ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
04.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март
две хиляди двадесет и първа, в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
като разгледа гр.д. № 14 237 по
описа за 2016 г. на СГС, за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано
по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК от „С.и.“ ЕАД срещу И.С.Д..
Видно от данните по делото е
налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. 998/2011 г. на СГС, І-13 състав,
в което производство е заявен отрицателен установителен иск за собственост на
недвижим имот от „С.и.“ ЕАД срещу група физически лица, реституирани
собственици на основание земеделска реституция. С решение 65/06.07.2020 г. на
ВКС, постановено по гр.д. 1878/2019 г. на Второ ГО на ВКС, заявеният отрицателен
установителен иск на „С.и.“ ЕАД срещу И.Д. М., Р.Д.А., С. И.М., Л.И.С., И. Г. С.,
Л..ГС., С. Ф. Г. и Д.Г. Д. за признаване за установено, че посочените физически
лица не са собственици на спорния по делото недвижим имот е отхвърлен.
Видно отново от данните по
делото, в хода на това съдебно производство имотът, предмет на спора в
производството пред СГС, І-13 състав, е бил прехвърлен от физическите лица –
ответници на И.С.Д. посредством разпоредителна сделка.
Предмет на настоящото
производство е положителен установителен иск на „С.и.“ ЕАД срещу преобретателя
на същия имот, придобит от него в хода на висящото съдебно производство пред
СГС, І-13 състав.
Константна е съдебната
практика, съгласно която да се отхвърли отрицателен установителен иск е
равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото
право /в този смисъл решение 1046/13.07.2004 г. по гр.д. 372/2003 г. на
Четвърто ГО на ВКС, решение 530/05.07.2010 г. по гр.д. 1560/2009 г. на Първо ГО
на ВКС, решение 32/10.03.2016 г. по гр.д. 4741/2015 г. на Второ ГО на ВКС,
решение 68/18.06.2019 г. по гр.д. 3931/2018 г. на Второ ГО на ВКС, решение
160/21.01.2020 г. по гр.д. 1555/2019 г. на Второ ГО на ВКС, решение
85/22.06.2015 г. по гр.д. 2/2015 г. на Първо ГО на ВКС и т.н./.
Съобразно нормата на чл. 299
ал.1 от ГПК спорът, разрешен с влязло в сила съдебно решение не може да се
пререшава освен в случаите, когато законът предвижда друго. Разпоредбата на чл.
298 ал.2 от ГПК, очертаваща субективните предели на влязлото в сила решение,
установява неговото задължително действие и спрямо наследниците респ.
правоприемниците на страните. Настоящото производство е със страни ищецът по
предходно развилото се производство и правоприемника на ответниците в
предходното съдебно производство. Решението по предходното съдебно производство
е задължително за тях респ. спорът относно собствеността е разрешен с влязло в
сила съдебно решение, което настоящият съдебен състав не може да пререшава под
страх от постановяване на недопустим съдебен акт, което налага извод за
недопустимост на настоящото производство респ. прекратяване на същото.
Предвид което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299
ал.2 от ГПК производството по гр.д. № 14 237/2016 г. по описа на СГС, І-19
състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от връчване на препис от
същото на страните.
Съдия: