РЕШЕНИЕ
№ 343/20.02.2024 г. град
Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ЗЛАТКО
ТОДОРОВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева
к.адм.д. № 667/2023
год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена
касационна жалба от В.Д.В., ЕГН **********,*** Тошево, чрез адв. Д.Ч. срещу
Решение № 26/25.10.2023 г. по АНХД № 87/ 2023 г. по описа на Районен съд –
Генерал Тошево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0265-000159/22.05.2023 г. на началника на РУ-Генерал Тошево, с което на касатора
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2б. „б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба
в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон и е необосновано. Изразява се
становище за нарушение на нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Възразява се срещу заключението, че след като административнонаказващият
орган е прекратил преписката по отношение на нарушението на чл. 25 от ЗДвП,
поради наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК, няма пречка административнонаказателното производството да продължи за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ог ЗДвП.
Оспорва се, че нарушителят е участник в ПТП, че е възприел
пътнотранспорното произшествие и вредоносния резултат. Релевира се липсва на
съставен протокол за ПТП.
Твърди се, че не е осъществен състава на процесното административно нарушение. Навежда
се, че с налагането на административно наказание за деянието би се стигнало до повторното
наказателно преследване и повторно осъждане на извършителя за същото деяние предвид
висящото досъдебно производство № 87/2023 г. по описа на РУ-Генерал Тошево,
което от своя страна обуславя извода за противоречие с принципа non bis in idem.
При тези аргументи се настоява
за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да
се отмени наказателното постановление. Претендира се и присъждане на разноските
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба
не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
решението на Районен съд-Генерал Тошево като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Намира,
че от събраните доказателства може да се направи заключение, че не е налице противоречие с принципа за забрана за повторно наказване или
преследване.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срок, при връчено решение на 26.10.2023 г. и подадена жалба на 09.11.2023 г.; от легитимирана страна, при неизгодно за нея съдебно
решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна
по следните съображения:
С Решение № 26/25.10.2023 г. по
АНХД № 87/ 2023 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0265-000159/22.05.2023 г. на началника на РУ-Генерал Тошево,
с което на касатора за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
За да постанови решението, въззивният съд след анализ на събраните
доказателства приема, че на 28.04.2023 г. възниква ПТП с пострадало лице, при
което жалбоподателят, като участник в ПТП, не остава на мястото на
произшествието и не изчаква пристигането на компетентните органи на Министерството
на вътрешните работи. За ПТП е съставен протокол. Районният
съд обосновано приема, че не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на атакуваното наказателно
постановление с оглед правилното прилагане на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН
и пълното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено при
съставяне на акта за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление.
Касационният състав споделя изложените от въззивния съд изводи за правилно
прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при
реализиране на отговорността и липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а доколкото възраженията, поддържани
пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на
основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд – Добрич препраща към
мотивите на Районен съд-Генерал Тошево.
Понятието „пътнотранспортно произшествие“ е дефинирано в § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП като събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. По смисъла на § 6 т. 27 от ДР на ЗДвП „участник
в пътнотранспортно произшествие“ е
всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл
за настъпването му. Доколкото процесното произшествие е причинено в резултат от
действията на жалбоподателя, същият несъмнено има качеството на участник в ПТП.
Не се спори по делото, че жалбоподателят не е останал на място и не е
изчакал пристигането на органите на реда.
За да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН изисква наличието на вина. Тя може да бъде проявена
в двете форми - умисъл и непредпазливост. При непредпазливостта деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че
вредоносният резултат ще настъпи.
Съдебният състав намира, че нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗДвП не е извършено виновно. За наличието на вина е
необходимо да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че жалбоподателят е съзнавал, че е участник в настъпването на ПТП, при
което има пострадал. Конкретно в случая
водачът е следвало да е формирал представа, че в резултат от действията му е
възникнало събитие, довело до нараняване на пешеходец. По делото липсват събрани доказателства, с
които по категоричен начин да се установи,
че жалбоподателят е имал представа, че е настъпило ПТП с пострадал и съответно като извод няма данни той да е
съзнавал, че за него е
възникнало
задължението по
чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б“ от
ЗДвП.
При това положение не се доказва наличието на вина
при неизпълнението на процесното задължение.
При така установеното съдът
намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение по
чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б“ от
ЗДвП не е осъществено от субективна страна.
Обжалваното наказателно постановлеине се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя
относно нарушаване на принципа non bis in idem.
Целта на чл. 4 от Протокол № 7 от
ЕСПЧ е да забрани дублирането на наказателното, респ.
административнонаказателното производство, което е приключено с окончателен акт,
т. е. придобило е сила res judicata. В разглежданото производство няма данни да има приключило наказателно
производство, което да е пречка за провеждане на настоящия
административнонаказателен процес. В този смисъл другите възражения
относно нарушаване на принципа ne bis in
idem към момента на разглеждане на спора се явяват
неоснователни.
С оглед изложените съображения,
като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.
В съответствие с изхода от спора,
направеното искане за присъждане на сторените разноски от страна на касатора,
съдът следва да му присъди разноски по делото в размер на 500 лева,
съставляващи платено адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция и 500
лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение в касационна инстанция.
Предвид горните мотиви и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Добрич, в касационен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
26/25.10.2023 г. по АНХД № 87/ 2023 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0265-000159/22.05.2023 г. на
началника на РУ-Генерал Тошево, с което на касатора за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 2б. „б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич да заплати на В.Д.В., ЕГН **********,*** Тошево
сумата в размер на 1000 лв.(хиляда лева), представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
(с
особено мнение)
Особено мнение на съдия Ивелина Велчева по Решение от 20.02.2024 г. по КАНД
№ 667/2023 г. по описа на Административен съд-Добрич
Споделям изложените мотиви относно приложението на принципа non bis in idem.
Законът за движението по
пътищата определя за пешеходец всеки участник в движението, който се намира на
пътя, извън пътното превозно средство и не извършва работа по пътя. По
силата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, а съгласно чл. 25 от същия закон преди предприемане на
каквато и да е маневра следва да се увери, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. При условие, че водачът не е видял пострадалия пешеходец,
той не е изпълнил задължението си, установено в посочените разпоредби, което
обосновава осъществяване на процесното деяние при форма на вина несъзнавана
непредпазливост. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК, деянието е непредпазливо, когато
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, а според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (като за настоящето
нарушение не е предвидено такова изключение).
При тези съображения съдът
намира, че законосъобразно и правилно е прието от въззивната инстанция, че
жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП във връзка с чл. 123, ал. 1, т. 2. Б. „б“ от ЗДвП, за което му са
наложени административни наказания. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните съображения подписах решението с особено мнение.