Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в
закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 108 по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 25 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано
в по жалба от Х.П.Ч., с ЕГН ********** против отказ № 20190905171424/10.09.2019
г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, постановен
по заявление вх. № 20190905171424/05.09.2019 г.
Според
жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен в следните
аспекти: игнориране на установените срокове от уведомяване на дружеството за
доброволно напускане на съдружника и за заличаване на управителя като такъв,
както и неправилно поставяне от длъжностното лице на допълнителни условия за
вписване на исканите от молителя обстоятелства. В жалбата е изведено искане за
отмяна на отказа и за задължаване на длъжностното лице по регистрация към
Агенцията по вписванията да извърши вписване на заличаването на Х.П.Ч. като съдружник
и управител на „Интера Груп” ООД.
Жалбата
е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване (чл. 25, ал. 1 ЗТР). Седмодневният срок за
обжалване по чл. 25, ал. 1 ЗТР е спазен, защото броен от датата на уведомяване за
отказа (на 10.09.2019 г., по електронен път, в съответствие с чл. 24, ал. 2
ЗТР), същият изтича на 17.09.2019 г., на която дата е подадена жалбата.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установява, че със заявление А4 вх. № 20190905171424/05.09.2019
е заявено по партидата на „Интера Груп” ООД
заличаване на Х.П.Ч. като съдружник и управител. Към заявлението са приложени
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, документ за внесена държавна такса, писмени
предизвестия от Х.П.Ч. за прекратяване на участие в дружеството, адресирани до
„Интера Груп” ООД и „БУЛСОР - ГРУП” ООД и писмени уведомления
по чл. 141, ал. 5 ТЗ от Х.П.Ч. до „Интера Груп” ООД и
до общото събрание на „Интера Груп” ООД.
По
заявлението е постановен обжалваният отказ № 20190905171424/10.09.2019 г. на
длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията. Прието е в мотивите,
че напускащият съдружник не разполагал с представителна власт самостоятелно да
заяви заличаването си като съдружник, както и че от представените към
заявлението уведомления по чл. 141, ал. 5 ТЗ не се установявало получаването им
от адресатите.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на производството пред съда по чл. 25 ЗТР е жалба на Х.П.Ч. срещу отказ на
длъжностното лице да впише по партидата на „Интера
Груп” ООД заличаването му като съдружник и управител на същото дружество.
Всеки
съдружник може да прекрати доброволно членството си в ООД, напускайки го с
отправяне на писмено предизвестие (чл. 125, ал. 2 ТЗ). В тази хипотеза прекратяването
на членството е последица от волеизявлението на съдружника, отправено в писмена
форма и настъпва с изтичане на определен срок – тримесечен по закон или
по-дълъг, ако е предвиден в дружествения договор (чл. 125, ал. 2 ТЗ).
Независимо от продължителността му, началото на срока винаги се свързва с
получаване на предизвестието от дружеството. Ето защо за вписване на
прекратяването е нужно ангажиране на доказателства за получаване от търговското
дружество на волеизявлението на съдружника за напускане на дружеството.
Правото
на управителя на ООД сам да поиска заличаването му като такъв от търговския
регистър възниква след като в едномесечен срок от получаване на писменото
уведомление, дружеството не е заявило за вписване в регистъра освобождаването
му (чл. 141, ал. 5 ТЗ). И в този случай законът свързва началото на месечния
срок за вписване на освобождаването с получаване от дружеството на
уведомлението на управителя. Без такова получаване, срок не тече, а с оглед на
това за управителя не би възникнало правото сам да поиска заличаването като
такъв в търговския регистър.
В
случая не са ангажирани доказателства за получаване от дружеството на
адресираните до него писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ и уведомление по
чл. 141, ал. 5 ТЗ. Приложените такива също не удостоверяват получаването им от
„Интера Груп” ООД, защото макар адресирани до
търговското дружество, върху тях е удостоверено единствено, че са получени от Х.П.Ч.,
в качеството му на управител. Когато приема от името на търговското дружество
собствените си волеизявления (за напускане на дружеството и за заличаване като
управител) изявлението на управителя за приемането им само по себе си не е
достатъчно, за да се изгради несъмнен извод за получаването им от дружеството.
Това е така не само защото изявленията се правят от едно и също физическо лице,
действащо в лично качество и като представител на адресата, но и защото това лице
се ползва от последиците на получаването – поставя се началото на срок, с чието
изтичане настъпват желаните от него последици. В такива случаи е нужда
допълнителна документална следа за ангажиране на дружеството с адресираните до
него документи (напр. завеждането им във входящи регистри, връчването им от
съответния служител на дружеството и пр.). При липсващо отбелязване за
завеждането им в дружеството или за получаването им от негов служител, различен
от управителя и напускащия съдружник, не би могло да се приеме за доказано
получаване на писменото предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ и на уведомлението по
чл. 141, ал. 5 ТЗ от „Интера Груп” ООД.
След
като приложените писмени доказателства не удостоверяват получаване на писменото
предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ и на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ, сроковете
по двете разпоредби не са започнали да текат, поради което законосъобразно е
отказано вписване прекратяване на членственото правоотношение на Х.П.Ч. в „Интера Груп” ООД и на заличаването му като управител на
същото дружество.
По
тези съображения оплакванията в жалбата са неоснователни, а отказът на
длъжностното лице по регистрацията законосъобразен, поради което следва да се
потвърди.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 25, ал. 4 ЗТР, вр. чл.
278, ал. 4, вр. чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
отказ № 20190905171424/10.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрация към
Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. №
20190905171424/05.09.2019 г.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: