Р Е Ш Е Н И Е
Номер №
74 21. 05. 2019г.
Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осми май Година 2019
в публичното заседание в следния състав:
Председател: К.ГЕОРГИЕВ
Членове: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар Маргарита
Стоянова
Прокурор Митко Игнатов
като разгледа докладваното от
съдията- докладчик ДРАГОТИНОВА
ВНОХД дело № 1196 по описа за 2018 година на Старозагорски окръжен съд
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на
основание чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест
от прокурора при РП- Раднево Ж.Робаков против постановената присъда № 5/
24.04.2018 г. по НОХД № 26/ 2016 г. по описа на РС-Гълъбово, с която подсъдимият
Е.Л.К. е признат за невиновен в това, че на 06.09.2014г. в с.М., общ.Гълъбово, причинил средна телесна повреда на С.М.Р.
на 56 години, изразяваща се в избиване на зъб, без който е затруднено дъвченето
и говоренето и средна телесна повреда на Д.П.П. на 51 години, изразяваща
се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение
движението на снагата – средни телесни повреди на повече от едно лице, поради
което и на основание чл.304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131,
ал.1, т.4, пр. трето, вр. с чл. 129 от НК. В протеста и приложените към
него мотиви са направени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, която била постановена в противоречие със събрания
по делото доказателствен материал и закона. Моли за отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подс. К. да бъде признат за виновен за
извършеното престъпление по чл. 131. ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл.129 от НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3
години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от 5 години. Предлага на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК
да бъде определено едно общо наказание по настоящата присъда и по НОХД № 123/
2014 г. по описа на РС- Казанлък, както и по НОХД№ 26/ 2016 г. по описа на
РС-Гълъбово, в размер на по- тежкото от тях, а именно това по НОХД № 26/ 2016
г. по описа на РС Гълъбово, в размер на 3 години, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години. В
протеста се съдържа изявление, че събраните по делото доказателства са
достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. В съдебно заседание протеста
се поддържа от представителя на ОП-Стара Загора, който е направил искане за
събиране на допълнително доказателство чрез назначаване на комплексна СППШЕ.
Против присъдата е постъпила и въззивна
жалба от повереника на пострадалия Д.П.П., адв. Ф.Г.,
Изложените
оплаквания са за незаконосъобразност, неправилност
както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и закона. Поради
което на основание чл. 334 от НПК моли за отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава. Подробни аргументи се излагат в постъпилите допълнителни
съображения към въззивната жалба от 22.01.2019г.. В съдебно заседание същата се
поддържа от частния обвинител Д.П.П. както и от повереника адв. Г., който
представя и писмени доказателства-писмен сигнал, подаден от самия него, и
постановление на РП-Стара Загора за препращане по компетентност на образуваната
по този повод преписка, касаеща извършено според него престъпление по чл. 290
от НК срещу свидетелите по настоящото дело- С.М.Р. и Л.Ц.И..
Подсъдимият
Е.Л.К. заявява, че не е извършил нищо от това, в което е обвинен, и моли за
потвърждаване на оправдателната присъда. В последната си дума към съда заявява,
че се счита за невинен.
След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 26/ 2016г. по описа на ГРС, както и с оплакванията и развитите в протеста и въззивната жалба доводи, както и тези на защитата, като анализира мотивите на присъдата, въззивният съд в настоящия си съдебен състав намери за установено следното:
Въззивният протест и въззивната
жалба на частния обвинител са НЕОСНОВАТЕЛНИИ
НЕДОКАЗАНИ.
Правилни и обосновани са направените след обстоен анализ фактически и правни изводи от първоинстанционния съд относно отсъствието в случая на установено по безспорен начин авторство на деянието по чл. 131, ал.1, т.4, пр. трето, вр. с чл. 129 от НК от страна на подсъдимия Е.Л.К., с оглед на което същия е бил признат за невиновен в извършване на това престъпление- причиняване на средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно- на С.М.Р., изразяваща се в избиване на зъб, без който е затруднено дъвченето и говоренето, както и на средна телесна повреда на Д.П.П., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение движението на снагата, вследствие на нанесен им побой. Обосновано с оглед събраните по делото гласни доказателства при съвкупната им преценка съдът е приел, че на посочената дата подсъдимият К. не е извършил горните деяния, с които да е накърнил лично телесната неприкосновеност на горепосочените лица.
Напълно правилна е преценката му,
че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства не се установява по безспорен начин, че на посочената
дата- 06.09.2014г., подс. Е.Л.К. е бил афектиран от това, че пострадалият С.Р.,
негов работник, отказал да му върне ключа на автомобила, който принадлежал на
подсъдимия, а го паркирал пред дома на другия пострадал- св. Д.П.. Липсват
достатъчно убедителни доказателства за това, че именно той е извършила
саморазправата в с. М. с пострадалите същия ден, причинявайки им описаните в
обвинителния акт телесни увреждания. По делото са събрани спорни доказателства
относно обстоятелствата, кой точно им е нанесъл този побой. Установено от
гласните доказателства по делото е, че след като не успял по телефона да
разпореди на употребилия голямо
количество алкохол пострадал свидетел Р. да му върне ключа на автомобила, подсъдимият
заедно с със св. К.К. и св.С.Т./негови приближени и работници/ се е придвижил с
автомобил до с. М., където по това време в близост до местния магазин са
консумирали алкохол двамата пострадали/св. С.Р. и Д.П./. И двамата са били леко
неадекватни вследствие на приетото достатъчно количество алкохол от сутринта- домашна ракия и бира, закупени от магазина в с. М., общ.Гълъбово, собственост на
свидетеля Й.М., а в близост до тях на съседна маса са се намирали свидетелите Т.Д.Ж./починал в хода на
делото/, М.А.Г.и П.Ж.П., които също са консумирали алкохол. Пострадалият св. П. в момента на ппистигането им бил полегнал
на предните седалки на товарния автомобил за превоз на дограма, паркиран отзад на
магазина, а пострадалият св.Р., който в един по – преден момент бил отишъл до тоалетна, се връщал оттам.
По отношение на случилото
се след това са налице спорни факти, а именно: кое точно от
пристигналите на място лица е нанесло на пострадалия Р. побой, вследствие на
което му е бил избит един от предните горни зъби, а пострадалия П. е бил
извлечен от автомобила му, съборен на земята и там също му е нанесен побой с
ритници и юмруци, вследствие на което е получил множество наранявания: дали
това е било направено лично от подсъдимия К. или от придружаващите го лица- св.
св. Кр. К. и С.Т.; какво се е случило после с постр.П. и какво е било
състоянието им след това- по делото действително са събрани спорни доказателства.
По отношение допустимостта
им законосъобразно една част са били изключени от предмета на доказване от
съда, тъй като са събрани в противоречие с разпоредите на НПК. Това са: показанията
на св.И.Т.П., който е извършвал действия по разследването по ДП, както и на
починалия в хода на делото още преди внасянето на делото в съда св. св.Т.Д.Ж.,
и не е постигнато съгласие за прочитане на показанията му между страните, а
също така това са и посочените в мотивите на съда протоколи за очна ставка: По
ДП подс. К. е бил разпитван като свидетел и е отрекъл лично участие в деянието,
но е бил включен в проведената по ДП очна ставка със: св.Д.П.П./ вж.протокола
за очна ставка от 09.02.2015г./ както и със св.С.М.Р. / вж. протокола за очна
ставка от 09.02.2015г./. Тези протоколи законосъобразно са били изключени от
доказателствената съвкупност от съда поради нарушение на чл. 143, ал.1 от НПК. Действително
към момента на провеждането на очните ставки подс. Е.Л.К. все не е имал и
качеството на обвиняем /привлечен е като такъв едва на 12.11.2015г., т.е. около
9 месеца по-късно/. Законосъобразни са
изложените от съда съображения, че тъй като същият като свидетел не е давал
никакви показания, не е имало никакво противоречие, още по- малко съществено
такова между неговите показания като свидетел и тези свидетели, а такива би
могло да има само ако би бил обвиняем, което да се налага да бъде отстранявано.
Относно протоколите за очна ставка
от 12.02.2015г. между св.К.В.К. и св.С.М.Р. и за очна ставка от 09.02.2015г.
между св.С.Й.Т.и св.С.М.Р., същите законосъобразно са били
изключени от доказателствения материал от съда, защото между тях не е имало
никакво противоречие, още по- малко съществено, а съгласно чл. 143, ал.2 от НПК
такава се допуска само при съществено противоречие между показанията на
свидетелите.
Съдът законосъобразно е направил
своите доказателствени изводи от следните доказателства, приобщени по делото по
съответния процесуален ред чрез прочитането им след изясняване на
противоречията в тях. Те касаят на първо
място обстоятелствата: какво е било състоянието на пострадалите непосредствено след
нанесения им побой, както и какво и кога е съобщил св. П. на близките си
относно лицето, което му е нанесло ударите.
Относно основния спорен факт в процеса: кой
реално е причинил въпросните увреждания на двамата пострадали по делото са
налице показанията на четири групи свидетели очевидци, които обосновано
са разделени от съда с оглед степента им на достоверност:
На първо място това са св.
показания на свидетелите: С.П. С./ брат на постр. св. П./, на съпругата
на последния- св.Р.П., и на св.С.Д.П./съпруга на пострадалия частен
обвинител/. Обосновано с оглед на същите и извършените по ДП СМЕ е прието, че след
нанесения побой, около полунощ на 06/07.09.2014г., състоянието на св.Д.П. се е влошило,
и той е бил откаран в МБАЛ - гр. Гълъбово, а след извършеното рентгеново
изследване –и в МБАЛ - Проф.Д-р „Ст. Киркович" АД – в гр.Стара Загора,
където му е извършена операция, след което се наложило около 20-дневен престой
в болницата. Видно от назначените при разследването съдебномедицински
експертизи, св.С.Р. получил: “Охлузване на челото. Охлузване на носа.
Избиване на зъб № 21. Охлузвания по двете подбедрици и лявото бедро. Избиването
на зъб № 21 при запазен антагонист представлява избиване на зъб, без който е
затруднено дъвченето и говоренето”. Останалите травматични увреждания/ от
ударите по гърба и тялото са причинили страдания. Тези увреждания осъществяват
медико-биологичния признак на многостепенна средна телесна повреда по чл.129,
ал.2 от НК. Пострадалият св. Д.П. също вследствие на нанесения му побой от
неустановено и при съдебното следствие лице/ или лица/ е получил разстройство на здравето, временно опасно за
живота и трайно затруднение движението на снагата- също осъществяващи МБП на
средната телесна повреда.
Обосновано с оглед на показанията на посочените по—горе свидетели е прието
за установено, че пострадалият П. не е съобщил веднага на роднините си, че
именно подс. К. на инкриминираната дата лично е осъществил въпросното деяние
срещу него както и по отношение н другия пострадал. С този извод настоящият
съдебен състав напълно се солидаризира. Видно от св. показания на св. С., макар че е отишъл лично да прибере брат си на 06.09.2014г. – следобед, е
разбрал чак на следващия ден, че брат му е бил набит от лице на име „Г.” и то в
полицията – от думите на другия пострадал – св.С.Р., който му казал: „Биха на.”
В този смисъл са и показанията на св.Р.Я.П./съпруга на св.С.С., която е придружила
съпруга си и е категорична, че чак след излизането му от болницата, св.Д.П. й е
разказал, че подсъдимият и някакво друго момче са го набили. Св.С.Д.П. /съпруга
на св.Д.П./ също е заявила, че първоначално св.Д.П. не й е разказал какво се е
случило, но към 03 – 04 часа през нощта й е разказал, че лице на име „Е.” му е
нанесло побой. Освен това тези свидетели не са очевидци на деянието и техните
показания могат да имат само косвено значение по делото.
На второ място обосновано към основната група показания са отнесени тези
на непосредствените очевидци на деянието/извън пострадалите/.
Това са показанията на свидетелите: на
св. Л.Ц.И., на св. св.Д.Т.Б.и св.С.Д.И., на св.К.Н.Д., св.М.А.Г.и св.П.Ж.П.. Напълно съответни на събраните по делото доказателства
са изводите на РС, че показанията на свидетелите: М., Д.Б., С.И., св.К.Д., М.Г.и П.Ж.П., не
установяват съпричастността на подсъдимия Е.Л.К. в извършване на деянието, за
което е обвинен, тъй като не установяват нито един от посочените по- горе
спорни факти. Същите обосновано са приети за достоверни с оглед обяснението им, че поради това, че са
били или заети с работата си/ св. М.и св. К.Д./, или поради неадекватност
вследствие на голямото количество изпит алкохол, не са видели нищо конкретно, а
само са чули, че пострадалите са били набити от някого въпросния ден. Някои от
тях са забелязали само микробуса с открита каросерия за дограма, от който са слезли трима души, но
не сочат подсъдимия между тях, нито пък са видели някой да нанася побой на
пострадалите. Нещо повече, св. Б.и Ст. И. дори свидетелстват за това, че
лицето, което се е приближило първоначално към тях, не е познавало пострадалите
и е задало въпрос: “Ти ли си тариката?”.
Противоречиви са и показанията на св.Л.Ц.И., която също
е очевидец на инцидента на 06.09.2014г. В разпита
пред съдия на 07.09.2014г., както и в проведената на другия ден очна ставка със
св. Р., същата е посочила подсъдимия К. като едно от лицата, които са слезли
от жълт микробус, подобен на пикап, когото
познавала отпреди по прякор „Г.”, който видяла да нанася удари с юмруци на св. Р.,
а после да издърпва от колата св. П./по прякор „Д.П.”/ и да му нанася побой. Тези си показания обаче същата
не поддържа по време на съдебното следствие. В хода му същата е заявила, че не е видяла много от случващото се
и показанията й, и въпреки прочитането на горните и показания е заявила
категорично, че това не е бил подс.Е.К.. Обяснила е, че тогава е оприличила
лицето на „Е.” по прякор „Г.”, понеже се е припознала, тъй като не се познава
лично с подсъдимия К., а го знае само „визуално”. Относно разпита си като
свидетел пред съдия е твърдяла, че никога не е твърдяла точно това, макар че тя
е подписала протокола за разпит. С оглед на това напълно законосъобразен е
изводът на съда, че липсата на извършено следствено действие по чл.169
и сл. от НПК при разследването в досъдебното производство е пречка да не може това
противоречие да се преодолее в хода на съдебното следствие. Към настоящия
момент то е и непреодолимо въпреки представените пред настоящата инстанция
постановление и сигнал за образуване на ДП за престъпление по чл. 290 от НК
спрямо тази свидетелка както и спрямо св. Р.. С оглед липсата на категоричност
на казаното от последния в очната ставка между него и тази свидетелка относно това дали именно
подсъдимият К. е лицето, което е нанесло удара в лицето му, от който му е избит
зъб, и показанията на този свидетел от в разпита му пред съдия от 07.09.2018г.,
съдът обосновано е приел, че това обстоятелство не е установено по безспорен
начин. Неоснователен е довода, че неговите показания по този въпрос били
разколебани от това, че този свидетел по време на очната ставка е заявил, че макар и да не е възприел лично кой го е
ударил, е възможно това да е бил подс. К., който е стоял зад св. К.К./ когото
той е посочил в първия си разпит за извършител на деянието/.
С нищо не допринасят за
изясняване на обстановката по делото и показанията на свидетелите К.В.К.
и св.С.Й.Т., освен за изясняване на връзката с
подсъдимия. С оглед на което съдът обосновано е приел, че същите са
работили през 2014г. в търговското дружество на подс.Е.К.. В тази им част съдът ги е кредитирал с доверие. В останалата им част правилно не им е дал вяра,
посочвайки че същите са изключително хаотични и нелогични и без връзка с
предмета на делото както и с останалите св. показания. Св.С.Й.Т.в разпита си дори е заявил,
че желае да
се възползва от правото си да не дава показания на основание чл.121, ал.1 от НПК. Действително, тъй като от показанията на останалите свидетели по делото се
установява някаква съпричастност с деянието, тези свидетели са били напълно в
правото си да не дават показания, които биха могли да ги уличат в престъпление.
Настоящият съд също счита, че от техните показания не би могло и не се установява
по безспорен начин авторство на деянието.
На четвърто място, това са показанията
на самите пострадали. Видно от документите по делото, С. Р. не е поискал да бъде
конституиран като страна по делото- частен обвинител и/или гр. ищец, и от
самото начало на разследването по ДП/- в разпитите му непосредствено след
инцидента/ на л. 68 и л. 74 от ДП/ е твърдял, че уврежданията са му били
причинени от св. К.К., а не от подсъдимия Е.Л., респ. че лично не е
видял последният да го е удрял. При втория си разпит по ДП/ след очната ставка
със св. Л.И./ е уточнил, че е възможно това да е бил подс. К., който е стоял
зад св. К.К., но не е сигурен в това, защото не го е видял с очите си. Разказал
е, че след удара в лицето, при което му е бил избит зъб, същите тези лица,
които са му нанесли първия удар, са продължили да го бият и са го откарали с
микробуса до цех за дограма на подс. К./ по прякор “Г.”/, където са го били, заливали
с вода от маркуч и са го оставили завит с мокро одеало до сутринта, когато е
успял да се освободи и да отиде в полицията. Другият свидетел, С.Т., не е дал
никакви показания по делото. Тези показания съдът е приел за достоверни,
кредитирайки ги с доверие.
Обосновано съдът не е кредитирал с доверие
показанията на другия пострадал от деянието- св.Д.П.П.. Единствено
той/ и св. И. на ДП/ още в хода на ДП са посочили подсъдимия К. като автор на инкриминираното
деяние и то само спрямо него самия. Показанията му са дадени и пред съдия на ДП
в разпита му на 28.07.2015г., и са прочетени по реда
на чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Тъй като в хода на съдебното следствие, св.Д.П. /
в с.з. на 26.10.2016г./ е заявил, че няма ясен спомен от случилото се след
момента, в който е издърпан от подс. К. от колата и си е ударил главата, падайки
на земята, а после от хората разбрал какво се е случило, съдът в настоящото
въззивно производство допусна извършването на КСППТЕ с цел изясняване на това
обстоятелство. От заключението на същата се установява, че по време на
инцидента с него той е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване, средна степен. Бил е повлиян от изпития
алкохол, но няма данни за изпадане в безсъзнателно състояние. Поради
това неговите възможности да възприема случващото се и да дава достоверни
показания не са били ограничени нито непосредствено след деянието, нито
по време на ДП, нито понастоящем. В показанията си в хода на съдебното
следствие същия заяви, че е пил само няколко бири и е легнал в колата, за да не
се напие много. При това положение същият би следвало да има ясен и категоричен
спомен не само относно това, че подс. К. го издърпва за краката от колата и той
пада на земята, но и за това кой му е нанесъл побоя след това. Поради което
обосновано съдът е кредитирал с доверие показанията
му, дадени пред съдия на 28.07.2015г. и
тези дадени в хода на съдебното следствие, с изключение на частта за това
кой му е нанесъл побоя поради констатираните
множество противоречия. В тази им част същите правилно не са възприети с
доверие с оглед тяхното противоречие и липса на категоричност като обосновано е
прието, че същите са изградени вследствие на преразказите на други хора.
Предвид
гореизложеното към момента не са налице дори противоречия между посочените групи свидетелски показания
относно основния спорен факт- авторството на деянието спрямо двамата пострадали.
В тази насока са и обясненията на подсъдимия Е.К., които са обсъдени от съда съвкупно с всички други
доказателства. По ДП липсват други конкретни доказателства, уличаващи именно
подс. К. в извършване на деянието.
Такова не би могло да бъде и заключението по приетата по делото
видео-техническа експертиза, от се установява, че ниската резолюция на
изследваните изображения и отдалечеността на обектива на камерата е причината
да не могат да се установят детайли в изображенията.
Предвид гореизложеното и въззивният съд с
оглед извършения анализ прие, че липсват убедителни доказателства за това, че
подсъдимият Е.К. е осъществил от субективна страна състав на престъплението
по чл.131, ал.1, т.4, предл.трето, вр.
чл.129 от НК, за което е предаден на съд.
Първостепенният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл.304 от НПК и при тези доказателствени източници обосновано е стигнал до законосъобразния изход, че подсъдимия К.
следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Освен това действително са
изчерпани всички доказателствени средства към момента, чрез които може да бъде
установено по безспорен начин, че подс.Е.К. е автор на деянията.
Основен принцип в наказателното право е, че присъдата
не може да почива на предположения/ чл. 303 от НПК/. С оглед на
обстоятелството, че обвинението не е доказано по безспорен начин, презумпцията
за невиновност не е оборена. С оглед на което въззивният съд намира, че не е
налице необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, които да налагат
отмяната и. С оглед на което законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на
чл.304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото
обвинение.
Предвид гореизложеното с приетата за установена фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото, и направените въз основа на нея правни изводи ГРС не е нарушил закона и е постановил законосъобразен съдебен акт. Предвид което настоящият въззивен съд намира, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдена ведно със законните последици от това.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваната присъда № 5/ 24.04.2018 г., постановена по НОХД № 26/ 2016 г. по описа
на Гълъбовския районен съд.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.