Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 03.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и девети
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 721 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството
е по предявени от З. „Б.В.И.Г.” АД срещу З.
„О.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване: осъдителен иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 39 725,00 лв. –
регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за застраховане на имущество на „М.Г.“ ООД за вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 18.02.2011г., причинено виновно от Ц.М.П.при управление на
лек автомобил „Волво” с рег. №******, застрахован по З.ължителната застраховка
“гражданска отговорност” при ответника; осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 8 789,84 лв. – лихви за забава, изтекли
върху регресното вземане в периода от 28.11.2013г. до 31.01.2016г.
Ответникът
оспорва исковете с основното възражение, че обезщетените от ищеца вреди по
договора за имуществено застраховане не са покрит риск по сключения при
ответника договор за застраховка „гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Волво” с рег. №******, тъй като не са налице противоправни и виновни действия
на водача на автомобила, както и пряка и непосредствена причинна връзка между
такива действия и настъпване на вредите.
За установяване на посочените обстоятелства по делото е
представен протокол за ПТП от 02.03.2011г., който представлява официален
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
само относно непосредствено възприетите от съставилото го длъжностно лице
обстоятелства около настъпването на процесното ПТП, включително и за
изявленията на участниците в това ПТП, направени пред длъжностното лице, като в
случай, че тези участници са страна по гражданското дело протоколът има и
противопоставима по отношение на тях доказателствена сила за съдържащите се в
протокола неизгодни за страната факти (изрично в посочения смисъл решение №15
от 25.07.2014г. по т.д. №1506/2013г. на ВКС, І т.о.).
Видно и само от датата на съставянето му цитираният
протокол за ПТП е съставен след датата на настъпване на процесното ПТП, което
означава, че констатациите в протокола относно механизма на настъпване на това
ПТП не обективират преки възприятия на съставителя на протокола, а изводи на
длъжностното лице, направени въз основа на изявленията на участниците в ПТП,
които по съображенията по-горе не се ползват с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК.
В производството не са събрани и други доказателства,
които с противопоставима на ответника доказателствена сила да установяват
механизма на процесното ПТП, включително действията на застрахования при
ответника водач на лекия автомобил „Волво” с рег. №****** преди и по време на настъпване на ПТП-то, тъй като ищецът не е внесъл
определения депозит за допуснатия разпит на свидетел по делегация, а
документите от административно-наказателното производство за това ПТП (АУАН, НП
и декларация на водача), за чието събиране ищецът е заявил искане по чл. 186 ГПК, поначало не са допустим източник на доказателствени изводи в настоящото
исково производство.
Това е така, защото предвидените в ЗДвП и ЗАНН последици
от съставянето на АУАН и НП, в това число и доказателствената сила на акта за
установяване на административно нарушение по чл. 189, ал. 2 ЗДвП, намират
приложение именно в админстративно-наказателното, а не в исковото производство.
Освен това наказателното постановление, включително след влизането му в сила,
няма З.ължителна сила за съда и страните по гражданско дело, каквато е
предвидена с разпоредбата на чл. 300 ГПК, но само по отношение на влезлите в
сила присъди и приравните на тях актове. Декларацията на водача на процесния
лек автомобил относно причините за настъпване на ПТП пък представлява
свидетелски показания, събрани по ред, различен от предвидения в ГПК, поради
което също не е допустим източник за изводи по факти от предмета на доказване в
исковото производство.
По изложените съображения и в приложение на последиците
на чл. 154, ал. 1 ГПК (указани на ищеца с доклада на делото) съдът приема, че
обезщетените от ищеца вреди не са настъпили като пряка и непосредствена
последица от виновни действия на водача на лекия автомобил, застрахован при
ответника по З.ължителна застраховка „гражданска отговорност“.
Предявеният регресен иск се явява недоказан по основание
и подлежи на отхвърляне, което предпоставя същия изход по акцесорния иск за
лихви.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в
тежест на ищеца е да плати на ответника разноските за защита срещу предявените
искове, включително юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПрП.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу ЗАД
„О.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 39 725,00 лв. –
регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за застраховане на имущество на „М.Г.“ ООД за вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 18.02.2011г., причинено виновно от Ц.М.П.при управление на
лек автомобил „Волво” с рег. №******, и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 8 789,84 лв. – лихви
за забава, изтекли върху регресното вземане в периода от 28.11.2013г. до
31.01.2016г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗАД „О.“ АД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата
180,00 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: