Определение по дело №438/2019 на Апелативен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 597/26.09.2019 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.ч.гр.д. № 438 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.Д.П. и Д.К.П., чрез адв. Л.Д. срещу определение № 1942/28.06.2019 г. по гр.д. № 1002/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по исковата молба.

         В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението. Сочат за правилно декларирането на два апартамента в гр. Варна. Навеждат аргументи за влошено здравословно състояние на Г.П.. Считат, че е осъществена техническа грешка в справката по повод УПИ XVI-56в в с. Новаково. Молят за отмяна на определението.

         Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Пред Окръжен съд – Варна е предявен ревандикационен иск от Г.Д.П. и Д.К.П., по който дължимата държавна такса е 740.82 лева.

С молба от 27.06.2019 г. ищците са направили искане за освобождаването им задължението за заплащане на държавни такси и разноски.

Съдът е обсъдил представените писмени доказателства – двете декларации за семейно и материално положение и имотно състояние от 25.06.2019 г. и справките по лице от службата по вписванията – гр. Варна.

От съдържанието на декларациите е видно, че молителите получават общо доходи в размер на около 639.94 лева месечно /сбор от доходите им и пропорционално 83.33 лева от годишна рента от 1000 лева/. Молителят – Д.П. е в трудоспособна възраст и е декларирал доходи по трудов договор на 4 часа. Молителката Г.П. е декларирала получаването на пенсия за инвалидност и социална помощ. Към частната въззивна жалба е представено решение на ТЕЛК от 19.09.2016 г., с което е призната неработоспособност на Г.П. от 93 % поради страдането от асептична идиопатична остеонекроза. Отсъстват обаче наведени твърдения или представени доказателства за сторени разходи за закупуване на лекарства или лечение.

Декларирали са притежаването на общо 11 недвижими имота-два апартамента в гр. Варна, както и девет поземлени имота-лично и в съсобственост. Въз основа на доказателствата, съдът е приел, че представената декларация е некоректна, в частта относно имуществото на молителката, тъй като тя не е декларирала притежаването на собственост върху ½ ид.ч. от УПИ № XVI-56, с. Новаково, който се различава от декларирания УПИ № V-56, с. Новаково. Налице е разминаване и в съдържанието на декларациите на молителите и представените справки от служба по вписванията. В последните фигурира и недекларираният апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. В.“ № 167, бл. 25, вх. Б, ет. 4, ап. 28, който макар и формално като номер да съвпада с декларирания апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Св. Иван Рилски“ 25, вх. А, ет. 2, ап. 28, съдът не може да възприеме доводите за идентичност на двата обекта, доколкото е налице разлика във входа на блока и етажа на апартамента.

Съдът намира, че както към момента на постановяване на обжалваното определение, така и към настоящия момент молителите, не са декларирали, нито представили доказателства за наличие на задължения за издръжка към непълнолетни лица, задължения за наем, както и други обстоятелства, които да представляват извънреден разход за семейството.

Обсъден е фактът, че молителите притежават поземлени имоти лично и в съсобственост, за които няма данни да са възбранени, поради което не е възпрепятствана възможността за реализиране на доходи.

Законосъобразен е изводът, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на Г.Д.П. и Д.К.П. от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 740.82 лева за разглеждане на подадената от тях искова молба. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1942/28.06.2019 г. по гр.д. № 1002/2019 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.                2.