№ 209
гр. Пазарджик , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.129
ал.3 и ал.4 от ГПК.
Обжалвано е определение на Пазарджишки районен съд №623 от
26.03.2021г. постановено по гр.д.№20205220103083 по описа на същия съд за
2020г. с което е прекратено производството по делото.
В частната си жалба с вх.№240 от 19.04.2021г. ищецът в производството
„Е.Б.Х.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
ул.“Света С.“ №8, ет.1, офис 101, представлявано от управителя Н.М.В.,
гражданин на Руската Федерация, чрез адв. Б. В. П. от САК се поддържа, че
обжалваното прекратително определение е неправилно. Твърди се, че
исковият съд с разпореждане №836 от 18.02.2021г. е оставил исковата молба
без движение и е дал указания на ищцовото дружество-частен жалбоподател
да внесе държавна такса по предявения иск в общ размер на 6732.44лв по
пера по 25 пункта и да уточни част от вещите за които е предявен иска, като
таксата е изчислена по пера въз основна на описанието на движимите вещи,
предмет на предявените искове по чл.108 от ЗС в 25 пункта в уточняваща
молба от 04.10.2018г. и посочената цена на вещите по всеки пункт. Твърди се,
че в този случай, съдът не е взел в предвид факта, че със същата молба
размерът на предявения иск е намален, съобразно констатациите на експертна
оценка, изготвена на 05.09.2018г. като общата цена на иска е посочена в
1
размер на 65849лв. Твърди се още, че с молба изпратена по пощата от
24.02.2021г. ищецът е посочил на съда, че размерът на дължимата държавна
такса е неправилно определен и счита, че тя е в размер на 3145.16лв,
изчислена съгласно оценката на вещите, изготвена на 05.09.2018г., като със
същата молба е направено и уточнение относно вещите предмет на иска,
съгласно указанията на съда. Посочва се още, че с втора молба, също
изпратена по пощата на 11.03.2021г. в рамките за отстраняване на
нередовности дружеството-ищец е помолило съда, в случай че счита, че
исковата молба продължава да бъде нередовна, да му бъдат дадени
допълнителни указания. Жалбоподателят посочва, че съдът не се е
произнесъл изрично по наведените от ищеца съображения досежно размера
на държавната такса и въпреки искането за предоставяне на допълнителни
указания, ако ИМ е нередовна според съда, последният прекратил
производството по делото. Счита, че прекратителното определение е
неправилно тъй като съдът е приел, че указанията му не са изпълнени, без да
се произнесе по действителния размер на държавната такса така както е
посочен от ищеца и не е дал указания на ищеца за плащане на държавната
такса в намаления размер.Счита, че съдът е нарушил чл.2 и чл.101 от ГПК
като не е оказал защита и съдействие на накърнени на ищеца лични и
имуществени права и да даде указание за нередовност на всяко процесуално
действие и че стремежът на съда е производството по делото да бъде
прекратено, без произнасяне по съществото на спора. Моли да се отмени
обжалваното прекратително определение и се върне делото на Районен съд-
Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.
С молба вх.№10625 от 11.06.2021г. ищецът „Е.Б.Х.“ ЕООД, ЕИК-
*********, адресирана до съда, е направено изявление от процесуалния
представител на дружеството за отказ от предявените искове срещу
ответниците Г.И Е. Г.и и е поискано производството по делото да бъде
прекратено.
Във връзка с дадени от исковия съд указания на ищеца дали поддържа
частната си жалба против прекратителното определение №623 от 26.03.2021г.
постановено по гр.д.№20205220103083 по описа на същия съд за 2020г., с
молба с вх.№14044 от 29.07.2021г. дружеството-ищец е заявило, че поддържа
частната си жалба с вх.№240 от 19.04. 2021г. срещу прекратителното
2
определение №623 от 26.03.2021г.
За да прекрати исковото производство поради невнасяне на следващата
се държавна такса от ищеца за предявените от него искови претенции
Пазарджишкият районен съд в прекратителното си определение №623 от
26.03.2021г. е приел, че във връзка с депозирана искова молба от ищеца
„Е.Б.Х.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище в гр.С., против Г.И Е. Г.и от
гр.Пазарджик, за ревандикация на движими вещи, същата е била оставена с
разпореждане №836 от 18.02.2021г. без движение с дадени указания в
едноседмичен срок ищецът да внесе държавна такса в размер на 6732.44лв и
да представи платежния документ и да конкретизира две от претенциите си
по пункт 14 и пункт 16 от уточнителна молба от 04.10. 2018г. Посочено е
още, че разпореждането е връчено на ищеца на 11.03. 2021г., като във връзка с
последното от ищеца са постъпили две молби-първата с вх.№3378 от
25.02.2021г. и молба от 12.03.2021г., като с първата молба ищецът е изразил
становище, че дължимата държавна такса е в размер на 3145.16лв,която
според ищеца била внесена, а с втората молба се отстранявали нередовности
по претенциите по пункт 14 и пункт 16, като с втората молба ищецът е
посочил, че ако съдът счете че исковата молба е нередовна, да даде
допълнителни указания. Исковият съд е посочил още, че след извършена
справка по книжата на делото е констатирал, че дължимата от ищеца
държавната такса в размер на 6732.44лв не е внесена, липсва представен
документ по делото въпреки дадените в тази връзка указания,както и липсват
данни по делото ищецът да е внесъл ДТ в размер на 3145.16лв, в каквато
насока са изложени от него твърдения в молбата си от 25.02.2021г.Въз основа
на тези установени по делото факти, исковият съд е направил извод, че
констатираните нередовности на ИМ не са отстранени в пълен обем, съгласно
указанията, дадени в разпореждането от 18.02.2021г. тъй като не е внесена
дължимата за образуване на съдебното производство държавна
такса.Посочено е още, че молбата на ищеца от 25.02.2021г. не може да бъде
възприета като такава по чл.63 от ГПК-за продължаване на срока, тъй като от
съдържанието й се извлича искане на страната да й бъде дадена процесуална
възможност да отстрани евентуално други нередовности на ИМ, но не и тези
които са били в обхвата на разпореждането от 18.02.2021г., считайки ги за
отстранени. Изложен е и аргумент, че съдът не е служебно задължен да дава
повторна или поредна възможност на страната да изпълни вече дадени
3
указания по чл.129 от ГПК извън хипотезата на чл.63 от ГПК, какъвто не е
бил процесния случай. Посочено е още, че срокът за отстраняване на
нередовностите на ИМ е изтекъл на 18.03.2021г.-присъствен ден, като в този
едноседмичен преклузивен срок, а и към момента на постановяване на
прекратителното определение, нередовността на ИМ не е отстранена.
Тези доводи не се споделят от настоящата въззивна инстанция.
Първоначално исковото производство за ревандикация на движимите
вещи, описани в исковата молба на дружеството, е образувано на 14.09.2018г.
под гр.д.№12010/2018г.,състав І-10, по описа на Софийски градски съд, с цена
на иска от 138562.59лв. Като приложение към исковата молба е посочено, че
ищецът представя вносна бележка за заплатена държавна такса, но без
посочени размер на таксата и индивидуализация на документа с номер, дата,
банкова сметка, адресат и вносител /пункт последен/. Към исковата молба
няма приложен платежен документ за заплатена държавна такса по сметка на
съда за исканата ревандикация на движимите вещи. Указания на съда за
нередовност на исковата молба и за внасяне на държавна такса за така
заявените претенции не са давани на този етап от производството.
Производството е прекратено с определение от 09.10.2018г. и е изпратено от
СГС по подсъдност на Районен съд –С., където първоначално е образувано
под №70843 от 06.11.2018г., повдигната е препирня за подсъдност пред
Апелативен съд –С. (определение №549659 от 29.11.2018г.), разрешена в
полза на СРС като родово компетентния съд по спора /опр.№359 от
31.01.2029г. по ч.гр.д.№6007/ 2018г./), отново образувано пред СРС под
№8847/2019г. от 13.02.2019г. Районният съд също не е давал указания на
ищеца за внасяне на следващата се държавна такса нито я е определил по
размер, отстранявани са други нередовности, като държавна такса по това
дело също не е внасяна. С определение на СРС №194412 от 08.09.2020г. е
прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено по
компетентност на Пазарджишки районен съд, където е образувано под гр.д.
№3083 от 03.11.2020г., като по делото е проведено първо редовно заседание
на 09.02.2021г. по което е извършен доклад по делото, събрани са писмени и
гласни доказателства и са приобщени към доказателствения материал по
делото, и същото е било отложено за второ открито заседание за изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза за 13.04.2021г. В същото заседание на
4
09.02.2021г. /л.46 от делото и стр.3 от протокола от откритото съдебно
заседание/ исковият съд за първи път констатира че не е внесена следващата
се държавна такса по заявените в 25 пункта претенции, определя я в размер
на 6732.44лв и дава срок на ищеца да бъде внесена до провеждане на
следващото открито съдебно заседание, насрочено за 13.04.2021г., с указания,
че при невнасяне на таксата в посочения срок, делото ще бъде прекратено или
съдът е определил срок за отстраняване на тази нередовност, по-голям от
законово предвидения от една седмица, който е равен на повече от 2/два/
календарни месеца или около 8 /осем календарни седмици/ или в случая е
налице хипотезата на чл.62 ал.3 от ГПК санираща валидността на действие,
извършено в определен от съда срок, по-голям от законово установения,
тоест съдът е бил длъжен да изчака изтичането на така определения от него
срок предоставен на ищеца за отстраняване на констатираната нередовност в
ИМ преди да се произнесе по прекратяването на делото. Между двете
открити заседания, проведеното на 09.02.2021г. и насроченото за 13.04.2021г.,
на 18.02. 2021г. исковият съд повторно констатира същата нередовност на
исковата молба поради невнесена държавна такса / първата констатация е в
откритото съдебно заседание на 09.02.2021г./ по така заявените множество
ревандикационни претенции в размер на 6732.44лв., указал е на ищеца да
внесе посочената сума като държавна такса в едноседмичен срок /без да
излага мотиви защо и на какво основание ревизира и редуцира първоначално
определения срок даден на ищеца да ги внесе до следващото съдебно
заседание при положение, че ДТ е значителна по размер/ и в същия срок да
представи копие от платежния документ по делото /определение №836 от
18.02.2021г./.Преди да бъде връчено копие от разпореждането за оставане на
ИМ без движение на ищеца, е постъпила молба от последния с вх.№3378 от
25.02.2021г., в която се оспорва така определения размер на държавната такса
като според ищеца последният дължи за предявените си искове държавна
такса от 3145.16лв. Изрично ищцовото дружество чрез процесуалния си
представител адв. П. заявява в молбата си /л.67/, че държавната такса от
3145.16лв, изчислена съгласно оценка на вещите, изготвена от 05.09.2018г., е
внесена в пълен размер. Копие от вносен платежен документ за таксата не
се представя с молбата нито ищецът препраща към такъв валиден и намиращ
се в кориците на делото. С настоящата частната жалба също не се представя
копие от твърдения вносен платежен документ нито са направени уточнения
5
кога реално е извършено плащането на сумата от 3145.16лв.
Преди да се произнесе с обжалваното прекратително определение
исковият Пазарджишки районен съд във връзка с постъпилите молби нито е
указал на ищеца да представи копие от вносния документ тъй като такъв
липсва да е представен от него и приложен по делото/така както се твърди в
тях/, както и не е отговорил на оспорването на ищеца досежно размера на
дължимата държавна такса, нито му е разяснил методиката и начина по който
съдът е стигнал до този си извод относно определения от него и посочен по
делото размер държавна такса, дължим от ищеца от 6732.44лв. Вместо това
и без да съобрази, че първоначално дадения от него на ищеца срок за
отстраняване на нередовностите по държавната такса е до 13.04.2021г. при
липса на каквито и да било мотиви и основания за редуциране на срока за
отстраняване на нередовностите, районният съд позовавайки се на формално
изтичане на едноседмичния срок за отстраняване на нередовности на ИМ, е
прекратил производството на дата 26.03.2021г. или 18дни преди да изтече
първоначалния краен срок за отстраняване на нередовностите.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество
е основателна.
Порокът на исковата молба касаещ държавната такса, е констатиран в
откритото съдебно заседание на 09.02.2021г. с конкретни и ясни указания на
исковия съд до ищеца за внасяне на следващата се държавна такса във връзка
с предявените множество обективно-съединени искове за ревандикация на
движими вещи, подробно описани в исковата молба, като е определен краен
срок за внасянето й до 13.04. 2021г. включително. Без видими и ясни
процесуални основания исковият съд е редуцирал драстично срока, който е
определил на ищеца за отстраняване на нередовностите, като го е намалил по
начин, че същият е изтекъл на 18.03.2021г. без да изложи каквито и да било
причини за това, с което е нарушил правото на защита на ищеца и го е лишил
от възможността да внесе следващата се държавна такса в първоначално
определения от съда срок съгласно чл.62 ал.3 от ГПК до 13.04.2021г.
Исковият съд е нарушил правото на защита на ищеца като в нарушение на
процесуалните правила не му е съдействал и не му е указал след
депозираната от последния молба, че е внесена сочената от него държавна
такса, да представи друго копие от вносния документ, тъй като такова липсва
6
както към молбата му така и по делото за да се прецени от съда кога, как и
дали в срок са отстранени нередовностите. Следва да се отбележи, че
указания на съда към ищеца в откритото съдебно заседание от 09.02.2021г. за
представяне на копие от вносния документ за д.т. няма. Освен това в
нарушение на процесуалните правила и по повод възражение и оспорването
от ищеца досежно точния размер на дължимата държавна такса сочен от съда,
исковият съд не е указал, разяснил и предоставил на ищеца методиката и
начина на изчисляване и определяне на държавната такса по отделно за всеки
от ревандикационните искове и общо за всичките предявени в
производството и да му даде нов срок за внасянето й предвид възникналия
спор. Следователно от исковия съд са дадени неточни, неясни и непълни
указания до ищеца за отстраняване на констатираната нередовност по
отношение на внасянето на дължимата държавна такса. Нарушен е чл.7 ал.1
изр.1 и изр.2 от ГПК, като съдът не е съдействал на ищеца с конкретни и
пълни указания да отстрани нередовността в ИМ нито за надлежно
извършване на процесуалните действия от ищеца в тази връзка като без
основание, без мотиви и без обосновка е редуцирал първоначално
определения срок за отстраняване на нередовността в ИМ на ищеца
намалявайки го почти двойно, с което са накърнени съществено правата на
ищеца и са ограничени без причина процесуалните му права.
Вярно е, че ищецът не е оспорил по начало дължимостта на държавната
такса във връзка с предявените искове, а е оспорил само нейния размер, като е
признал, че в същност дължи държавна такса в размер на 3145.16лв.След като
е налице признание на ищеца, че дължи държавна такса макар и в друг
различен от указания му от съда размер, той е бил длъжен и без да му бъдат
давани допълнителни указания да внесе в срок поне дължимата такса в
размера, който поначало неоспорва че дължи, а именно от 3145.16лв като по
този начин с това процесуално действие би предотвратил възможността
съдът да прекрати изцяло или частично производството по делото поради
неплащане на държавната такса. Ищецът обаче твърди, че е внесъл тази такса,
но съдът без основание не му е дал указания за представи вносния документ,
ако примерно това е станало още с първоначалното образуване на исковото
производство или в един по-късен момент. Поддържането на възражение, че
не се дължи такъв размер на държавна такса, определен от съда, не
7
освобождава от отговорност ищеца да внесе поне тази такса, която счита, че
безспорно дължи и едва след това позовавайки се на процесуална възможност
да поиска ревизия на разпореждането на съда във връзка с точния размер на
таксата като изложи допълнителни аргументи и факти в тази връзка, като при
неуважаване на възражението му да внесе таксата в размера, определен
окончателно от съда. Независимо от това обаче исковият съд както се посочи
е допуснал съществени процесуални нарушения недавайки пълни, точни и
ясни указания на ищеца да представи вносния документ за преценка кога е
внесена сумата и кога е представен документа, както и да му предостави и
методиката по която съдът е изчислил и определил размера на окончателно
дължимата държавна такса предвид възникналия правен спор иницииран от
ищеца относно точния й размера, и указвайки му да я внесе.
В случая това не е сторено. Няма пречка страната да иска продължаване
на срока за внасянето на таксата по правилата на чл.63 ал.1 от ГПК при
наличие на причини затова/ в случая правен спор за размера на таксата/, но в
случая такова искане няма направено от последната.
Предвид констатираните процесуални нарушения допуснати от исковия
съд при даването на указания на ищеца за отстраняване на констатирани
нередовности в ИМ по отношение на държавната такса, и на сроковете за
внасянето й при условията на чл.62 ал.3 от ГПК, бездействието от страна на
съда при направено писмено възражение от страна на ищеца относно точния
размер на дължимата държавна такса и недаването на конкретни указания в
тази насока, нито посочване на методиката и начина на определянето на
таксата по всеки един от предявените искове, редуцирането в пъти на
първоначално определения от съда срок за отстраняване на тази нередовност
предвид и на значителния размер държавна такса подлежащ на внасяне,
съгласно постановеното от съда от 6732.44лв, дават основание на въззивният
съд да отмени обжалваното прекратително определение и да се върне делото
на Пазарджишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение,
освен ако не е налице друго нововъзникнало основание за евентуално
прекратяване на производството.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
8
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Пазарджишки районен съд №623 от
26.03.2021г. постановено по гр.д.№20205220103083 по описа на същия съд за
2020г. с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9