му нарушения на ЗДвП, а, от друга, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила осъществени в хода на развитие на
административно – наказателното производство.
Деянието не осъществява признаците на маловажен
случай, предвид и количество алкохол установено в настоящия случай – 1.04
промила на хиляда. Значителна е и обществената опасност от деянието и
възможните неблагоприятни последици, вследствие управлението на МПС с алкохол,
в количество 1.04 промила на хиляда. Н. е имал възможност да постави под
съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да даде кръвна
проба по предвидения за това ред. Той не го е сторил, като се е съгласил с
отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В тази връзка са изцяло ирелевантни наведените с
касационната жалба възражения за това, че АУАН е абсолютно негоден да даде
начало на производство за налагане на административно наказание, тъй като не е
съставен съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН, както и, че неизясняването на
фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в акта, така и в
последвалото го НП, водят до необоснованост на последното.
Нито в хода на първоинстанционното производство, нито
в настоящото се оборват констатациите на АНО, за да се приеме, че не е изяснена
фактическата обстановка и няма достатъчно доказателства, че Н. е извършил
вмененото му нарушение, защото доказателства за противното не се установяват, а
и деянието, със своята обществена опасност, за което са предвидени съответните
наказания, е управлението на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда, в конкретния случай над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително.
Районният съд правилно възприема фактическата
обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява
правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид
установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени
нарушения на процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо.
Още повече, че с нормата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е
детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след
подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и
разпита на актосъставителя.
Съгласно законовата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е
оборена тази доказателствена сила на акта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Същият е
подписан лично от лицето без възражения, като такива не са постъпили и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В 6-месечния срок
по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган.
В процесния случай, от доказателствата по делото,
безспорно се установява, че С.Б.Н. е извършител на административното нарушение,
а процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 27 от 06.01.2023 г., постановено по АНД № 3647/2022 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, IX н. с.,
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.