Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
град Бургас, 03.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско
дело № 2663 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Гаранционен фонд България” ЕООД,
ЕИК: .................., ................, представлявано от управителя П.С.,
против А.М.Е., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че осъществява гаранционни
услуги/ поръчителство/ в полза на „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК ............... Сочи се
също, че между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника били сключени Договор за потребителски
кредит № ............... от 27.09.2017г. и свързаният с него Договор за допълнителни
услуги от 27.09.2017г., ведно с Общи условия към тях. Между Е., кредитодателя „Фреш
Кредит“ ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България“ ЕООД, с ЕИК ..................,
като поръчител, бил сключен Договор от 27.09.2017 г. за гаранционна сделка /поръчителство/
за задълженията на длъжника към „Фреш Кредит“ ЕООД по горепосочените договори /Договор
за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги/. Ищецът сочи, че на А.Е.
била предоставена заемната сума от 800.00лева. И по двата договора било
постигнато съгласие изплащането на дължимите суми да стане разсрочено на три
вноски, но ответникът не бил изпълнявал задължението си. В исковата молба се
сочи, че „Фреш Кредит“ ЕООД е упражнило правото си на вземане към поръчителя /настоящият
ищец/, като на 31.01.2019г. писмено е поканило дружеството в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 1186,16
лв., която била сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената
възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на
първото просрочие до датата на поканата за плащане. С платежно нареждане от
31.01.2019 г. ищецът бил заплатил по банков път на „Фреш Кредит“ ЕООД
задълженията на ответника. Ищецът
претендира, че на основание изложеното и по чл.74 от ЗЗД, е встъпил в правата
на кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД по горепосочените договори относно заплатената
сума и сам е станал кредитор на длъжника за исковата сума. За събиране на
вземането било образувано ч.гр.д. № 916/ 2019г. на РС гр. Бургас , като била
издадена заповед с № 443/ 01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумите 1123.40 лева /хиляда сто двадесет и три лева и
четиридесет стотинки/ главница, дължима по договор за потребителски кредит №
0001917/27.09.2017г., договор за допълнителни услуги от 27.09.2017г. и договор
за гаранционна сделка /поръчителство/ от 27.09.2017г., сумата от 11.17 лева
/единадесет лева и седемнадесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от
27.09.2017г. до 31.01.2019г., сумата от 51.59 лева /петдесет и един лева и
петдесет и девет стотинки/ законна лихва за периода от 31.10.2017г. до
31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението – 31.01.2019г. до изплащане на вземането, както и
съдебно-деловодни разноски от 25.00лева /двадесет и пет лева/ заплатена
държавна такса. Претендират се сторените разноски в настоящото производство и в
ч.гр.д. № 916/ 2019г. на РС гр. Бургас. С допълнителна молба е уточнено, че се
иска да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми:
сумата от 800.00лева главница и 11.17лева договорна лихва от 27.09.2017г. до
31.01.2019г. по Договор за потребителски кредит № ...................../
27.09.2017г., сумата от 296.40лева остатъчна главница по т. I и 27.00лева главница по т. II / за СМС известяване/ по Договор за допълнителни
услуги от 27.09.2017г., 51.59лева лихва за забава по Договора за потребителски
кредит за периода от 31.10.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане.
Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства , Направени са
доказателствени искания.
Ответникът А.М.Е., ЕГН **********,***, не е установен
на посочения адрес, няма актуален работодател , при който да бъде призован. На
осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК му е назначен особен представител адвокат при АК гр.
Бургас. В срокът по чл. 131 от ГПК адв. М.С. депозира писмен отговор. Особеният
представител намира иска за допустим , но неоснователен. Подробно са изложени
съображения. На първо място защитата счита, че ищецът не е страна по договора
за потребителски кредит. На следващо място счита, че сключения между „Фреш Кредит“
и ответника договор за потребителски кредит е недействителен . Изтъква се , че
са нарушени разпоредбите на ЗПК. Конкретно се сочи нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК – не се съдържала клауза , която да сочи ГЛП и ГРП по кредита и
общата сума , дължима от потребителя , изчислена към момента на сключване на
кредита. Защитата счита, че не било намерило отражение съглашението за
допълнителната услуга и сумата, която следвало да бъде заплатена от ответника.
Била нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК – нямало
погасителен план , показващ погасяването на главницата, лихвите и другите
разходи. Представените Общи условия не били подписани на всяка страница. Налице
било заобикаляне на чл. 21, ал. 1 от ЗПК , като в договора не била включена
сумата дължима като възнаграждение за поръчителството. Недействителността на
договора за потребителски кредит водело и до недействителност на договора за
поръчителство – чл. 138, ал. 2 от ЗЗД. От там особеният представител взема
становище, че ищецът неоснователно е изпълнил чуждо задължение без основание.
Прави се позоваване и на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143- чл. 146 от
ЗЗП. Сочат се празни места в Договора за допълнителни услуги – чл. 4, чл. 5 и
чл. 6 , т.е. клаузите по договора не са били индивидуално уговорени и са
поставили ответника в неравноправно положение. Изтъква се разминаване в датата
на първата вноска посочена в договора за потребителски кредит и погасителния
план. Претендира се, че при основателност на иска , това следва да се признае само
за чистата сума от 800.00лева. Претендира се отхвърляне на иска . Направени са
доказателствени искания.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.
2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал.
1 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 74 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище
във връзка с подадения писмен отговор от особения представител на ответника.
Ответникът,
редовно призован се представлява от адв. С.. Отговорът на исковата молба се
поддържа , като са изложени допълнителни съображения за неоснователност на
исковата молба.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника А.М.Е. е бил
сключен договор за потребителски кредит № ............../ 27.09.2017г., с който
дружеството е предоставило в заем сумата от 800.00лева. В договорът е посочено,
че задължението следва да бъде върнато на 3 месечни вноски, като е определен
падеж на 28.12.2017г. От приложения по делото договор – копие и оригинал, става
ясно, че страните са уговорили лихвен процент в размер на 8,36% и ГПР от 46,73%.
В чл. 3 на Договора е посочено, че като обезпечение / гаранция на заема ,
кредитополучателят се задължава в срок от 48часа от подписването на договора да
осигури поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни трудови договори с
минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500.00лева за всеки
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на това
задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава
"Фреш Кредит" ЕООД да сключи от негово име и за негова сметка, в т.
ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от
кредитодателя дружество- поръчител, което
да му предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за последното от 296.40лева, платимо от ответника разсрочено – на равни
месечни вноски. В чл. 4 от договора, кредитополучателят се е съгласил чрез
сключване на допълнителен договор да ползва допълнителни услуги, предоставени
от кредитодателя /по Тарифа/, както и да ползва финансиране на разсрочено
плащане на възнаграждението за поръчителя по чл. 3.
Видно от доказателствата по делото, в които е приложена разписка за изплатена
сума , ответникът А.Е. е получил заемната сума от 800.00лева, което обстоятелство
не се оспорва от нея.
На 27.09.2017г. между
ответника А.Е. и "Фреш Кредит"
ЕООД е сключен и договор за допълнителни услуги към процесния договор за
кредит, съгласно който дружеството е предоставило на ответникът допълнителна
услуга, представляваща финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на
сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за
поръчителство на кредита. В клаузите на
договора се сочи, че в полза на кредитора се дължи сума за услугата
за поръчителство в общ размер от 296.40лева, която
следва да се плати на за срок от 3 месеца
с вноски всяка по 98.80лева. По делото е представен и сключения договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 27.09.2017г. между "Фреш Кредит" ЕООД като
кредитор, А.Е. като длъжник и "Гаранционен фонд България"
ЕООД като поръчител, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за
потребителски кредит, за което е уговорено плащането на възнаграждение в полза
на поръчителя в размер от 296.40лева, платимо на 3вноски по 98.80лева.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал задължението си по посочения
договор за кредит.
В исковата молба се сочи, че по
посочените договори нямало никакви плащания от страна на ответника А.Е.. След
спиране на плащанията по посочените договори, с покана от 31.01.2019г. „Фреш
Кредит” ЕООД е поканил ищецът, който е изплатил сумата от 1186.16лева чрез
прихващане на други дължими между страните вземания.
По делото
е приложено ч.гр.д. № 916/ 2019г. на РС гр. Бургас, от което е видно, че след
подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена заповед
№ 443/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите 1123.40 лева /хиляда сто двадесет и три лева и четиридесет стотинки/
главница, дължима по договор за потребителски кредит № .............../27.09.2017г.,
договор за допълнителни услуги от 27.09.2017г. и договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 27.09.2017г., сумата от 11.17 лева /единадесет лева и
седемнадесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 27.09.2017г. до
31.01.2019г., сумата от 51.59 лева /петдесет и един лева и петдесет и девет
стотинки/ законна лихва за периода от 31.10.2017г. до 31.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението –
31.01.2019г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски от
25.00лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса.
В хода на
производството ищецът е представил като писмени доказателства: тарифа за
таксите за допълнителни услуги на „Фреш Кредит“ ЕООД; искане за сключване на
договор за паричен заем № 2373/ 27.09.2017г. от ответника А.Е./ копие/; договор
за потребителски кредит № .............../ 27.09.2017г. / оригинал/; договор за
гаранционна сделка от 27.09.2017г. между ответника н „Фреш Кредит“ ЕООД/
оригинал/; копие на приходен касов ордер от 30.10.2018г. за сумата от 50.00лева внесена от А.Е./
копие/.
По делото
е изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице , след запознаване с
материалите по делото и справка от счетоводството на ищеца е установило и
потвърдило, че по процесния Договор за потребителски кредит № 0001917/
27.09.2017г. е постъпило плащане в размер на 50.00лева.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
По делото между страните няма спор за това, че между „Фреш Кредит“ ЕООД
и ответника А.М.Е. е било налице облигационно правоотношение по повод Договор
за потребителски кредит № .............../ 27.09.2017г. От събраните по делото
писмени доказателства се доказа , че дружеството е дало в заем на ответника
сумата от 800.00лева , като са уговорили връщането й на три вноски до
28.12.2017г. Също така е налице сключен Договор за допълнителни услуги от 27.09.2017
г. между същите страни, с които дружеството е предоставило на ответника финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство на кредита в
размер на 296.40лева, също платими на три пъти . Налице е и трети договор за
гаранционна сделка/ поръчителство/ между ищеца, ответника и кредитодателя, с
която „Гаранционен фонд България“ ЕООД е приело да отговаря за изпълнението на
задълженията на Е. по договора за потребителски кредит, като това се
осигурявало чрез заплащане на сумата от 296.40лева по договора за допълнителни
услуги. Между страните също така няма спор, че на 31.01.2019г. ищецът е
заплатил на кредитодателя сумата от 1186.16лева, в изпълнение на така описаните
по – горе задължение на Е. по договорите сключени с „Фреш Кредит“ ЕООД. Съдът
приема, че с изплащането на посочената сума от страна на ищеца към „Фреш
Кредит“, първият се е суброгирал в правата на кредитора по сключените договори.
В изложеното правоотношение приложими са правилата на Закона за
потребителския кредит. По делото не е спорно, а и се установява от самия ДПК,
че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. В случая на ответника като физическо лице е предоставена
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Независимо от подробно аргументирания отговор на
особения представител на ответника, съдът е длъжен служебно да констатира всяко
нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор. Нормите, които уреждат действителността на правните
сделки, са такива с императивен характер, възможността за възражения в тази
насока не се преклудира с отговора на исковата молба и такива могат да бъдат
направени дори във въззивното производство. Съдът следи служебно, дори при
липсата на възражение за нищожност, и следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е
налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява, поради изключителната
си значимост, диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др.
В чл. 143 на ЗЗП е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Видно от представения договор между страните, както и приложенията към
него, същият е сключен при общи условия, без да е бил предмет на предварително
договаряне между страните и с клаузи предварително зададени от ищеца. Договорът
е бланков, параметрите в него не са били предмет на предварително договаряне
между страните. Същият е формуляр, който, видно от изложените параметри, е бил
подписан от ответника при предварително посочени от кредитора условия. А.Е. не
е бил запозната с начина на формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В
общите условия не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР
по ДПК във връзка изискванията на ЗПК. Посоченото не дава основание да се
приеме, че Е. е бил наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора
възнаграждение, а отделно от това представените общи условия не са подписани от
него. Ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието на
договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Посочените
параметри на одобрения кредит не са били
индивидуално уговорени и това може да
се заключи от приложените по делото договор и общи условия. Не се установи
с ответника да е бил съгласуван и
индивидуално уговорен размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът
приема за установено, че е бил подписан страндартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено от самия ищец.
Нарушени са и изискването на чл. 11 от ЗПК.
При сключването на договора не са спазени и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещ ГПР. Това е така, доколкото
в договора ГЛП, ГПР и лихвеният процент са посочени единствено като абсолютни
стойности, без да е посочена методика относно начина на формиране на ГПР - кои
компоненти са включени в него и как точно се формира същия. Доколкото ГПР би
трябвало да сочи общите разходи за потребителя, по ясен и разбираем за
последния начин тези разходи следва да са посочени, но в случая това изискване
не е спазено. Т. е. компонентите на ГПР остават неясни и по този начин дават
възможност на кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, което е станало като в погасителната вноска е
включено и възнаграждението по договора за допълнителни
услуги. В случая на ответника е предоставена сумата от 800.00 лева при уговорен ГПР в размер от 46.73% и ГЛП в размер от 8.36%. Видно от съдържанието на
процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната ”обща сума,
дължима от потребителя“. Така в графа ”детайли на кредита“ фигурира ”обща сума
за погасяване“ в размер на 811.17лева, но тя отчита само общия му размер, без
да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за поръчителя,
което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита. Това, от своя страна,
се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19,
ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за
поръчителя, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора.
И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Настоящият състав счита също, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги следва да се счита за нищожно на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави. Посочените в сключения договор изисквания към ответника за
предоставяне на обезпечение надминават целта на обезпечението на задължението,
като съображенията са следните. В договора са поставени на практика неизпълними
за ответника задължения за обезпечения на вземането, което автоматично води до
сключването на допълнителна сделка по договора за допълнителни услуги. Подобни
клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посоченият договор всъщност е част от ДПК, макар и оформен като
отделна сделка. По този начин се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
забраняващо ГПР да бъде по- голям от
петкратния размер на законната лихва. Посочената гаранционна сделка на практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело
до оскъпяване на кредита. Именно по тази причина възнагражденията за тези
"допълнителни услуги" са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в
нарушение на закона.
Отделно от това от представената тарифа и
доказателствата по делото, не става ясно как е формирана претендираната сума от
27.00лева за СМС известяване, посочена в петитума на исковата молба.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение. След като договорът за кредит е
недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо
задължение“. Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването
на правния интерес по чл.74 от ЗЗД с факта
на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от
друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за
изпълняващия чуждото задължение. Недействителността на договора за кредит не е
очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от
поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен,
съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие. Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените
му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа.
Предвид изложеното по-горе,
съдът приема, че уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги се явяват нищожни и не са породили
целените с тях правни последици. Поради това и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът
дължи само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. От представените по делото доказателства се сочи, че А.М.Е. е
погасил част от задължението си със сумата от 50.00лева, което се признава от
ищеца и се доказа от изготвената експертиза.
Ответникът не е погасил изцяло
сумата
дадена му в заем – сумата от 800.00лева.
Следва да се признае за дължима сумата от 750.00лева по исковата претенция. В
останалата част по отношение на главницата и договора за допълнителни услуги, исковата
молба следва да се отхвърли.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е частично
отхвърлен, разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното
такова да бъдат уважени съразмерно на това. По делото ищецът е сторил разноски
за доплащане на държавната такса в исковото производство като е внесъл сумата в
размер на 125.00лева сумата от 150.00лева за особен представител. Съобразно
уважената част на иска , следва да се присъди в полза на ищеца и сумата от 173.88лева.
Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство – внесена е
сумата от 25.00лева за държавна такса, като съобразно уважената част на иска
следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 15.81лева. На страните следва
да се възложи за заплащане и съответната част от изплатеното възнаграждение за
вещото лице по делото, като Е. следва да заплати сумата от 94.84лева по сметка
на Районен съд гр. Бургас, а ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД следва да
заплати сумата от 55.16лева за изготвената експертиза.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 143 вр. чл. 74 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че А.М.Е., ЕГН **********,***, дължи на „Гаранционен фонд
България” ЕООД, ЕИК: .........................., ................... ,
представлявано от управител П.С., сумата от 750.00лева /седемстотин и петдесет
лева/ главница по Договор за потребителски кредит № ............. сключен на 27.09.2017г.,
ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 916/ 2019г. на РС гр. Бургас–
31.01.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е
издадена заповед № 443/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 916/ 2019г. на РС гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния му претендиран размер за сумите от 50.00лева/петдесет лева/ остатъчна
главница и 11.17лева/единадесет лева и седемнадесет стотинки/- договорна лихва
за периода от 27.09.2017г. до 31.01.2019г. по Договор за потребителски кредит №
............ сключен на 27.09.2017г., сумата от 296.04лева /двеста деветдесет и
шест лева и четири стотинки/ остатъчна главница по т. I и 27.00лева/двадесет и седем лева/ – главница по т. II /за СМС известяване/ по Договора за допълнителни
услуги от 27.09.2017г. , сумата от 51.59лева/петдесет и един лева и петдесет и
девет стотинки/-лихва за забава по Договор за потребителски кредит № ................
сключен на 27.09.2017г., за периода от 31.10.2017 г. до 31.01.2019 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.М.Е., ЕГН **********,***, да заплати
на на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК: ...................., ........................
, представлявано от управител П.С., сумата от 173.88лева/ сто седемдесет и три
лева и осемдесет и осем стотинки/ разноски по настоящото производство и сумата
от 15.81лева/ петнадесет лева и осемдесет и една стотинки/ разноски по ч.гр.д.
№ 916/ 2019г. на РС гр. Бургас или всичко в размер на 189.69лева/сто осемдесет
и девет лева и шестдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА А.М.Е., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас сумата от 94.84лева/ деветдесет
и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ за изготвената експертиза.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд България”
ЕООД, ЕИК: ...................., .................. , представлявано от управител
П.С., да заплати по сметка на Районен съд гр. Бургас сумата от 55.16лева/
петдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ за изготвената експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия:
/ п /
Вярно с оригинала
Ж. С.