Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 329
гр. Пловдив,
7 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХI състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при секретаря
ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело № 3483 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 197,
ал. 2 от ДОПК.
Жалбоподателят К.Н.П., ЕГН **********
*** е оспорил Решение № 421 от 16.10.2019 г. на Директор ТД на НАП – Пловдив, с
което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с
изх. № С190016-022-0085220/20.09.2019 г., издадено от А.Ю. на длъжност публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив.
Недоволен от така постановеното
решение, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.
Т., счита същото за незаконосъобразно и настоява за отмяната му, респ. за
отмяна на наложените обезпечителни мерки, а именно запор върху вземане от трето
задължено лице – ТП на НОИ гр. Пловдив. На първо място са изложени възражения,
че са погасени по давност публичните задължения, по отношение на които са
наложени обезпечителните мерки, за което е подадено заявление, производството
по което не е приключило към настоящия момент. На следващо място се твърди, че така
запорираните средства са несеквестируеми.
И не на последно място са изложени съображения за допуснати съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила и
издаването на акта в противоречие с материалните разпоредби. Претендира
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Директор ТД на НАП –
Пловдив счита жабата за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ.
Подробни съображения излага в нарочно писмено становище, приложено по делото.
Претендира разноски, съгласно приложен списък.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения.
С ПНОМ изх. № С190016-022-0085220/20.09.2019
г., издадено от А.Ю. на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив,
е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – ТП на НОИ гр. Пловдив
за сумата от 7818,14 лева за обезпечаване събирането на установеното и
изискуемо публично вземане от К.Н.П. по изпълнително дело № 16080004524/2008 г.
по описа на същата дирекция в размер на 7818,14 лева, в това число лихва
3097,41 лева и главница 4720,73 лева.
От страна на публичния изпълнител
е изпратено Запорно съобщение с изх. № С190016-119-0014322/20.09.2019
г. на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК до третото задължено лице – ТП на НОИ – гр. Пловдив, ул.“Любен Каравелов“
№ 7, с което третото лице е уведомено, че е наложен запор върху сумите, дължими
на П. по възнаграждение, възникнало от служебно/трудово, гражданско или др.
правоотношение до размера на задължението и начислените лихви до издължаване на
сумата, в размер на: 7818,14 лв.
Изрично е посочено, че на
основание чл. 213, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ДОПК се запорират
суми на посочения субект, с изключение на: 1/ Обезщетения по социално
осигуряване, включително за безработица; 2/ Социални помощи, предоставени от
държавния или общинския бюджет; 3/ Сумите по дарение от физически и юридически
лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50
на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4/ Вземания
за издръжка, определени от съда; 5/ Трудово възнаграждение, обезщетение по
трудово правоотношение, пенсия или стипендия в размер до 250 лв. месечно.
В отговор с писмо изх. № 3011-15-189#1#2/04.09.2019
г. третото задължено лице е уведомило публичния изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, че съгласно полученото запорно съобщение, е
наложен запор върху пенсията на К.Н.П. като обезпечителна мярка във връзка с
публично вземане по изпълнително дело № 16080004524/2008 г., считано от
01.11.2019 г., като на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК е наложена удръжка в
размер на 160,53 лева месечно.
С решението си ответникът е
потвърдил оспореното ПНОМ. За да стори това е приел, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителни
мерки – обезпечителна нужда и затруднения при събиране на публичните задължения
в размер на 7818,14 лв. Посочено е, че вземането произтича от разнородни по вид
и размер множество задължения на лицето за неплатени: държавна такса към
Районен съд Пловдив, годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДДС от сделки в
страната, здравно осигуряване, ДОО, данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения, както и от имуществени санкции по
наказателни постановления. Предвид липсата на доброволно плащане на
установеното и изискуемо публично задължение от страна на длъжника,
обезпечителната мярка се явява необходима и наложителна, с оглед гарантиране
интересите на публичния взискател. Прието е, че
обезпечението съответства на размера на вземанията по изпълнителното дело – в
тази връзка са направени необходимите справки за имуществото на длъжника, от
които са установени доходи, получавани от НОИ, налични МПС, както и декларирани
от лицето банкови сметки. В тази връзка и като се изключи процесното
постановление, за обезпечаване в по-ранния ход на делото публичният изпълнител
е налагал и други обезпечителни мерки, а именно: наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД и запор върху товарен автомобил марка „Москвич“, модел 408/2138 с
рег. № ***. Мотивирано е също така, че постановлението съдържа всички законоустановени в чл. 196 от ДОПК реквизити и е издадено
при спазване процедурата, предвидена в Глава Двадесет и четвърта, Раздел Първи от
ДОПК, както и че преценката за избор на обезпечителната мярка е от
изключителната компетентност на публичния изпълнител, който от своя страна е
предприел действия по обезпечаване на изисускуемото
публично задължение. И най-сетне се сочи, че изрично в запорното
съобщение, изпратено до ТП на НОИ гр. Пловдив, е отразено, че на основание чл.
213, ал. 1, т. 5 от ДОПК не се запорират трудово възнаграждение,
обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия в размер до 250
лева месечно, като в тази връзка ТП на НОИ гр. Пловдив следва да съобрази
горепосоченото. Отделно от това, публичният изпълнител изрично го е задължил да
се убеди по безспорен начин за наличието на обстоятелствата по чл. 213 от ДОПК,
в т.ч. го е предупредил за солидарната отговорност, която носи на основание чл.
211, ал. 1 от ДОПК при неизпълнение.
В хода на съдебното обжалване не
са събирани нови доказателства, въпреки дадените на страните указания за
подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да
бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната
териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен
срок.
От своя страна разпоредбата на
чл. 197, ал. 2 от ДОПК сочи, че решението по ал. 1 може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто
директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на
публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия
орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което
може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
От своя страна разпоредбата на
чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка в зависимост от това дали тя е предварителна или
окончателна обезпечителна такава. С оглед на систематическото, граматическото и
логическото тълкуване на тези разпоредби се налага изводът, че предмет на
съдебна проверка е законосъобразността на постановлението на публичния
изпълнител и потвърждаващото го решение на ответника. В случая, както
постановлението за обезпечителните мерки, така и потвърждаващото го решение са
издадени от компетентни органи и в кръга на предоставената им материална и
процесуална компетентности. Решението на ответника е издадено в срока по чл. 197,
ал. 1 от ДОПК. С оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 1 - 3 от ДОПК в настоящото
производство съдът преценява законосъобразността на самото постановление за
налагане на обезпечителни мерки. В тази връзка съдът намира, че то е издадено в
предписаната от закона форма – аргумент от чл. 196 от ДОПК, като съдържа
посочените в ал. 1 реквизити: името и длъжността на органа, който го издава /А.Ю.
– публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив/; наименованието на акта,
номера и датата на издаването му /Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С190016-022-0085220/20.09.2019 г./; фактическите и правните
основания за издаването му /“…като взех
предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по изпълнително дело № 16080004524/2008 г. по описа на същата дирекция
в размер на 7818,14 лв. в това число лихва 3097,41 лв., главница 4720,73 лв.“,
съответно чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 ДОПК/;
наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния
адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника /К.Н.П., ЕГН **********
с ЕТ „***.“, ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТР *********, адрес за кореспонденция и по
чл. 8 от ДОПК гр. ***/; размера на публичното задължение и лихвите /7818,14 лв.
в това число лихва 3097,41 лв., главница 4720,73 лв./; вида на обезпечителната
мярка и имуществото, върху което се налага /запор върху вземане от трето
задължено лице – доход от пенсия/; забрана за разпореждане с имуществото, върху
което е наложена обезпечителната мярка /“На
основание чл. 196, ал. 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не
може да се разпореждате с имуществото, върху което е наложена обезпечителната
мярка“/; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението
/“Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му, пред
Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, чрез публичния изпълнител.“; датата
на издаване и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му
/20.09.2019 г., подпис, публичен изпълнител А.Ю./. В този смисъл, съдът намира,
че наведените възражения в жалбата за неспазени реквизити, са неоснователни.
Не се констатират нарушения и на
процесуалноправните норми. Следва в тази връзка да се посочи, че нуждата да се
обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради опасността
публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми
права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател.
Ето защо в нормата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение. В конкретния казус, налагането на мерките е основано
именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на публичното
задължение, и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на длъжника, т.е. органите по приходите са приели, че е налице
хипотезата на чл. 195 от ДОПК. В процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки
са изложени мотиви в тази насока, основани на събраните доказателства по
преписката, с оглед изискването възведено в чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В тази
връзка следва да се посочи, че процесната обезпечителна мярка е наложена на
основание разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на
налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично
задължение. В настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателя, тези
предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки и в
постановлението на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока. Както
правилно е приел публичният изпълнител, в процесния
случай е налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника К.Н.П. с ЕТ
„***.“, в общ размер на 7818,14 лв., в т.ч. лихва в размер на 3097,41 лв. и
главница в размер на 4720,73 лв. по изпълнително дело № 16080004524/2008 г.
Така, към момента на
постановяване на процесното постановление, без
всякакво съмнение са били налице предпоставките за налагане на обезпечителни
мерки, тъй като е било налице установено и изискуемо публично вземане на
длъжника, в общ размер на 7818,14 лв., в т.ч. лихва в размер на 3097,41 лв. и
главница в размер на 4720,73 лв. по изпълнително дело № 16080004524/2008 г., непогасено
в законоустановения срок за доброволно изпълнение, като съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим на основание
препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, това е моментът на преценка на
законосъобразността на административния акт. Съгласно изричното правило на
посочената норма, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му.
В тази връзка и по отношение на възражението,
че са погасени по давност публичните задължения, по отношение на които са
наложени обезпечителните мерки, както и че от лицето е подадено заявление и
производството не е приключило към настоящия момент, следва да се посочи, че
този въпрос е извън предмета на настоящия административноправен
спор, с който е сезиран съдът и който е законосъобразността на постановлението
за налагане на обезпечителни мерки и на решението на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, с което същото е потвърдено. Това е така, защото при извършена
служебна справка се констатира, че по
повод на коментираното заявление, е издадено Разпореждане с изх. №
С190016-137-0007610/19.08.2019 г., потвърдено с Решение № 422/16.10.2019 г. на
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, което е предмет на адм.
дело № 3771/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Вън от всякакво
съмнение е, че при обявяване по това дело на погасени по давност публични
задължения, различни от приетите с процесното ПНОМ и
потвърждаващото го решение № 421/16.10.2019 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, следва публичният изпълнител да приведе обезпечителната мярка в
съответствие с установените и изискуеми публични задължения на длъжника, към
този нов момент, като по този начин правата на жалбоподателя няма да бъдат
нарушени. Ето защо и наведените в тази връзка възражения от страна на
жалбоподателя, са неоснователни.
По отношение на следващото възражение,
че върху вземането на жалбоподателя от трето лице – ТП на НОИ гр. Пловдив не
може да бъде наложена обезпечителна мярка, тъй като тези парични средства
представляват имущество, върху което е изключено да бъдат налагани
обезпечителни мерки, следва да бъде съобразено, че що се отнася до вида и
размера на доходите и имуществото, върху които не може да се предприеме
принудително изпълнение за публични вземания, респ. не могат да бъдат налагани
обезпечения, то те са изрично определени в чл. 213 от ДОПК и при налагането на
обезпечителната мярка запор върху пенсията на задълженото лице, следва да се
прилага разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно която
принудително изпълнение не може да се насочи върху пенсия в размер до 250 лв.
месечно. Все в тази насока следва да се посочи, че изрично в запорното съобщение, изпратено до ТП на НОИ гр. Пловдив е
цитираната цялата разпоредба на чл. 213, в това число и относимата
в случая т. 5, която, видно от постъпилия отговор от ТП на НОИ гр. Пловдив, е
била съобразена. Или иначе казано, не са налице и твърдяните
нарушения на материалноправните разпоредби.
При това положение, с оглед
липсата на материалноправни и процесуалноправни
нарушения, новелата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК предвижда, че съдът може да
отмени обезпечителната мярка, само ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая
такива доказателства не са представени от жалбоподателя.
С оглед на изложеното,
атакуваното решение се явява законосъобразно, което обосновава и извода на
настоящия състав – за отхвърляне жалбата като неоснователна.
Предвид изхода на делото,
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна. Същото съдът определя в размер на 100 лева, по реда на реда на § 2
от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, тъй
като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в
частност чл. 161, ал. 1 да намират приложение в производствата по обжалване,
уредени и в другите дялове на този кодекс.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1, предл. 1 от ДОПК, Административен съд -
Пловдив, XI състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.П., ЕГН ********** *** против
Решение № 421 от 16.10.2019 г. на Директор ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с
него Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. №
С190016-022-0085220/20.09.2019 г., издадено от А.Ю. на длъжност публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив.
ОСЪЖДА К.Н.П., ЕГН ********** *** да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: