О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 30.11.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 30.11.                                                                       Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 949 по описа за 2020 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, против Д.И.Д.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Д.П..  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се приложи изисканото ч.гр.д.№ 437/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, както и да се назначи съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите поставени в исковата молба.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото заверено ксерокопие на договор за потребителски заем №PLUS-14727474 от 03.04.2017г., ведно с общи условия, удостоверение за банкова сметка ***.04.2017г., приложение №2 към чл.5, ал.2 ЗПК, извлечение по кредит №PLUS-14727474 - погасителен план.

            ПРИЛАГА  към делото ч.гр.д.№437/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

            НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да се внесе ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 13.01.2021 г.  от 9,40 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, против Д.И.Д.. Ищецът твърди в исковата си молба, че с договор за потребителски заем №PLUS-14727474 от 03.04.2017г., отпуснал паричен кредит в размер на 10000,00 лева и закупуването на застраховка от 2016,00 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнило задължението си по него. На основание на чл. 3 от същия, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски - всяка по 412,02 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 21.93% и годишния лихвен процент - 17.34%, посочени в параметрите по договора. Твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-14727474 на 20.05.2018г. (първа неплатена вноска), като към тази дата били погасени 13 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни вноска, която в настоящия случай била 20.06.2018 година. Предвид изложеното ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 9476,46 лева, представляващ оставащите 23 броя погасителни вноски към 20.06.2018г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която вземането изрично било обявено за предсрочно изискуемо и отправена покана до длъжника за доброволното му погасяване. Поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл. 9, във вр. с чл.14, ал.2 от ЗПК от същия, всички изявление на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК до Районен съд - гр. Стара Загора, като било образувано частно гражданско дело № 437/2020г. по описа на съда. С разпореждане № 1319 от 31.01,2020г. заявлението било отхвърлено. Предвид изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България възниквал правен интерес от завеждането на осъдителен иск, с който Д.И.Д. да бъде осъден да му заплати следните суми: главница – 7444,99 лева; възнаградителна лихва — 1067,57 лева, за периода от 20.05.2018 г. до 20 март 2020 г.; мораторна лихва — 1179,35 лева, за периода от 20 юни 2018 г. до 19.01.2020 г. Моли съда да осъди Д.И.Д. да му заплати сумата в размер на 9691,91 лева, представляваща дължимата към момента сума към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Моли съда да осъди ответника да му заплати съдебните разноски по заповедното производство, в размер на 193,84 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, както и съдебните разноски по настоящото дело, в размер на 113,96 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящото делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лева. По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Д.П., в който счита предявените с исковата молба искове за недопустими и неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, по основание и размер, и моли съда да прекрати производството поради недопустимост на исковете и да му присъди разноските по делото или да ги отхвърли като неоснователни и да му присъди разноските по делото. Страната по договора за потребителски паричен кредит и ищецът били различни правни субекти. Между ищеца и ответника не съществували твърдените в исковата молба отношения. Представеният договор бил сключен с едно дружество, а искът предявен от друго, което нямало право на иск и не било активно легитимирано да предявява този иск. Ответникът не бил сключвал договор с ищеца. Между ищеца и ответника не съществувало материалноправно отношение и ищецът нямал право на иск и процесуална легитимация да предявява тези искове. Предвид горното ищецът не бил носител на правото на иск, не се легитимирал като кредитор, не притежавал активна процесуална легитимация и нямал правен интерес да предяви настоящия иск срещу ответника, поради което предявените искове били недопустими и моли съда да прекрати производството и да му присъди разноските по делото. Ако съдът приемел, че исковете са допустими, моли да ги отхвърли като неоснователни и да му присъди разноските по делото. Ищцовото дружество не било кредитор на ответника. Оспорва всички претенции на ищеца. Оспорва всички твърдения в исковата молба относно качеството на ищеца като кредитор, както и основанието, на което твърди, че е легитимиран като такъв- твърдения договор за потребителски паричен кредит. Ответникът не бил сключвал договор с ищеца. Оспорва наличието на твърдените вземания-за главница, лихви, както и за съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 437/2020г., в което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено. Оспорва, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Представеният с исковата молба договор не легитимирал ищеца като кредитор на ответника. Оспорва съдържанието на този договор, оспорва деклариранията в него. Оспорва получаването на парична сума по договор с ищеца, респ. наличието на договор. Също така оспорва настъпването на предсрочна изискуемост и наличието на уведомление за предсрочната изискуемост на вземането и достигане на такова до ответника. Оспорва основанието и размера на претенциите за главница, за възнаградителна лихва и за мораторна лихва. Оспорва клаузата от договора, с която се уговаря възнаградителна лихва като нищожна поради прекомерност, респ. противоречаща на добрите нрави. След като ищецът твърдял предсрочна изискуемост, не можел да претендира възнаградителна лихва. Предявените искове за заплащане на сумите, посочени в исковата молба, били неоснователни, както по основание, така и по размер, тъй като липсвали данни и доказателства, че ищецът е предоставил на ответника каквато и да било сума. В исковата молба липсвали твърдения относно формирането и начина на изчисляване на претендиралите суми. Независимо от това, клаузите в договора за кредит за такса ангажимент-чл.2, за предсрочна изискуемост-чл.5, за увеличения лихвения процент с 10 пункта, както и годишния процент разходи-21.93% и договорна възнаградителна лихва, посочени в договора, били нищожни на основание чл.10 а от Закона за потребителския кредит, чл.20-24 от Закона за защита на потребителите, чл.143 от ЗЗП като неравноправни клауза и противоречащи на Закона за потребителския кредит и на чл.26 ал.1 ЗЗД като противоречащи на добрите нрави. Клаузата от договора, с която се уговаряла "такса ангажимент" била недействителна на основание чл.10а от Закона за потребителския кредит, тъй като не можело да се счита като допълнителна услуга, а касаела договарянето на условия, които са необходимо присъщи за договорите за потребителски кредит, а именно: размера на лихвения процент. Дали лихвеният процент по предоставения кредит ще бъде фиксиран или не, било въпрос, който се договарял между страните като съществен елемент от договора, а не като допълнителна услуга. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато била предвидената "такса ангажимент". Лихвеният процент, който ще се начислява върху предоставения кредит, бил непосредствено свързан с усвояването на самия кредит, поради което предвид законовата разпоредба не можело определянето му да бъде свързано с допълнителни такси. Съгласно чл. 2 от договора срещу заплащането на тази такса кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в него условия, размери и срокове. При обявяване на кредит за предсрочно изискуем, кредиторът не предоставял услугата, за която удържал "такса ангажимент". Не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Клаузата на чл.5 от договора относно настъпване на предсрочна изискуемост не съдържала ясни и обективни критерии за предсрочна изискуемост на кредита, нямало указание дали просрочието следва да обхваща цели две дължими месечни вноски или само част от тях, нито какво е естеството на просроченото задължение /главница и/или други акцесорни задължения/, не била съобразена и продължителността на срока на договора, както и с размера на поетия с него от длъжника дълг. Всички тези обстоятелства имали значение за преценка дали неизпълнението, ако има такова, е съществено с оглед интерес на кредитора да лиши длъжника от преимуществата на срока и да обяви кредита за предсрочно изискуем. Липсата на тези критерии не давала възможност за преценка дали е налице основание за автоматична предсрочна изискуемост. Поради това тази клауза поставяла длъжника в по-неблагоприятно положение и нарушавала принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича изискването за кредитора да уведоми длъжника за това. Ето защо тази клауза била неравноправна, респ. нищожна, поради което предсрочна изискуемост не била настъпила в случая. Въпреки че между ищеца и ответника липсвал договор, а ако имало, то предсрочна изискуемост не била настъпила, оспорва и твърденията в исковата молба, че ищецът е изпратил покана до него за предсрочна изискуемост на вземането и за доброволното му погасяване, както и че „всички изявления на кредитора се считат узнати от кредитополучателя”, тъй като покана не била пращана и нямало данни да му е връчвана. Освен че липсвала покана от кредитора, предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит с уговорка за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, не настъпвала автоматично, а било необходимо кредиторът да е уведомил кредитополучателя преди подаване на заявление за образуване на заповедно производство, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая липсвало валидно отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията с тяхната индивидуализация, поради което не била настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Счита, че между страните няма договорно отношение, но за пълнота сочи, че и претенцията за възнаградителна лихва е неоснователна, тъй като ищецът твърдял, че кредитът е предсрочно изискуем, което оспорва, а възнаградителна лихва върху предсрочно изискуем дълг не следвало да се начислява, поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на правото на ползване на кредита занапред. При нищожност на посочените клаузи за лихви никаква част от платени от кредитополучателя суми не можело да бъде отнасяна за погасяване на задължения, каквито не били възниквали. Всички платени суми следвало да бъдат отнасяни за погасяване на главницата, ако има договор. При липса на договор между страните, ответникът нямал никакви задължения към ищеца, съответно не се дължали и мораторни лихви. Моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и да ги отхвърли, както и да му присъди разноските по делото.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, който е осъдителен по своя характер и има за предмет вземането на кредитора, за което за заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 437/2020г. по описа на Старозагорския районен съд е отхвърлено. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизплатено задължение по договор за потребителски заем №PLUS-14727474 от 03.04.2017г. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.240 ЗЗД – за неизпълнено задължение по договор за заем.  С оглед предмета на договора и начина неговото сключване в случая се прилагат и разпоредбите на ЗПК. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането - сключването на твърдения договор, изпълнението на задълженията на ищеца по него /реалното предоставяне на ответника на претендираната сума със задължение за връщането й/, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задължението му за връщане на сумата, предмет на договора се носи от ищеца. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на посочени от него клаузи на договора за заем.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: