Регистрационния номер ще бъде генериран след
Град Стара Загора
предаване за подпис на акта
XII-ти граждански
Районен съд – Стара Загора
състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №
20205530103579 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК.
Образувано е по заявление на Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу длъжника Ж. С. И. .
След като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу
длъжника, и за 1348.76 лева възнаградителна лихва от 01.10.2019 г. до 13.09.2020 г., с 45.69
лева обезщетение/лихвена надбавка за забава от 01.11.2019 г. до 13.09.2020 г., със 120 лева
разходи при изискуем кредит, а мотивите за този правен извод са следните:
Според т. 2 от задължителното за съдилищата ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК
на ВКС, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, уговорената възнаградителна
лихва за последващ период, след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С
представената покана-уведомление, връчена на длъжника от служител на ЧСИ редовно при
отказ на 25.06.2020 г., по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5-6 ГПК, заявителят е обявил на
длъжника на същата дата кредита за предсрочно изискуем, поради забава в плащане на
дължими вноски за погасяването му (л. 5-6). Следователно. Претендираната със заявлението
възнаградителна лихва в размер на 1348.76 лева за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2020 г.,
е и за вноските след 25.06.2020 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост
на кредита. Или това са вноските от същата лихва с ненастъпил падеж, които към момента
на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 25.06.2020 г., не са били изискуеми (в
този смисъл т. 18 от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). Както се посочи обаче, длъжникът
дължи такава лихва само за периода от получаването на кредита до настъпването на падежа
за връщането му, независимо дали той е настъпил на уговорената в договора дата за
връщането му или с обявяването му от кредитора за предсрочно изискуем (чл. 240, ал. 2
1
ЗЗД). До този ден длъжникът дължи възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, защото е
възнаграждението за ползването на кредита (т. 2 ТР 3/2017 ОСГТК). Поради това не се
дължи такава лихва след настъпване на падежа за връщането му (т. 2 ТР 3/2017 ОСГТК).
При невръщането му на падежа длъжникът изпада в забава, защото не е изпълнил
задължението си да го върне (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). А от изпадането си в забава той не
дължи вече възнаградителна, а само законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, защото е налице
неизпълнение на задължението му да го върне, а не защото го е получил (т. 2 ТР 3/2017
ОСГТК и Р 703-2004-II т.о.). А след като е така и със заявлението се иска възнаградителната
лихва и за вноските с ненастъпил падеж, по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост на 25.06.2020 г., то искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и за тях, не може да бъде уважено,
защото с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 25.06.2020 г., е настъпил
падежа за връщането му. Поради това заявителят няма вече вземане и за уговорената
възнаградителна лихва за ползването му. В случая в представеното извлечение от
счетоводните книги на заявителя, не са посочени вноските от тази лихва с настъпил падеж и
тези от тях с ненастъпил падеж към датата 25.06.2020 г. на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (л. 4). А според задължителната практика на ВКС, изводите на съда по
чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени само от недвусмисленото съдържание на
извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му и/или попълването на
непосочена в него информация по чл. 60, ал. 2 ЗКИ от други документи (Опр. 426-2009-I
т.о.). Поради това посочената непълнота в представеното от заявителя извлечение от
счетоводните му книги, не може да бъде попълнена от представения договор и погасителен
план към него, а обуславя извода, че същото извлечение не представлява в тази му (непълна)
част годен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане за цялата претендирана въз основа на него
възнаградителна лихва (чл. 418, ал. 2 ГПК и Опр. 130-2012-II т.о.). Поради това молбата за
издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за същата лихва, следва да бъде отхвърлена
изцяло, като неоснователна в тази й част (чл. 418, ал. 4 ГПК).
От друга страна, според нормата на чл. 417, т. 2 ГПК, в относимата й за случая част,
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането,
независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на банките. А според чл. 60, ал. 2 ЗКИ, в относимата
му за случая част, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко
информация и за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания, а случаят
очевидно не е такъв. При него в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му
книги, не е посочен и размера (процента), в който е начислено обезщетението/лихвената
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 01.11.2019 г. до 13.09.2020 г.,
както изисква чл. 60, ал. 2, изр. 2, т. 3 ЗКИ, а само търсената сума от 45.69 лева (л. 4). Поради
това от същото извлечение въобще не става ясно дали това обезщетение/лихвена надбавка за
забава е било начислено в по-голям размер от законната лихва, което би противоречало на
2
императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК и представлявало на това основание пречка да се
издаде за същото обезщетение заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (чл. 411, ал. 2, т. 2, пр.
1 ГПК). А според задължителната практика на ВКС, изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК
трябва да са извлечени само от недвусмисленото съдържание на извлечението от счетоводни
книги, а не да се налага тълкуването му и/или попълването на непосочена в него
информация по чл. 60, ал. 2, изр. 2 ЗКИ от други документи, какъвто е случая (Опр. 426-
2009-I т.о.). Поради това посочената непълнота в представеното от заявителя извлечение от
счетоводните му книги, не може да бъде попълнена от представения договор, а обуславя
извода, че същото извлечение не представлява в тази му (непълна) част годен от външна
страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане и за това претендирано въз основа на него обезщетение за забава, както изисква чл.
60, ал. 2, изр. 2, т. 3 ЗКИ (чл. 418, ал. 2 ГПК и Опр. 130-2012-II т.о.). Поради това молбата му
за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и за това обезщетение, следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна, и в тази й част (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Не са налице законовите предпоставки за уважаване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и в останалата й
част, с която се иска издаване на такъв лист срещу длъжника за 120 лева разходи при
изискуем кредит, защото в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги
е посочено за същите само, че това са „разходи при изискуем кредит“, каквито заявителят
няма право да начислява и иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
същите, защото това противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според
които, при забава на потребителя, кредиторът има право само на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на такива „разходи при изискуем
кредит“ (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Поради това молбата му за издаване на заповед и
изпълнителен лист и за тях следва да бъде отхвърлена, като неоснователна в тази й част (чл.
418, ал. 4 ГПК). Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на Б. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу
длъжника Ж. С. И. и за 1348.76 лева възнаградителна лихва от 01.10.2019 г. до 13.09.2020 г.,
с 45.69 лева обезщетение/лихвена надбавка за забава от 01.11.2019 г. до 13.09.2020 г., със
120 лева разходи при изискуем кредит.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3