Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №      /26.10. 2020г.                                                                  гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На  двадесет и осми септември                                                       2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

Т. ДАСКАЛОВА

Секретар:  Анатолия Атанасова

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д. №204 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производството е по чл.258  и следващи от ГПК.

Производството по в.гр.д.№204/2020г. по описа на Окръжен съд- Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на въззивника-ищец Я.Й.С. с ЕГН: ********** *** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 243 от 22.06.2020год., произнесено от състав на Районен съд- Търговище, по гр.д.№1223/2019год. по описа на същия съд, с което е бил отхвърлен предявеният против П.Ц.Н. с ЕГН:********** *** и Н.Ц.Н. с ЕГН:********** ***, и двамата със съдебен адрес:***, офис №5, ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението на 150-180 кв.м., ситуирани в западната част на имот УПИ-391 в кв.54 по плана на с.Руец (оцветени в червено на скица, лист 13 от делото), като неоснователен.

Считайки постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, произнесен при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, въззивникът моли съда да го ОТМЕНИ и по същество на спора да уважи предявения иск.

В жалбата се изложени съображения, че изводите на районния съд са необосновани, „тъй като не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, включително и от назначената съдебно-техническа експертиза“.

На следващо място се твърди, че съдът е допуснал „съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност. Оспорва заключението на съдебно-техническата експертиза поради неизготвяне на комбинирана скица към него, неправилно позоваване според въззивника на други приложени по делото скици. Комбинираната скица би  следвало да е неразделна част от заключението и решението по делото.

В тази връзка е направено доказателствено искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да изготви комбинирана скица, на която да се отразят действителните регулационни планове. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Я.С. се явява лично и с упълномощен от въззивната инстанция адвокат Димитър Петров от АК- Варна, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира разноски в размер на 710.00 лв./седемстотин и десет/, за които представя списък, договор и платежен документ.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите- ответници. В съдебно заседание въззиваемият П.Н. се явява лично, въззиваемият Н.Н. не се явява, и за двамата се явява  адвокат А.Н.-***, която оспорва жалбата, не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара на адвоката на въззивника.

След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по спора въззивния съд констатира следното след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС от Я.Й.С. с ЕГН: ********** *** против П.Ц.Н. с ЕГН:********** *** и Н.Ц.Н. с ЕГН:********** *** за признаване собствеността и предаване владението на отнети според него 150-180 кв.м., ситуирани в западната част на имот УПИ-391 в кв.54 по плана на с.Руец (оцветени в червено на скица, лист 13 от делото) е обоснован със следните обстоятелства:      

Ищецът твърди в исковата си молба, че с нот. Акт №89, т.VI, д.№ 424/2014г. е закупил поземлен недвижим имот с площ от 805 кв.м в с.Руец, община Търговище, за който е отреден УПИ № П-391 в кв.54, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки, с граници: УПИ 389, собственост на Симеон Борисов, УПИ 1- за озеленяване и п.имот- 390, собственост на Цани Цанов /баща на ответника/. Още с влизането във владение на новозакупения имот ищецът разбрал, че ответникът е завладял част от този имот, заедно с част от стопанските сгради, находящи се от страна на владения от него имот- площ от 150-180 кв.м. Поискал от община Търговище да посочи границата, но от там му отговорили двусмислено, че по плана на селото е нанесена промяна- площта на имота е нанесена 730 кв.м., а заграбената от ответника част е придадена към неговия имот. В исковата си молба ищецът е поискал от първоинстанционния съд да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат собствеността и владението на отнетата без правно основание част от имота му с площ 150-180 кв.м в западната част на УПИ -391 в кв.54 по плана на с.Руец, община Търговище.

Отговор е подаден само от ответника П.Ц.Н.. Същият е оспорил предявения иск с доводи, че е собственик на процесните 150-180кв.м., находящи се в западната част на УПИ II 391, кв.54, които са му били отнети неправомерно още при предишния собственик, праводател на ищеца. Твърди, че имотът, който притежава, е наследствен от неговия баща Цани Н.Ц., а преди това от неговия дядо Н.Ц.Н.. Тяхното семейство живее в имота от 1936г. Самият ответник живее в имота си от 2014г. По плана на с.Руец от 1927г. имотът, в който живее, е имал пл. № IV 352, кв.88. По този план при обособяването на парцела към неговия имот са предадени два терена с площ съответно от 160 кв.м. и 240 кв.м., но те не са на границата с ищеца, а на границата с други съседи. Сметките по регулация там са уредени и никой няма претенции по отношение на тези терени. От 1959г. ответниците владеят имота в регулационните граници, които са посочени в плана на селото. Имотните граници напълно съвпадат с регулационните. Дори сметките по регулация към парцела на ищеца не са уредени и на тях не им е заплащано нищо за отнетата им част от 155 кв.м., но въпреки това ищецът владее тази част от имота. Излагат и твърдения, че новият регулационен план на селото от 1984г. предвижда прокарването на път през техния парцел, което до момента не е сторено. Земята им не е отчуждена, път няма и тази част от парцела никога не е била предавана към парцела на ищеца и не е била собственост на праводателите му. Счита иска за неоснователен и поради това молят да бъде отхвърлен.

Вторият ответник Н.Ц.Н. не е представил отговор.

 С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда прави следните правни изводи като по посочените в жалбата доводи и оплаквания, следва да се отбележи следното:

По отношение на оспорването от въззивника, че изводите на районния съд са необосновани, „тъй като не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, включително и от назначената съдебно-техническа експертиза“ настоящият състав на съда изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че по делото е безспорно установено, „както от приложените скици актове за собственост, така и от заключението на вещото лице, че процесните 150-180кв.м., повдигнати в червен цвят на скица (лист 13 от делото) са част от УПИ ХV-390 (на ответниците), а не част от УПИ ІІ-391 и никога във времето не са били част от имота, придобит от ищеца през 2014г. Дворищната регулационна граница между УПИ V-351 в кв.88 и УПИ IV-352 в кв.88 е определена с приемането на стария регулационен план на с.Руец от 1927г. Регулацията между двата имота по стария план е приложена. По новия план на с.Руец, общ.Търговище, приложената дворищна регулация от стария план, към настоящия момент е кадастралната граница между имот пл. №391 (на ищеца) и имот пл. №390 (на ответниците).

За бъде уважен искът за предаване владението на недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо ищецът при условията на пълното и главно доказване да установи посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: че е собственик на претендирания имот и че ответникът държи или владее същия, без да има правно основание за това. Ответникът от друга страна носи тежестта да установи при същите условия наличието на правно основание за владее или държи имота.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита предявеният иск за неоснователен. По делото се установи, както от приложените скици актове за собственост, така и от заключението на вещото лице, че процесните 150-180кв.м., повдигнати в червен цвят на скица (лист 13 от делото) са част от УПИ ХV-390 (на ответниците), а не част от УПИ ІІ-391 и никога във времето не са били част от имота, придобит от ищеца през 2014г. Дворищната регулационна граница между УПИ V-351 в кв.88 и УПИ IV-352 в кв.88 е определена с приемането стария регулационен план на с.Руец от 1927г. Регулацията между двата имота по стария план е приложена.

По новия план на с.Руец, общ.Търговище, приложената дворищна регулация от стария план, към настоящия момент е кадастралната граница между имот пл. №391 (на ищеца) и имот пл. №390 (на ответниците).

При така установеното от фактическа страна, съдът счита предявеният иск за неоснователен. По делото се установи, както от приложените скици актове за собственост, така и от заключението на вещото лице, че процесните 150-180кв.м., повдигнати в червен цвят на скица (лист 13 от делото) са част от УПИ ХV-390 (на ответниците), а не част от УПИ ІІ-391 и никога във времето не са били част от имота, придобит от ищеца през 2014г. Дворищната регулационна граница между УПИ V-351 в кв.88 и УПИ IV-352 в кв.88 е определена с приемането стария регулационен план на с.Руец от 1927г. Регулацията между двата имота по стария план е приложена.

По новия план на с.Руец, общ.Търговище, приложената дворищна регулация от стария план, към настоящия момент е кадастралната граница между имот пл. №391 (на ищеца) и имот пл. №390 (на ответниците).

За разкриване на обективната истина настоящият сътав уважи направеното от въззивника доказателствено искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача да изготви комбинирана скица на спорнте имоти, като с различен цвят отрази границите им по регулационните планове на с.Руец от 1927г. и 1984г. Изводите на изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно която се изработи комбинирана скица на спорните имоти, на която с различен цвят са отразени границите им съобразно регулационните планове на с.Руец, община Търговище от 1927г. и от 1984г. изцяло  потвърждават изводите на първоинстанционния съд. Скицата е приложена на л.26 от настоящото дело.

            При разрешаване на правния спор, настоящият съдебен състав намира, че основно значение като доказателствено средство има експертното заключение, в което е намерил отговор най-важният въпрос: какви са границите на спорните имоти по регулационните планове на с.Руец, община Търговище от 1927г. и от 1984г. На този въпрос подробен отговор е дало вещото лице при изготвянето на своята експертиза на л.25 от делото, като е посочило че отговорите, които дава, са след сравнение на двата регулационни плана на с.Руец: „При изготвянето на комбинираната скица се установи, че кадастралната граница в обхвата между ПИ №391 и ПИ №390 с черен цвят по сега действащия план съвпада с дворищно- регулационната линия между парцел V-351 и парцел IV-352 със зелен цвят по отменения план“. Имотът на ищеца, настоящ въззивник, е с №391, имотът на ответниците, въззиваеми, е с №390. Заключението по назначената СТЕ е изготвено пълно, професионално и отговаря изчерпа-телно на поставените въпроси, кореспондира с остана-лия доказателствен материал по делото, поради което настоящият състав на съда я кредитира изцяло.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на закона за отхвърляне на предявения иск, поради което решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и съобразено с практиката на ВКС, поради което и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

          С оглед изхода на делото разноски на въззивника не следва да се присъждат.

Разноски не се претендират от въззиваемия, поради което и не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения и  мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №243 от 22.06.2020г. на Районен съд- Търговище, осми състав, постановено по гр.д. №1223/2019г. като правилно и законосъобразно, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.

                                                                                                          

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:              

       2.