№ 9
гр. гр.Велинград, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20235210200328 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба с вх. № 6087/14.11.2023 г. на Н. Г. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 43 срещу
Наказателно постановление № 36-0000714/18.10.2022 г. издадено от и. д.
Директор РД „АА“ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва фактическите
констатации в издаденото Наказателно постановление, а именно че на
посочената дата е извършвал обществен превоз на товари. Твърди, че лицето,
в чиято полза е извършен товара, не е платил за транспортната услуга.
Твърди, че за да може да се определи превозът като „обществен“ е
задължително да бъде извършен срещу заплащане.
В съдебно заседание адв. А. поддържа жалбата. Претендира разноски.
Лично жалбоподателят също излага същите възражения, а именно: че
превозът е извършен като услуга и не е заплащано нищо. Горивото изцяло е
било за сметка на собственик на товара. Представя препис от Решение
164/28.03.2023 г. по АД № 979/2022 г. по описа на АС Пазарджик.
Ответникът по жалбата не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
1
и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2022 г. около 14:00 ч. в гр. Велинград, на околовръстен път, на
паркинга на парк „Клептуза“, при съвместна операция между органите на
МВР и Автомобилна администрация, е извършена проверка на товарен
автомобил „Ман 10.150“ с рег. № РА4712КС, от категорията N2, превозващ
дървесина от вида бял бор. При извършената проверка от полицейските
служители се установило, че Н. Б. управлява МПС след изтичане на срока на
СУМПС, за което му е съставен акт за установяване на административно
нарушение по ЗДвП. Полицаите извикали ДАИ, които да направят своята
проверка. От показанията на свидетеля Б. се установява, че при спирането за
проверка на наказаното лице, в автомобила е имало още едно лице, а именно
собственикът на товара – Г..
Свидетелите П. и И. извършили проверка по ЗАвПр. Установили, че Б.
извозва дърва от вида „бял бор“, по издаден превозен билет в полза на трето
лице Н. Г.. Поискали от водача да представи лиценз, но такъв не е
представен. След направена справка в системата, установили, че няма
издаден лиценз. Последното е видно и от приложената по делото справка от
Изпълнителна агенция автомобилна администрация.
От приложения по делото Договор за наем на ТА, се установява, че на
29.09.2022 г. е сключен договор между „Велингранс В“ ЕООД, чрез
управителя Н. Б. и Н. Г., по силата на който първият отдава за временно и
безвъзмездно ползване ТА марка МАН 10.150, с рег. № РА 4712 КС за
времето от 07:00 ч. на 29.09.2022 г. до 07:00 ч. на 30.09.2022 г.
На 29.09.2022 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение на Н. Г. Б., за това, че на 29.09.2022 г. около 14:00 ч. в гр.
Велинград, околовръстен път на паркинга на парк „Клептуза“ водачът
управлява ТА МАН 10.150 , от категорията N 2, като извършва обществен
превоз на товари, видно от превозен билет № 5061/00215/MF21F08/29.09.2022
г. и извършва следното нарушение: Водачът извършва обществен превоз на
товари с МПС с рег. № РА4712КС без издадено за същото удостоверение за
обществен превоз на товари на територията на Република България, заверено
копие на лиценз на Общността, с което е нарушил чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП.
Актът е подписан от нарушителя. Жалбоподателят е направил възражение,
входирано в АНО на 30.09.2022 г.
На 18.10.2022 г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление
от Н.П.М – и. д. Директор РС АА – Пловдив, в което е описана същата
фактическа обстановка. Прието е, че Н. Б. виновно е нарушил чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр и му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв.
Горната фактическа обстановка се установи от следните доказателства:
2
показанията на свидетелите П., И. и Б., които кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, както и от писмените доказателства по
делото разпечатка от информационната система на ИААА за издадените
лицензи от 29.09.2022г., копие от превозен билет №
5261/00215/MF21F08/29.09.2022г., Договор за наем от 29.09.2022г. , АУАН №
428845 издаден от А. Б.; Заповед № 346/02.09.2022 г. от Изпълнителния
директор на ИА „АА“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Няма данни кога е връчено Наказателното постановление. С
Разпореждане № 440/11.12.2023 г. съдът е указал на АНО да представи
доказателства за датата на връчване на НП на наказаното лице. Съобщението
е връчено на 14.12.2023 г., като даденият срок е изтекъл безрезултатно на
22.12.2023 г. При липса на данни за връчване, и с оглед невъзможността да се
установи такова, както и това, че не може лицето да бъде лишено от правото
да обжалва актовете, които накърняват неговите права, съдът намира, че
оспорваният акт не е връчен, поради което жалбата е подадена в срок.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.
42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Видно от
представената Заповед № 346/02.03.2022 г. на основание чл. 16, ал. 1 от ЗДС
Н.П.М е оправомощен да съвместява свободната длъжност „директор“ на
регионална дирекция АА. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като материалния закон е приложен правилно.
Спорът се състои в определянето на квалификацията на превоза – дали
същият е „обществен превоз“ или „превоз за собствена сметка“. Съгласно
легалната дефиниция на понятието „обществен превоз“, дадена в § 1, т. 1 от
ЗАвПр (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., бр. 108 от 2020 г.),
действаща към момента на извършване на нарушението, „обществен превоз“
е превоз, извършван за чужда сметка ИЛИ срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства
по несъмнен начин се установява, че в превозния билет като получател на
дървесината, транспортирана от жалбоподателя с товарен автомобил с рег. №
РА 4712 КС, собственост на „Велитранс В“ ЕООД, е вписано трето лице – Н.
Г., а не жалбоподателя.
В случая е извършен превоз на товари – дърва (бял бор), които не са
предназначени за водача - собственик на моторното превозно средство, с
което е осъществен превоза, а за трето лице, т.е. извършения от
3
жалбоподателя превоз е за сметка на собственика на превозвания товар -
Н. Г., а не за сметка на водача Н. Б.. Изложеното аргументира извода, че
превозът е бил за чужда сметка. Това обстоятелство е достатъчно да се
квалифицира превоза като „обществен“.
Съгласно актуалната редакция на § 1, т. 1 от ЗАвПр, действаща към
момента на извършване на нарушението, за да се определи превоза като
„обществен“ не е задължително извършването му да е срещу заплащане и
икономическа облага. /Изцяло в този смисъл е и представеното от адв. А.
Решение от 28.03.2023 г., по АД № 979 по описа за 2022 г. на АС Пазарджик/.
Поради горното съдът намира, че административно – наказващият орган
е приложил правилно материалния закон, като НП следва да бъде потвърдено.
Следва да се отбележи също, че процесното нарушение не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които
да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП
разпоредба. В случая извършеното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид,
а напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при
определяне състава на нарушението.
С оглед гореизложеното Наказателно постановление № 36-
0000714/18.10.2022 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив следва да бъде потвърдено.
Поради обстоятелството, че жалбата е неоснователна, на жалбоподателя
не следва да се присъждат разноски по делото, т.е искането е неоснователно
и следва да оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000714/18.10.2022 г. на и. д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което на Н. Г. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 43 е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди лева/, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4