№ 221
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. С. Ст.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600635 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Р. И. П. за възобновяване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 8342/2019 г. на СРС и потвърждаващото го решение по
в.н.о.х.д. № 4124/2021 г. на СГС.
С цитираните актове Р.П. е признат за виновен в извършването на престъпления по
чл. 152 НК и по чл. 150 от НК и му е наложено общо наказание /увеличено по реда на
член 24 от НК/ в размер на десет години лишаване от свобода.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при решаване на горните дела, а също и за нарушение на материалния закон. В
подкрепа на касационното основание по чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК се твърди, че в
нарушение на чл. 13 от НПК съдът не е положил усилия и не е събрал доказателства в
подкрепа на защитната теза, а също и това, че мотивите страдат от съществен порок,
тъй като не дават отговор на въпроса извършени ли са престъпни деяния от
подсъдимия и защо. За да се обоснове наличието на касационно основание по чл. 248,
ал. 1, т. 1 от НПК, в искането се твърди, че е осъдено невинно лице, тъй като извън
показанията на пострадалата липсват други доказателства за осъществен насилствен
полов акт с нея.
Искането към апелативния съд е да възобнови наказателното производство и след
като отмени първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение да
върне делото на досъдебното производство.
1
В съдебно заседание пред САС упълномощеният в това производство защитник на
осъдения - адвокат Благородна Б., поддържа искането и въведените с него две
основания за възобновяване. Към тях, в шестмесечния срок по член 421, ал. 3 от НПК,
защитата въвежда и още едно - явна несправедливост на наложеното наказание. За да
го обоснове, защитникът твърди, че без основание съдът е включил в мотивите си
екстремно висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, с които е
обосновал включително и приложението на член 24 от НК. Защитникът смята, че
сочените от съда обстоятелства не са налице, тъй като осъденият е неосъждан, в добри
отношения с лицата от близкото си семейно и приятелско обкръжение е и няма данни
да не подлежи на корекция в местата за лишаване от свобода.
Представителят на САП моли искането за възобновяване да бъде оставено без
уважение.
Осъденият Р.П. в лична защита изцяло се солидаризира с позицията на своя
защитник.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:
1. По допустимостта на искането
Настоящият съдебен състав намери искането за допустимо поради спазване на
установения в чл. 421, ал. 3 НПК шестмесечен срок – въззивното решение е
постановено на 23.01.2022 г., а искането е подадено на 10.05.2022 г. В този срок е
въведено в съдебно заседание и възобновителното основание по член 348, ал. 1, т. 3 от
НПК. Искането е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава ХХХIII НПК, и
изхожда от процесуално легитимирано лице.
2. По същество искането е неоснователно по следните съображения:
С решение от 23.01.2022 г. по в.н.о.х.д. № 4124/2021 г. на СГС е потвърдена
присъда на СРС по н.о.х.д. № 8342/2019 г., с която подсъдимият Р.П. е признат за
виновен в това, че:
1. около 08.00 часа на 25.07.2018 г. в гр. София. ж.к. „Младост-1“, бл. 82, вх. 1, ет.
14, ап. 52 се съвкупил с лице ненавършило 18 години - пъхнал половия си орган във
вагината на М. С. П., на 14 години, като употребил за това сила - натиснал
пострадалата към леглото с ръце и не й позволявал да се изправи, поради което и на
основание член 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 54 от НК му е наложено
наказание от седем години лишаване от свобода и
2 на горната дата и място с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с
лице, навършило 14 години, пъхнал половия си орган в ануса на М. С. П., на 14 години,
чрез употреба на сила - натиснал я към леглото с ръце и не й позволявал да се изправи -
престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е
наложено наказание от шест години лишаване от свобода.
2
На основание чл. 23, ал. 1 НК с присъдата е определено едно общо наказание от
седем години лишаване от свобода, увеличено по реда на чл. 24 от НК с три години,
т.е. общото наказание е отмерено на десет години лишаване от свобода, търпимо при
строг режим, с приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан и с мярка
за неотклонение домашен арест.
Съдържанието на искането налага няколко уточнения относно параметрите на
настоящето производство:
1. На първо място, негов предмет е въззивното решение, поради което критиките
към първоинстанционната присъда ще бъдат разгледани единствено в релация с
процесуалната пълноценност на въззивния контрол, осъществен от Софийски градски
съд.
2. На следващо място, и при касационна проверка /с изключение на трето гледане
на делото пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела/, и при произнасяне
по искане за възобновяване на наказателното производство, ВКС, респ. апелативният
съд в случаите по чл. 424, ал. 1 от НПК, остава съд по правото, а не по фактите.
Съгласно разпоредбата на чл. 426 от НПК правилата за касационната ревизия се
разпростират и върху производството по възобновяване за неуредените с особени
правила случаи. Това означава, че се прилага разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК за
основанията, на базата на които съдът се произнася. В светлината на казаното следва
да бъде посочено, че част от доводите на защитата са свързани с оспорване на
възприетите факти по делото, собствен анализ на доказателствените източници и
принципен извод за недоказаност на обвинението. Това се субсумира под оплакване за
необоснованост, която не е касационно основание и не търпи никакво съдебно
обсъждане от настоящата инстанция.
3. В рамките на допустимост на искането остават твърденията на защитата, които
могат да групират като твърдения за:
-опорочено вътрешно убеждение на решаващите съдилища, предвид
несъобразяване с принципите, заложени в разпоредбите на член 13, член 14 и член 107
НПК;
-липса на мотиви;
-неправилно приложение на материалния закон и
-явна несправедливост на наложеното наказание, въведено в съдебното заседание
на 13.07.2022 г.
4. Разглеждайки тези твърдения в аспекта на същественото процесуално
нарушение - възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, САС прие
следното:
4.1. По доводите за опорочено вътрешно убеждение на решаващите съдилища,
предвид несъобразяване на фактите с принципите, заложени в разпоредбите на чл. 13 и
чл. 14 НПК
3
Доводите в подкрепа на това основание са неоснователни.
За да осъдят подсъдимия Р.П. за извършени от него престъпления по чл. 152, ал. 2,
т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НК и чл. 150, ал. 1 от НК, решаващите по фактите и правото
съдилища са счели, че събраната доказателствена съвкупност е достатъчна за
мотивиране на ясен и категоричен извод за неговата виновност по двете вменени му
обвинения. Тезата на прокурора, възприета от районния и потвърдена от въззивния съд,
касателно двете престъпления е, че на процесната дата осъденият П. е осъществил с
навършилата 14 години пострадала М. П. полов акт /съвкупление/ и блудствен акт
/действия без съвкупление, но с цел полово удовлетворение/, като и в двата случая е
използвал за това сила - натиснал пострадалата към леглото с ръце и не й позволявал да
се изправи.
Въззивният съд е възприел тезата на обвинението, като е счел, тя намира цялостна
подкрепа в доказателствата по делото. Изложените от въззивния съд аргументи са
убедителни, а доказателствата от значение за главния са тълкувани вярно. В тази
насока съдът се е позовал на първични и производни доказателства, но също и на
експертни становища.
В първата група логично се включват показанията на самата пострадала. Въпреки
непълнолетната си възраст тя е конкретна, последователна и информативна в разказа
си, снет като показания и след предупрежение за наказателната отговорност по член
290 от НК. Известните непълноти в изложението на пострадалата - резултат от
изминалото време - са били преодолени с правилно използваната от районния съд
процесуална техника по чл. 281 от НПК. Вярно съдът е отчел, че въпреки
непълнолетната си възраст пострадалата е психически здрава, с годна свидетелска
годност и е в състояние да дава показания от значение за делото.
Не само изложението на пострадалата е било ценено от въззивния съд, а и другите
налични доказателства, които на практика са били еднопосочни що се отнася до време,
място и начин на извършване на деянията и участието на подсъдимия в тях. В тази
връзка производните доказателства - показания на С. П., А. Л. и Р. Х., с основание са
поставени в основата на съдебните доказателствени изводи. Това са лица от близкото
семейно обкръжение на пострадалата, пред които непосредствено след процесните
събития тя е споделила за случилото се, поради което и с оглед проверка на първичните
доказателства правилно техните показания са били обсъдени от решаващия въззивен
съд.
Ценено като подкрепящо обвинителната теза е и заключението на техническата
експертиза по делото, от която се установява, че непосредствено преди
инкриминираните събития пострадалата и подсъдимият са влезли в блока, обитаван от
Р.П., където на практика са осъществени и насилствените полови действия.
Заключението на съдебно медицинската експертиза също е било обсъдено и ценено
от градския съд, потвърждаващ и в тази насока изводите на районния. И двете
инстанции по същество вярно са приели, че при прегледа на пострадалата е установена
розова и еластична девствена ципа с обща налобена форма и прясна дефлорационна
щърбина на 03.00 часа по часовниковия циферблат, преценено при лежащо по гръб
положение, както и охлузване в областта на аналния сфинктер. На база именно на това
заключение и на специалните знания на вещо лице, без които въпросът не би могъл да
бъде решен, е било приетото от съдилищата, че състоянието на ръбовете на
разкъсването на девствената ципа, а също и на охлузването в аналната област,
определят получаването им в порядъка на няколко часа до едно денощие. Правилно
като неоснователно е било отхвърлено възражението на защитата, че е възможно
горните увреждания да са получени при полов акт с друго лице или при използването
4
на предмет със специфични характеристики. Това възражение не е държало сметка за
две обстоятелства, върху които са обърнали внимание инстанциите по същество. На
първо място, според заключението на лекарската експертиза уврежданията във
вагиналната и анална област имат идентичен механизъм на получаване и се дължат на
вагинален/анален полов акт при проникване във влагалището/ануса на възбуден мъжки
полов член в резултат на натиск и триене при характерните възвратно-постъпателни
движения. На следващо място, доказателствата по делото установяват еднопосочно, че
в значителната част от 24 часовия период, сочен от експерта като най-дългия възможен
за получаване на уврежданията, пострадалата е била неотлъчно със свидетелите Р. Х.,
К. Л., М. Х., А. Л., С. П. или Р. Б., което на самостоятелно основание изключва, както
възможността за осъществяване на полови действия с друго лице освен с подсъдимия,
така и твърдяното от защитата самоувреждане с предмети.
При коментираната по-горе доказателствена маса и при прецизно проведеното от
двете инстанции съдебно следствие не може да се твърди, че обективната истина не е
била установена, а вътрешното убеждение на съда е било опорочено.
Вярно е, че съдът не е събирал доказателства извън тези, които е посочило
обвинението. Делото обаче не е разкривало потенциал и нужда от допускането на
такива. В досъдебната фаза и пред първия съд подсъдимият Р.П. се е възползвал от
правото си да не дава обяснения, а пред въззивната инстанция е изложил съвсем
накратко позицията си по отношение на обвинението, като е казал, че не е предприел
принудителни полови действия по отношение на пострадалата. Нито той, нито
защитата са отправили към съда доказателствени искания за потвърждаване на тяхната
теза. Едновременно с това доказателствата, на които се е основало частното и
държавно обвинение, са били едностранно насочени и достатъчни по обем за
формиране на финални фактически и правни изводи. Поради това съдът, който
поначало има служебно задължението да разкрие обективната истина, не е следвало да
предприема собствена инициатива за допускане и събиране на други доказателства.
Във възможния им с оглед спецификата на казуса обем тези доказателства вече се били
допуснати, събрани и проверени от съдилищата в хода на първоинстанционното и
въззивно съдебно следствие. Ето защо не може да се приеме, че инстанциите по
същество са допуснали съществено процесуално нарушение при формиране на
вътрешното убеждение (чл. 14, ал. 1 НПК) и във връзка с разкриване на обективната
истина (чл. 13, ал. 1 НПК).
Вярно е, че пострадалата и подсъдимия са се познавали много преди процесните
събития-пострадалата е израснала пред очите на Р.П., който освен това е имал интимна
връзка и с нейната майка Р. Х.. Вярно е също така, че на процесната дата пострадалата
сама е придружила подсъдимия до дома му. Нищо от това обаче не променя
възприетия за несъмнен от инстанциите по същество факт, че при приндителен
вагинален и анален акт пострадалата е била насилена сексуално от подсъдимия.
Показанията на момичето, както и по-горе бе коментирано, са изключително
конкретни относно това обстоятелство, а използването на конкретна терминология от
него, за да опише инкриминираните събития, е обяснимо, като се има предвид, че
макар и непълнолетна, пострадалата е достигнала определена степен на
психофизическа и полова зрялост. Следва да се посочи, че извън гласните
доказателства, които по дефиниция биха могли да бъдат определени като субективни и
пристрастни, по делото са налице и обективни находки, които потвърждават
извършването на насилствен полов акт. В съвкупност със заключението на лекарската
експертиза, която при прегледа на пострадалата е установила прясна дефлорационна
щърбина, това са иззетите по делото долни дрехи на момичето, по които е открита
биологична следа от кръв. Липсата на други биологични следи е обяснима с оглед
5
конкретния механизъм на извършване на деянията, при които няма данни осъденият да
е еякулирал.
4.2. Относно липсата на мотиви
Неоснователно е и следващото твърдение на искателя за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, поради липса на мотиви.
Решението по в.н.о.х.д. № 4124/2021 г. не е постановено при допуснато
процесуално нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК. В атакувания съдебен акт са
изложени доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивната
жалба възражения на защитата, които в значителна степен се препокриват с наведените
в искането за възобновяване. Във въззивното решение е възпроизведена приетата от
градския съд фактология, кореспондираща с направените и от първоинстанционния
съд фактически констатации. На стр. 9 -13 е обективиран детайлен и прецизен
аналитичен разбор на доказателствената съвкупност, който като доказателствени
изводи е съответен на направените от районния съд. В съдържанието на съдебния акт
надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи. Има
съответна на изискванията на закона мотивировка и по отношение размера на
наложените наказания- поотделно и след приложението на член 24 от НК. Изготвеният
акт гарантира в максимална степен правото на страните да разберат ясно
съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е потвърдена
първоинстанционната присъда, и им осигурява възможност пълноценно да
аргументират възраженията си в производството по възобновяване. Установените
действителни качества на въззивния акт, а и на мотивите на СРС, свидетелстват за
юридическите умения на двата състава и обуславят неоснователността на отправеното
от искателя оплакване за липса на мотиви. Доколкото в искането за възобновяване не е
изяснено допълнително в какво точно се състои претендираната липса на мотиви,
извън посоченото вече до момента съдът по възобновяване в повече не би могъл
самостоятелно да разкрие волята му.
5. Относно твърдението за нарушение на материалния закон- възобновително
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
Това възобновително основание е мотивирано с твърдение, че неправилната оценка
на доказателствата и толерирането на едни доказателства за сметка на други са довели
до неправилно приложение на материалния закон и до осъждане на П. за престъпления
по чл. 152 и по чл. 150 от НК, които той не е извършил.
Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение
при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на
доказателствени източници. В този смисъл са изложени твърдения, че въззивният
състав е възприел неправилния подход на първия съд, кредитирал е само
доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, и без основание е игнорирал
твърдението на подсъдимия, че не е извършил съставомерни деяния против половата
неприкосновеност на непълнолетната М. П.. С тях по същество се оспорва начина на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което е суверенно
право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка. Всеки
съд е самостоятелен при решаване на въпроса за достатъчността и достоверността на
6
доказателствените източници при изграждане на фактическите изводи. На последваща
проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали
изводите му почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали те са
оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им
съдържание, без извращаване на съдържащата се в тях информация и дали при
противоречието между тях е мотивирано решението кои противоречиви
доказателствени материали се кредитират. Нарушаването на тези правила ограничава
правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден, само ако обвинението е
доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.
Както и по-горе бе посочено, Софийски апелативен съд прие, че инстанциите по
същество не са тълкували превратно доказателствата. В този смисъл и на това
основание не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон.
В пределите на установените и доказани фактически положения
първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон.
Законосъобразно е прието, че поведението на осъдения от обективна и субективна
страна се субсумира под състава на престъпленията по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК и по
чл. 150, ал. 1 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивното решение
почиват на вярно разбиране на закона и се споделят от настоящия съдебен състав. Една
и съща принуда - сила - е използвана за сломяване съпротивата на жертвата при
извършване на изнасилването и блудството. Макар и невисока по интензитет силата,
изразяваща се в притискане на пострадалата към леглото и ограничаване на
възможността й да се изправи, при конкретните условия на време, място и обстановка,
е била в достатъчна степен ефективна. Следва да се посочи, че пострадалата е била
значително по-малка на възраст от подсъдимия - едва на 14 години, била е сама в
жилището с него, а освен това непосредствено преди половите насилствени действия
подсъдимият е извадил метален бокс, с което допълнително е демонстрирал
надмощието си над жертвата. Принудата по отношение на пострадалата осъденият е
използвал преди съвкуплението, респ. преди блудствените действия - в този смисъл тя
се е явила метод, начин, средство за сломяване съпротивата на жертвата. Фактът, че
момичето не е навършило 18 години е бил съзнаван от подсъдимия, тъй като той я е
познавал през почти целия й съзнателен живот и е бил в интимни отношения с майка й.
Макар изрично инстанциите по същество да не са се ангажирали с този въпрос,
правилна е констатацията им, че изнасилването по чл. 152 НК не поглъща блудството
по член 150 от НК, а се касае за съвкупност от престъпления. В случая първо по време
е било изнасилването, след което са последвали самите блудствени действия,
осъществени чрез анално проникване. Ето защо правилно е счетено, че деецът следва
да носи отговорност за две деяния, осъществени при реална съвкупност, при които по-
тежкото не поглъща по-лекото. В тази насока са: Решение № 360/98 год. на ІІ н. о.,
Решение № 510/97 год. на ІІ н. о., Решение № 93/92 год. на ВК и др.
6. Относно явната несправедливост на наложеното наказание-възобновително
основание по член 348, ал. 1, т. 3 от НПК
За квалифицираното изнасилване съдилищата са определили на осъдения
наказание от седем години лишаване от свобода, а за блудството наказание от шест
години лишаване от свобода. По реда на член 24 от НК общото най-тежко наказание е
било увеличено с три години, по който начин финално търпимата от Р.П. санкция се е
явила десет години лишаване от свобода. Във връзка с това възобновително основание
защитникът посочва, че неоснователно съдилищата са се позовали на екстремно
7
високата степен на обществена опасност на деянията и дееца, с които са обосновали и
приложението на член 24 от НК.
Доводът на защитата е неоснователен. В конкретния случай са извършени две
престъпления против половата неприкосновеност – престъпно съвкупление и блудство.
Пострадало от тях е непълнолетно лице. Нещо повече – М. П. е навършила 14 години
непосредствено преди деянието, което означава, че възрастта й е в долната граница на
непълнолетието. Това винаги завишава степента на обществена опасност на деянието,
защото поставя в по-сериозна психо-физическа уязвимост жертвата. Момичето не е
имало собствен сексуален опит – от заключението на лекарската експертиза е видно, че
именно вследствие на престъпното съвкупление девствената й ципа е била разкъсана.
Блудствените действия нямат обичайното при този вид престъпления проявление, а са
значително по-драстични и свързани с проникване в аналната област на жертвата.
Вследствие на това в същата тази област са причинени и охлузвания, т.е. увреждания
извън съставомерните деяния. За последиците от стореното може да се съди и от
състоянието, в което момичето е изпаднало след процесните събития, довели до
дълбоко униние, срам и тревога на нея и на цялото й семейство, демонстрирани и в
хода на съдебното следствие. За високата лична опасност на дееца, въпреки
необременото му съдебно минало, отново има данни по делото. Осъденият е познавал
от години непълнолетната М., която е израснала пред очите му, бил е в интимна връзка
с нейната майка (св. Р. Х.) и часове преди инкриминираните събития е разбрал, че
очаква дете именно от тази жена. Извършването на полови престъпления с
непълнолетното дете на жената, от която самият подсъдим е очаквал да има дете,
показва липса на всякакъв морал и дълбоко незачитане на правилата и реда, по които
обществото е устроено.
При така посочените обстоятелства, наложените от съдилищата наказания за двете
отделни престъпления не са прекомерни или явно несправедливи, още повече, че и
двете наказания са определени около средния размер, предвиден в закона за
престъпното съвкупление и блудство, а извън чистото съдебно минало и невисокия
интензитет на употребена принуда по делото няма нито едно друго смекчаващо
обстоятелство.
Не е лишено от правна обосновка и приложението на член 24 от НК. Цитираната
разпоредба намира приложение в случаите, в които определеното по реда на чл. 23 НК
наказание не би могло да постигне целите по чл. 36 от НК, защото подсъдимият е
личност с висока степен на обществена опасност. За да приеме, че правилно е
увеличено наказанието апелативният съд прецени всички посочени по-горе
обстоятелства. Към тях прибави и факта, че насилствените действия са продължили
около половин час и в период, в който пострадалата е била търсена по телефона от
майка си в присъствието на самия подсъдим, който е демонстрирал и безнаказаност с
твърдението си пред жертвата, че „баща й нищо не може да му направи“. И двете
деяния от групата са с висока степен на обществена опасност и са довели до
накърняване на половата неприкосновеност на непълнолетно момиче. По изложените
съображения апелативният съд приема, че общото наказание от седем години
лишаване от свобода правилно е било увеличено с три години, защото само по този
начин целите на материалния закон биха били изпълнени.
В обобщение – не е налице нито едно от възобновителните основания по чл. 348 от
НПК, поради което и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените съображения, Софийски апелативен съд, Наказателно
8
отделение, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. И. П. за възобновяване на
наказателното производство по н.о.х.д. № 8342/2019 г. на СРС и потвърждаващото го
решение по в.н.о.х.д. № 4124/2021 г. на СГС.
Решението е окончателно.
Преписи от него да бъдат изпратени на САП, адв. Б. и осъденият Р.П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9